Сигурно сте усещали специфичната миризма, носеща се във въздуха след дъжд, особено през лятото или след период на голяма суша. Сякаш всичко се усеща различно, ухае различно. Чудили ли сте се на какво точно мирише, какъв е този аромат на чистота и свежест? Хората по цял свят го разпознават, а учените имат няколко теории.

Донякъде миризмата – и по-точно уханието на чистота – се дължи на озона. Обикновено атомите кислород са по двойки, а озонът съдържа три кислородни атома. Той се образува по естествен начин в горните слоеве на атмосферата, където енергията от UV светлината разделя кислородните молекули и всеки от единичните атоми се свързва с различна кислородна двойка. Същият процес се случва около водопадите и след мълния.

Понякога озонът се използва за неутрализирането на неприятни миризми, особено дим или мухъл. Миризмата на чистота след дъжд се дължи отчасти на факта, че озонът неутрализира някои от миризмите, с които сме свикнали.

Но и озонът има специфична миризма. Някои хора казват, че много прилича на тази на здравеца. Други я оприличават на белина. Малцина са онези, които са вдишвали озон за по-дълъг период, защото той е опасен и може да унищожава клетките. Но малко озон след дъжд не може да ни навреди, нали? Особено, когато носи такава свежест със себе си.

Другата специфична миризма, която се усеща след дъжд е като на прясно разкопана почва. Почти всички типове почва на Земята съдържат бактерии актиномицети. Те се откриват най-вече в плодородната и влажна почва и са полезни както за почвата, така и за нас. Учените дори са успели да извлекат антибиотици от почвата и са открили, че се произвеждат именно от тези бактерии.

Когато почвата изсъхне, актиномицетите освобождават спори, които могат да издържат на сушата и се активират когато завали. Специфичната миризма идва от бактериите, които се събуждат в земята и въздуха и се залавят за работа.

Това е доста често срещан факт, според който медът е единствената храна, която не се разваля. Но наистина ли е така?

Вечен ли е медът?

В някои случаи – да. Медът има неопределен срок на годност. Свойствата на преработения мед са това, което го пази от микробите и други неща, които биха могли да го развалят или замърсят. Стига тези свойства да не са изменени, преработеният мед може да издържи неопределено дълго време. Суровият мед обаче (този в кошерите на пчелите) не е пречистен. Това означава, че е податлив на замърсяване и разваляне, а годността му е около година.

Медът е единствената храна, която се създава с единствената цел да бъде съхранявана. Понеже пчелите имат нужда от храна през зимата, когато растенията не цъфтят, еволюцията ги е научила да създават храна, която не се разваля след няколко месеца. Те обаче малко са прекалили и са създали храна, която има потенциала да издържи стотици години. Няма друга такава храна.

Защо медът е вечен?

Освен че има много ниско pH, медът почти не съдържа вода и е тъпкан със захари. Това отблъсква бактериите, които иначе биха превърнали меда в свой дом. Всяка бактерия, която се озове в меда ще загине, защото осмозата ще лиши клетките й от вода.

Високото съдържание на захар и липсата на вода правят меда хипертоничен разтвор, докато бактериите и другите живи организми са хипотонични. Когато комбинирате двете, те се изравняват – това е процесът, който наричаме осмоза. Понеже медът е много повече от бактериите, те губят битката и не успяват да запазят водата си.

Медът единствената храна, която не се разваля ли е?

Не, не е. Захарта, която държите в кухнята си също не се разваля, стига да е суха. Всъщност, захарта е толкова добра в убиването на бактерии, че в миналото се е използвала при третирането на рани. Медът си има свои антибактериални свойства и също може да се използва при рани и порязвания.

Меласата и другите гъсти, захарни сиропи също имат неопределен срок на годност, стига да са преработени правилно. Много масла също нямат срок на годност, както и синапеното семе (произвежда няколко антимикробни вещества) и царевичното нишесте (стига да се държи на сухо). И много консервирани храни издържат неопределено дълго, но макар да не се развалят, те губят хранителната си стойност и вкусовите си качества след време.

Несъвършенства

Медът има потенциала да издържи вечно, но всяко несъвършенство при преработката му ще доведе до неговото разваляне. Макар медът да убива повечето неща доста ефективно, има микроорганизми, които са се адаптирали към високото съдържание на захар и са изградили защитни механизми срещу осмозата. Те могат да развалят меда при наличието на несъвършенства в него.

Ако захарта в меда ферментира, започва образуването на малки количества алкохол и въглероден диоксид. Случи ли се това, медът става по-гостоприемна среда за тези редки микроорганизми. Те не са опасни за хората със здрава имунна система, но могат да предизвикат инфекции при онези с отслабена. Най-големият проблем обаче е, че могат да развалят храната, а не толкова, че са опасни за здравето.

Знаете ли също, че…

• Медът е единствената храна, създавана от насекоми, която хората консумират.
• В Испания има пещерна рисунка на 15 000 години, изобразяваща човек, обиращ мед от кошер.
• В гробницата на Тутанкамон са открити затворени съдове с мед на 2000 години, който все още е ставал за ядене.

Хората, също като много други животни, викат, крещят и стенат когато изпитват болка. За да разберем защо това е така, можем да говорим за неврологичната (която все още изобщо не ни е ясна) или за поведенческата връзка. Разглеждайки еволюцията, може да се каже, че викаме при болка, за да изплашим това, което ни е накарало да викаме; да извикаме за помощ; или да предупредим останалите, че нещо е опасно.

Що се отнася до неврологичния аспект, сигналът за болка отива директно в мозъка. Изглежда обаче, за да възприеме сигнала като болка, мозъкът трябва да го съчетае във фронталния лоб с информация от региони, свързвани с емоциите. Страхът е по-примитивен отговор и дори животните, които не изпитват болка в  традиционния смисъл (амфибиите, някои влечуги и насекоми) могат да изпитват страх. Викането вероятно е продукт от комбинирането на сигнала за болка с емоция/страх, но точният начин, по който се случва все още не ни е ясен.

Доказано е, че викането и дори псуването правят болката по-поносима, макар учените все още да не знаят  защо е така.