Още
    Начало Блог Страница 268

    Д-р Сам Шепърд – случаят, взривил медиите преди 60 години

    Повече от 40 години преди О Джей Симпсън, един друг скандален случай разтърсва Америка – този с д-р Сам Шепърд.

    Жертвата в центъра на събитията е Мерилин Шепърд, съпругата на доктора, а престъплението е толкова ужасяващо и шокиращо, че яхва въображението на народа и се превръща в международна медийна сензация.

    Семейство Шепърд
    Семейство Шепърд

    Процесът е толкова нажежен, че едва не разкъсва малката общност на Бей Вилидж, Охайо, където е извършено убийството. Присъдата пък е толкова спорна, че обжалванията стигат до Върховния съд на САЩ.

    Последствията от събитията променят начина, по който се отразяват бъдещите съдебни процеси от медиите, а самият случай вдъхновява сериал, филм, няколко документални филма и безброй книги. И въпреки присъди от три различни съдебни процеса в рамките на почти 50 години, случаят остава неразрешен.

    Убийството

    Как Мерилин е убита, няма съмнение. В ранните сутрешни часове на 4 юли 1954г, съпругата на д-р Шепърд, бременна в четвъртия месец с второто им дете, е пребита до смърт в спалнята им. Ударена е 35 пъти, от които 27 по главата, с тъп предмет, докато синът на семейство Шепърд, Чип, е спял в съседната стая.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    Нараняванията й са невероятно жестоки: счупен нос, разбит череп, отпечатъци със сърповидна форма по челото и скалпа й, почти откъснат нокът на лявата й ръка, два счупени зъба (когато е ухапала нападателя си). Имало е доказателства за сексуално насилие: горнището на пижамата й е вдигнато до врата, а долнището е наполовина свалено. Стаята е била цялата в кръв, от чаршафите до тавана. Цялата стена опръскана с кръв, с изключение на мястото, където е стоял убиеца.

    Тялото на Мерилин Шепърд
    Тялото на Мерилин Шепърд

    Що се отнася до мотива, на долния етаж откриват улики сочещи към обир: чекмеджетата са извадени, а медицинската чанта на доктора е преровена. Часовника, пръстена и ключовете му, заедно с още няколко вещи, са натъпкани в зелена торба, открита близо до къщата. Въпреки това има нещо лично в обира, повече приличащ на вандализъм, отколкото на обикновена кражба: няколко от спортните трофеи на двойката например са счупени на две, сякаш от злоба.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    В същото време, домът е подреден твърде добре, сякаш обирът е нагласен. Най-странното е, че само вещите от зелената торба са взети от дома. Часовникът на Мерилин е оставен, както и портфейла на съпруга, в който е имало чек за $1000 и пари в брой.

    В 5:45ч сутринта, Шепърд се обажда на съседа си, кмета Спен Хук и панически му казва:

    Боже, Спен, ела бързо, мисля, че убиха Мерилин!

    Спен Хук и съпругата му, Естер, чиято къща е само две врати по-надолу по улицата, избират да шофират до там. Откриват доктора в кабинета, седнал на стола си, гол до кръста и подгизнал, хванал се за врата, а джобовете на панталона му пълни с пясък. Самият доктор бил хипотермичен и дезориентиран, имал наранявания по лицето и врата, счупен зъб, а от устните и устата му се стичала кръв. „Някой трябва да помогне на Мерилин“ – им казал той. Когато Естер се връща от спалнята, разтърсена от видяното там, казва на съпруга си да се обади на полицията.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години
    Семейство Хук

    До 6:02ч, полицай Фред Дренкан вече е пристигнал и взел първите показания от Шепърд. След това, както и по-късно пред детективите от Кливланд, докторът разказва история, пълна с пропуски, твърде странна, за да е истина и с много несъответствия. Иронично обаче, логиката й е това, което я прави изключително правдоподобна.

    3 юли

    Нищо в часовете преди убийството не е подсказвало какво ще се случи. Семейство Шепърд прекарва предишната вечер със своите съседи Дон и Нанси Ахърн и техните две деца. Започват с коктейли в къщата на Ахърн, а за вечеря отиват в дома на Шепърд. Дори се наслаждават на фойерверките над езерото преди 4 юли и на малко забавления, след д-р Сам завежда трите деца в мазето, за да удрят боксовия чувал, който бил окачил там.

    Денят бил забележително хубав и празника на 4 юни се очертавал същия, а Шепърд щели да посрещат гости в дома си. Изглеждало сякаш животът нямало как да бъде по-хубав. Шепърд и неговите братя Стивън и Ричард преуспявали като доктори остеопати в болницата, която баща им основал; те били високоуважавани членове на обществото и онази нощ бележела още един ден в хубавия им живот.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    Семейство Ахърн остават до късно, тръгват си чак след полунощ. Спомнят си как Шепърд изглеждали в приповдигнато настроение и дори се прегръщали към края на вечерта. Заедно още от гимназията, те наскоро обявили, че Мерилин е бременна и след проблемен период в брака им, изглеждало сякаш се наслаждават заедно на новата глава от живота им.

    Но денят бил и много дълъг. Шепърд вече бил цял ден в болницата и изгубил дете на операционна, което било блъснато от камион по-рано същата сутрин. Вечерта пък е извикан да оперира счупения крак на друго момче.

    В показанията си на 4 юли и няколко дни по-късно, той твърди, че по някое време след вечеря, когато Ахърн и Мерилин гледали филм във всекидневната, той заспал на леглото до стълбите – нещо, което често правел. Събудил се през нощта от писъците на жена си, която го викала. Тичайки към спалнята, той забелязал някакъв силует и влизайки в стаята бил ударен в гръб и изпаднал в безсъзнание.

    След неизвестно колко време, докторът се съвзел и видял портфейла си на пода близо до лицето му, от който се подавал баджа му от болницата. Взел го и се изправил, след което открил обезобразеното тяло на Мерилин. От показанията му не става ясно дали е проверил пулса й или веднага е отишъл в стаята на сина им. По думите му, чул някой на долния етаж и отишъл да провери.

    Човекът избягал през вратата към задния двор и по няколко стъпала към плажа, а Шепърд го подгонил. След като го настигнал на плажа и след кратка борба, той отново бил повален в безсъзнание. Съвзел се близо до водата, гол до кръста.

    Стълбите, водещи към брега на езерото
    Стълбите, водещи към брега на езерото

    Върнал се вкъщи, където измръзнал и объркан от нараняванията си, проверил пулса на жена си и разбрал, че е мъртва. Известно време се чудил какво да прави, след което решил да се обади на Хук. Това е неговият разказ.

    След като в къщата пристига кметът със съпругата си, а малко след това и полицай Дренкан с двама пожарникари, идват братята на Шепърд, които установяват, че доктора е ранен сериозно – Ричард смятал, че врата му е счупен – затова го транспортират с линейка до близката болница. Това е последният път, когато д-р Сам Шепърд вижда дома си като свободен човек.

    Слухове, нападки, съд

    Започва медиен хаос. Трите големи вестника в Кливланд се радват на невиждани продажби, след като подклаждат пламъците на съмнението със слухове и нападки, примесени с погрешна информация и грешно интерпретирани факти, подкрепяни от Самюел Гърбър, съдебен лекар и главен следовател, който винаги е ненавиждал остеопатите и семейство Шепърд. Семейната болница се радвала на голям успех в годините по време и след войната, а по думите на колега на братята, Гърбър се бил заканил „да спипа братя Шепърд“. Изглежда това бил неговия шанс. След небрежно изследване на местопрестъплението, той заключава, че Сам Шепърд е виновен, но не разполага с неоспорими доказателства за това.

    Междувременно, през следващите няколко седмици вестниците пишат измислици, слухове и спекулации, примесени с ненавист към високата класа. Всичко това е насочено към семейството от богати лекари с уж нисък морал, които според слуховете се отдавали на редовни оргии, имали извънбрачни деца, а д-р Сам бил стерилен. Нищо от това не е потвърдено, нито подкрепяно от някакви доказателства.

    На 21 юли, един вестник излиза със заглавие „Защо няма публичен процес? Направете го сега, д-р Гърбър.“ И още на следващата вечер, той свиква публичен процес в местния гимнастически салон, където е поканена и пресата.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години
    Шепърд отговаря на въпросите на Гърбър

    Всичко продължава три дни, но не са намерени нови доказателства. Шепърд, който се появява с шина на врата и слънчеви очила, за да прикрие синините, повтаря същата история, която е казал на полицията, с изключение на една лъжа, която му струва скъпо: той твърди, че никога не е имал афера със Сюзън Хейс, бивш патолог от болницата.

    Всъщност, двамата били виждани заедно през март в Лос Анжелис, където тя живеела. Имали връзка от три години, за която Шепърд по-късно твърди, че е прекратил при последното си пътуване на запад.

    Сюзън Хейс напуска съда след делото срещу Сам Шепърд
    Сюзън Хейс напуска съда след делото срещу Сам Шепърд

    Сам е арестуван на 17 август и обвинен в убийство. Хейс, която е разпитана в Лос Анжелис няколко дни по-рано, признава за аферата и макар повечето улики по делото да остават косвени, следователите са убедени, че са открили мотива за убийството на Мерилин.

    Въпросите

    Официалните показания на Шепърд от 10 юли са пълни с пропуски. Наличните доказателства не запълват нито  една от тях, а вместо това отварят още повече въпроси.

    • Ако нападателят е влязъл в дома на Шепърд, за да го обере, защо не е взел пушките и празните чекове от кабинета на д-р Сам? Часовникът на Мерилин също е открит на пода – защо го е оставил? Защо е извадил портфейла на доктора от джоба му и го е оставил на пода? А лекарствата от медицинската чанта?
    • Какви са малките червени фибри, открити под ноктите на Мерилин? Не са от дрехите на съпруга й от онази нощ и най-вероятно са дошли от дрехите на нападателя, след като очевидно тя се е опитала да се защити.
    • Защо кучето на Шепърд не се е разлаяло по време на нападението? Да не би да е познавало убиеца?
    • Къде е тениската на Шепърд? След като убиецът вероятно е бил покрит с кръв, може ли да я е взел, за да се отърве от уликите? Защо разкъсаната бяла тениска с кафеникави петна, открита в гората близо до къщата, не е предадена като доказателство?
    • Защо нападателят е пребил Мерилин толкова жестоко, а на два пъти е ударил Шепърд само по веднъж?
    • Какво е странното кърваво петно в стаята на убийството? Не е нито от удар, нито размазана кръв. Това кръгло петно кръв – най-голямото в стаята, е открито близо до вратата на гардероба. Макар опитите за изследването му да са неуспешни, става ясно, че кръвта е различна от тази на Мерилин и Шепърд. На кого е тогава?
    • Ако двата счупени зъба на Мерилин показват, че е ухапала нападателя си, ако счупеният й нос и изваден нокът показват брутална борба с убиеца й, ако д-р Сам е убиецът и тя се е борила с него толкова отчаяно, колкото личи от нараняванията й, как така по неговото тяло няма нито една открита рана?
    • Ако нападателят е искал да изнасили Мерилин, защо е издърпал краката й под долната рамка на леглото, правейки това невъзможно? Също като при обира, Шепърд ли е нагласил нещата да изглеждат така?
    • Вярно ли е – както свидетелства Спенсър Хук, но Сам и Ричард отричат – че първите думи на Ричард към брат му са били „Сам, ти ли го направи?“
    • Защо не са открити следи от борба на живот и смърт на плажа, където според д-р Сам е бил нападнат от убиеца на Мерилин?
    • Защо Шепърд се обажда първо на Спенсър Хук? И защо му е казал „Мисля, че убиха Мерилин“, след като никога не е твърдял, че става въпрос за повече от един убиец.
    • Колко сериозни са били нараняванията на Шепърд? Счупен ли е бил врата му, както е смятал Ричард, или по направените рентгеновите снимки не може да се каже със сигурност, както твърди обвинението, и нараняванията му не са били животозастрашаващи?
    • По часовника на Шепърд е открита кръв, която по неговите думи е попаднала там когато е проверил пулса на жена си. Но часовникът е открит в зелената торба в гората. Убиецът трябва да го е взел след второто им сбиване. Защо не го е взел първия път?
    • Д-р Лестър Ховерстен, който отседнал у Шепърд в седмицата, когато е убита Мерилин, напуска къщата сутринта на 3 юли, за да играе голф с д-р Робърт Стивънсън – той пък бил сгоден за Сюзън Хейс, любовницата на Сам. Лестър и Мерилин почти не си говорили, след като се опитал да я съблазни няколко години по-рано. Отсъствието му просто съвпадение ли е или перфектното алиби?
    • Миячът на прозорци Дик Еберлинг, който приличал изненадващо много на д-р Сам, работил за семейство Шепърд и харесвал Мерилин. Той бил левичар – също като убиеца, съдейки по анализа на пръските кръв, направен от д-р Пол Кърк – и имал белег на лявата си китка. Когато полицията го разпитала, той обяснил, че кръвта му била в къщата на Шепърд, защото предната седмица се бил порязал докато отварял прозорец в дома им – нещо, което нито един детектив не проверява. Още повече, Дик имал доста проблеми и в следващите години го осъждат за кражба, след като задига стотици вещи от работодателите си, включително венчалната халка на Мерилин. Накрая е осъден да прекара остатъка от живота си в затвора за убийството на Етел Мей Дъркин, възрастна жена, която измамил и чийто врат счупил с удар в гръб, нанасяйки й подобни поражения, като при д-р Сам. Не е ли възможно Еберлинг да е нахлул в дома на Шепърд в онази нощ с идеята да изнасили Мерилин, но д-р Сам го е прекъснал? Но защо би убил Мерилин?
    • Д-р Сам имал връзка със Сюзън Хейс от болницата от три години, а съпругата му научила за това през март, няколко месеца преди убийството. Възможно ли е да прекъсне дългата си афера толкова внезапно и да отвори нова глава в брака си с Мерилин толкова бързо? Или поведението му е било просто начин да контролира ситуацията? Възможно ли е да е искал от Мерилин да се разделят и да я е убил в изблик на ярост, след като тя е отказала?
    • От друга страна, какво би могло да предизвика толкова жестока борба между семейство Шепърд, след като тя е знаела за аферата му от месеци? Колко вероятно е след приятна вечер с приятели, след като жена му е заспала на горния етаж, той да се е събудил с намерението да я убие, или някаква друга кавга да е избухнала между тях посред нощ?

    Тези въпроси са само една малка част от мистерията около случая.

    Делото и последиците

    Шепърд е намерен за виновен за непредумишлено убийство на 21 декември 1945г след един от най-дългите съдебни процеси в американската история. Осъден е на доживотен затвор. На 16 юли 1964г, след  десет години в затвора, той е освободен, след като е установено, че не е получил справедлив процес поради медийния фарс преди и по време на процеса, както и заради множеството нарушения на съдебните заседатели.

    Д-р Сам Шепърд - случаят, взривил медиите преди 60 години

    На 6 юни 1966г, Върховният съд на САЩ изслушва аргументите на щата Охайо и адвоката на Шепърд, изгряваща звезда на име Ф. Лий Бейли, който настоява за отмяна на присъдата, защото конституционните му права са били нарушени. И съдът решава точно това, цитирайки „панаирната атмосфера“ около процеса и хаоса в съдебната зала.

    След повторен процес през октомври същата година, д-р Сам Шепърд е обявен за невинен. Като свободен човек, той подновява медицинската си практика, но неуспешно и неволно убива две жени на операционната маса. Отчужден от сина и двамата си братя, почти мизерстващ, разведен с Ариан Тебенджоханс, жената за която се жени след освобождаването си, той умира през 1970г от алкохолно отравяне. По времето на смъртта си, той е женен за дъщерята на професионален кеч промоутър и самият той работи като кечист под сценичното име „Убиецът Шепърд“.

    Сам Шепърд с втората си съпруга, Ариан

    През 2000г, след гражданско дело, заведено срещу щата Охайо от сина му, Сам Рийз, за нанесени щети от несправедливата присъда през 1954, съдът отсъжда в полза на щата, на практика съгласявайки се с присъдата „виновен“. Адвокатът на Рийз обаче смята, че убиецът е миячът на прозорци Дик Еберлинг. ДНК от местопрестъплението подсказва, че в къщата е имало друг човек, чиито генетичен профил е близък до този на Еберлинг. През 1989г, в интервю от затвора в окръг Каяхога, самият Еберлинг казва, че е бил сигурен, че ще го осъдят за убийството на Мерилин Шепърд. Той умре в затвора на 25 юли 1998г на 69 години.

    Ричард Еберлинг
    Ричард Еберлинг

    Изглежда случаят с убийството на Мерилин Шепърд никога няма да бъде разрешен.

    Как действа радиовъглеродното датиране?

    Със сигурност сте слушали и чели истории за забележителни древни артефакти. При археологически разкопки, откриват парче от дървен инструмент и археолозите разбират, че то е на 5000 години. В Андите попадат на мумия на дете, за която археолозите казват, че е на 2000 години. Но как могат да знаят това? Какви методи използват учените, за да определят възрастта на древните находки? Тук ще ви обясним ролята на така наречения въглерод-14 при въглеродното датиране.

    Как действа въглеродното датиране?

    Чрез въглерод-14 може да се определи възрастта на определени археологически артефакти с биологически произход до около 50 000 години. Използва се за датирането на неща като кости, дрехи, растителни фибри, произхождащи от относително близкото минало.

    Откъде идва въглерод-14?

    Космическите лъчи навлизат в земната атмосфера всеки ден. Всеки човек е облъчван от около 500 000 такива лъчи на час. Често се случва космически лъч да се сблъска с атом в атмосферата, създавайки вторичен комически лъч под формата на енергетичен неутрон, а тези неутрони се сблъскват с азотни атоми. Когато това се случи, атомът азот-14 (седем протона, седем неутрона) се превръща в атом въглерод-14 (шест протона, осем неутрона) и водороден атом (един протон, нула неутрона). Въглерод-14 е радиоактивен, с период на полуразпад 5700 години.

    Карбон-14 и живота

    Атомите карбон-14, които космическите лъчи създават, се комбинират с кислорода и образуват въглероден диоксид, който растенията абсорбират. Животните и хората се хранят с растения и също приемат въглерод-14. Съотношението между нормален въглерод (въглерод-12) и въглерод-14 във въздуха във всички живи организми във всеки един момент е почти постоянно. Един на трилион въглеродни атоми е въглерод-14.

    Атомите въглерод-14 непрекъснато се разпадат, но се подменят от нови атоми с постоянно темпо. В този момент, тялото ви съдържа определен процент атоми въглерод-14, както и всички живи растения и животни.

    Датиране на фосили

    Щом жив организъм умре, той спира да приема нов въглерод. Съотношението между въглерод-12 и въглерод-14 в момента на смъртта е същото като при всички други живи неща, но въглерод-14 се разпада и спира да бъде подменян. Периодът му на полуразпад е 5700 години, докато количеството въглерод-12 остава същото. Изчислявайки съотношението между въглерод-12 и въглерод-14 в пробата и сравнявайки го със съотношението в жив организъм, можем да установим възрастта на фосила с голяма точност.

    Как действа радиовъглеродното датиране?

    Понеже периодът на полуразпад на въглерод-14 е около 5700 години, той е подходящ за датиране на артефакти на възраст максимум 60 000 години. Принципът обаче може да се приложи и при други изотопи. Калий-40 е друг радиоактивен елемент, който се открива в тялото и има период на полуразпад 1.3 милиарда години. Радиоактивно датиране може да се прави още с уран-235 (полуразпад 704 милиона години), уран-238 (полуразпад 4.5 милиарда години), торий-232 (полуразпад 14 милиарда години) и рубидий-87 (полуразпад 49 милиарда години).

    Използването на различни изотопи позволява датирането на биологически и геоложки проби с голяма точност. Радиоизотопното датиране обаче може да не действа толкова добре в бъдеще. Всичко, което е загинало след 1940г, когато ядрени бомби, ядрени реактори и ядрени изпитания са започнали да пръскат радиация, ще е по-трудно да бъде точно датирано.

    Стотици милиони птици загиват при сблъсъци с прозорци

    Всяка година, стотици милиони птици загиват или биват ранени при сблъсъци с прозорци. Доброволци, които са документирали тези случаи, призовават архитектите да съобразяват сградите си, за да намалят броя на мъртвите птици.

    Понякога птиците виждат растения през прозорците или просто отражението на небето и дърветата, но не и самото стъкло. Повечето летят с 30-40км/ч – сблъсъкът в прозорец с такава скорост обикновено е фатален, защото клюна на птицата се забива в мозъка й.

    Макар такива случаи да има навсякъде, най-много са в големите градове, където бързо никнат високи сгради с много прозорци.

    Стотици милиони птици загиват при сблъсъци с прозорци

    Местните видове изглежда вече се учат къде е безопасно да летят, но прелетните не успяват да идентифицират стъклото. Обикновено летят нощем, когато са незабележими за хищниците и използват звездите за ориентир, но се объркват от отраженията в градовете.

    Привлечени от светлините, птиците спират за почивка и храна. Някои се удрят в прозорците докато се спускат, но най-често го правят на следващия ден, когато отново тръгват на път и отраженията са по-силни – според статистиките, най-много птици се блъскат в първите шест етажа на сградите.

    Птиците често са заети да се оглеждат за хищници и храна, така че това което е пред тях, обикновено не е по-важно от това, което е зад тях.

    Случаи на масови сблъсъци има документирани още от края на 19-и век, когато навлиза електрическото осветление. Мъртви птици често се откриват около добре осветени сгради като Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк.

    Днес, група доброволци обикалят 20 северноамерикански града през пролетта и есента, за да записват броя на загиналите птици и да призовават хората да си гасят лампите през нощта.

    Идеята започнала в Торонто през 1993г – оттогава, програмата Fatal Light Awareness Programme (Flap) е записала повече от 66 000 сблъсъка на 166 вида птици.

    „Торонто е град, построен на най-неподходящото място за птиците. Стои на пътя на един от най-големите миграционни коридори на планетата“ – обяснява Майкъл Месър, основател на Flap.

    На юг, във Вашингтон, доброволци покриват 6км район всеки ден през миграционния сезон. Тръгват преди залез и обикалят около сградите, където често намират доста умрели птици. Трябва да действат бързо – чайки и плъхове откриват труповете или уличните чистачи ги изхвърлят. Собствениците на хотели често събират птиците сутрин, за да не ги виждат гостите. По дърветата пък, гарвани дебнат да уловят някоя птица, преди да е ударила земята.

    Документирането на сблъсъци на птици с прозорци става все по-подробно и Flap разполага с уеб приложение, което позволява на хората по света да докладват всеки такъв случай.

    Трудно е да се направи точно преброяване в големите градове, затова статистиките не са точни. Най-доброто изчисление до момента, само за САЩ, е между 365 милиона и 988 милиона загинали при сблъсък с прозорец  птици всяка година.

    Стотици милиони птици загиват при сблъсъци с прозорци

    Макар да няма доказана връзка между сблъсъците и спада в някои популации на птици, можем да предположим, че някои видове са засегнати от това.

    За онези, които искат да предотвратят сблъсъците на птици в техните сгради, вариантите са доста ограничени.

    Някои използват цветно тиксо върху прозорците, но това не е честа практика. Новите сгради могат да използват специални прозорци с керамичен дизайн в тях. Има и прозорци, излъчващи УВ сигнали, които са повече видими за птиците, отколкото за хората, но това е все още нова технология.

    Има и друг начин – чрез закони. В Калифорния и Минесота вече е задължителнo някои части от сградите да са предвидени за птици. Подобен закон има и в Торонто.

     

    Гъбите както никога преди

    0

    Невероятно е, че тези организми съществуват на нашата планета. Фотографът Стив Аксфорд живее и работи в Нов Южен Уейлс, Австралия, където прекарва времето си документирайки живия свят около него. Така пътува до изолирани места в търсене на редки животни, растения и дори хора. Но снимките му на някои от най-странните и разнообразни гъби са това, което го направиха известен в интернет.

    Аксфорд споделя, че повечето от гъбите на снимките е открил около дома си и са субтропични видове, но има и такива от Виктория и Тасмания в умерения климатичен пояс. Вторите са добре известни, но тропическите гъби са малко документирани и някои вероятно никога не са били заснемани преди.

    7 исторически паралела с „Игра на тронове“

    Създавайки изключително детайлния си фантастичен свят, Джордж Мартин е базирал много от „Игра на тронове“ на средновековната история на Европа. По-точно, той е черпил вдъхновение предимно от Войната на розите – борбата за трона на Англия между Севера и Юга. Дори Червената сватба е базирана на исторически събития.

    1. Крал Джофри е Едуард от Ланкастър

    7 исторически паралела с "Игра на тронове"

    Колкото и зъл да беше Джофри, изглежда героят му е базиран на истинска личност. Едуард от Ланкастър е син на крал Хенри VI и Маргарита Анжуйска, а според слуховете, истинският му баща е един от верният поддръжници на кралицата.

    Също като Джофри, Едуард бил малко луд и също обичал да реже главите на враговете си. Посланикът на Милано е писал: „Това момче, макар и само на 13 години, вече говори само за рязане на глави или война, сякаш всичко беше в ръцете му или самият той е богът на войната.“

    Краят на Едуард е не по-малко задоволителен от този на Джофри – той е зашлевен от Едуард IV, историческият еквивалент на Роб Старк, след което намушкан от привържениците на краля.

    Aфриканската двойнодишаща риба може да оцелее до 3 години извън водата

    Aфриканската двойнодишаща риба може да оцелее до 3 години извън водата. При голяма суша, тя се заравя в калта, където остава до следващия дъждовен сезон. Специфична особеност при нея е, че има както хриле, така и функционираща двойка бели дробове. Геномът на мраморната африканска двойнодишаща риба пък притежава 133 милиарда базови двойки (или градивни блокчета) – най-голям брой сред гръбначните животни. За сравнение, геномът на човека е от около 3.2 милиарда базови двойки.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    0

    Златният храм се намира в град Амритсар, Индия и е най-важното свещено място за сикхитите. Също като други такива храмове, вътре има общи кухни и столови, наричани лангар. В лангара се предлага храна на всички посетители, без значение от тяхната вяра и история. Често храната е вегетарианска, за да може да я ядат всички, дори хората, спазващи диети.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Най-големият лангар се намира именно в Златния храм. Той изхранва по 40 000 души всеки ден напълно безплатно. През религиозните празници и почивните дни, лангарът дава храна на около 100 000 души на ден. Всичко това е възможно благодарение на дарения и доброволци.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Около 90% от персонала е съставен от доброволци. Те помагат в приготвянето и сервирането на храната, но това не е всичко. През кухнята на ден преминават по 12 000кг брашно. Готви се леща в огромни казани, за които са необходими 2-ма човека да бъркат. На големите празници, кухнята използва автоматична машина за хляб, която прави по 25 000 питки на час. Щом храната бъде приготвена, тя се сипва в по-малки съдове, за да могат доброволците да я разнасят и сервират.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Всеки човек, независимо от това каква вяра изповядва и откъде идва, може да се храни в храма. Жени, мъже и деца сядат заедно. Преди да влязат, трябва да събуят обувките си и да си покрият косата. Всички сядат на пода, като равни, за да не е никой над другия. В храма има две зали, където се хранят по 5000 човека.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    След като всички се нахранят, чиниите и приборите се оставят на друга група доброволци. Те измиват всичко по пет пъти и нареждат чиниите за следващите посетители.

    Храмът, който изхранва 100 000 души на ден

    Безплатната кухня е традиция, започната от първия сикхски гуру, гуру Нанак. Идеята му била да се следва принципа на равенство между всички хора, независимо от религията, цвета на кожата, възрастта, пола или социалния им статус  – нещо революционно за състоящото се от касти общество в Индия през 16-ти век.

    Магическата Европа

    Едно семейство, 2 камери, 30 държави, 60 полета, 1000+ записа, 200 000+ снимки – почти 20 терабайта информация.

    Стан Чанг е от Тайван и е автор на този сборен клип от записи, които е направил през последните 2 години, докато е обикалял Европа с жена си и сина си. „Смятам, че всеки трябва да пътешества и отвори очиет си за това колко красив е света.“ – казва той. Ние подкрепяме неговото мнение.

    Спираловидните стълби са били строени в посока обратно на часовниковата стрелка

    Спираловидните стълби са били строени в посока обратно на часовниковата стрелка, защото повечето рицари въртели меча с дясната ръка.  Така те имали преимуществото в защита, защото изкачващите се противници нямали място да замахнат.

    Какво ще стане, ако пчелите изчезнат?

    Какво ще стане, ако пчелите изчезнат?Пчелите произвеждат сладък мед и жилят лошо, но ролята им в хранителното производство е много по-голяма като основни опрашители на повечето цъфтящи растения. Популациите на медоносната пчела намаляват през последните 50 години и възникват притеснения как това ще се отрази на планетата.

    1/3 от храната ни има нужда да бъде опрашвана от насекоми, а медоносните пчели са отговорни за по-голямата част. Това определено е доста. Ще загине ли човечеството, ако пчелите изчезнат?

    Краткият отговор: не. В Северна Америка например, допреди няколко века, не е имало медоносни пчели. Местното население се е хранело предимно с тиква, боб, слънчоглед, кестени и различни диви плодове, всички от които опрашвани от други видове пчели.

    Ако всички медоносни пчели изчезнат, това определено ще се окаже катастрофално за земеделието и ще понесем тежки загуби, но ще оцелеем. С течение на времето, други опрашители ще поемат работата на медоносните пчели. Има други видове пчели, някои от които са дори по-добри в работата си на опрашители от медоносните. Това ще изисква големи промени, за да се посрещнат тези заместители – опазване на хабитата им, разнообразие на културите, защита от пестициди и т.н.

    Какво ще стане в първите години след изчезването на медоносните пчели?

    Някои растения са опрашвани от вятъра, но повечето ги опрашват насекомите. Бръмбарите и пеперудите също могат да опрашват, но пчелите се справят най-добре с това. Почти всички плодове и повечето зеленчуци се опрашват от насекомите. Без медоносните пчели, ще изгубим много от растенията, които използваме за храна. Някои култури, като житото и ориза, нямат нужда от опрашване от насекоми, но поне 30% от хранителните култури и 90% от дивите растения разчитат на насекомите, така че изборът ни на храна ще намалее драстично – или ще трябва да открием нов начин да ги опрашваме.

    Какво ще стане, ако пчелите изчезнат?

    Животните, които разчитат на определени растителни видове, също ще изчезнат, ако тези растения спрат да се размножават. Това означава, че ще бъдат нарушени цели екосистеми и ще бъде елиминирано част от световното биоразнообразие. Например, добитъкът, от който получаваме мляко и месо, се храни предимно с люцерна и лупина, които са опрашвани от насекомите. С по-малко храна за изхранване на големите животни, ще намалее производството на месо и мляко, а това ще промени и начина на живот на хората.

    Рапицата масово се отглежда за производството на биогорива и олио. Без опрашване, това няма да е възможно и ще трябва да разчитаме повече на фосилните горива, които скоро ще се изчерпат. Памукът се опрашва от пчелите и други насекоми, така че без тях, няма да можем да използваме памук при производството на дрехи, а по-голямата зависимост от изкуствените материи ще изчерпа фосилните горива още по-бързо.

    Много лекарства се произвеждат от растенията. Ако пчелите изчезнат, това сериозно ще навреди на фармацевтичната индустрия. Морфинът – основата в много обезболяващи – се извлича от сънотворния мак. Той може да се опрашва сам, но много по-малко ефективно, отколкото когато го опрашват насекомите. Много други растения, използвани във фармацевтиката, също разчитат на пчелите и насекомите.

    В заключение, изчезването на пчелите би навредило значително на планетата и биоразнообразието. Няма да доведе до края на човечеството, но би наредило на световната икономика и начина ни на живот. В крайна сметка, с течение на времето, мухи, бръмбари, пеперуди и други видове пчели ще поемат ролята на главни опрашители там, където медоносните пчели са изчезнали.

    Ето и един пример как ще изглеждат рафтовете в магазина , ако ги няма пчелите:

    Какво ще стане, ако пчелите изчезнат?

    Светещият път вече е реалност

    Умно шосе, което обещава да пести енергия, като в същото време да подобри безопасността за шофьорите, беше открито в Холандия. 500-метровата отсечка е интерактивна и самоподдържаща се. Пътят е наречен „Шосе 66 от бъдещето“.

    Проектът е разработен от Даан Розегаарде и холандската инженерна фирма Hejimans Infrastructure. По-рано тази година, Studio Roosegaarde показа светещи в тъмното домашни цветя и биолуминесцентни улични лампи. Сега, тази технология е приложена на път в Ос, на около 100км югоизточно от Амстердам.

    Пътната маркировка е направена с боя, съдържаща фотолуминесцентен прах, която се зарежда през деня и свети през нощта. Розегаарде споделя, че Hejimans са постигнали почти екстремна луминесценция: „Почти е радиоактивна“.

    Светещият път вече е реалност

    Ако ефектът издържа цели 8 часа, каквато е идеята, това означава, че тежките, черпещи много енергия и поддръжка лампи може да станат излишни. „Правителството спира уличното осветление през нощта, за да пести пари. Бях изумен, че някак харчим милиарди за автомобилен дизайн, но пътищата – които определят как изглежда градския пейзаж – са останали извън този процес.“ – казва Розегаарде.

    Но дали проектът ще доведе до приложение на технологията на всеки път? „Би било голяма инвестиция. Ако целта е подобряване на безопасността, тогава имаме нужда от твърди доказателства как това се сравнява с вече наличните мерки за безопасност.“ – казва Пийт Томас от Центъра по транспортна безопасност към университета Лъфбъроу. От Британската пътна агенция казват, че ще следят отблизо проекта и едно от основните им притеснения е как маркировката ще работи през зимата, когато дните са по-къси. Освен това, трябва да знаем и колко ще издържи боята на износване.

    Първоначално предложеният проект на Studio Roosegaarde от 2012г, също така включва чувствителна към температурата технология: Снежинки светват на пътя, когато стане хлъзгав. Това обаче не е реализирано като част от теста в Холандия.

    Най-невероятните живи фосили

    По правилата на еволюцията, живите организми се променят и адаптират непрекъснато, в продължение на стотици хиляди и дори милиони години.  В такъв случай, тези животни не играят по правилата, защото са останали на практика непроменени.

    1. Соленодон

    Най-невероятните живи фосили

    Лесно можем да оприличим двата вида соленодон на острови Испаньола и Куба на земеровки с дълги носове. Те са малки и смешни, но всъщност са едни от най-редките и странни животни на планетата. Соленодонът е един от малкото бозайници, произвеждащи собствена отрова, която инжектира с резците на долната си челюст.

    Открили сме фосил на соленодон на възраст 76 милиона години, който доказва, че видът е останал непроменен до днес. Произлязъл е по времето, когато примитивните морски крави са се отделели като вид от примитивните слонове.