Не е толкова невероятно да смятаме, че делфините общуват помежду си също като нас. Но дали наистина е така? И, ако е, доколко привидно произволните звуци, които издават, могат да бъдат наречени език?

Специалистът по делфини Денис Херцинг е прекарала почти три десетилетия около морските бозайници, слушайки ги с надеждата да разшифрова разговорите им. Пробив прави обаче когато се опитва да научи делфините на определени английски думи.

От 1985г, Херцинг, заедно с научната организация Wild Dolphin Project, използва подводна техника за запис на видео и звук, за да изучава комуникацията на особено дружелюбна група делфини край бреговете на Бахамите. По този начин, тя е съставила база данни, съдържаща информация за взаимоотношенията, звуците и поведението на животните и как те са се променяли с времето.

Най-новата цел в изследването е била да се използват собствените сигнали на делфините, за да комуникираме с тях. Миналия август, екипът прави пробив. Учените, по време на изпитание на преносимо устройство за превод, улавят уникален повик, на който са научили делфините, а джаджата успява да го преведе на английски.

Каква е думата? „Саргас“ – вид водорасли, често използвани като играчки от учените, които се потапят при делфините.

„Знаем, че делфините в плен са бързи, спонтанни и отлични имитатори, както и че свързват звуците с обекти. Дали правят това на свобода, в естествената им комуникация, не знаем. Знаем обаче, че имат тази способност като вид, затова решихме да проведем този експеримент.“ – обяснява Херцинг

Има много изследвания върху поведението на делфините. Те разпознават останалите в групата си чрез специфични звуци. През 70-те години, учените откриват, че Акеакамаи, особено умен делфин афала в Хонолулу, може да бъде научен да различава синтаксиса и жестовете на ръцете, използвани за предаване на съобщение.

Но установяването на двупосочна вербална комуникация – специфични звуци, които да бъдат разпознавани, разбирани и изразявани – е нещо, което отдавна убягва на експертите по делфини.

Херцинг искала поне да се опита да прескочи тази бариера. Тя започва през 90-те, когато учи делфините да разпознават и да искат обекти, както и имената на трима нейни колеги, като ги комбинирала със звуци и символи върху клавиатура. За съжаление, този подход не дал резултата, на който се надявала.

През последната година обаче, гмуркачи експериментират с CHAT – джаджа с размерите на тостер, която се носи на гърдите. Разработена в сътрудничество с Тад Старнър от Google Glass, системата е програмирана да издава отличителни подсвирквания, които отговарят на обекти като шал, въже или водорасло – всички от които използвани от учените при игра с животните. С помощта на сложен алгоритъм, който взема предвид неща като фонов шум и посоката и ъгъла, от който идват звуците, CHAT може да улови звуците от делфините (на разстояние до 30м) и веднага да ги преведе на английски.

След всяко гмуркане, записаните звуци се свалят от устройството през WiFi и след това се преглеждат за сходства и модели. Системата също така записва всичко останало – кога са излъчени звуците, кога са получени и на какво отговарят.

През август, екипът на Херцинг за първи път записва и превежда звука за „водорасло“. Тя се надява, че технологията ще може да се използва също, за да се установи дали звуците на делфините пренасят единична информация или съдържат по-сложно значение.

„При думите FUN и SUN, ‘f’ и ‘s’ са уникални звуци, които се използват в комбинация с UN. Силата да се комбинират тези части прави човешкия език толкова уникален. В миналото, не можехме да търсим подобни детайли в звуците, които издават делфините, но компютърните програми го правят възможно днес.“

Джъстин Грег, учен от проекта Dolphin Communication Project и автор на книгата „Умни ли са наистина делфините? Бозайникът зад мита“, се съмнява, че делфините използват звуци за нещо повече от просто назоваване на обекти и изразяване на емоционалното си състояние.

Той отдава предположенията, че делфините използват език като нашия, на известния учен Джон Лили, който се изказва, че успеят ли да дешифрират езика на делфините, хората ще могат да разберат и езика на извънземните.

„Смятам, че последните 50 години ни показаха, че е много малко вероятно тяхната комуникационна система да функционира като човешкия език, с граматика и думи. Но много хора все още се надяват, че делфините говорят.“

Херцинг обаче смята, че проблемът с разкодирането на езика на делфините не е толкова в липсата на такъв, а в трудностите при провеждането на изследвания в морска среда.

„За мен, липсата на доказателства не е доказателство за липса. Някой ден може да открием, че делфините, а може би и много други видове, правят много неща, които не сме смятали, че могат. Затова, вместо да спъваме тези изследвания, нека вложим усилията и знанията си в тях. Делфините наистина са умни. Само трябва да разберем колко точно умни.“

Междувременно, Херцинг, която често е сравнявана с известната Джейн Гудол, посветила живота си на шимпанзетата, планира да усъвършенства устройството, за да може учените да записват повече звуци, особено тези с по-високи честоти. Миналата година, казва тя, изглеждало сякаш делфините се опитвали да имитират някои подсвирвания, но ги издавали в по-висока от очакваното честота.

Тя работи и по втори проект, с Технологичния институт в Джорджия, чиято цел е CHAT да започне да разпознава и някои от другите звуци, които издават делфините.

Ако интернетът е неотменно човешко право, тогава блокирането му е нарушаване на човешките права. Това е идеята зад проект Outernet – амбициозен план от неправителствена организация в Ню Йорк, чиято цел е да направи интернета достъпен за целия свят.

Организацията Media Development Investment Fund иска да изпрати стотици миниатюрни сателити в ниската земна орбита, които да предават сигнал от стотици наземни станции. Новата мрежа ще позволи на всеки да използва интернет и то без никаква цензура.

От MDIF казват, че искат да изпращат новини, селскостопанска информация, образователни уроци, безплатни приложения и информация за бедствени ситуации в случай, че локалните мрежи паднат. Едната уловка е, че новата мрежа ще бъде еднопосочна. С достатъчно финансиране по-късно, организацията може да я направи двупосочна.

Към момента, MDIF планира да има готови прототипи на сателитите през юни, а първото им изстрелване да бъде в средата на следващата година. Изграждането и изстрелването на такъв мини сателит е доста скъпо, сложно и трудно. Освен това може да има нежелани последствия.

„Представете си 4 милиарда нови участници в глобалния пазар на идеите. Представете си лавина от иновации и изобретения.“ – се чете в описанието на проекта. Всички искаме да имаме неограничен достъп до всичко, но не бива да бъдем наивни. Има места по света, където приливът на западни идеи и информация може да доведе до смъртоносни последствия.

Европейската космическа сонда Розета се събуди от тригодишен сън за началото на безпрецедентна мисия, при която ще обиколи комета и ще пусне специален апарат за приземяване на повърхността й.

Алармата на борда на Розета я е събудила в 5 часа сутринта северноамериканско източно време, но на космическия апарат са му били нужни седем часа, за да загрее и да изпрати съобщение към Земята.

Розета, намираща се на около 800 милиона километра от Земята е в близост до орбитата на Юпитер и е толкова далеч, че радиосигналите, пътуващи със скоростта на светлината, пристигат при нас с 45-минутно закъснение.

„Нашият преследвач на комети е отново с нас“ – каза Алваро Гименес, който ръководи научните изследвания към Европейската космическа агенция.

Мисията дори се възползва от своя Twitter акаунт, @ESA_Rosetta, малко след като Розета се събуди. Публикува в мрежата съобщението „Здравей, свят!“ на 23 европейски езика.

Розета, която носи на борда 100-колограмовия апарат Фило, беше спряна през последните 3 години, за да се пести енергията й. Целта й сега е да достигне кометата с диаметър 4км, наречена 67P/Чуримов-Герасименко, което ще стане през август.