Бнаните изчезват. Ще започнем, като уточним, че бананите, които ядем днес всъщност са генетически еднакви – те са напълно идентични клонинги, създадени от човека, защото нямат семки. Най-популярният сорт такива банан са Кавендиш, но това невинаги е било така. Преди това царят на бананите е бил Гро Мишел – сорт, отличаващ се с по-големи размери и по-голяма трайност. В средата на миналия век обаче гъбичка, причиняваща панамска болест напълно унищожава сорта и се налага създаването на нов такъв, който да е устойчив на заболяването. Кавендиш успява да издържи около 50-тина години, но нов щам на панамската болест вече поразява и тези банани. Много скоро ще трябва да бъде създаден нов сорт ядливи банани, но няма да мине дълго, преди и той да бъде унищожен, защото генетически идентичните плодове са идеална мишена за патогена.
Птицата медопоказвач се храни с пчелен восък и пчелни ларви
Птицата медопоказвач е сред малкото, които се хранят редовно с пчелен восък и пчелни ларви. А как ги открива? Медопоказвачът умишлено води хората до пчелни кошери. Щом човекът отвори кошера и вземе меда, птицата се храни с останалите восък и ларви.
Червеят планария е почти безсмъртен
Знаете ли, че ако червеят планария бъде разрязан на няколко части, всяка част се регенерира в отделен, завършен организъм? Регенеративните му способности са толкова невероятни, че нов червей може да порасне от едва 1/279-та част само за няколко седмици. Възможно е дори главата на червея да бъде разрязана на две половини, но без да се отдели от тялото, при което всяка от половините се регенерира и червеят продължава да живее с две глави. Но това не е всичко! Планарията може да предава спомените си по химически път! Ако червеят бъде разрязан на две и всяка половина се регенерира в отделен червей, то тогава и двата ще притежават същата памет. Учените дори са експериментирали като са нарязали на части планарии и са нахранили с тях други червеи. Резултатът бил, че тези червеи научавали много по-бързо същите неща, на които са били научени червеите, послужили за храна.
Тупая и етруска земеровка – удивителни мини животни
Дивата фауна винаги е била обект на дълбоки проучвания от страна на учените. Открити са какви ли не представители на животинския свят, които впечатляват със своите странности, причудливи форми и характерно поведение. В следващите редове, обаче, ще обърнем внимание на нещо друго – дребните диви животни и по-точно на две от тях, които ще ви удивят.
Тупая
Заради особеностите във външността си може да бъде оприличена на гризач или насекомоядно животно. Само че, тя не е нито едното, нито другото, а най-примитивната маймуна, живееща в наши дни. От интересни материали в зоопортал Бау Бау научаваме, че Тупая са сочени като предшественици на приматите. Те са бозайници, дребни диви животни, които имат мека космена покривка, споделят специалистите от зоо портал Бау Бау. Най-често окраската им е в сив или червеникаво-кафяв цвят. При някои видове опашката може да бъде напълно рунтава, а при други – оголена в определени части.
Ако за първи път видите Тупая, може да си помислите, че страда от хронично нервно заболяване. Тя може да се катери и спуска 15 пъти по един клон с главозамайваща скорост и спира едва, когато се изтощи напълно. Или пък рязко спира тези бесни гоненици и започва да друса тялото си като механична детска играчка, споделят представители на интересния портал за животни. След това, изведнъж отново се връщат към стремителното тичане, катерене и спускане със спираловидни движения по стъблото или по някой тънък клон.
За този представител на дребните диви животни е характерно живеенето както в семейни двойки, така и поединично. Всяка Тупая има своя територия за лов, която зорко и строго охранява. Може да се срещне из екзотичните джунгли на Югоизточна и Южна Азия. От българския зоо портал споделят, че щръкналите встрани редки мустачки са характерни за тези интересни бозайници. Именно с тяхна помощ Тупаите са винаги осведомени за предмети или прегради, намиращи се в близост. Интересно е да споменем, че когато мъжкият маркира границите на своето „имение”, той отделя от гърлото си определени миризливи вещества.
Етруска земеровка
Преди 150 години природоизпитател от Италия намира в гнездото на сова костни остатъци на непознато за него зверче. Чудното било не това, че животинчето е непознато за учените, а неговите наистина малки размери, а именно няколко сантиметра. Години наред то е пълна загадка за науката, но изследователите му дават името „етруска земеровка“, казват още от известния портал за животни. Смята се за рядък вид е защитена. Среща се най-често в Азия, Южна Европа, Северна Африка, Мадагаскар и Близкия Изток. Вторият ни представител на дребните диви животни се установява в България за първи път през 1985 г.
Преди няколко години на о. Сардиния упорита зооложка успяла да хване живи няколко от тези зверчета. Всяко от тях било едва 3- см дълго, а измереното тегло било само 2,5 г. Черепът на етруската земеровка е с дължина между 1 и 1,3 см. Има и подвижно дълго хоботче. Интересно е как три от тези малки диви животни могат да се поставят съвсем свободно в кутийка от кибрит. Никъде другаде по планетата не са открити по-малки от тези бозайници.
Може би ще сте любопитни да научите, че етруската земеровка трябва да яде непрекъснато, за да може да живее. В нейното ежедневно меню има скакалци, дъждовни червеи, бръмбари и паяци. Понякога може да се нахвърли и върху по-малки гущери. За едно денонощие нашият представител на малките диви животни изяжда два пъти повече храна, отколкото е собственото му тегло. И почти не му остава време да спи.
Животинчето е почти в непрекъснато движение, за да открие, улови и изяде храната, която му е необходима. В случай, че не открие храна, интересният представител на малките диви животни ляга на земята, свива се на кълбо и заспива. След като прекара в дълбок сън около 2 часа, отново тръгва на лов и ако този път не открие нищо, се обрича на смърт.
От портал за животни Бау Бау научаваме също, че се изисква голяма жизнеспособност за преработка на многото храна, която земеровката поема за едно денонощие. Именно за това сърцето й пулсира със, забележете, 1300 удара в минута. За сравнение, това е 50 пъти по-бързо от сърцето на слона и 20 пъти по-бързо от човешкото сърце. Просто удивително!
Източник : http://zoovidove.baubau.bg/диви-животни
Автор: Ана Йовчева
Защо хората имат нокти?
Има много теории за наличието на нокти при хората. Повечето се отнасят до човешката еволюция, свързвайки ги с ноктите при други животни. Ноктите на ръцете са особено полезни при изпълнението на ежедневни задачи, а тези на краката също могат да влязат в употреба, в зависимост от ситуацията. Ноктите може да са остатъци от дивото минало на човека, но хора, които са губили ноктите си, са съгласни, че всъщност са много по-нужни, отколкото вероятно си мислим.
Според друга теория, ноктите са се появили с цел да предпазват деликатните върхове на пръстите. Това предположение се отхвърля от много експерти, които посочват, че при хората, изгубили перманентно ноктите си, чувствителната зона просто загрубява. Изглежда по-вероятно деликатната тъкан да се е появила поради наличието на ноктите, а не обратното.
По-вероятната причина е, че ноктите просто са полезни. Те помагат на хората да драскат неща, обелват плодове, отварят храни, чоплят, разплитат възли и да изпълняват различни други задачи. В по-далечното минало, ноктите вероятно са помагали на ранните хора да пощят въшките и други насекоми и паразити от телата си, както днес го правят маймуните. Когато краката са били използвани повече като ръце, ноктите на краката също са изпълнявали подобна функция.
Флоренция – люлката на Ренесанса
Древното римско селище Флоренция, под латинското име Florentia (цветуща), (на италиански: Firenze), e основано през 59 г. пр.н.е. от римски ветерани на бреговете на река Арно, в Италия. По-късно се превърща в град, който през IV в. от н.е. става резиденция на епископ. Флоренция попада под властта на Византийската империя, на остготите, на лангобардите и на франките. През VІІІ в. започва съживяването на града (епохата на Ранното Средновековие), за да излезе той на историческата сцена през ХІІІ–тото столетие като столица на политически и икономически силна италианска република.
От ХІІІ-ХІV в. (Епохата на Ренесанса) и през първата половина на ХVІ в. строителството във Флоренция е в своя разцвет. То създава и архитектурният образ на града.
Флоренция е смятана за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи. Икономическият подем на Флоренция намира своето отражение в голямото строителство в града в края на ХІІІ в., когато през 1294 г. Арнолфо ди Камбио започва да строи срещу незавършения средновековен Баптистериум грандиозна катедрала – „Санта Мария дел Фиоре” (Cattedrale di Santa Maria del Fiore).
Така е очертан религиозният център на Флоренция. Същият архитект полага основите и на Палацо Векио (Palazzo Vecchio) на площад „Синьория” (Piazza della Signoria). Така почти едновременно се оформят двата центъра на града. По-късно през 1370-1382 г. Франческо Таленто изгражда на площад „Синьория” Лоджия дей Ланци (Loggia dei Lanci). Завършеният архитектурен и градоустройствен лик на италианския град-република е дело на големите строители Арнолфо ди Камбио и неговите приемници – Джото Орканя и Франческо Таленто, чиито сгради имат монументална архитектура, в която все още се чувства влиянието на средновековното градоустройство, на замъците и зъбчатите крепостни стени. Големият ренесансов майстор Филипо Брунелески е следващият крупен архитект и строител на Флоренция. От 1419 до 1445 г. той оставя редица произведения на ренесансовото архитектурно изкуство. Той построява Яслите, купола на „Санта Мария дел Фиоре” – първия крупен паметник на архитектурата на Ренесанса, параклиса „Сан-Лоренцо” (San Lorenzo) и създaва ново направление в строителството.
Жизнерадостният художествен образ на постройките, различаващ се от досегашното средновековно строително изкуство, е продължен от последователите на Брунелески – Донатело, Лоренцо Гибелти Лука Делла Робия, Леон Батиста Алберти и др. Те образуват своя школа и построяват Палацо Строци, Палацо Пити, Палацо Медичи и Палацо Пандолфини, със строга величествена архитектура, напомнящя тази на Палацо Векио. Във Флоренция се оформят три главни площада: Църковния площад, площад „Синьория” и площад „Анунциата”.
Църковният площад, на който е построен църквата „Санта Мария дел Фиоре” – огромна катедрала, чиито пропорции не могат да се обхванат напълно от площада, е свързан чрез улица „Калцайоли” с площад „Синьория”. Това е главният площад на Флоренция и неговото въздействие е изключително. Палацо Векио, който има огромни размери, е построен така, че да може да се възприеме цялостно с двете си фасади. Това дава обемност на сградата и я прави по- изразителна.
Площад „Синьория” има Г-образна форма, която е получена постепенно, с премахването на стари квартали. Майсторското съчетание на контрастни архитектурни и скулптурни форми на площада влиза в хармония с живописната му форма и мащаба на главното сдание – Палацо Векио, който е снабден с мощна каменна крепостна стена, увенчана със забчати бойници. До нея стои Лоджия дей Ланци с три величествени арки. Главната фасада на Палацо Векио е винаги огряна от слънцето, а Лоджия дей Ланци е потънала в сянка и само отразената светлина облива грандиозните й сводове. Контрастната игра на светлосянката е подсилена от ефекта на меките, гладкообработени форми на скулптурните фигури по фасадата на Палацо Векио (най-известната е на Давид от Микеланджело).
По-късно на площада е поставена фигурата на Козимо І Медичи на кон, която разделя Г-образната пиаца на две пространства.
Понте Векио (Ponte Vecchio, „Старият мост”) е покрит мост над река Арно. Известен е с предимно бижутерските магазини, построени на него. Мостът се намира между Галерия Уфици и Двореца Пити.
През 1345 г. придобива днешния си вид на покрит мост с магазинчета. Той се състои от три отделни арки. По средата му има бюст на Бенвенуто Челини. Там влюбените имат обичая да оставят катинарче, чието ключе хвърлят в реката, за да е вечна любовта им.
Над магазините преминава коридорът, наречен на името на Джорджо Вазари, който представлява картинна галерия.
През 1559 г. херцогът на Флоренция Козимо I Медичи започва да събира най-важните административни служби – т. нар. uffici, в една сграда. За реализацията на проекта е поканен Джорджо Вазари, който се е учил при Микеланджело. Вазари построява две импозантни крила с колони, ограждащи дълъг двор, който започва от края на площада край Палацо Векио. След смъртта на Вазари (1574 г.) строежът е довършен през 1581 г. от Бернардо Буонталенти и Алфонсо Париги.
От Вазари е строен и затвореният пасаж, известен днес като „коридор Вазари”, който свързва Уфици и Палацо Векио с намиращия се на около 800 метра отвъд река Арно херцогски дворец – двореца Пити.
Уфици съдържа стотици шедьоври на майстори като Джото, Ботичели, Леонардо да Винчи, Рафаел, Джорджоне, Тициан, Фра Филипо Липи и много други и е един от най-прочутите и най-старите световни музеи на изкуствата. До Галерия Уфици се намира Базиликата Сан Лоренцо, също построена от Медичите и която е дело на Микеланджело с едни от неговите най-прочути скулптури.
Днешният музей Барджело съдържа най-изчерпателната поредица от средновековните и ренесансови склуптори на Италия. Очарователните художественипроизведения включват Пияния Бакхус на Микел Анджело, Давид на Донатели, проектите на Брунелески за конкурса за врата на Баптистерия и Меркурий на Гиямболоня.
Прикрепен към музея е параклисът на Мария Магдалена с фрески на Джото. Днес Флоренция гъмжи от индустрия и занаяти, търговия и култура, изкуство и наука. Климатът е умерен, но често променлив, с прохладна зима и топло лято.
Автор: Момчил Лазаров
Международната космическа станция се движи с 32 500км/ч
Международната космическа станция се движи с 32 500км/ч. Това позволява на екипажа да наблюдава изгрев или залез на всеки 45 минути.
12 изобретения на Първата световна война
На 28 юни 1914г, при Сараевския атентат, сръбски терорист убива австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд, което става повод за война между Сърбия и Австро-Унгария. За много кратко време във войната се включват съюзниците на двете страни и тя става световна. Над 70 милиона души са мобилизирани в една от най-големите войни в историята. От тях 9 милиона са убити, до голяма степен заради технологичния напредък, довел до разработването на смъртоносни оръжия, но не и на по-ефективна защита и мобилност.
1. Танковете
През 1914г „динамичната война“, очаквана от повечето европейски генерали, всъщност се оказала война на окопите. С тежък картечен огън от защитните окопи, нападателите губели хиляди войници още преди да се доберат до другата страна.
Тогава се появило решение под формата на автомобила, който превзел света след 1900г. Задвижвано от малък дизелов или бензинов двигател, возило с тежка броня можело да се изправи без проблем срещу огнестрелните оръжия. Прибавете няколко сериозни оръдия и заменете гумите с бронирани вериги за трудния терен и получавате танк.
Първият танк, British Mark 1, е конструиран през 1915г и за първи път влиза в бой в битката при Сома през септември 1916г. Французите не закъснели и скоро изкарали Renault FT, който установил класическия вид на танка (с оръдейната кула отгоре). Въпреки по-късните им подвизи в танковите сражения през Втората световна война, германците не са имали голямо производство на танкове през ПСВ, макар да са произвели 21 танка модел A7V.
Рибната биомаса в световните океани е намаляла с 80%
За последните 100 години рибната биомаса в световните океани е намаляла с 80%. Някои учени изчисляват, че океанската популация ще се срине напълно до 2048г. Все още не е късно рибите да бъдат спасени, но трябва да бъдат взети навременни мерки. Днес над 1200 рибни вида са на ръба на изчезването.
Дубай – градът на бъдещето
Дубай е най-бързо развиващият се град на планетата. 80% от жителите му всъщност са чужденци, а популацията се е утроила за последните 20 години, нараствайки на 2.1 милиона души. Освен това Дубай е място за най-амбициозните проекти в света – най-високата сграда, най-високият хотел, най-големият МОЛ, най-големият аквариум, изкуствени острови, снежни пързалки насред пустинята… в Дубай всичко е възможно.
Борба с корупцията в Грузия
През 2004г грузинският президент Михаил Саакашвили предприема много крайни и необичайни мерки за борба с корупцията в пътната полиция. Той се заканил на всички корумпирани от службата, че ще бъдат уволнени и вкарани в затвора, ако бъдат хванати с рушвет. Само за няколко дни 15 000 пътни полицаи изгубили работата си, а много дори влезли в затвора. В рамките на няколко седмици броят на уволнените пътни полицаи стигнал 30 000 и страната останала без пътна полиция в продължение на 3 месеца. Президентът обаче имал план – били обучени нови кадри, които заменили 85% от старите. Те получили нови автомобили и заплатата им днес е 23 пъти по-висока, отколкото е била през 2004г.
Новогвинейско пеещо куче може да се катери по дърветата
Новогвинейско пеещо куче може да се катери по дърветата, да огъва гръбнака и лапите си почти като котка и вие, вместо да лае. Малко е известно за вида в естествения му хабитат и няма негови снимки в дивата природа. Пеещите кучета вият заедно и го правят в идеален синхрон, спирайки по едно и също време. Те са изключително гъвкави, катерят се по дърветата и обичат да ловуват. Обикновено избягват хората и трудно се дресират, но въпреки това стават прекрасни домашни любимци.
