Хората са единствените същества, които използват пари. Учудващо, но животните и растенията успяват да съществуват и без тях. В нашето общество обаче, печеленето и харченето на пари се е превърнало в основната връзка помежду ни. Всичко в нашия живот е обвързано по един или друг начин с парите. Всичко, което притежаваме се измерва с тях, както и качеството ни на живот. Затова е трудно да си представим, че парите и паричната система, каквито ги познаваме днес, всъщност са били по-различни.

Пиер Тлока, като много инуити в Северозападна Канада, е ловувал, за да се изхранва. През 1970г. голяма компания иска да прокара петролопровод през ловните му земи. Когато го попитали дали това ще му навреди, той отговорил:

[quote]Да. Белите хора винаги имат пари в банката, но аз нямам. Единствената банка за мен са дивите животни в природата, с които се храня. Това е моята банка. Това са моите спестявания.[/quote]

Думите на Пиер ни връщат 11 000 години в миналото, когато това е било начин на живот за цялото население. Още преди появата на земеделството, хората са разчитали преди всичко на животновъдството. Освен за храна, добитъкът е служил и за търговия – най-старата разменна монета в историята. С култивирането на растенията разменната система се развива, а с нея и възможностите за търговия. Принципът е много прост – имаш нещо, което някой друг иска, например хляб, и му го даваш в замяна на нещо, което ти искаш, например месо. Разбира се, ние знаем, че тези две неща имат различна стойност, но тогава системата е работила.

С развитието на древните общества обаче, хората започнали да виждат разменната търговия като прекалено тромава. „Само ако имаше нещо специално, което да се разменя за всяка една стока, това щеше да направи нещата много по-лесни и бързи.“ – казали си те. Това нещо се оказали парите.

Преди появата на монетите обаче, парите били под много различни форми. В Средиземноморието и Близкия Изток например, хората използвали жито, ечемик и добитък. Раковини и бронзови и медни копия на тях пък са използвани най-дълго от всяка друга форма на парите – от 1600г.пр.Хр. в Китай до 20-ти век в Африка.

Жителите на остров Яп изумяват с парите си, които представлявали огромни каменни колела с диаметър 3-4 метра. Така наречените Рай камъни са използвани до 60-те години на миналия век като символ на богатство и се разменяли между селата като подаръци, заплащане за къщи и лодки, уреждане на бракове и разрешение за риболов в чужди води.

Историята е пълна с подобни примери. Какво точно са парите е трудно да се определи, но се оказва, че това би могло да е всяко нещо, което хората приемат в замяна на продукт или услуга.

Първите монети

Хиляди години след бронзовите и медни отливки на раковини от китайците, през 6-ти век пр.Хр. се появяват първите същински монети от злато и сребро. Много различни хипотези има за точния им произход, но се смята, че първите са били от лидийците (днешна Турция). Именно в този регион гръцката история и митология разказва за царете Мидас и Крез, които били известни със златото и богатствата си. Дори Херодот описва хилядите златни и сребърни съдове и статуи, които Крез притежавал.

Годините минавали и монетите се разпростирали из Гърция, носещи емблемите на различните градове. Влиянието и богатството на Атина растели и красивите сребърни монети от мините на Лаврия били широко разпространени. Били наричани „совите на Минерва“, защото от едната си страна носели лика на сова. В Рим обаче, монетите били изсичани в храма на друга богиня – Юнона Монета. От там идва и наименованието им – монети.

Историята ни учи, че когато има власт, има и пари. Във възхода на империята през 5-ти век пр.Хр. Атина принуждава всички съюзници да използват монетите на Минерва и всички граждани трябвало да предадат чуждите монети, които в последствие се претопявали. Това било изключително печелившо за атиняните, тъй като за да получат пари, хората трябвало или да предлагат услугите си или да ги вземат назаем и да плащат лихва за тях. Това важи както за хората, така и за държавите. По същия начин днес САЩ печелят от другите страни, които използват долара като основна валута.

Когато римляните се налагат над Италия и Гърция и по-голямата част от познатия тогава свят, те стават по-богати отколкото някога Гърция е била. Успяват да развият сложна банкова система и налагат данъци из цялата Римска империя. Плащало се дори за използването на обществените тоалетни. Някои римляни стават толкова богати, колкото днес са мултимилиардерите.

Макар древна Гърция и древен Рим да са били доста различни, те показват как в повечето общества е тенденция влиятелно малцинство да контролира голяма част от парите и земята. Значителна промяна, като например война или революция, може да направи хората по-равни за известно време, но нарастването на разликата между богатото малцинство и бедното мнозинство неизбежно води до колапс на цялото общество. Така дори една от най-могъщите империи в света се разпада. Рим се напълнил с хиляди бедни и бездомни хора, които не успявали да се прехранват и искали безплатен хляб. През следващите няколко века нашествия на франки, вандали, хуни, готи и други племена от Източна Европа и Азия превземат границите на империята и тя се разпада.

Средновековието

Парите се създават по различни начини. Владетелите секат монети за себе си, които да харчат. Банките ги използват, за да дават заеми на клиентите си и да печелят от лихвите. Местни групи пък създават собствени пари като алтернативна валута, която разменят за стоки и услуги, предлагани между самите тях в групата. Във всеки случай този, който създава парите печели от това.

В средновековието увеличаването на парите означавало изсичането на повече монети и пускането им в обръщение чрез харченето им. Влиянието и богатството на един владетел зависело отчасти от това дали неговите пари са широко използвани в неговата и чуждите страни. Така през 13-ти век френският крал Луи IX издал указ неговите монети да се използват при всички плащания в кралството – също като атиняните през 5-ти век пр.Хр. Той печелел от разликата в стойността на монетите и разходите за тяхното производство. Този държавен налог върху правото за сечене на монети важи и днес.

Владетелите увеличавали печалбата си като намалявали количеството злато или сребро, използвано в монетите, като по този начин обезценявали монетната система. Хенри VIII прави точно това. Освен, че имал шест съпруги, заместил папата като глава на църквата в Англия и си присвоил манастирите, той накарал всички да обменят сребърните си монети за нови такива, които всъщност били медни, но покрити с тънък слой сребро. С времето обаче среброто се изтъркало и хората разбрали, че монетите са медни и са били измамени. Подобни трикове се срещат често из историята, но всичко придобива съвсем други мащаби с появата на хартиените и електронните пари.

Хартиените пари

Когато се връща от Китай през 1295г., Марко Поло пише в книгата си нещо изключително интересно. По време на пътешествието си той забелязал, че народът там търгува с някакви странни хартийки. Първоначално китайците гледали с недоверие към новата валута, но Кублай хан задължил всички да използват хартиените пари, а неподчинилите се били осъждани на смърт. Владетелят не зависел от златото и среброто за парите си и това му дало изключителната власт да контролира икономиката на страната си, каквато никъде в Европа не съществувала.

Пътеписите на Марко Поло насърчили европейските банкери също да използват банкноти. Търговците вече не носели със себе си товари от различни монети, а само „разменна полица“, която получавали от банките. Тази хартийка инструктирала агента на банкера в друг град да плати на търговеца определена сума в съответната валута.

Банкерите давали от тези хартийки, които обещавали плащане и на тези, които оставяли монети, злато и сребро за съхранение в банката. След време хората започнали да разменят помежду си банковите полици, като по-удобен начин за директно плащане. През следващите векове това се превърнало в основната парична система, а хартийките – в пари. Така се появили банкнотите (bank-note – банка-бележка).

Въпреки всичко обаче, банкнотите продължили да бъдат свързвани със стойността си в злато и сребро или монети. През 16-ти век един йезуитски свещеник казал, че търговците и банкерите „имат толкова много трикове за нечестно забогатяване, че вече не можем да видим какво се случва в крайна сметка.“ До тогава тези трикове се свеждали главно до прикриването на лихвените заеми, понеже било грях според християнските учения. Времената обаче се променили, а с тях и ученията, така че банкерите вече можели открито да предлагат заеми. Тогава научили нов трик – как да създават пари от нищото и след това да ги дават назаем.

С хартиените пари в обръщение, хората рядко искали от банките да им се изплати златото, което са депозирали. Така банкерите осъзнали, че могат да дават повече заеми под формата на банкноти, отколкото имали злато, за да покрият стойността им. Лихвите от заемите били много по-големи от разходите по печатането на парите за тях, така че печалбите били огромни. Случвало се обаче клиентите да се усъмнят, че банката разполага с прекалено много пари и всички по едно и също време искали да им бъде върнато златото. Такова обаче нямало и това водело до колапс на банката, а клиентите губели всичките си пари. Всъщност това е явление, което наблюдаваме и днес.

Първата централна банка

През 1694г. война между Франция и Англия задвижила събитие, което се превръща в повратна точка в историята на парите. Крал Уилям III се нуждаел от огромни суми, за да продължи войната, а парламентът не одобрявал вдигането на данъците. Така с помощта на шотландеца Уилям Патерсън те основали банка и убедили краля да взема заем от тях. Като правителствена банка, тя била кръстена „Английска банка“ (Bank of England), макар да е частно притежавана.

Банката се чувствала сигурна, получавайки лихвите по заемите, защото правителството прибирало данъци, с които щели да платят. Така отпускали все повече пари, с единственото условие да бъде плащана лихвата. Това пък насърчило правителството да тегли все по-големи кредити. Така и други страни последвали примера и затъвали в големи национални дългове. Данъкоплатците трябвало да плащат много по-високи данъци, защото правителството дължало пари.

Всичко се срива

Сънародникът на Патерсън, Джон Лоу, се превръща от престъпник и убиец в знаменитост. През същата година той извършил убийство и бил осъден на смърт. Успял да избяга и прекарал следващите години в Шотландия, Италия, Холандия, Германия, Италия и Франция, където залагал, изучавал банкови схеми и правел пари. Междувременно се опитвал да прокара идея, която успява да осъществи в Париж през 1715г.

След смъртта на Луи XIV страната била затънала в дългове, а финансовата ситуация била пълен хаос. С одобрението на Орлеанския дук, Лоу основава банка, която започва да печата собствени банкноти. Тя е толкова успешна, че 4 години по-късно той е избран за министър, а банката му вече се казва „Banque Generale“ и оперира чак в Северна Америка. Тя се превърнала в истинска сензация на своето време и милиони европейци залагат златните си монети срещу книжни пари. Предприемачът обаче не се спрял до тук.

Лоу убеждавал клиентите си да си купят акции на Компанията за развитие на Мисисипи, която по-нататък се оказала и една доста голяма пирамида. Поставени лица се обаждали на инвеститорите, обяснявайки им колко богати са станали и им изплащали печалбата със същите пари, които печатали. Едва ли е било голяма изненада, когато се оказало, че парите в обръщение са толкова много, че всъщност нямат абсолютно никаква стойност и са просто хартийки. Научавайки това, всички се втурнали да ги продават и през 1720г. цялата система се срива, милиони хора губят парите си, а Джон Лоу едва се спасява и успява да избяга във Венеция.

Английската банка също движела подобна пирамида с фалшиви акции и когато същата година хората започнали масово да купуват, това вдигнало цената стотици пъти за няколко месеца. Хората се уплашили и започнали да продават дяловете си, а банката разбира се нямало с какво да ги обезпечи и отново милиони хора останали без пукната пара, а правителството подало оставка.

70 години по-късно Франция си спомня името на Джон Лоу, когато между 1789г. и 1796г. правителството печата толкова много пари, че стойността им става по-малка от разходите за печатането им. По-късно тези две събития стават причина финансисти и капиталисти да се откажат от хартиените пари, което забавя цялото развитие на френската икономика.

В историята на парите има много подобни сривове. Най-известният такъв е може би този на стоковата борса на Уол Стрийт през 1929г., последван от световната икономическа депресия през 30-те години, а след това и от Студената война. Тогава много инвеститори купуват акции с пари назаем и с покачването на цените се превръщат в милионери, поне на хартия. За да върнат заемите си, те продължават да купуват, надявайки се, че цените ще продължат да се качват и когато продадат дяловете си ще останат на печалба. Само за няколко дни инвеститорите виждат колебания в цените на акциите и започват масово да продават, което води до загуби на стойност 16 милиарда долара. Хора скачат от прозорците на небостъргачи, стотици американски банки банкрутират, а хиляди хора губят парите си.

Наскоро нещо подобно се случи отново и доведе до нова световна икономическа криза, чиито последствия изпитваме сега. Всъщност в историята парите не само са отразявали промени в политиката, икономиката, науката и религията, но и са допринасяли за тях. Това продължава и до днес, само че с напредъка на технологиите и компютъризацията, в днешно време по-голяма част от парите съществуват само в компютрите. Поради това става все по-трудно подобни сривове в световната икономика да бъдат проследени и обяснени на обществото.

Истината е, че днес повечето хора си нямат и представа как действа паричната система и знаят толкова, че да движат собствените си финанси или тези на семейството си. Като граждани на държавата и на света, ние трябва разбираме по-добре как работят парите и да наложим тяхната цел в услуга на цялото общество.

Историята на парите ни учи на едно – управляващи, правителства, банкери, търговци и останалите в системата – всички те управляват парите, така че да служат на собствените им интереси, а не на нас, обикновените граждани. Банките създават пари от нищото и трупат огромни печалби, докато обществото затъва в дългове, които никога не може да изплати.

Докато съществува сегашната парична система, в света никога няма да има равнопоставеност и винаги ще има богато малцинство, което има повече пари, отколкото някога биха били нужни и бедно мнозинство, което е на ръба между мизерията и нищетата, живеещо само, за да служи на целите на малцинството.

Всички знаем къде се намира остров Крит – в центъра на Източното Средиземноморие, на кръстопът между Африка, Азия и Европа. Преди 4 хилядолетия, в периода 2000-1500г.пр.Хр. именно там процъфтява минойската цивилизация – най-развитата и влиятелната по онова време.

На островът отдавна са открити свидетелства за най-ранните заселници, като първите такива били още от 128 000г.пр.Хр. Интересът към така наречената минойска цивилизация обаче идва с откритията на археолога Артър Еванс. Още като младеж, британският приключенец обикаля из Европа, пресичайки границите незаконно. По време на тези си пътешествия той прави множество подробни записки и рисунки на хората, местата и артефактите, които е виждал.

Артър Еванс и замъкът Кносос

Години по-късно Еванс отпътува за остров Крит, където се надява да успее да дешифрира гравирани камъни, по които работил от известно време. Докато живее и работи сред местните хора, той открива, че много от плочките, изписани с неизвестната писменост, се намират в чужди ръце. Археологът публикува откритията си и въпреки, че не успява да дешифрира писмото, не се отказва от идеята си да открие истински доказателства, че на това място е имало развита цивилизация.

За древния град Кносос се носели митове и легенди, подклаждани от местните фермери, които често изкопавали по някой артефакт, докато обработвали земите си. По това време заможен търговец от Ираклио проявява интерес и започва разкопки. Открива две от залите на замъка, но за съжаление работата му е прекратена след намеса на турското правителство.

След обявяването на Крит за независима република, шест години по-късно, Еванс се връща на острова и продължава вече започнатите разкопки около замъка. Работата вървяла бързо и изпод земята се разкривал един изключителен замък, построен в пълен разкош. Само след три години по-голямата част от руините вече били разкопани. Стените на замъка били покрити целите със стенописи и са открити много рисунки, изобразяващи религиозния култ към бика. Сред откритията имало и вносни стоки от Египет и Месопотамия, както и множество изписани глинени плочки.

Минойските замъци били монументални сгради, които служели за административни цели. За това сочат огромните архиви, които откриват археолозите. Всеки замък, открит до днес, е уникален и се различава от другите сгради. Замъците обикновено били на няколко етажа, с вътрешни и външни стълби, леки стени, масивни колони, складови помещения и двор.

Строежът на замъка в Кносос започва някъде през 2000г.пр.Хр. и продължава повече от век. През 1700г.пр.Хр. обаче мощно земетресение разтърсва Егейско море, опустошавайки Крит и сривайки всички големи замъци. Това в никакъв случай не попречило особено на развитието на цивилизацията – замъците били построени отново и по-големи от преди. Именно след това бедствие настъпва върхът за минойската цивилизация.

Вторият замък покривал близо 22 000кв.м. и съдържал складови и жилищни помещения, места за молитва и банкетни зали. Стаите са свързани с многобройни тесни коридори, от които вероятно се ражда митът за лабиринта. Самата структура е изградена от сложна зидария и дърво, а стените навсякъде са декорирани със стенописи.

Артър Еванс продължава проучванията си повече от 30 години, прекъснат единствено по времето на Първата световна война. Открива над три хиляди глинени плочки, изписани на два езика – Линеар А (минойски) и Линеар Б (гръцки диалект).

Линеар А

Така е наречен от археолозите писменият език на минойците. Той все още не е разчетен и е една от най-големите мистерии сред археологическите открития. С появата на все повече предмети, изписани със загадъчните символи, лингвистите се надяват скоро да успеят да дешифрират кода. От особен интерес е един такъв предмет, датиран от второто хилядолетие пр.Хр. – дискът от Фаистос. Той е изписан с 45 уникални символа, приличащи на сечива, растения и животни. До ден-днешен никой не е успял да разбере значението му.

До скоро се смяташе, че Линеар А няма общо с Линеар Б, но лингвистите откриват сходство между Линеар А и санскрит, древния език в Индия, както и връзки към хетския и арменския език. Това го прави част от индоевропейската езикова група, също като Линеар Б. Досега от Линеар А са събрани около 600 думи, които учените все още се опитват да разчетат.

Линеар Б

За разлика от древните египетски йероглифи, които са разчетени с помощта на розетския камък, Линеар Б е един от малкото древни текстове, дешифрирани чрез подробен анализ.

Разчитането на Линеар Б е наричано „Евереста на гръцката археология“ и завинаги променя разбиранията ни за цивилизациите в ранната история на Европа. Шифърът представлява сричково писмо, употребявано предимно за административни нужди. Най-вероятно е използвано от професионални писари, които са говорели добре минойски. Големите градове и дворците на остров Крит са използвали Линеар Б, за да водят счетоводството и доставките на стоки.

Цар Минос

Днес много историци смятат, че „Минос“ всъщност не е името на царя, а титла, която са носели всички минойски царе. За древните гърци обаче царят бил един и имал изключителна власт. Около него се носели много истории и легенди, останали в гръцката митология.

Най-известната от тях разказва, че Минос бил могъщ цар и велик войн, син на гръцкия бог Зевс и смъртната Европа. Жена му се казвала Пасифея и им се родили седем деца. Той имал твърд характер, но бил жесток и не особено харесван от хората. Като владетел на една от най-могъщите нации на древния свят, вдъхвал страх и респект във всички съседни царства.

Едно от най-известните му завоевания е срещу цар Нисус от Мегара. Той притежавал магически кичур лилава коса, който правел града непревземаем. Един ден обаче дъщеря му, принцеса Сцила, наблюдавала Минос от стените на замъка и се влюбила в него. Откраднала кичура коса от баща си и се измъкнала от града, за да се срещне със своя любим. Така Минос успял да превземе замъка и да убие Нисус. Веднага след това, отвратен от предателството на Сцила, той отплавал без нея. Влюбената принцеса обаче се хвърлила в морето и тръгнала да плува след него. Тогава баща й, под формата на орел, се спуснал от небето и я удавил.

Макар да бил велик владетел, Минос си имал и своите недостатъци. Един ден в царството се появил изящен бял бик. Богът Посейдон настоял животното да бъде пожертвано в негова чест, но Минос не искал да убива такова прелестно същество, затова на негово място пожертвал друго животно. Това ядосало боговете и те наказали непокорния цар като накарали жена му Пасифея да се влюби в бика. Тя помолила изобретателя Дедал да й направи дървена крава, в която да се скрива, за да задоволи страстта си към Критския бик. В резултат на любовта й се ражда ужасно създание с глава на бик и тяло на човек – Минотавъра.

Разгневен, Минос накарал Дедал да построй лабиринт под замъка, в който да затвори Минотавъра, а самия него хвърлил в тъмница. Една робиня родила син на Дедал, който той нарекъл Икар. Двамата успяват да избягат от затвора на Минос с помощта на изкуствени криле, които бил направил гениалният изобретател. По време на полета им обаче, Икар се приближил прекалено близо до слънцето и восъка по крилете му се разтопил. Морето, в което паднал било наречено Икарийско.

Междувременно единственият син на Минос бил убит в битка срещу атиняните и потънал в скръб и омраза, царят поискал на всеки девет години да бъдат изпращани по 14 млади атиняни, които да се изправят на сигурна смърт срещу Минотавъра. Синът на цар Егей, Тезей, доброволно решил да замине, за да се опита да убие ужасното чудовище и да избави града от кръвния данък. Преди да замине, той обещал на баща си, че ако оживее, при завръщането си ще смени черните платна на кораба си с бели.

Когато пристига на остров Крит, Ариадна, дъщерята на Минос, се влюбила в него и решила да му помогне. Дала му остър меч и кълбо прежда, което да му помогне да намери пътя обратно от лабиринта. След жестока битка Тезей най-сетне сразил Минотавъра, след което отплавал обратно към Атина с Ариадна. Когато спрели на остров Наксос, Дионис се явил на Тезей и му казал, че Ариадна е определена за негова жена и трябва да му я остави. Натъжен от загубата, Тезей забравил да смени платната на кораба си. Когато баща му видял да се задават черните платна, помисли, че синът му е загинал и се хвърлил в морето. От тогава морето се нарича Егейско.

Минос не забравил за измяната на Дедал и знаейки колко е умен, обявил, че който успее да прекара конец през раковина, ще получи голяма награда. За благодарност на цар Кокал, който го приютил след бягството, Дедал му показал как може да стане това – като прикрепи конец за мравка, която ще намери другия край на раковината. Минос веднага се досетил кой стои зад решението на задачата и настоял цар Кокал да предаде изменника. Той обаче не искал да се раздели с приятеля си и поканил минойския цар на гости. Когато влязъл в банята, Минос бил полят с вряла вода от Дедал и загинал. В подземния свят Минос станал съдник на мъртвите.

Култура и религия

Минойците се занимавали предимно с търговия и били изключително организирани. Много историци смятат, че те са оказали голямо влияние през бронзовата епоха с търговията на калай, от който се е правел бронза. Островът имал добре изградена търговска връзка с Гърция, Кипър, Сирия, Анатолия, Египет, Месопотамия и западните земи, чак до бреговете на Испания.

Макар да са открити руини на крепости и наблюдателни кули, на острова най-вероятно не е имало много военни конфликти. Укрепленията по-скоро са служели за защита от външен враг. Не са отрити доказателства и за минойска армия или доминиране над хората извън Крит. В минойското изкуство се забелязват много малко изображения на бойни сцени, които дори биха могли да бъдат интерпретирани като сцени от фестивали и ритуали.

В древната цивилизация изглежда са се почитали предимно богини, което понякога се посочва като „матриархална религия“. Макар да има доказателства и за богове, те са били значително по-малко. Има теории, че изобразените богини всъщност са всички аспекти на една-единствена богиня.

Сред свещените символи на минойците са бикът и неговите рога, двойната брадва, змията, слънчевият диск и дървото.

Краят на минойската цивилизация

Странно е как една такава могъща и влиятелна цивилизация като минойската просто изчезва от лицето на Земята. Какво може да се е случило?

В началото археолозите са смятали, че внезапно земетресение е опустошило острова или че гърците постепенно са завзели и сринали до основи градовете. През 40-те години на миналия век обаче се ражда теорията за вулканично изригване. Около 1500г.пр.Хр. изригва Тира (Санторини). Остров Крит е разтърсен и пометен от вълните цунами, които нанасят сериозни щети. Минойците обаче оцеляват и отново се издигат – археолозите откриват керамични съдове, датирани 50 години след изригването. Къде тогава е изчезнала цяла една цивилизация?

Това, което ражда легенди като тази за Атлантида или десетте чуми, връхлетели Египет се случва около 1450г.пр.Хр. Вулканът изригва за втори път – едно от най-мощните вулканични изригвания в историята на човечеството. Класифицирано от 6-та степен, то буквално разкъсва остров Тира и потапя централната и западната му части. Това предизвиква невиждани 50-метрови вълни цунами. 20 минути са им били нужни, за да достигнат до Крит, където унищожават всичко по пътя си. С вълните пристига и вулканичен киселинен дъжд, който буквално отравя всичко оцеляло след тях. Това, което остава след тази катастрофа е само споменът за една от най-великите цивилизации на Средиземноморието.