Химгау се намира между Мюнхен и Залцбург, в южната част на Бавария.
Видео: Mario Feil
Музика: Nouvelle Vague – Killing Moon
Вълшебство в Химгау
Тотори – пустиня на брега на морето
Кой би помислил, че в Япония има пустиня? Е, не е точно пустиня, но изглежда като такава. Пясъчните дюни Тотори в Хуншу, Япония се разпростират по източния бряг на град Тотори в продължение на 16 километра и достигат на 2 километра в сушата. Дюните заемат площ от 30кв.км., което не е малко.
Пясъчните дюни Тотори са се образували от утайки, носени от река Сендай, която се влива в Японско море. Морските течения и вятърът изхвърлят пясъка на брега, а вятърът постоянно рисува различни форми с него. Най-високите дюни са по 90 метра над морското равнище, а склоновете са под наклон 40 градуса. Технически това не е пустиня, защото в района падат обилно количество дъждове, но температурата на пясъка бързо достига 50-60 градуса по Целзий през лятото. Тук виреят и много растителни и животински видове.
Дюните са на възраст около 100 000 години, но постепенно изчезват поради правителствената програма за залесяване след края на Втората световна война. По брега пък са издигнати бетонни прегради, които предпазват от цунами, но спират и теченията, носещи пясъка.
Тотори е една от най-странните гледки в Япония и привлича около 2 милиона посетители всяка година, предимно от Япония и Източна Азия.
Галерия
Езерото на скелетите
Една от най-големите мистерии на Хималаите е малко ледниково езеро, наречено Рупкунд. То е разположено в индийския щат Утаракханд на надморска височина 5029 метра. Районът около него безлюден и до водата се стига с петдневен преход. През 1942г. Рупкунд става известно като Езерото на скелетите, след като са открити над 500 човешки черепа, кости и предмети във и около леда. Тези човешки кости са загадка за учените в продължение на десетилетия, защото историците не могат да разберат кои са били тези хора и какво са правели на това място. Рупкунд никога не е бил исторически значим регион и от там не са преминавали никакви търговски пътища до Тибет.
В документалния филм на National Geographic за езерото се твърди, че при Рупкунд се е провеждал религиозен фестивал на всеки 12 години, но фактите за това са много малко. Първоначално е смятано, че хората са загинали при епидемия, свлачище или от премръзване, но екип археолози изследват мястото през 2004г. и установяват, че по черепите има следи от тежки травми. От това се извежда хипотезата, че хората са загинали при силна градушка. По време на бурята са падали ледени късове с големината на тенис топка и хималайците нямало къде да се скрият.
Местна легенда разказва за кралят на Канаудж (древна земя на юг от Гарвал), който присъствал на важно поклонение в чест на богинята Нанда Деви. Той не послушал съветниците си и се държал невъзпитано и арогантно. Тогава кралят повел цялата си свита, включително и много танцьорки, музиканти и слуги, както и бременната си съпруга със себе си. Когато стигнали до езерото Рупкунд, кралицата родила в пещера наблизо. Тогава богинята Нанда Деви се ядосала на всички, които били навлезли в свещената земя. Това било строго забранено според местните обичаи, но най-лошото нарушение било раждането – според обичаите, новороденото и майката се считат за нечисти в определен период от време. Богинята изсипала ужасна градушка върху пилигримите и ги убила на място.
Легендата е добре позната в Хималаите и дори има традиционна песен, описваща събитията в нея.
Вероятно най-важното откритие идва, след като учените провеждат ДНК тестове на костите, които съдържали предостатъчно ДНК материал и били добре запазени от студа. Телата са датирани от 850г. с точност до 30 години. Това е с 600 години по-рано, отколкото се е смятало преди това.
Интересното е, че учените са успели да разграничат две различни групи скелети. Едните са значително по-ниски от другите. При ДНК тестовете са открити генетични мутации, които привличат вниманието на учените, но все още не е ясно кои са били тези хора и защо са били в този отдалечен район на Хималаите.
Невиждано земетресние разтърси Япония
Земетресение с магнитуд 8.9 по Рихтер разтърси Япония рано тази сутрин. Земетресението е едно от най-силните в историята. То предизвика 10-метрово цунами, което помете брега на Япония, убивайки стотици и запращайки коли, къщи и кораби по улиците.
Ръководят ли извънземните живота на Земята
Въображението е едно от най-мощните средства в борбата за еволюционно оцеляване на човека. Всеки от нас в даден момент си е задавал въпроси относно произхода на живота и историята на човечеството на тази планета. Предлагани са ни много и различни отговори, като повечето от тях са религиозни идеи, базирани на един или повече богове. В днешно време има много хора, които се противопоставят на това.
Идеята за еволюцията има за цел да обясни постепенната промяна в живите организми за дълъг период от време, която зависи от околната среда, но не дава обяснение за първоначалния произход на биологичните клетки, от които сме произлезли. Едва ли има някой, който да не се интересува от произхода на живота на Земята, но хората са учени да вярват в силата на религията и несъществуването на извънземен живот. Тук ще разгледаме някои идеи, които са обявени за абсурдни от учените, но все пак успяват да се прокраднат във въображението на човека.
Древни извънземни
Според тази идея, хората са били посетени от извънземни в миналото. Те се намесили в еволюцията на приматите чрез генно инженерство, подпомагайки развитието на човешките същества, технологиите и религията. Идеята придобива популярност за първи път през 1968г. във „Колесниците на боговете“ от Ерик Фон Даникен, но съществува още от средата на 19-ти век. Според разновидност на теорията пък, божествата в религиите, включително ангелите и демоните, всъщност са извънземни същества, приети за божества от хората заради напредналите им технологии. Същият ефект се наблюдавал през Втората световна война, когато туземци са срещали войници с оръжия и танкове. Теорията за древните извънземни твърди, че хората са били измамени да вярват, че извънземни са богове, за да се създаде религията, която да им помогне в еволюцията.
Парадоксът Ферми разглежда очевидното противоречие между високата вероятност за съществуване на извънземен живот и липсата на доказателства за съществуването на такъв. Предполага се, че предвид възрастта на вселената и големия брой звезди, планети като Земята трябва да има много, което предполага и изобилието на живот на тях. В отговор на парадокса е предложена хипотеза, според която извънземните умишлено не се разкриват пред хората, за да не повлияват на развитието им. По същия начин учените изследват животни в естествената им среда, а не в зоологическите градини. Поддръжници на хипотезата вярват, че Земята и хората биват тайно наблюдавани чрез технология на Земята или някъде в Слънчевата система.
Чарлз Форт през 1915г. пише непубликуван роман за марсианци, които контролират живота на Земята. Форт унищожава страниците, но от тях оцелява цитата „Земята е ферма. Ние сме чужда собственост.“
Ангели и демони
Древни астронавти са разпространили НЛО религията наречена Раелизъм. Раелинското движение ни учи, че живота на Земята е създаден изкуствено от извънземните Елохими. Те се явявали на хората и били бъркани с ангели, херувими и богове. В Библията е пълно с описания на ангели и демони. В текстовете се споменават милиони ангели и техните преживявани на Земята и на небесата. Според християнската традиция, демоните са като ангелите. Те са свръхестествени, неизменни и безсмъртни. Всеки един демон притежава различно познание, често само в една сфера. В апокрифната Книга на Енох се говори за група от 200 въстанали ангела, наречени Пазители, които напускат небесното царство и слизат на Земята, където се женят и им се раждат деца. В Корана е описана история за ангели, които се сдобили със собствен разум. Един от тях бил Иблис, наричан още Сатана и Луцифер, който се разбунтувал и бил изпратен в изгнание на Земята, където да сее зло сред хората. Според Катехизиса на Католическата църква, ангелите били божествени създания, но някои от тях решили да се превърнат в зли. Написано е, че ангелите не се нуждаят от вяра, тъй като вече притежавали божествените познания.
Идеята за извънземна намеса на Земята може да бъде открита в религиозната философия на Телема. Учението е създадено в началото на 20-ти век от английския писател Алистър Кроули. Неговата система започва с Книгата на закона, която според него била цитирана от съществото Айвас. Кроули по-късно разпознава Айвас като собствения си ангел пазител. Религията се основава на идеята, че 20-ти век бележи началото на Ерата на Хорус и трябва да бъде следван нов принцип – „Прави каквото искаш – ще се изпълни целостта на закона.“ Ракетният инженер Джак Парсънс е един от първите американци, които проявяват интерес към писаният ана Алистър Кроули. Парсънс работи по двигателите на космически ракети и проучванията му са едни от най-ранните в американската история. Неговата работа по разработването на твърдо гориво оказва голямо значение върху началото на космическата ера за човечеството.
Мъже в черно
Идеята за НЛО, обяснени като извънземен живот от друга планета, изглежда проста за модерните хора, но е сравнително нова и произлиза от множество очевидци на летящи чинии между 1940 и 1960г. Хиляди сигнали за НЛО са записани през последните 50 години и в голяма част от тях присъстват мъжете в черно. Те са хора или извънземни облечени в черни костюми, които са наранявали или измъчвали очевидци на НЛО, за да си мълчат за видяното. В повечето случаи мъжете твърдели, че са правителствени агенти, но мнозина смятат, че всъщност са извънземни.
Очевидци описват мъжете в черно като ниски на ръст с много тъмни и мрачни лица. Те винаги разполагали с много подробна информация за човека срещу тях, все едно са го наблюдавали от дълго време. Също така изглеждали объркани от всекидневни обекти като моливи, прибори за хранене и храна и говорели на жаргон. Мъжете се идентифицирали с документи, но по-късно се оказва, че такива хора няма или са мъртви. Друга характеристика на загадъчните същества са широките им усмивки и смущаващо кикотене.
За феноменът често се съобщава след 50-те години, но изследователи като Джон Кийл откриват прилики между мъжете в черно и по-ранни демонични прояви. Кийл предлага, че съществата са модерна проява на същия феномен, който по-рано е описван като дявола или срещи с феи. Терминът „черния мъж“ векове наред се използва за Дявола.
В модерната история друг феномен, известен като Ухиления човек, също се причислява към мъжете в черно и множество събития от паранормално естество. Тези създания са по-големи и са характеризирани с широко усмихнато лице. В повечето случаи хората описват странно усещане, че не могат да се фокусират върху Ухиления мъж. Предполага се, че усмивката е опит на извънземните да успокоят хората и да не ги разстройват, но всички очевидци ги описват като изключително зловещи.
Модерен технологичен напредък
През Втората световна война терминът „изтребител фу“ е използван от американските пилоти, за да обозначават различни неидентифицирани летящи обекти и феномени в небето над Европа. В началото на войната светът навлиза в ера на важни научни и технологични постижения. Едно от тези постижения е американският Lockheed SR-71 Blackbird, който е разработен през 60-те години и в момента държи рекорда за най-голяма въздушна скорост. През 1903г. Уилбър Райт поставя рекорда от 10.98км/ч. През 1976г. SR-71 лети с 3529.6км/ч.
В днешно време са създадени организации, за които се говори, че крият информация за НЛО и срещи с извънземни. Някои хора смятат, че техническият напредък на хората през ВСВ е постигнат с помощта на извънземна раса и техните технологии. Поддръжници на тази теория твърдят, че изобретяването на ядрените оръжия са привлекли интереса на извънземните към еволюцията на хората и това е причината за масови отвличания и близки срещи с тях. Други пък вярват, че глобалните климатични промени и предсказания за апокалипсис са дело на извънземните, които искат да спасят живота на планетата.
Ангелска коса
За ангелската коса се говори, че е субстанция, разпръсната от преминаването на НЛО. Представлява нещо като паяжина или желе. Ангелската коса се появява на места, където е виждана Дева Мария. Този факт пробужда интереса на вярващите в извънземни, които твърдят, че виденията на Дева Мария и Исус имат общо с извънземните. От докладите за ангелската коса става ясно, че с времето тя се разгражда и изчезва. Една от теориите за произхода на субстанцията е, че тя всъщност е йонизиран въздух, който се отделя от електромагнитното поле около космическия кораб. Най-известния случай с ангелска коса се случва в Олорон, Франция през 1952г. Тогава има необичайно голям брой случаи на забелязани НЛО.
На 2 ноември 1959г. в Португалския град Евора, била събрана ангелска коса и изпратена за анализ на учените от Лисабонския университет. В заключението се твърди, че субстанцията е толкова сложна, че би могла да бъде някакъв вид организъм, растителен продукт, а не животно. Хората са свързали и някои от събитията в Библията с ангелската коса. В началото на 14 век започва да се говори за желатиново вещество, наречено звездно желе. То е описвано като полупрозрачен желатин, който се изпарява малко след появата си. Тогава веществото е било свързано с появата на метеоритните дъждове. Ангелската трева също е подобен феномен, при който метални нишки падат по земята и образуват преплетени маси. Той обаче не е загадка, а идва от някои военни самолети, които използват специално покритие, за да избягват радарите.
Сивите
Това са извънземни, които най-често се свързват с отвличанията от извънземни. Твърди се, че Сивите са интелигентна раса, която посещава Земята и тайно провежда медицински експерименти върху хората. Паранормалното около тях варира между намеренията им и физическото им описание. Най-често че Сивите са описвани като дребни на ръст, безполови, с гладка и сива кожа и големи глава и очи. Те са хуманоидни същества, които нямат отличителни външни органи като нос, уши или полови органи. Телата им са непропорционално малки и по тях не се забелязват мускули. При проучване от 1995г. са разгледани данните за хора, твърдящи, че са отвлечени от извънземни и е изчислено, че описанията на Сивите присъстват в 50% от случаите в Австралия, 43% в САЩ, 90% в Канада, 67% в Бразилия, 20% в континентална Европа и 12 във Великобритания.
Някои предполагат, че родната планета на тези същества се намира в звездната система Зета Ретикули. От там и някои ги наричат Ретикулианци. Сивите често са разделяни на две групи, като едните са значително по-високи. Една от теориите е, че по-дребните не са живи същества, а са изкуствено създадени роботи.
Хора описват как Сивите поглеждали човека в очите и извършвали умствена намеса. Това пораждало състояние на хипноза или директно провокирало различни емоции. Според английския биолог Джак Коен, описанието на Сивите, имайки предвид, че са еволюирали в различен свят и околна среда, се оказва прекалено близко до човешкото, за да бъде прието като извънземна раса. Това ни връща отново на теорията, че тези същества са оказали влияние върху човешката еволюция на Земята в миналото или пък са древна човешка раса, която е била принудена да напусне планетата и сега ни наблюдава.
Осакатени животни
Терминът осакатен добитък е използван при очевидното убийство и последвало осакатяване на добитък при неизяснени и анормални обстоятелства. Имало е и случаи на осакатени коне и овце, а феноменът се наблюдава и при други животни. Най-забележителното при тези инциденти е начинът на осакатяване – почти хирургически разрези. Животните често са откривани напълно безкръвни, с липсващи вътрешни органи. По телата липсват входни рани, а половите органи и аналните жлези са изрязани с хирургическа прецизност. Друг странен факт е, че животните са откривани на места към и от които няма никакви следи, дори в песъчливи и кални райони. Прецизните разрези изглежда са направени с много остър и точен инструмент.
Често се забелязва липсваща плът от едно и също място, като например около долната челюст. Първият голям случаи на такова осакатяване е от 1967г. близо до Аламоса, Колорадо. Сред животните е бил и кон на име Лейди, който е открит с одран череп и врат. Разрезите по коня били изключително прецизни и на мястото не е открита и капка кръв. Според собственика на Лейди, във въздуха около трупа се носела силна миризма на лекарства. Доказателства са открити в район от 4500кв.м. и подобно на други такива случаи, на мястото са отчетени повишени нива на радиация. До средата на 70-те години подобни случаи има в още 15 щата и много други места по света.
В много от случаите хора твърдят, че са видели мистериозни светлини, чули са звуци или са видели НЛО. Разследващите забелязват, че осакатените трупове биват избягвани от големите хищници като койоти, вълци, лисици и кучета поне няколко дни след смъртта. Някои домашни животни дори били видимо обезпокоени и ужасени от труповете. Според д-р Хауърд Бъргс, близо 90% от осакатеният добитък е на възраст между 4 и 5 години. Лабораторните анализи показват необичайно високи или ниски нива на витамини и минерали в тъканните проби и наличието на химикали, които обикновено не се срещат при животни. В един от случаите през 1978г. в Ню Мексико са взети проби от черния дроб на осакатена крава. Не са открити никакви следи от мед, а нивата на цинк, калий и фосфор били четири път над нормата.
Както може би се досещате, има теория, че правителството е замесено. В подкрепа на това твърдение са хора, които казват, че са видели черни хеликоптери близо до осакатените животни. Други пък са убедени, че извънземни осакатяват животните, за да вземат проби от тях. Кравите представляват голяма част от световната хранителна диета и затова извънземните изследвали именно тази част от хранителната ни верига.
Луната е космически кораб
През годините учените са забелязали някои странни характеристики на Луната. Тя е петият по големина естествен спътник в Слънчевата система. Смята се, че е била създадена при мощен сблъсък между Земята и тяло с размерите на Марс. След подробни изследвания става ясно, че Луната очевидно има грешна орбита за размера си, имайки предвид предполагаемата й плътност. Астрономическите данни показват, че някои вътрешни части от спътника са с по-малка плътност от други, което неизбежно води до спекулации, че вътрешността й е куха. Някои твърдят, че доказателство за това е звукът, които се чува при падането на метеорите на Луната – като от звънец. Когато на 20 Ноември 1969г. екипажът на Аполо пуска лунарния модул при връщането си в Орбитера, от сблъсъка с лунната повърхност, той предизвиква непрестанен тътен в продължение на час.
През Юли 1970г. учените от съветската Академия на науките, Михаил Васин и Александър Шчербаков, за първи път излизат с теорията, че Луната е космически кораб. Те твърдят, че Луната е кух обект, създаден от неизвестни същества с изключително напреднала технология. Огромни машини са прокопали вътрешността на спътника, а повърхността се състои от скалиста обвивка. Защитници на теорията посочват и увеличените случаи на забелязани и снимани НЛО от НАСА на техните мисии до Луната. Също така астероидите и метеоритите образували изпъкнали кратери, вместо вдлъбнати, което било доказателство за твърдата изкуствена обвивка.
Химическият състав на пясъка под скалите се различава значително от състава на самите скали. Това може да означава, че повърхността на Луната идва от друго място. Някои от кратерите пък произлизат от вътрешността на спътника, въпреки че няма доказателства там някога да е било достатъчно горещо, за да има вулканични изригвания. Всяка година се отчитат стотици земетресения на лунната повърхност, които не са свързани със сблъсъци на метеорити. Някои от земетресенията дори изглежда, че следват определен модел.
Лунната кора е много по-твърда от очакваното. Когато от НАСА пробиват няколко сантиметра от повърхността, започнали да излизат метални стружки. Луната е единственият естествен спътник в Слънчевата система, който има почти идеално кръгла орбита. И как така Луната е на точното разстояние и с точния диаметър, че да покрие точно слънцето по време на слънчево затъмнение?
Чудото на Слънцето
През Май 1917г. нещо се случва с три овчарчета в град Фатима, Португалия. Събитията стават известни като Нашата дама от Фатима. На 1 Май децата започнали да говорят за жена „по-ярка от слънцето, разпръскваща светлина по-чиста и силна от кристална топка, пронизвана от изгарящите лъчи на слънцето.“ От тогава тя се явявала на децата на всеки 13-ти ден в продължение на шест месеца. Според десетгодишната Лусия Санта, при срещите им жената е споделила на децата три тайни – „Трите тайни на Фатима“. Хиляди хора пристигат в града за няколко месеца, привлечени от разказите за жената и нейните чудеса. Три пъти преди Чудото на Слънцето, жената обещавала на децата, че на 13 Октомври 1917г. ще разкрие самоличността си и ще се случи чудо, „на което всички ще повярват“.
В уречения ден се случва Чудото на Слънцето, което е наблюдавано от между 50 000 и 100 000 души в полетата около Фатима. Според очевидците валяло дъжд, след което изведнъж тъмните облаци се отдръпнали и Слънцето се показало като прозрачен, въртящ се диск в небето. То било значително по-меко и разпръсвало цветна светлина по земята, хората и облаците. Тогава изведнъж започнало да се приближава към Земята на зигзаг и мокрите дрехи на хората изсъхнали за секунди. Всичко това продължило около 10 минути. След Чудото на Слънцето, цялата земя в района била покрита с ангелска коса.
На 13 Юли 1917г. Дамата разкрила три тайни на децата. Те са много спорни в Католическата църква и са разкрити за хората в различни години, като последната излиза наяве през 2000г. Първата тайна била описание на Ада. Втората предричала края на Първата световна война и началото на Втората. Тя била разкрита чак през 1941г., когато Втората Световна война вече била започнала.
Най-голямо противоречие има при третата тайна. Тя е разкрита през 2000г. и включва информация за преследването на християните през 20-ти век и опита за убийство на папа Йоан Павел II. Според исторически източници обаче, тайната всъщност е съвсем друга и се отнася за Апокалипсиса и присъствието на сатанисткото в Католическата църква. През 1980г. папата е цитиран относно третата тайна – „На християните им е достатъчно да знаят толкова. Ако има послание, то казва, че океаните ще залеят цели континенти и милиони хора ще загинат за един миг.“
Космонавта от Солуей
Вал Камоника в Италия е една от най-големите долини в централните Алпи. Там са открити древни картини, които се смята, че описват забравени божества. Картините изобразяват модерни астронавти, макар да са рисувани през 10 000г. пр. Хр. Приликата е впечатляваща, но по-интересна е известната снимка „Космонавта от залив Солуей“. На 23 Март 1964г. Джим Темпълтън, пожарникар от Къмбърленд, прави три снимки на петгодишната си дъщеря. Онзи ден освен тях, в района е имало и няколко стари жени. На втората снимка може да се види бяла фигура, която много напомня на космонавтски костюм. Темпълтън твърди, че е забелязал фигурата едва след като е проявил снимките, а специалисти от Кодак потвърждават, че снимките са истински. До ден-днешен тази снимка остава мистерия и е източник на най-различни истории. През 1964г. космонавтските костюми са едва в зародишен етап на развитие. Някои хора твърдят, че фигурата е човек, застанал с гръб към камерата, носещ шапка или каска.
Преди снимката да излезе публично в пресата, Джим Темпълтън твърди, че е бил посетен от двама мъже, които според него работели за правителството. Те се опитали да го накарат да признае, че фигурата на снимката е човек, но той отказал. По същото време, когато е направена снимката, на площадката Умера е отменено изстрелването на ракетата Блу Стрийк. Причината била присъствието на двама едри мъже в близост до площадката. Техниците описват фигурите като подобни на тази от снимката на Джим. Уфолозите използват снимката като доказателство, че извънземните са оказали влияние върху модерната космическа програма.
Източник: listverse.com
Карнавал
Из Европа и Америка цял месец се провеждаха паради и фестивали, които завършиха с най-известният от всички – карнавалът в Рио де Жанейро.
Най-смъртоносните езера
Представете си, че живеете в отдалечено село. Вечер е и хората се приготвят да си лягат, но изведнъж се чува тътен. Нищо, което да ви стресне кой знае колко, но пада странна мъгла, която се разстила навсякъде. Започвате да дишате трудно и излизате на въздух, право в смъртоносната мъгла. Това в действителност се е случило с 1700 човека и 3500 животни на 21 Август 1986г. в Камерун.
Красиви и спокойни езера, образувани от вулканични дейности, крият смъртоносна сила в дълбините си.
Езеро Ниос, Камерун
Ниос е едно от трите експлодиращи езера на планетата. Гореща магма изпуска въглероден диоксид във водата, образувайки смъртоносната въглеродна киселина. Най-голямото задушаване на хора от естествено събитие се случва когато езеро Ниос експлодира през 1986г.
Въглеродният диоксид се натрупва във водата и се получава ефект като при шампанско и коркова тапа. Ако натрупването на CO2 е прекалено голямо се получава експлозия с катастрофални последици. В този случай загиват хиляди хора и животни.
Езеро Йелоустоун, САЩ
Учените наскоро откриха ново езеро-убиец. През 2003г. картографираха дъното на езерото в национален парк Йелоустоун, който се намира в изключително активен вулканичен регион. Това, което откриха е 30-метров мехур, образуван от нагорещяването на водата, което създава налягане на дъното на езерото. При гейзерите се получава почти същото, но при тях налягането се освобождава. Без възможност да се освободи това налягане, съществува реалната опасност от така наречената „хидротермална експлозия“.
Открити са доказателства за 25 такива експлозии, случили се през последните 25 000 години. Последният път 400 кубика вряща вода са избухнали, образувайки приливна вълна. Камъни и кал покрили 15кв.км. Едно малко земетресение е достатъчно, за да задейства експлозията.
Езеро Подкова, САЩ
Езерото Подкова, намиращо се близо до град Мамут Лейкс в Калифорния, е тих убиец. То е красиво и смъртоносно и в северния му край има само няколко дървета и следи от живот. Там почвата съдържа въглероден диоксид 95 пъти над нормата. Ако изкопаете дупка на брега и запалите клечка кибрит в нея, тя веднага ще изгасне поради липсата на кислород. През 2006г. трима души загиват в пещера близо до езерото.
Езерото Моно, САЩ
Моно е изключително езеро, което е било голямо и пълноводно през 40-те години, когато източника му на вода е пренасочен за нуждите на Лос Анжелис. Тогава нивото на водата започнало да спада и едно от най-старите езера в Северна Америка за много кратко време се превръща в отровно езеро. Започнато е възстановяване на водните запаси на Моно, но според изчисленията за това ще са нужни 20 години.
Наскоро от НАСА откриха организъм в езерото, който в ДНК-то си вместо фосфор има арсен. Езерото Моно е нагледен пример за разрушителната намеса на човека и смъртоносните последици от това.
Връх Рейнър, САЩ
Езерото на връх Рейнър във Вашингтон е необикновено. На върха на планината има огромен кратер, който винаги е покрит с лед и сняг. Самото езеро е достъпно само чрез подземни пещери, но вулканичната газ от него представлява заплаха за 100 000 човека. Водата в езерото и под него от серния диоксид образува сярна киселина, която прояжда скалите. Обикновено вулканичните скали са твърди, но тези на връх Рейнър са много крехки.
Ако в един момент скалите поддадат, ще се образува свлачище от кал, камъни и лед, които ще отприщят и водата от езерото. Това се е случило преди 500 години и дори е открита 25-тонна скала на 50км. от Рейнър, завлечена от свлачището. Въпрос на време е преди това да се случи отново и хиляди хора в Сиатъл да бъдат погребани живи.
Езеро Киву, Руанда
Киву е второто експлодиращо езеро на планетата. То е с 3200кв.км. по-голямо от езеро Ниос и се намира в близост до активен вулкан. Химическият газ в него също е различен – смес от метан и въглероден диоксид. Учените предполагат, че ако вулканът загрее дъното на езерото, това ще накара метанът да се издигне на повърхността и да експлодира, което моментално ще освободи и въглеродния диоксид от водата. Това ще причини смъртта на много хора. Около езерото живеят 2 милиона души и жертвите ще са много повече от тези при Ниос. Поради големината на езерото, няма как да се прокара тръба, която да изкарва газовете навън и бедствието изглежда неизбежно.
Езеро Монун, Камерун
Третото експлодиращо езеро се намира в Камерун и съдържа трите основни елемента, нужни за натрупването на смъртоносни количества CO2. Езерото трябва да е поне 50 метра дълбоко, да се намира в екваториалния пояс, защото през зимата газовете се освобождават сами, и трябва да е във вулканичен регион.
Монун е само на 100км. от Ниос и две години преди катастрофата през 1986г., тук са загинали 37 човека.
Врящото езеро, Доминика
Врящото езеро в Доминика е пълно с кипяща вода и над него се носи гореща пара. Температурата на водата е над 82 градуса и ще ви убие за минута. Езерото всъщност представлява пукнатина, запълнена с вода, през която излизат газове от разтопената лава. Пълни се от дъждовете и от два потока, както и от подпочвените води.
Езеро Ракшастал, Тибет
Езеро Ракшастал се намира в непосредствена близост до езеро Манасаровар и за разлика от него, то е соленоводно. Никакви растения и животни не оцеляват в отровните му води. Дори има мит, че езерото е дом на 10-главия демон Ланка. Според будистите пък, Манасаровар е във формата на слънцето и олицетворява светлината, а Ракшастал е във формата на луната и олицетворява мрака.
Езеро Карачай, Русия
Езерото Карачай е известно като най-замърсеното място на планетата. Изключителната му красота скрива факта, че тук са изхвърляни радиоактивни отпадъци. В езерото има достатъчно радиация да убие човек за час, а през 1968г. поради горещия сезон водата пресъхва и ветровете понасят радиоактивния прах, облъчвайки половин милион души.
Източник: environmentalgraffiti.com
Най-опустошителните взривове в историята
Тексас Сити, 16 април 1947г.
Най-смъртоносната промишлена авария в историята на САЩ е причинена от експлозия на френският товарен кораб Grandcamp, закотвен в пристанището на Тексас Сити. Инцидентът започва около 8 часа сутринта с малък пожар в товарния отсек и поради използването на грешен метод за гасене (пара) се постига обратен ефект и пожарът се разраства бързо. При започването на пожара, на борда е имало около 2300т. амониев нитрат, топки сезал, фъстъци, тютюн, както и някои боеприпаси, част от които са свалени от борда навреме. По-късно са включени и пожарни екипи от областта, но вече е късно и корабът се взривява. Капитанът и 32 членове на екипажа умират на място, повече от 200 души са били убити на кея.
Взривът е усетен на 260км. разстояние, като разбива всички прозорци в Тексас Сити и половината от тези в Галвестън, на 1.6км. Взривната вълна сваля 2 самолета и унищожава множество сгради. Някои отломки достигат височина от 5км. и запалват нефтени резервоари и разположеният на близо химически комплекс „Монсанто“. Повече от 1500 къщи – една трета от жилищата в града – са били унищожени. В държавното управление в крайна сметка са изброени 405 идентифицирани и 63 неидентифицирани мъртви. Още 100 или може би 200 са преброени като липсващи. Ранени – 3500. Има някои спекулации, че може да е имало още стотици убити, но нерегистрирани, включително моряци, които не са преброявани, работници заедно с техните семейства както и голям брой пътници.
Халифакс, 6 декември 1917г.
В най-тесния участък от пролива Те Нероус се сблъскват норвежкия кораб „Имо“ и френският кораб „Монблан“, следват поредица от човешки грешки в резултат на което възниква пожар. На борда на френският плавателен съд има 200 тона тринитротулол, 2 300 тона пироксинова киселина и 35 тона силнозапалителен бензол в железни варели, взривове и оръжия предназначени за използване през Първата световна война.
Опитите за овладяване на пожара се провалят и капитана на „Монблан“ нарежда напускане на кораба. Минути по-късно следва взрив смятан за най-големият неядрен до ден днешен. Мощният взрив (3 килотона тротилов еквивалент) предизвикал цунами и помита 2000 къщи, поврежда още толкова, загиналите са над 5000 а ранените над 9000, ослепели са повече от 500 души. Стоманените отломки от кораба се разлитат на 20 км разстояние, Халифакс е почти изцяло унищожен. От взривната вълна са изпочупени прозорците в град Траурона, на 60 км разстояние от Халифакс. Спасителните дейности са твърде затруднени поради снежната буря която се извива дни след трагедията.
Интересен е факта, че френският капитан Льо Медек по-късно незнайно защо е награден с най-високо френско отличие – става Кавалер на Почетния легион.
Хирошима , 6 август 1945 г.
В 8:15 часа месно време американски бомбандировач В29 пуска първата в историята на човечеството атомна бомба- тежащата 4,5т. и наричана от американците “Little boy” уранова бомба. Експлозията е на височина около 600 метра и 160 м югоизточно от Индустриалната изложбена палата, известна сега като A-bomb Dome, като разрушава и унищожава почти всичко в радиус от няколко километра. В епицентъра налягането е било 35 тона на кв. м. което се оказва пагубно за всички сгради в радиус от 2 км. Гъбата от взрива се издига на 13 000м., глина, метал и камък се топят. 70 000 души загиват моментално при взрива и още толкова загиват в следствие на радиационното облъчване. Града е буквално заличен от лицето на земята.
Въпреки че пропуска целта с около 300 метра (мостът Айои) от военна гледна точка целта е поразена. “Видимо е, че обектът е бомбардиран с добри резултати” съобщава първият пилот по радиото докато вторият възкликва „Господи, какво сторихме ?”. Въпреки това 3 дни по-късно САЩ решават да изпробват втората си бомба този път плутониева „Fat Man”, целта е Фукуока, но поради облачното време цел става пристанищния град Нагасаки, в който почти няма военна индустрия и е с прилични размери за целта. Резултатът е също толкова ужасяващ…
Интересен е и фактът, че за цел са избрани два града почти незасегнати от войната и с голямо население а не военни обекти.
Припят, 26 април 1986г.
Часът е около 1:23, реактор №4 на Украинската АЕЦ и гордостта на СССР се взривява освобождавайки неконтролируемо огромно количество радиоактивни отломки. Смята се че освободената радиация е около 600 пъти по-силна от тази в „Хирошима”. В момента на катастрофата моментално загиват 31 души, а в последствие около 600 000 участват в потушаването и разчистването като голяма част от тях умират от високите дози радиация. Облъчени са около 9млн. души от Украйна, Беларус и днешна Русия, 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90. Едва ден и половина след аварията започва масова евакуация на града а официално властите признават за трагедията дни по късно. Окончателните мащаби на трагедията са неизвестни…
Въпреки трагедията, централата продължава да работи и до 15.12.2000 г. там всеки ден ходят на работа стотици служители. Според учени ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок, започва неконтролируеми верижни реакции. От него се излъчва америций, стотици пъти по-опасен от стронция. Проектиран е съркофаг за решаването на проблема, но до момента пари няма. Огромен брой хора бяха заразени поради опита на правителствата в различни държави, в това число и у нас да отрекат аварията или да скрият факта, че има радиоактивен прах в атмосферата. В България никой не отмени дъждовните първомайски манифестации на „трудещите се”, нито пък информира навреме населението за това, което се се случило.
Остров Нова Земя, 30 октомври 1961г.
Взривена е най-мощната бомба в човешката история – водородната бомба с име „Цар Бомба” тежаща 27 т. и генерирала взрив с мощност от около 50 мегатона или около 3000 пъти по-мощна от тази над Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Светлината от взрива се е виждала на разстояние 1000 км. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километри от полигона прекъснала за час.
Първоначалният вариант на бомбата е бил с мощност 100 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро като много тежка и прекалено опасна. През август 1963 година СССР, САЩ и Англия подписват Договора за забрана на изпитанията на това оръжие в космическото пространство, под водата и на повърхността на Земята. След това вече се извършват само подземни взривове.
Последиците от изпитанието на това оръжие и до ден днешен не са известни.
Автор: Стефан Иванов.
Остров Стафа
Стафа е един от най-малките острови от архипелага Хебриди и един от най-уникалните. Има площ от 330 000 кв/м и през 18-ти век е имал население от 16 души, но днес се пълни предимно с туристи. Стафа е бил част от остров Улва, но през 1777г. е продаден и в последствие е дарен на Националния фонд на Шотландия от Джок Елиът през 1986г.
Стафа е изцяло вулканичен остров и е най-известен с уникалните си географски забележителности, сред които са Фингалската пещера и уникално оформените базалтови колони. В основата му е варовикова скала, над която има два вида базалт. Про по-бавното охлаждане на средния слой базалт са се образували шестоъгълни колони.
Островът никога не е имал особено историческо значение, но е бил посещаван от много известни личности, като Феликс Менделсон, който композира увертюрата Хебриди, за която черпи вдъхновение от Фингалската пещера. Сред имената на известните посетители фигурират и хора като сър Уилям Скот, Уилям Уърдсуорт, кралица Виктория, принц Албърт, Жул Верн и Дейвид Ливингстоун.
Входът на изпълнената с вода Фингалска пещера се вижда отдалече, но вътре не може да се влезе с лодка. Няколко туристически агенции предлагат маршрути в близост до нея, но може да стигне и по земя.
Галерия
Денис Калвър рисува със светлина
Светлината е основен фактор в способността ни да разбираме и определяме вселената. Заснемането на светлина с дълга експозиция променя разбиранията ни за време и пространство. Времето вече не е праволинейно и виждаме много моменти едновременно. Ставаме пътешественици във времето.
Всички снимки на Денис са директно от фотоапарата му и не са манипулирани дигитално. Ефектите са създадени единствено с използването на дълга експозиция.
Най-свирепите снежни бури
Виелицата от 1888г.
Наричана още „Големият бял ураган“, тази чудовищна виелица затрупва североизточните щати под 1,30м. сняг. В големите градове като Ню Йорк, вятърът духа с над 70км/ч, образувайки огромни 15-метрови преспи. Когато снегът започва да се разтапя се образуват огромни наводнения, което пречи на работата на пожарната. Само от последвали пожари загубите се изчисляват на 25 милиона долара и 400 човешки живота.
Големият сняг от 1717г.
Снегът, паднал между Февруари и Март 1717г. в Ню Ингланд, би затруднил ежедневието ни дори и в наши дни. Във времена, когато хората или са яздили коне, или са вървели пеша тези продължителни снеговалежи са били опустошителни. Най-засегнати били Бостън и Филаделфия, а колониалния Ню Ингланд държал рекорда, въпреки че има малко информация за това. Цели къщи били затрупани под 7-метровия сняг и хората били принудени да стоят в къщите си с дни.
Окръг Лхунзе
Климатът в Тибет обикновено е доста сух и през зимните месеци има малко и слаби снеговалежи. По тази причина снежната буря през Октомври 2008г. идва като гръм от ясно небе. След 36 часа непрекъснат снеговалеж, жителите затънали в двуметров сняг. От тежестта на снега много сгради се срутват, което причинява смъртта на седем души. Спасителните екипи едва успяват да изчистят пътищата, за да доставят храна и помощ на нуждаещите се. Бурята унищожава бизнеса на местните фермери, които били принудени да продадат или заколят по-голямата част от добитъка си.
Бурята на века
Тази буря не само натрупва метър и половина сняг, но и предизвиква поройни дъждове, ураганни ветрове и торнадо. В началото на Март 1993г. се задава буря по източното крайбрежие на САЩ, която образува най-голямата по площ снежна покривка в историята. Природното бедствие се разпростира от Канада до Централна Америка. Окото на бурята обаче, е било в Куба и източните щати били пометени от ураганни ветрове. 300 човека изгубват живота си.
11 Ноември 1940г.
Опустошителна снежна буря поразява Средния запад на Щатите, обгръщайки Минесота, Илинойс, Уисконсин и Мичиган. На някои места снежната покривка е с дебелина 70см. а ветрове със 150км/ч образуват 6-метрови преспи. Бурята отнема живота на 154 души. Може би най-трагичната история е смъртта на 66 души в езерото Мичиган, при обръщането на три кораба и две малки лодки.
Виелицата в Иран
Малко е известно за свирепата виелица в Иран през Февруари 1972. Тогава загиват 4000 души, което я прави една от най-смъртоносните снежни бури в историята. Според някои източници цели квартали и селища били пометени, като в Какан и Кумар нямало оцелели. На северозапад, близо до границата с Турция, селото Шеклаб и стоте му жители били погребани под 8 метра сняг.
Ледената буря в Квебек
Ледената буря на 20-ти век причинява щети за 1 милиард долара в Онтарио и Квебек между 4 и 10 Януари 1998г. 2,5 милиона жители остават без електричество близо седмица. Бедствието е най-голямото в историята на Канада. Ледът от дъждовете образува рекорден 10-сантиметров лед.
Снежните бури в Китай
Най-лошата зима през последните 50 години в Китай е тази през 2008г. Тя съвпада с фестивалът по случай китайската нова година. 178 милиона души тръгват да празнуват със семействата си, предизвиквайки пълен хаос по пътищата. Десетки души загиват, игнорирайки предупрежденията да не пътуват. Снежната буря нанася щети на много сгради, които в последствие се срутват и убиват хората вътре. Около 223 000 души губят домовете си, а тези на още 862 000 били понесли щети. Бурята причинява смъртта на 129 души.
Големите езера през 1913г.
Снежните виелици са лоша работа, но като добавите и циклоните, ще разберете защо бурята от 1913г. е най-смъртоносното природно бедствие в района на Големите езера. Убивайки 250 човека, чудовищната буря изобщо не е очаквана от метеоролозите. Ветрове със скорост 145км/ч предизвикват невиждани последици. Бедствието унищожава 19 кораба, отнася други 19 и образува 10-метрови вълни. Такива бури обикновено продължават 4-5 часа, а тази – 16.
Трагедията от 1888г.
Една от най-трагичните снежни бури убива стотици, защото връхлита неочаквано през топъл ден. Два месеца преди Големият бял ураган да удари североизточните Щати през Март, тази виелица опустошава Небраска. Хората били излезли навън, радвайки се на топлото време и не били подготвени за предстоящите събития. Арктически въздушни течения се смесват с влажния южен въздух и образуват идеалните условия за чудовищна снежна виелица. Загиналите са 230, като голяма част от тях са деца, които били пометени от снега докато се прибирали от училище.
Източник: thisblogrules.com
Бетелгейзе ще изгрее в супернова
Червеният гигант Бетелгейзе се готви да експлодира в зрелищна супернова, която ще се вижда толкова ярко, че Земята сякаш ще има две слънца.
Звездата се намира в съзвездието Орион на 640 светлинни години от нашата планета. Тя е една от най-ярките и най-големите звезди в галактиките около нашата. Прогнозите на учените са, че събитието ще се случи много скоро, но това разбира се е много относително, тъй като това може да стане по всяко време в следващите милион години.
Дори експлозията да се случи през 2011г., на светлината ще са ѝ нужни 640 години да достигне до нас. Това ще е най-зрелищното и незабравимо звездно шоу в историята на Земята. В продължение на няколко седмици суперновата ще е толкова ярка, че на небето сякаш ще има две слънца, а нощта няма да се различава от деня.
Физикът Брадли Картър обяснява:
„Това са последните мигове от живота на звездата. Тя ще избухне и буквално ще светне – за няколко седмици ще бъде изключително ярка и ще загасва през следващите месеци.“
Въпреки че експлозията ще се случи рано или късно, Картър обяснява, че по-голямата част от шрапнелите ще минат покрай Земята почти незабелязано.
„Когато звездата избухне, човечеството първо ще наблюдава дъжд от малки частици, наречени неутрини. Те буквално ще обсипят Земята и въпреки ярката супернова, ще могат да се забележат в небето. 99 процента от енергията на звездата в суперновата се освобождава чрез тези частици, които ще преминат дори през човешките тела без да нанесат никаква вреда.“
Да уточним, ако някой се е притеснил, че Бетелгейзе се намира твърде далеч от нас, за да причини някакви разрухи на Земята. Разбира се много от теориите за края на света включват супернова, но както вече казахме, това може да се случи след милион години.
Смъртта на Бетелгейзе ще бъде най-драматичната супернова, която Земята е виждала. Разбира се, ако до тогава нашето собствено слънце не избухне и не унищожи планетата ни.
Първата документирана супернова е била през 185г. от н.е. когато експлодира звезда на разстояние 8200 светлинни години. Китайските астрономи забелязват внезапната поява на звезда, която изчезва само след няколко месеца. Това е потвърдено от съвременните астрономи, които са локализирали останките от избухнала звезда.
Двете най-драматични супернови са били през 11-ти век. През 1006г. е наблюдавана най-ярката звезда на всички времена. Тя е описана от Китай, Египет, Ирак, Италия, Япония и Швейцария. Някои дори твърдят, че скална рисунка от американските индианци в Аризона описва първата наблюдавана от Америка супернова.
От различните исторически записки може дори да се определи какъв вид е била суперновата. Видът Ая е супернова, която през първите няколко седмици е толкова ярка, че може да заслепи 5 милиарда слънца.
„Като знаем разстоянието и яркостта на този вид супернова, можем да изчислим колко ярка е изглеждала тя на хората през 11-ти век. По специална скала, използвана от астрономите, е определено, че тя е от степен -7.5. Това означава, че суперновата се е виждала като пълнолуние.
Другата супернова е от 1054г. и тя почти не е описана от европейците, но е била наблюдавана в Китай, Япония, Корея, Персия и Америка. Астрономите от този период описват, че светлината е била забележима дори посред бял ден в продължение на три седмици, а нощем се е виждала в небето в продължение на две години.
Последните супернови, видими от Земята са били през 1572г. и 1604г. и се изучавани много подробно от две поколения легендарни астрономи – Тихо Брахе и Йохан Кеплер. От тогава нощното небе над нас е спокойно и напълно обичайно.
В нашата галактика има 16 кандидата за супернова и само няколко от тях ще бъдат видими за нас. Бетелгейзе по всяка вероятност ще озари небето най-скоро и огромните й размери гарантират забележително светлинно шоу.
Източник: io9.com
