Още
    Начало Блог Страница 294

    България през обектива на Евгени Динев

    Голяма част от времето си  Евгени Динев отделя в търсене на интересни места, които предлагат незабравими гледки. Това може да са планини, езера, морски изгледи, природни паркове и всеки един пейзаж, който е способен да предизвиква емоции не само на живо, а и на снимка. Той се стреми да възпроизведе дори и пейзажа, който не всеки би забелязял, така че да впечатлява.

    След всеки фото тур Евгени се отчита с фотописи, придружени с описание и много снимки. Най-добрите от тях публикува в своята галерия. През фотобанката снимките му могат да бъдат лицензирани за различни цели в желан размер.

    Ние ви представяме част от неговите незабравими пейзажи от родната България, а ако искате да видите всичките му фотоси, посетете сайта му – evgenidinev.com

    Всички снимки в тази публикация принадлежат на Евгени Динев и са публикувани с неговото разрешение!

    Безследно изчезнали във въздуха

    На 28 Септември 2008г. планинар открива личните документи на Стив Фосет в Сиера Невада, Калифорния. Няколко дни по-късно е открито и мястото на катастрофата. На 3 Ноември тест потвърждава, че костите открити там са на Фосет. 63-годишният милионер стана световно известен с множеството си световни рекорди. Той е първият човек обиколил сам света с балон и самолет и е първият летял в космоса с частен космически кораб.

    Трудно е да си представим как нещо толкова голямо като самолет може просто да изчезне и да не остави никаква следа. Истината е, че това се случва и понякога самолетите и хората в тях никога не биват открити. Представяме ви историите на хора, които са изчезнали в небето и никога повече не са видени.

    Шарл Нюнжесер

    Шарл Йожен Жул Мари Нюнжесер е бил френски ас и приключенец, запомнен като съперник на Чарлз Линдберг. Нюнжесер бил известен пилот във Франция, на трето място в страната по спечелени битки по време на ПСВ. След войната той отива в САЩ, където пилотира самолети във филми като „The Dawn Patrol“ от 1930г. Именно тогава му хрумва идеята да лети над Атлантическия океан.

    Решен да реализира идеята си, той излита в опит да направи първия трансатлантически полет от Париж до Ню Йорк. С него в самолета Levasseur PL.8 бил неговият боен другар от войната Франсоа Коли. Той вече бил известен с полетите си над средиземноморието и заедно с друг негов приятел планирали да пресекат Атлантическия океан, но другаря му се контузил и Нюнжесер го заместил.

    Двамата излитат от Париж на 8 Май 1927г. и самолетът им е видян за последно над Ирландия. Изчезването на Нюнжесер е една от най-големите загадки в историята на авиацията и се смята, че самолетът или се е изгубил някъде над океана, или се е разбил в Нюфаундленд или Мейн. Две седмици след опита на Нюнжесер и Коли, Чарлз Линдберг успешно прелита между Ню Йорк и Париж.

    Сигизмунд Леваневски

    Сигизмунд Леваневски е роден на 15 Май 1902г. в полско семейство в Санкт Петербург, Русия. Той участва в Октомврийската революция, а по-късно и в гражданската война като част от Червената армия. През 1925г. завършва военноморското авиационно училище в Севастопол и става военен пилот. Като такъв той извършва няколко големи полета. При един от тях на 13 Юли 1933г. Леваневски спасява американския пилот Джеймс Матерн, който направил принудително кацане в Анадир при опит да обиколи света.

    През Април 1934г. Леваневски излита от импровизирана писта върху леда на Чукотско море и участва в успешна спасителна операция, спасявайки хора от потъналия параход Челюскин. Награден е със званието Герой на Съветския съюз за делата си. През 1935г. Леваневски завършва успешно първия си полет над Северния полюс, от Москва до Сан Франциско. Там е посрещнат като герой и на следващата година се връща обратно в Москва.

    На 12 Август 1937г. заедно с 6-членен екипаж на борда на самолета Болховитинов DB-A, Леваневски излита от Москва за САЩ, отново през Северния полюс. На следващия ден времето се влошава и радио връзката със самолета прекъсва. След неуспешни опити за откриването им, всички членове на екипажа са обявени за мъртви. През Март 1999г. Денис Търстън от Анкъридж открива останки от самолет в залив Камден, между Прудхоу и Кактовик. Във вестниците се изписва, че това е самолета на Леваневски, но последвалите опити за повторно откриване на останките са неуспешни.

    Сър Чарлз Кингсфорд Смит

    Сър Чарлз Едуард Кингсфорд Смит е бил известен австралийски авиатор. През 1928г. той прави първия полет над Тихия океан, от САЩ до Австралия. По време на ПСВ той служи в Галиполи, където е свален и част от крака му е ампутиран. Въпреки това той продължава да лети в САЩ и Австралия.

    На 31 Май 1928г. Смит и екипажа му излитат от Оукланд, Калифорния в опит да направят първия полет над Тихия океан до Австралия. Полетът трябвало да премине в три етапа. Първите 3800км. изминали за 27 часа и 25 минути и то сравнително спокойно. Тогава се насочили към Сува, Фиджи, на 5000км., които изминали за 34 часа и 30 минути. Това била трудната част, защото близо до Екватора попаднали в огромна гръмотевична буря. Накрая се насочили към Брисбейн и кацнали 20 часа по-късно. Датата била 9 Юни 1928г. а Смит прелетял близо 12000км. и е посрещнат от 25000 души като герой. Той прави също така първия непрекъснат полет през Австралия, първия полет между Австралия и Нова Зеландия и първия полет от Австралия до САЩ в посока изток. Поставя и рекорд от 10 дни и половина за полета си от Австралия до Лондон.

    Кингсфорд Смит и Томи Петибридж летели през нощта от Сингапур за Алахабад, Индия в опита си да разбият рекорда на Чарлз Скот и Том Кемпбъл Блак, но изчезнали над Андаманско море в ранните часове на 8 Ноември 1935г.

    18 месеца по-късно бирмански рибари откриват част от колесник в залив Мартабан, на югоизточния бряг на Бирма. Потвърдени е, че колесникът е от самолета на Кингсфорд Смит.

    Сър Иън Макинтош

    Сър Иън Макинтош е бил британски писател, който е най-известен с телевизионните сериали „The Sandbaggers“ и „Warship“. На 7 Юли 1979г. заедно със Сюзън Инсол и пилота си излитат от Анкъридж, Аляска за Кодиак. Двигателите на самолета отказват и се смята, че са се разбили в океана на около 70км. от бреговете на Кодиак. Два спасителни хеликоптера и бреговата охрана незабавно претърсват мястото, но не са открити никакви следи от самолета. Според слухове сър Иън Макинтош бил шпионин и изчезването му е свързано с това, но липсват доказателства в подкрепа на такива твърдения. Самолетът вероятно се е разбил в океана и е потънал заедно с тримата на борда.

    Джордж Р. Когар

    Джордж Когар бил пионер в сферата на компютрите. Той бил начело на екип UNIVAC 1004 и през 1965г. изобретил дата рекордера, който елиминирал нуждата от перфокартите. По-късно основава собствена компания, която изобретява ранен модел на персоналния компютър. На 2 Септември 1983г. Джордж Когар, заедно с още петима и пилота, бил на борда на самолет за Смитърс, Канада. Някъде над Британска Колумбия самолетът изчезва. В продължение на една седмица са търсени в окръг от 64000км., но не са открити никакви следи. Тогава това е най-голямото издирване в историята на Канада, което е струвало близо 1 милион долара.

    Сър Артър Кънингам

    Сър Артър Кънингам е бил пилот от Кралските военновъздушни сили и е служил във ВСВ. Запомнен е като човекът, отговорен за създаването на наземна помощна система при полети и командир на военните сили в битката при Нормандия през 1944г.

    Кънингам тъкмо се бил пенсионирал след 30 години служба, когато самолетът му изчезнал над Атлантическия океан. Той бил един от 25-те пътници на борда на самолета G-AHNP Star Tiger, който трябвало да кацне на Бермудските острови, но така и не бил видян повече. Пилотът Робърт Тък се свързал с летището и поискал да го насочат, но радио сигналът бил твърде слаб. 11 минути по-късно Тък повторил искането си и този път операторът успял да изпрати сигнал, но самолетът така и не кацнал.

    Организирано е търсене в продължение на 5 дни, в което са участвали 26 самолета и плавателни съдове, но не са открити нито самолета, нито пасажерите и екипажа. Изчезването на самолета на Кънингам е една от основните мистерии, довели до създаването на идеята за Бермудския триъгълник.

    Андрю Карнеги Уитфийлд

    Андрю Уитфийлд бил племенник на богатия магнат Андрю Карнеги. Уитфилд завършва университета Принстън и започва работа като изпълнителен директор. Като начинаещ пилот, Уитфийлд притежавал малък червен и сребрист моноплан, който от време на време пилотирал. С 200 летателни часа опит, той излита от Лонг Айлънд, Ню Йорк сутринта на 17 Април 1938г. Щял да кацне в Брентууд, Ню Йорк, на около 30 километра. Полетът му трябвало да продължи не повече от 15 минути, но той така и не каца.

    Проведено е разследване, което открива, че Уитфийлд е имал стая в хотел в Гардън Сити, Лонг айлънд. Хотелските записки показват, че е платил за стаята в аванс, но никога не се е отписал. Стаята е претърсена и са открити всичките му лични вещи, сред които паспорта и застраховките му. От разпечатките на телефона се вижда, че е звънял вкъщи по времето, когато семейството му го е търсило.

    Полицията решава, че Уитфийл се е самоубил като нарочно се е разбил в Атлантическия океан. Водите около Лонг айлънд са претърсени, но не са открити следи от самолета. По времето на изчезването си, той не е имал лични или бизнес проблеми. Уитфийлд се оженил по-рано същата година и искал с жена си да се преместят да живеят в Пенсилвания.

    Хейл Богс

    Томас Хейл Богс бил член на Камарата на представителите в Луизиана и бил влиятелна личност в американското правителство. На 16 Октомври 1972г. той бил на борда на самолет Чесна 310, заедно с Ник Бегич от Аляска, който щял да се изправи срещу Дон Янг на изборите през Ноември. На самолета били единствено те, съветника на Бегич и пилота. Четиримата не са видени повече.

    Бреговата охрана, кораби и самолети участват в мащабно търсене, което продължава 39 дни. Не са открити никакви следи от самолета на Богс. След инцидента конгресът прокарва закон да се поставят радио предаватели във всички цивилни самолети. Събитията около смъртта на Богс са обект на много спекулации, подозрения и безброй конспиративни теории. Според една от тях Богс е бил убит, за да бъде спряно разследването му по убийството на Кенеди.

    Феликс Монкла и Робърт Уилсън

    Първи лейтенант Феликс Монкла и втори лейтенант Робърт Уилсън изчезват докато преследват неидентифициран летящ обект над езеро Сюпириър в канадското въздушно пространство, близо до границата между САЩ и Канада. По-късно обектът е разпознат като самолет от канадските кралски военновъздушни сили. Някои уфолози свързват изчезването на Феникс и Монкла с летяща чиния и го наричат „инцидента Кинрос“.

    Вечерта на 23 Ноември 1953г. в командния център на военновъздушната отбрана е засечен необикновен обект на радара. От базата Кинрос е изпратен F-89C да провери. Изтребителят е пилотиран от Монкла, а Робърт е на радара. Уилсън не успявал да следи обекта на радара, затова от земята го насочвали в движение. Със скорост от 800км/ч Монкла настига обекта на около 2400 метра височина.

    В наземната база виждат изтребителя и обекта като две точки на радара. Те се приближавали все повече една към друга, докато накрая не се слели в една. Тогава и тази точка изчезнала от екрана, а с Монкла нямало връзка. Веднага е организирана спасителна операция, но не са открити следи от самолета и пилотите.

    Инцидентът е описан като F-89, изпратен да провери канадския C-47, който се бил отклонил от курса си. Не е предложено обяснение за изчезването на самолетите, но следователите твърдят, че Монкла е припаднал и се е разбил в езерото. Други спекулират, че самолетът е направил контакт с НЛО и дори се е блъснал в него.

    Фредерик Валентич

    Фредерик Валентич бил 20-годишен пилот на самолет Чесна 182L, който на 21 Октомври 1978г. летял за Кинг айлънд, Австралия, откъдето да вземе 3-4 приятели и да се върне обратно. По време на 300-километровия полет Валентич уведомява летището в Мелбърн, че на 300 метра над него лети друг самолет. Описва нетипични действия и белези по самолета, след което двигателят му започва да се дави и малко преди да изчезне от радара казва, че „Странният самолет отново се спуска над мен. Спуска се и не е самолет.“

    Не са открити нито Валентич, нито самолета. Разследването не дава причина за изчезването. Множеството сигнали за НЛО онази нощ предизвикват широко медийно отразяване. Валентич бил опитен пилот със 150 летателни часа опит. Видимостта била добра, а вятърът – лек. Валентич излита в 18:19 часа местно време и уведомява Мелбърн за присъствието си в 19:00ч.

    В 19:06ч. Валентич пита оператора Стив Роби дали на неговата височина има друг самолет, но получава негативен отговор. Той описва голям самолет, който имал четири ярки светлини. Разговорът между двамата протича така:

    Валентич: Има огромен летателен апарат на 1200м. пред мен.
    Роби: Какъв летателен апарат?
    Валентич: Не мога да потвърдя. Има 4 ярки светлини. Tоку що мина над мен на 300 метра.
    Роби: Може ли да потвърдите?
    Валентич: Да. Има ли други самолети на тази височина?
    Роби: Не.
    Валентич: Мелбърн, обектът идва от Изток към мен. Сякаш си играе с мен. Лети със скорости, които не мога да определя.
    Роби: На каква височина сте?
    Валентич: 1300м.
    Роби: Може ли да потвърдите, че не можете да идентифицирате обекта?
    Валентич: Да.
    Валентич: Не е самолет. Това е… (губи се радио сигналът)
    Роби: Можете ли да опишете какво виждате?
    Валентич: Минава зад мен. Има продълговата форма. С тази скорост не мога да кажа повече. Идва към мен. Гравитира около мен и аз около него. Има зелена светлина и металическа такава отвън. Изчезна….
    Роби: Потвърждаваме, че изчезна.
    Валентич: Можете ли да кажете какъв самолет беше това? Военен?
    Роби: Не, няма военни самолети наблизо.
    Валентич: Двигателят издава странни звуци.
    Роби: Какво ще правите?
    Валентич: „Продължавам към Кинг айлънд. Неизвестният самолет е отново над мен“.

    Следват 17 секунди металически и скърцащи звуци, след което връзката е прекъсната. Валентич е издирван продължение на 7 дни, но не е открит. Теориите са, че Валентич е инсценирал собственото си изчезване или е срещнал НЛО.

    Амелия Еърхарт

    Като говорим за изчезване на самолети няма как да не споменем и известната Амелия Еърхарт. През 1937г. тя се опитва да обиколи света с пилота Фред Нунан. Самолетът изчезва над Тихия океан, близо до остров Хоуланд. Изгубени и без радио връзка, Еърхарт и Нунан вероятно са се разбили в океана, след като им е свършило горивото.

    За интересният й живот, кариера и странното й изчезване се говори и до днес. Теории за изчезването на самолета има много. Някои дори смятат, че Амелия е оживяла и е отвлечена от японците. Други вярват, че с Нунан са се спасили до някой малък остров и са умрели от глад и жажда. Скорошни експедиции откриват фрагменти от човешка кост на един малък остров. Открити са и женски гримове, което според някои означава, че Еърхарт може наистина да се е спасила. За съжаление от костта не може да бъде свалено ДНК и няма как да бъде идентифициран човека. Амелия Еърхарт си остава най-известният случай на човек, изчезнал във въздуха.

    Източник: listverse.com

    Танцът на северното сияние

    В продължение на седмица Terje Sorgjerd снима най-зрелищното светлинно шоу на природата.

    Компютърната памет

    Като се замислите, невероятно е колко много видове електронна памет срещате в ежедневието си. Освен паметта в компютъра пред вас, същата се използва и в повечето електронни джаджи, които притежавате. Памет имат мобилните телефони, джобните компютри, игровите конзоли, радиото в автомобила, видео устройствата, телевизорите и т.н.

    Основи на компютърната памет

    Въпреки че паметта технически е всяка форма на електронно съхранение, обикновено с нея се идентифицира бързото и временно складиране на информация. Ако процесорът на компютъра ви непрекъснато използва хард диска, за да открива информацията, която му е нужна, той ще оперира много бавно. Когато тази информация е в паметта, процесорът може да я използва много по-бързо. Повечето памети са предназначени да складират информацията само временно.

    Както виждате от диаграмата, процесорът достига паметта по определен ред. Дали става въпрос за постоянно съхраняване (хард диска) или за периферни устройства (клавиатурата), повечето информация първо отива в RAM паметта (памет с произволен достъп). След това процесорът складира тази част от информацията, която му е нужна в кеша и определя някои специални инструкции в регистъра. За това ще стане въпрос по-нататък.

    Всички компоненти на компютъра ви, като процесор, хард диск и операционна система, работят заедно в екип и паметта е един от ключовите елементи. От момента, в който пуснете компютъра си до момента, в който го изключите, процесорът непрестанно използва паметта. Да разгледаме как протича този процес:

    • Пускате компютъра си.
    • Зарежда се информация от ROM паметта (памет само за четене) и се изпълнява автоматичен тест, за да се подсигури нормалното функциониране на основните компоненти. Като част от този тест, контролерът на паметта проверява с бързи операции четене/запис за грешки в памет чиповете.
    • Компютърът зарежда основната вход/изход система (BIOS) от ROM паметта. BIOS-ът осигурява най-основната информация за хард диска, сигурността, периферните устройства и някои други неща.
    • Компютърът зарежда операционната система (OS) от хард диска в системната RAM памет. Най-важните части от операционната система остават в RAM паметта докато компютърът е пуснат. Това позволява на процесорът да има постоянен достъп до нея, което пък подобрява бързината и функционалността на системата.
    • Когато отворите някое приложение, то се зарежда в ROM паметта. За да се намали ползването на RAM паметта, голяма част от приложенията първоначално зареждат само най-важните части от програмата, а останалите се зареждат в последствие, когато са нужни.
    •  След зареждането на приложението, всеки файл, отворен в програмата се зарежда в RAM паметта.
    • Когато съхраните файла и затворите приложението, файлът се записва на хард диска и бива изчистен заедно с приложението от RAM паметта.

    Всеки път, когато нещо се зарежда или отваря, то отива в RAM паметта. С други думи това означава, че се складира във временната памет, така че процесорът да има бърз и лесен достъп до него. Процесорът изисква информацията от RAM паметта, обработва я и записва нова информация в непрестанен цикъл. При повечето компютри, прехвърлянето на информация между процесора и RAM паметта се случва милиони пъти в секунда. Когато приложение бива затворено, то и съпътстващите го файлове биват изчистени от RAM паметта, за да се освободи място за нова информация. Ако променените файлове не бъдат запазени на хард диска, те биват изгубени.

    Видове компютърна памет

    Обикновено компютърът има:

    • Кешове ниво 1 и 2
    • Нормална системна RAM памет
    • Виртуална памет
    • Хард диск

    Защо са му толкова много системи? Бързият и мощен процесор има нужда от бърз и лесен достъп до голямо количество информация, за да бъде максимално ефективна работата му. Ако процесорът не успява да получи нужната информация, той буквално спира, за да изчака. Един процесор със скорост 1GHz може да консумира огромни количества информация – милиарди байтове в секунда. Проблемът за разработчиците е, че паметта, която би могла да върви достатъчно бързо за процесор от 1GHz е изключително скъпа.

    Този проблем е решен с използването на малко количество скъпа памет, която е подсилена с много от евтината памет. Най-евтината форма памет е хард диска. Той предоставя големи количества евтина памет. Цените на хард дисковете вървят по няколко стотинки на мегабайт, но за прочитането на 1 мегабайт е нужно повече време – около секунда. Понеже хард дискът е евтин и с голям капацитет, той съставлява последният елемент от йерархията на компютърната памет, наречен виртуална памет.

    Другата част от паметта е RAM паметта. Битовете на процесора показват колко байта информация може да обработва от RAM паметта по едно и също време. Така например един 16-битов процесор може да обработва по 2 байта едновременно (1 байт = 8 бита), а 64-битовия процесор обработва по 8 байта.

    Мегахерцовете измерват скоростта на процесора или циклите в милиони на секунда. Така един 32-битов процесор на 800MHz може да обработва 4 байта едновременно, 800 милиона пъти в секунда. Целта на памет системата е да покрие тези изисквания.

    Сама по себе си RAM паметта не е достатъчно бърза, за да се мери със скоростта на процесора. Тук на помощ идва кешът, който ще разгледаме след малко. Логично, колкото по-бърза е RAM паметта, толкова по-добре. Повечето чипове днес работят в цикли от 50 до 70 наносекунди. Скоростта на четене/запис определя и видовете RAM, които могат да бъдат DRAM, SDRAM, RAMBUS, но това също ще разгледаме след малко. Първо нека се запознаем по-отблизо със системната RAM памет.

    Системна RAM памет

    Скоростта на системната RAM памет се контролира от ширината и скоростта на шината. Ширината се отнася до броя битове, които могат да бъдат изпратени всяка секунда. Цикъл на шината се случва всеки път, когато информацията пътува между паметта и процесора. Например 32-битова шина на 100MHz на теория е способна да изпраща 4 бита информация към процесора 100 милиона пъти в секунда, а 66MHz и 16-битова шина може да изпраща 2 байта 66 милиона пъти в секунда. Ако направите просто изчисление, ще разберете, че само като увеличите честотата на шината от 16 бита на 32 бита и скоростта от 66MHz на 100MHz ще постигнете тройно по-добри резултати.

    В действителност RAM паметта не използва пълната си скорост. Латентността променя цялото уравнение. Тя се отнася за броя цикли, нужни да се прочете информацията. Например RAM памет на 100MHz може да изпрати бит за 0,00000001 секунда, но може да му отнеме 0,00000005 секунди да започне процеса. За да компенсира това, процесорът използва така нареченият пакетен режим.

    Пакетният режим се базира на очакването, че информацията, изискана от процеса ще бъде съхранена в последователни клетки. Паметта очаква, че върху каквото и да работи процесора, то ще продължава да идва от същите адреси в паметта, така че прочита няколко последователни бита информация наведнъж. Това означава, че само първият бит изпитва пълният ефект на латентността, а следващите се зареждат значително по-бързо. Пакетният режим обикновено се изразява с четири числа, разделени с тирета. Първото число показва броят цикли, нужни за започването на операция. Следващите три числа показват колко цикли са нужни за прочитането на всеки следващ бит. Така например 5-1-1-1 означава, че са нужни 5 цикъла за прочитането на първия бит и по 1 цикъл за всеки следващ. Очевидно, че колкото по-малки са тези числа, толкова по-добри резултати ще имате.

    Скоростта и ширината на шината трябва да отговаря на тези на системата. Можете да използвате памет на 100MHz в система на 66MHz, но тя ще работи на 66MHz, така че губите скорост. Също така 32-битова памет не може да се използва на 16-битова шина.

    Дори с най-бързата шина, отнема повече време информацията да премине от паметта в процесора, отколкото самият процесор да я обработи. Тук се включва кешът.

    Кеш и регистри

    Кешовете са създадени да правят най-често използваната информация от процесора най-достъпна. Това се постига с изграждането на малко количество памет, наречена основен кеш или кеш първо ниво в процесора. Този кеш е много малък, обикновено вариращ между 2 килобайта и 64 килобайта.

    Вторият кеш или кеш второ ниво обикновено се намира в памет картата, която е близо до процесора и има директна връзка с него. В зависимост от самия процесор, вторият кеш може да варира между 256 килобайта и 2 мегабайта. При повечето системи информацията, нужна на процесора се зарежда от кеша в 95% от случаите, което значително намалява времето за чакане на информация от основната памет.

    За кеша се използва специфичен вид RAM памет – SRAM (статична памет с произволен достъп). Тя използва между 4 и 6 транзистора за всяка клетка памет и има така нареченият мултивибратор с две устойчиви състояния. Това означава, че не е нужно да бъде постоянно обновявана като DRAM паметта. Всяка от клетките запазва информацията докато има захранване. Без нуждата да бъде непрестанно обновявана, SRAM паметта може да оперира изключително бързо. Сложността на всяка от клетките обаче, прави паметта скъпа и неподходяща да замести стандартната RAM памет.

    SRAM паметта в кеша може да бъде асинхронна и синхронна. Синхронната SRAM памет съответства точно на скоростта на процесора. Това оказва влияние върху цялостната скорост на системата, така че винаги гледайте да използвате синхронна памет.

    Последният елемент от паметта са регистрите. Те представляват клетки памет, вградени директно в процесора, които съдържат определена информация.

    Източник: HowStuffWorks, Inc.

    Совалката Дискавъри се пенсионира

    Космическата совалка Дискавъри се пенсионира, след като успешно приключи последната си мисия миналата седмица. В дългата си кариера, совалката е лятала на 39 мисии, обиколила е Земята 5750 пъти, изминала е повече от 240 милиона километра и е била в космоса 365 дена от първото си излитане през 1984г.

    25 Интересни факта за Япония

    0

    Япония е една от най-интересните страни в света. Нейната уникална култура, храна и технологичен напредък изумяват и вдъхновяват цял свят. Някои от японските традиции често са разбирани погрешно и дори са осмивани, затова ви предлагаме 25 интересни факта, които да ви запознаят с истинската Япония.

    1. Суровото конско месо е популярно предястие в Япония. Поднася се тънко нарязано и се нарича Басаши.

    2. Повече от 70% от територията на Япония е заета от планини. В страната има над 200 вулкана.

    3. Цената на един сочен пъпеш в Япония може да достигне 31 473 йени или 400 долара.

    4. Грамотността в Япония е почти 100%.

    5. В Япония има автомати за бира, подобни на автоматите за закуски и напитки.

    6. Японците живеят най-дълго – средно по 82 години.

    7. Някои японци си обръсват главите като форма на извинение.

    8. Япония е на 2-ро място по най-малко убийства на глава от населението.

    9. Япония има 15 нобелови лауреата.

    10. Младите сумо борци традиционно са задължени да чистят и къпят по-възрастните борци.

    11. Безработните в Япония са по-малко от 5%.

    12. Япония се състои от над 6800 острова.

    13. Палеолитна култура от 30 000г. пр. Хр. свидетелства за първите заселници в Япония.

    14. Японският режисьор Такаши Мике е заснел 50 филма за едно десетилетие във възхода на кариерата си.

    15. Японските анимирани филми и телевизионни серии са 60% от световната анимация.

    16. 21% от населението на Япония е застаряващо. Това е най-големият процент в света.

    17. В миналото японската съдебна система е имала процент на осъдимост 99%.

    18. Японските затвори са препълнени на 117%.

    19. Повдигнатият под показва къде трябва да си свалиш обувките. На входа на японския дом подът обикновено е повдигнат с 15см., което означава, че преди да влезете трябва да си свалите обувките.

    20. Понякога влаковете в Япония са толкова претъпкани, че има специално назначени хора, които да тъпчат хората.

    21. В Япония има по 1500 земетресения на година.

    22. Япония е най-големият производител на автомобили в света.

    23. Пазарът Цукиджи в Токио е най-големият рибен пазар в света.

    24. Сумото е национален спорт в Япония, макар и бейзболът да е много популярен.

    25. В Токио има документирани 24 случая на хора починали или получили сериозни травми при традиционния японски поздрав с покланяне.

    Вълшебство в Химгау

    Химгау се намира между Мюнхен и Залцбург, в южната част на Бавария.

    Видео:  Mario Feil
    Музика: Nouvelle Vague – Killing Moon

    Тотори – пустиня на брега на морето

    0

      Кой би помислил, че в Япония има пустиня? Е, не е точно пустиня, но изглежда като такава. Пясъчните дюни Тотори в Хуншу, Япония се разпростират по източния бряг на град Тотори в продължение на 16 километра и достигат на 2 километра в сушата. Дюните заемат площ от 30кв.км., което не е малко.

    Пясъчните дюни Тотори са се образували от утайки, носени от река Сендай, която се влива в Японско море. Морските течения и вятърът изхвърлят пясъка на брега, а вятърът постоянно рисува различни форми с него. Най-високите дюни са по 90 метра над морското равнище, а склоновете са под наклон 40 градуса. Технически това не е пустиня, защото в района падат обилно количество дъждове, но температурата на пясъка бързо достига 50-60 градуса по Целзий през лятото. Тук виреят и много растителни и животински видове.

    Дюните са на възраст около 100 000 години, но постепенно изчезват поради правителствената програма за залесяване след края на Втората световна война. По брега пък са издигнати бетонни прегради, които предпазват от цунами, но спират и теченията, носещи пясъка.

    Тотори е една от най-странните гледки в Япония и привлича около 2 милиона посетители всяка година, предимно от Япония и Източна Азия.

    Галерия

      

    Езерото на скелетите

    Една от най-големите мистерии на Хималаите е малко ледниково езеро, наречено Рупкунд. То е разположено в индийския щат Утаракханд на надморска височина 5029 метра. Районът около него безлюден и до водата се стига с петдневен преход. През 1942г. Рупкунд става известно като Езерото на скелетите, след като са открити над 500 човешки черепа, кости и предмети във и около леда. Тези човешки кости са загадка за учените в продължение на десетилетия, защото историците не могат да разберат кои са били тези хора и какво са правели на това място. Рупкунд никога не е бил исторически значим регион и от там не са преминавали никакви търговски пътища до Тибет.

    В документалния филм на National Geographic за езерото се твърди, че при Рупкунд се е провеждал религиозен фестивал на всеки 12 години, но фактите за това са много малко. Първоначално е смятано, че хората са загинали при епидемия, свлачище или от премръзване, но екип археолози изследват мястото през 2004г. и установяват, че по черепите има следи от тежки травми. От това се извежда хипотезата, че хората са загинали при силна градушка. По време на бурята са падали ледени късове с големината на тенис топка и хималайците нямало къде да се скрият.

    Местна легенда разказва за кралят на Канаудж (древна земя на юг от Гарвал), който присъствал на важно поклонение в чест на богинята Нанда Деви. Той не послушал съветниците си и се държал невъзпитано и арогантно. Тогава кралят повел цялата си свита, включително и много танцьорки, музиканти и слуги, както и бременната си съпруга със себе си. Когато стигнали до езерото Рупкунд, кралицата родила в пещера наблизо. Тогава богинята Нанда Деви се ядосала на всички, които били навлезли в свещената земя. Това било строго забранено според местните обичаи, но най-лошото нарушение било раждането – според обичаите, новороденото и майката се считат за нечисти в определен период от време. Богинята изсипала ужасна градушка върху пилигримите и ги убила на място.

    Легендата е добре позната в Хималаите и дори има традиционна песен, описваща събитията в нея.

    Вероятно най-важното откритие идва, след като учените провеждат ДНК тестове на костите, които съдържали предостатъчно ДНК материал и били добре запазени от студа. Телата са датирани от 850г. с точност до 30 години. Това е с 600 години по-рано, отколкото се е смятало преди това.

    Интересното е, че учените са успели да разграничат две различни групи скелети. Едните са значително по-ниски от другите. При ДНК тестовете са открити генетични мутации, които привличат вниманието на учените, но все още не е ясно кои са били тези хора и защо са били в този отдалечен район на Хималаите.

    Невиждано земетресние разтърси Япония

    Земетресение с магнитуд 8.9 по Рихтер разтърси Япония рано тази сутрин. Земетресението е едно от най-силните в историята. То предизвика 10-метрово цунами, което помете брега на Япония, убивайки стотици и запращайки коли, къщи и кораби по улиците.

    Ръководят ли извънземните живота на Земята

    Въображението е едно от най-мощните средства в борбата за еволюционно оцеляване на човека. Всеки от нас в даден момент си е задавал въпроси относно произхода на живота и историята на човечеството на тази планета. Предлагани са ни много и различни отговори, като повечето от тях са религиозни идеи, базирани на един или повече богове. В днешно време има много хора, които се противопоставят на това.

    Идеята за еволюцията има за цел да обясни постепенната промяна в живите организми за дълъг период от време, която зависи от околната среда, но не дава обяснение за първоначалния произход на биологичните клетки, от които сме произлезли. Едва ли има някой, който да не се интересува от произхода на живота на Земята, но хората са учени да вярват в силата на религията и несъществуването на извънземен живот. Тук ще разгледаме някои идеи, които са обявени за абсурдни от учените, но все пак успяват да се прокраднат във въображението на човека.

    Древни извънземни
    Изображение: Traveller83

    Според тази идея, хората са били посетени от извънземни в миналото. Те се намесили в еволюцията на приматите чрез генно инженерство, подпомагайки развитието на човешките същества, технологиите и религията. Идеята придобива популярност за първи път през 1968г. във „Колесниците на боговете“ от Ерик Фон Даникен, но съществува още от средата на 19-ти век. Според разновидност на теорията пък, божествата в религиите, включително ангелите и демоните, всъщност са извънземни същества, приети за божества от хората заради напредналите им технологии. Същият ефект се наблюдавал през Втората световна война, когато туземци са срещали войници с оръжия и танкове. Теорията за древните извънземни твърди, че хората са били измамени да вярват, че извънземни са богове, за да се създаде религията, която да им помогне в еволюцията.

    Парадоксът Ферми разглежда очевидното противоречие между високата вероятност за съществуване на извънземен живот и липсата на доказателства за съществуването на такъв. Предполага се, че предвид възрастта на вселената и големия брой звезди, планети като Земята трябва да има много, което предполага и изобилието на живот на тях. В отговор на парадокса е предложена хипотеза, според която извънземните умишлено не се разкриват пред хората, за да не повлияват на развитието им. По същия начин учените изследват животни в естествената им среда, а не в зоологическите градини. Поддръжници на хипотезата вярват, че Земята и хората биват тайно наблюдавани чрез технология на Земята или някъде в Слънчевата система.

    Чарлз Форт през 1915г. пише непубликуван роман за марсианци, които контролират живота на Земята. Форт унищожава страниците, но от тях оцелява цитата „Земята е ферма. Ние сме чужда собственост.“

    Ангели и демони
    Изображение: hgjart

    Древни астронавти са разпространили НЛО религията наречена Раелизъм. Раелинското движение ни учи, че живота на Земята е създаден изкуствено от извънземните Елохими. Те се явявали на хората и били бъркани с ангели, херувими и богове. В Библията е пълно с описания на ангели и демони. В текстовете се споменават милиони ангели и техните преживявани на Земята и на небесата. Според християнската традиция, демоните са като ангелите. Те са свръхестествени, неизменни и безсмъртни. Всеки един демон притежава различно познание, често само в една сфера. В апокрифната Книга на Енох се говори за група от 200 въстанали ангела, наречени Пазители, които напускат небесното царство и слизат на Земята, където се женят и им се раждат деца. В Корана е описана история за ангели, които се сдобили със собствен разум. Един от тях бил Иблис, наричан още Сатана и Луцифер, който се разбунтувал и бил изпратен в изгнание на Земята, където да сее зло сред хората. Според Катехизиса на Католическата църква, ангелите били божествени създания, но някои от тях решили да се превърнат в зли. Написано е, че ангелите не се нуждаят от вяра, тъй като вече притежавали божествените познания.

    Идеята за извънземна намеса на Земята може да бъде открита в религиозната философия на Телема. Учението е създадено в началото на 20-ти век от английския писател Алистър Кроули. Неговата система започва с Книгата на закона, която според него била цитирана от съществото Айвас. Кроули по-късно разпознава Айвас като собствения си ангел пазител. Религията се основава на идеята, че 20-ти век бележи началото на Ерата на Хорус и трябва да бъде следван нов принцип – „Прави каквото искаш – ще се изпълни целостта на закона.“ Ракетният инженер Джак Парсънс е един от първите американци, които проявяват интерес към писаният ана Алистър Кроули. Парсънс работи по двигателите на космически ракети и проучванията му са едни от най-ранните в американската история. Неговата работа по разработването на твърдо гориво оказва голямо значение върху началото на космическата ера за човечеството.

    Мъже в черно

    Идеята за НЛО, обяснени като извънземен живот от друга планета, изглежда проста за модерните хора, но е сравнително нова и произлиза от множество очевидци на летящи чинии между 1940 и 1960г. Хиляди сигнали за НЛО са записани през последните 50 години и в голяма част от тях присъстват мъжете в черно. Те са хора или извънземни облечени в черни костюми, които са наранявали или измъчвали очевидци на НЛО, за да си мълчат за видяното. В повечето случаи мъжете твърдели, че са правителствени агенти, но мнозина смятат, че всъщност са извънземни.

    Очевидци описват мъжете в черно като ниски на ръст с много тъмни и мрачни лица. Те винаги разполагали с много подробна информация за човека срещу тях, все едно са го наблюдавали от дълго време. Също така изглеждали объркани от всекидневни обекти като моливи, прибори за хранене и храна и говорели на жаргон. Мъжете се идентифицирали с документи, но по-късно се оказва, че такива хора няма или са мъртви. Друга характеристика на загадъчните същества са широките им усмивки и смущаващо кикотене.

    За феноменът често се съобщава след 50-те години, но изследователи като Джон Кийл откриват прилики между мъжете в черно и по-ранни демонични прояви. Кийл предлага, че съществата са модерна проява на същия феномен, който по-рано е описван като дявола или срещи с феи. Терминът „черния мъж“ векове наред се използва за Дявола.

    В модерната история друг феномен, известен като Ухиления човек, също се причислява към мъжете в черно и множество събития от паранормално естество. Тези създания са по-големи и са характеризирани с широко усмихнато лице. В повечето случаи хората описват странно усещане, че не могат да се фокусират върху Ухиления мъж. Предполага се, че усмивката е опит на извънземните да успокоят хората и да не ги разстройват, но всички очевидци ги описват като изключително зловещи.

    Модерен технологичен напредък

    През Втората световна война терминът „изтребител фу“ е използван от американските пилоти, за да обозначават различни неидентифицирани летящи обекти и феномени в небето над Европа. В началото на войната светът навлиза в ера на важни научни и технологични постижения. Едно от тези постижения е американският Lockheed SR-71 Blackbird, който е разработен през 60-те години и в момента държи рекорда за най-голяма въздушна скорост. През 1903г. Уилбър Райт поставя рекорда от 10.98км/ч. През 1976г. SR-71 лети с 3529.6км/ч.

    В днешно време са създадени организации, за които се говори, че крият информация за НЛО и срещи с извънземни. Някои хора смятат, че техническият напредък на хората през ВСВ е постигнат с помощта на извънземна раса и техните технологии. Поддръжници на тази теория твърдят, че изобретяването на ядрените оръжия са привлекли интереса на извънземните към еволюцията на хората и това е причината за масови отвличания и близки срещи с тях. Други пък вярват, че глобалните климатични промени и предсказания за апокалипсис са дело на извънземните, които искат да спасят живота на планетата.

    Ангелска коса

    За ангелската коса се говори, че е субстанция, разпръсната от преминаването на НЛО. Представлява нещо като паяжина или желе. Ангелската коса се появява на места, където е виждана Дева Мария. Този факт пробужда интереса на вярващите в извънземни, които твърдят, че виденията на Дева Мария и Исус имат общо с извънземните. От докладите за ангелската коса става ясно, че с времето тя се разгражда и изчезва. Една от теориите за произхода на субстанцията е, че тя всъщност е йонизиран въздух, който се отделя от електромагнитното поле около космическия кораб. Най-известния случай с ангелска коса се случва в Олорон, Франция през 1952г. Тогава има необичайно голям брой случаи на забелязани НЛО.

    На 2 ноември 1959г. в Португалския град Евора, била събрана ангелска коса и изпратена за анализ на учените от Лисабонския университет. В заключението се твърди, че субстанцията е толкова сложна, че би могла да бъде някакъв вид организъм, растителен продукт, а не животно. Хората са свързали и някои от събитията в Библията с ангелската коса. В началото на 14 век започва да се говори за желатиново вещество, наречено звездно желе. То е описвано като полупрозрачен желатин, който се изпарява малко след появата си. Тогава веществото е било свързано с появата на метеоритните дъждове. Ангелската трева също е подобен феномен, при който метални нишки падат по земята и образуват преплетени маси. Той обаче не е загадка, а идва от някои военни самолети, които използват специално покритие, за да избягват радарите.

    Сивите

    Това са извънземни, които най-често се свързват с отвличанията от извънземни. Твърди се, че Сивите са интелигентна раса, която посещава Земята и тайно провежда медицински експерименти върху хората. Паранормалното около тях варира между намеренията им и физическото им описание. Най-често че Сивите са описвани като дребни на ръст, безполови, с гладка и сива кожа и големи глава и очи. Те са хуманоидни същества, които нямат отличителни външни органи като нос, уши или полови органи. Телата им са непропорционално малки и по тях не се забелязват мускули. При проучване от 1995г. са разгледани данните за хора, твърдящи, че са отвлечени от извънземни и е изчислено, че описанията на Сивите присъстват в 50% от случаите в Австралия, 43% в САЩ, 90% в Канада, 67% в Бразилия, 20% в континентална Европа и 12 във Великобритания.

    Някои предполагат, че родната планета на тези същества се намира в звездната система Зета Ретикули. От там и някои ги наричат Ретикулианци. Сивите често са разделяни на две групи, като едните са значително по-високи. Една от теориите е, че по-дребните не са живи същества, а са изкуствено създадени роботи.

    Хора описват как Сивите поглеждали човека в очите и извършвали умствена намеса. Това пораждало състояние на хипноза или директно провокирало различни емоции. Според английския биолог Джак Коен, описанието на Сивите, имайки предвид, че са еволюирали в различен свят и околна среда, се оказва прекалено близко до човешкото, за да бъде прието като извънземна раса. Това ни връща отново на теорията, че тези същества са оказали влияние върху човешката еволюция на Земята в миналото или пък са древна човешка раса, която е била принудена да напусне планетата и сега ни наблюдава.

    Осакатени животни

    Терминът осакатен добитък е използван при очевидното убийство и последвало осакатяване на добитък при неизяснени и анормални обстоятелства. Имало е и случаи на осакатени коне и овце, а феноменът се наблюдава и при други животни. Най-забележителното при тези инциденти е начинът на осакатяване – почти хирургически разрези. Животните често са откривани напълно безкръвни, с липсващи вътрешни органи. По телата липсват входни рани, а половите органи и аналните жлези са изрязани с хирургическа прецизност. Друг странен факт е, че животните са откривани на места към и от които няма никакви следи, дори в песъчливи и кални райони. Прецизните разрези изглежда са направени с много остър и точен инструмент.

    Често се забелязва липсваща плът от едно и също място, като например около долната челюст. Първият голям случаи на такова осакатяване е от 1967г. близо до Аламоса, Колорадо. Сред животните е бил и кон на име Лейди, който е открит с одран череп и врат. Разрезите по коня били изключително прецизни и на мястото не е открита и капка кръв. Според собственика на Лейди, във въздуха около трупа се носела силна миризма на лекарства. Доказателства са открити в район от 4500кв.м. и подобно на други такива случаи, на мястото са отчетени повишени нива на радиация. До средата на 70-те години подобни случаи има в още 15 щата и много други места по света.

    В много от случаите хора твърдят, че са видели мистериозни светлини, чули са звуци или са видели НЛО. Разследващите забелязват, че осакатените трупове биват избягвани от големите хищници като койоти, вълци, лисици и кучета поне няколко дни след смъртта. Някои домашни животни дори били видимо обезпокоени и ужасени от труповете. Според д-р Хауърд Бъргс, близо 90% от осакатеният добитък е на възраст между 4 и 5 години. Лабораторните анализи показват необичайно високи или ниски нива на витамини и минерали в тъканните проби и наличието на химикали, които обикновено не се срещат при животни. В един от случаите през 1978г. в Ню Мексико са взети проби от черния дроб на осакатена крава. Не са открити никакви следи от мед, а нивата на цинк, калий и фосфор били четири път над нормата.

    Както може би се досещате, има теория, че правителството е замесено. В подкрепа на това твърдение са хора, които казват, че са видели черни хеликоптери близо до осакатените животни. Други пък са убедени, че извънземни осакатяват животните, за да вземат проби от тях. Кравите представляват голяма част от световната хранителна диета и затова извънземните изследвали именно тази част от хранителната ни верига.

    Луната е космически кораб
    Изображение: Phoenix-06

    През годините учените са забелязали някои странни характеристики на Луната. Тя е петият по големина естествен спътник в Слънчевата система. Смята се, че е била създадена при мощен сблъсък между Земята и тяло с размерите на Марс. След подробни изследвания става ясно, че Луната очевидно има грешна орбита за размера си, имайки предвид предполагаемата й плътност. Астрономическите данни показват, че някои вътрешни части от спътника са с по-малка плътност от други, което неизбежно води до спекулации, че вътрешността й е куха. Някои твърдят, че доказателство за това е звукът, които се чува при падането на метеорите на Луната – като от звънец. Когато на 20 Ноември 1969г. екипажът на Аполо пуска лунарния модул при връщането си в Орбитера, от сблъсъка с лунната повърхност, той предизвиква непрестанен тътен в продължение на час.

    През Юли 1970г. учените от съветската Академия на науките, Михаил Васин и Александър Шчербаков, за първи път излизат с теорията, че Луната е космически кораб. Те твърдят, че Луната е кух обект, създаден от неизвестни същества с изключително напреднала технология. Огромни машини са прокопали вътрешността на спътника, а повърхността се състои от скалиста обвивка. Защитници на теорията посочват и увеличените случаи на забелязани и снимани НЛО от НАСА на техните мисии до Луната. Също така астероидите и метеоритите образували изпъкнали кратери, вместо вдлъбнати, което било доказателство за твърдата изкуствена обвивка.

    Химическият състав на пясъка под скалите се различава значително от състава на самите скали. Това може да означава, че повърхността на Луната идва от друго място. Някои от кратерите пък произлизат от вътрешността на спътника, въпреки че няма доказателства там някога да е било достатъчно горещо, за да има вулканични изригвания. Всяка година се отчитат стотици земетресения на лунната повърхност, които не са свързани със сблъсъци на метеорити. Някои от земетресенията дори изглежда, че следват определен модел.

    Лунната кора е много по-твърда от очакваното. Когато от НАСА пробиват няколко сантиметра от повърхността, започнали да излизат метални стружки. Луната е единственият естествен спътник в Слънчевата система, който има почти идеално кръгла орбита. И как така Луната е на точното разстояние и с точния диаметър, че да покрие точно слънцето по време на слънчево затъмнение?

    Чудото на Слънцето

    През Май 1917г. нещо се случва с три овчарчета в град Фатима, Португалия. Събитията стават известни като Нашата дама от Фатима. На 1 Май децата започнали да говорят за жена „по-ярка от слънцето, разпръскваща светлина по-чиста и силна от кристална топка, пронизвана от изгарящите лъчи на слънцето.“ От тогава тя се явявала на децата на всеки 13-ти ден в продължение на шест месеца. Според десетгодишната Лусия Санта, при срещите им жената е споделила на децата три тайни – „Трите тайни на Фатима“. Хиляди хора пристигат в града за няколко месеца, привлечени от разказите за жената и нейните чудеса. Три пъти преди Чудото на Слънцето, жената обещавала на децата, че на 13 Октомври 1917г. ще разкрие самоличността си и ще се случи чудо, „на което всички ще повярват“.

    В уречения ден се случва Чудото на Слънцето, което е наблюдавано от между 50 000 и 100 000 души в полетата около Фатима. Според очевидците валяло дъжд, след което изведнъж тъмните облаци се отдръпнали и Слънцето се показало като прозрачен, въртящ се диск в небето. То било значително по-меко и разпръсвало цветна светлина по земята, хората и облаците. Тогава изведнъж започнало да се приближава към Земята на зигзаг и мокрите дрехи на хората изсъхнали за секунди. Всичко това продължило около 10 минути. След Чудото на Слънцето, цялата земя в района била покрита с ангелска коса.

    На 13 Юли 1917г. Дамата разкрила три тайни на децата. Те са много спорни в Католическата църква и са разкрити за хората в различни години, като последната излиза наяве през 2000г. Първата тайна била описание на Ада. Втората предричала края на Първата световна война и началото на Втората. Тя била разкрита чак през 1941г., когато Втората Световна война вече била започнала.

    Най-голямо противоречие има при третата тайна. Тя е разкрита през 2000г. и включва информация за преследването на християните през 20-ти век и опита за убийство на папа Йоан Павел II. Според исторически източници обаче, тайната всъщност е съвсем друга и се отнася за Апокалипсиса и присъствието на сатанисткото в Католическата църква. През 1980г. папата е цитиран относно третата тайна – „На християните им е достатъчно да знаят толкова. Ако има послание, то казва, че океаните ще залеят цели континенти и милиони хора ще загинат за един миг.“

    Космонавта от Солуей

    Вал Камоника в Италия е една от най-големите долини в централните Алпи. Там са открити древни картини, които се смята, че описват забравени божества. Картините изобразяват модерни астронавти, макар да са рисувани през 10 000г. пр. Хр. Приликата е впечатляваща, но по-интересна е известната снимка „Космонавта от залив Солуей“. На 23 Март 1964г. Джим Темпълтън, пожарникар от Къмбърленд, прави три снимки на петгодишната си дъщеря. Онзи ден освен тях, в района е имало и няколко стари жени. На втората снимка може да се види бяла фигура, която много напомня на космонавтски костюм. Темпълтън твърди, че е забелязал фигурата едва след като е проявил снимките, а специалисти от Кодак потвърждават, че снимките са истински. До ден-днешен тази снимка остава мистерия и е източник на най-различни истории. През 1964г. космонавтските костюми са едва в зародишен етап на развитие. Някои хора твърдят, че фигурата е човек, застанал с гръб към камерата, носещ шапка или каска.

    Преди снимката да излезе публично в пресата, Джим Темпълтън твърди, че е бил посетен от двама мъже, които според него работели за правителството. Те се опитали да го накарат да признае, че фигурата на снимката е човек, но той отказал. По същото време, когато е направена снимката, на площадката Умера е отменено изстрелването на ракетата Блу Стрийк. Причината била присъствието на двама едри мъже в близост до площадката. Техниците описват фигурите като подобни на тази от снимката на Джим. Уфолозите използват снимката като доказателство, че извънземните са оказали влияние върху модерната космическа програма.

    Източник: listverse.com

    Карнавал

    Из Европа и Америка цял месец се провеждаха паради и фестивали, които завършиха с най-известният от всички – карнавалът в Рио де Жанейро.