Търсене
Още
    Начало Блог Страница 295

    В най-голямата пещера на Земята

    iskamdaznam
    -
    0
    В най-голямата пещера на Земята

    Той стъпваше смело по варовиковата скала, остра като бръснач и едва видима за невъоръженото око. В пещерата е непрогледен мрак, но се усеща тежката и влажна миризма от пещерата и джунглата.

    За изследователя Марк Дженкинс усещането е като да си във вътрешността на планина. В тишината той успява да чуе капките вода по скалите, но сетивата му са притъпени от мисълта, че се намира дълбоко в недрата на Земята, в най-голямата пещера, позната на човека. Това е история за пещерата Ханг Сон Дунг във Виетнам и изключителното пътешествие на Дженкинс, който става един от първите, напълно проучили това природно чудо.

    За да придобиете бегла представа за размерите на пещерата, ще ви кажем, че един участък от нея е почти 240 метра висок и 90 метра широк. Вътре може да се побере цял Боинг 747 или 40-етажен небостъргач. Има достатъчно място за цели селища.

    Нека мракът и ужасяващите размери не ви заблуждават – пещерата кипи от живот. Под огромните „прозорци“, през които влиза светлина в пещерата, джунглата е намерила своето място, а прилепи и птици летят наоколо. Там, където цари пълен мрак, могат да се открият напълно слепи и бели щурци и риби.

    Да се върнем малко назад във времето. Английските изследователи Хауърд и Деб Лимбърт провеждат експедиция до пещерата през 2009г. Двамата така и не успяват да стигнат до края, тъй като попадат на огромно препятствие – 60-метрова стена от кал и скали, която кръщават Великата виетнамска стена. Те прекарват зимата оглеждайки стената за дупки и вдлъбнатини, които да им помогнат при изкачването тази година. Преодолявайки това препятствие, Дженкинс стъпва там, където никой друг не е бил преди.

    „Мисля, че това беше основното предизвикателство пред мен. Да съм редом то тези двама велики изследователи, преминавайки най-голямото препятствие в най-голямата пещера в света. Когато се изкачихме до горе, видяхме светлина и бяхме сигурни, че това е или краят на пещерата или трети прозорец. Това беше много специален момент за мен. Бяхме първите хора, стъпили там.

    Минахме покрай едно място цялото пълно с пещерни перли, а те се откриват много рядко. Образуват се от капките вода, които от тавана падат върху варовиковата скала. Така в продължение на хиляди години капката образува перла. Истински късмет е да откриеш такава, а и обикновено са много малки. Ние открихме перли с големината на бейзболна топка. Невероятно.“

    „Преминахме през цялата пещера. В онзи момент не знаехме, дали това е нова пещерна зала или е края на пещерата. Така както си вървяхме и се озовахме в джунглата, където валеше и продължихме направо, докато не се уверихме, че виждаме хоризонта и сме излезли. После поехме обратно в мрака. Наистина беше много вълнуващо за мен да съм един от първите, които са обходили напълно най-голямата пещера на планетата.“

    „Великата виетнамска стена не е единственото предизвикателство. Дори самото стигане до пещерата беше много трудно. Всъщност това е причината тя да остане затворена за туристи. За да влезете трябва не само да сте много добре запознати с пещерите, но и да знаете как да си правите път в джунглата, където няма табели и пътеки.

    Преминахме през една 2-километрова пещера, за да стигнем до този рай. Известно време вървяхме покрай река, след което отново поехме през джунглата. Това продължи два дни – наистина е трудно. Като в австралийската пустош. Много катерене по места, където няма пътеки, защото никой никога не минава от там. Важно е и да слушаш водача си, защото през повечето време изобщо си нямаш представа къде си. Много лесно можеш да се объркаш. Всичко изглежда едно и също, освен ако не си добре запознат с растенията и можеш да разпознаваш дърветата. На всичкото отгоре слънцето не се вижда, защото винаги е мъгливо, облачно и изпълнено с много гъста растителност.“

    „И така, както следвах водача, изведнъж се озовахме пред огромна стена от растения. Веднага си помислих, че тук някъде трябва да има пещера. Вървяхме покрай тази стена, която си беше доста внушителна – висока около 60 метра. Чувствах се като в книгата за Тарзан или Хобит. Изведнъж пред теб листата се помръдват и се открива тази огромна черна дупка. Беше абсолютно черна и от нея се усещаше полъха на вятъра. Започнахме с подготовката и въжетата и малко по-късно се спуснахме. Това продължи сякаш цяла вечност.“

    Вятърът всъщност е дъхът на пещерата. Сутрин въздухът влиза, а вечер излиза. Виетнамците използват това, за да откриват пещери. Застават на някой хълм и се обръщат към джунглата. Когато видят листата да се полюшват в иначе спокойната джунгла, значи е много вероятно наблизо да има пещера.

    Топографията на пещерата е уникална, защото вътре могат да се открият не само обичайните карстови образувания и тунели, но и цели райони с джунгла, дървета, растения и животни.

    „Спускането не беше напълно вертикално, а на около 45-70 градуса наклон на места. Когато слязохме, земята никъде не беше равна. Пещерата е толкова огромна, че когато парчетата скала са се откъснали от тавана и са паднали, на земята са се образували цели хълмове, по които трябваше да се изкачим или да заобиколим.

    Вътре имаше и плажове, образувани от течащата вода. Беше изпълнено и с множество малки тунелчета, в които човек лесно може да се заклещи. Не е като да се спуснеш в пещерата и да вървиш по един равен коридор. Постоянно имаше завои и никъде нямаше прави тунели. “

    „Често трябваше да сме много внимателни. Пещерата е толкова огромна, че понякога трябва да пълзиш, а друг път да се катериш. В обикновена малка пещера скалните хълмове са по 1-2 метра, а в тази бяха по над 30 метра. Трябваше да опъваме въжетата, за да ги преминем. Друго нещо е, че някои от скалите по земята са изключително остри и ако се подхлъзнеш и паднеш, направо ти е спукана работата. Даже съм изненадан, че се разминахме без подобни инциденти.

    Когато става въпрос за пещери, повечето хора ги е страх нещо да не им падне на главата и изпитват клаустрофобия. Пещерата беше умопомрачително голяма, така че единствено се притеснявах да не се срути тавана над нас. Това е нормален страх за обикновения човек, но геолозите са наясно, че срутванията са се случили преди 45 000 години и шансът да се случи отново точно сега са нищожни.“

    „Реално най-голям шанс да се нараниш има докато се катериш – винаги може някоя скала да се отчупи или да се подхлъзнеш. При изследователите на пещери има и често срещано състояние, при което изпитваш много силна болка в краката. Получава се, когато ден след ден си на студено и влажно и са нужни месеци, за да отмине. Съществува и опасност от бързо покачване на водата. Така са загинали не един или двама изследователи. Обикновено водата идва от повърхността, при дъждове и бури, така че човек трябва винаги да е информиран за случващото се отгоре. Въпреки че тръгнахме през сухия сезон, в пещерата имаше много вода и по време на дъждовете със сигурност ще е много екстремно.“

    Когато човек навлезе в естествена среда, където никога преди не е бил, това винаги оказва ефект. Ето какво казва Марк за възможността да се наруши екологичния баланс в пещерата при група от почти 50 човека.

    „Аз също имах такива опасения. Това беше изследователска експедиция и затова бяхме толкова много хора. Това нещо не бива да се повтаря сега, след като знаем какво представлява пещерата. Следващата група, която ще дойде вероятно ще бъде много по-малка и хората ще знаят откъде да минат и какво да очакват. Болтовете, които използвахме при изкачването на стената причиниха разрушения, за които наистина съжалявам. Можехме да бъдем по-внимателни и си взехме поука. Вероятно можеше да открием друг път през пещерата, така че да ограничим щетите. Говорили сме си за това и всички сме съгласни, че следващия път със сигурност ще внимаваме повече.“

    В района на Ханг Сон Дунг има още 150 пещери, някои от които са отворени за туристи. Съдбата на най-голямата пещера в света за момента е неизвестна, защото виетнамците смятат да я оставят недостъпна за хората.

    „Не мога да кажа какво ще стане с пещерата. Не мисля, че ще видите туристи или пък изобщо много хора тук. Вероятно ще си остане едно от онези красиви кътчета, които учени и малцина избрани ще посещават от време на време.“

    Марк Дженкинс е писател, катерач, изследовател и приключенец, който поема на физически тежки и опасни пътешествия за „National Geographic“ там, където никой друг не иска да стъпва. Той наистина обича това, с което се занимава и очаква да се върне в пещерата.

    „Мисля, че ще се върна. Наистина бих искал да се върна в тази пещера, но искам и да проучвам нови места. Да не знаеш какво те очаква е изключително вълнуващо.

    Източник: environmentalgraffiti.com
    Снимки: National Geographic

    Конспирацията Шекспир

    iskamdaznam
    -
    0
    Конспирацията Шекспир
    Кой всъщност е автор на шекспировите творби?

    Вероятно една от най-старите конспирации е тази, в която се твърди, че Уилям Шекспир не е автор на пиесите си.

    Много известни личности подкрепяли това твърдение – Чарли Чаплин, Орсън Уелс, Зигмунд Фройд и Марк Твен. Теориите на Твен били интересни, докато не последвала идеята му, че кралица Елизабет I е мъж. Авторството на тези пиеси е приписвано на цели осемдесет човека, сред които били Едуард де Вер, 17-ят граф на Оксфорд, Кристофър Марлоу и Франсис Бейкън.

    Тези мъже се самообразовали и имали добри познание по право. Бейкън бил дипломат, историк, писател и политик, който се описвал като „прикрит поет“. Други пък го описват като „най-мъдрият и най-умният сред хората.“

    Някои хора намират стила на Бейкън за малко по-твърд, в сравнение с този на Шекспир, но и всъщност и двамата пишат в много специализиран стил. Бейкън имал изключително богат речник и по това е може би единственият живял по онова време, който се доближава до Шекспир. В пиесата „Бурята“ се разказва за корабокрушение на Бермудските острови – приключение, което самият Бейкън е преживял.

    Шекспир е роден през 1564г. и умира през 1616г. в родния си град. Завещанието му е дълго и подробно, но въпреки че описва покъщнината му в детайли, не са споменати дяловете му като собственик на два театъра. Не се казва нищо и за каквито и да било писмени вещи – книги, писма или лични записки. А книгите по онова време са били рядкост и са имали голяма стойност, така че би трябвало да бъдат включени в завещанието му. Шекспир не само не е писал писма, но и никой не е писал на него.

    В завещанието си, Шекспир не говори и за пиесите си – това, което го прави известен и с което си е изкарвал хляба. Звучи невероятно. 18 от пиесите му са публикувани след смъртта му. Понеже не са били включени в завещанието му, те стават собственост на театъра.

    Единствените ръкописи от Шекспир са шест почти нечетливи подписа – три върху различни документи и три върху завещанието му. Всички подписи са различни, но започват с „Шек“. Приживе Шекспир не получава кой знае какво признание за работата си. Едва десет години след смъртта му е построен монумент, изобразяващ го седнал на бюро с писалка в ръка.

    Как може един такъв обикновен човек да притежава толкова богат речник?

    Той използва 29 000 думи, в сравнение с първото издание на Библията, в която има 5000. Той първи е използвал много от днешните английски думи – манастир, цивилен, характер, капитулирам, заговарям, оскърбявам, признавам, безусловен. Също така Шекспир е първият, който използва думата „път“, въпреки че не той е изобретил пътищата.

    Шекспир демонстрира познания по чужди езици, право, наука и политика, но не е учил в университет или колеж. Мнозина твърдят, че е бил запознат с живота на аристократите и особено с изкуството за дресиране на соколи. Предвид статуса му в обществото, е малко трудно да си представим как е получил тези познания, но се твърди, че често е изпълнявал пред кралското семейство и е натрупал значително богатство.

    Би ли могъл наистина да научи всичко сам?

    Един известен пример е Бен Джонсън, който имал дори по-нещастен живот от Шекспир, но успял да се самообразова. Назначен за поет лауреат и получава почетни дипломи от Оксфорд и Кеймбридж. Все пак след смъртта му са открити стотици книги, подписани лично от него, докато при Шекспир липсват доказателства изобщо някога да е притежавал книга.

    Според друга теория, в творбите на Шекспир са скрити шифри – интересна идея, имайки предвид работата на Бейкън по шифрите. В латинска книга от неизвестен автор, датирана от 1616г., се съдържа акростих, образуващ изречението „Франсис Гудуин, владика на Ландалф, написа тези редове.“

    Макар да има още не една подобни книги, нищо не сочи, че Шекспир е автор на някоя от тях или, че в неговите произведения има подобни шифри. Авторът Джеймс Шапиро казва, че черновите на Шекспир често са носели имената на актьори, вместо на герои. От това може да се съди, че който е писал пиесите е бил замесен в продукцията им, което отхвърля идеята, че хора от висшето общество стоят зад произведенията на Шекспир. Шапиро отхвърля и идеята, че пиесите са писани от няколко човека, защото било почти невъзможно това да не си личи.

    Вероятно Шекспир наистина е написал всичките си 38 пиеси, 154 сонети и множество поеми, но пък кой знае…

    Източник: theoriesofconspiracy.com

    Животни с необичайни цветове

    iskamdaznam
    -
    0
    Животни с необичайни цветове
    Оранжев алигатор

    Силвия Митен, 70-годишна баба от Венеция, Флорида, е открила първият в света оранжев алигатор. На връщане от работа тя минала с колата си покрай алигатора и се върнала, за да се увери във видяното. Силвия изпраща снимката в местната новинарска агенция, а от там говорят с биолог, който за първи път вижда подобно нещо и смята, че алигаторът е наполовина албинос. Други обаче са убедени, че цветът на животното се дължи на някакъв външен фактор.

    Лилава полярна мечка

    Ако щете вярвайте, но това наистина е лилава полярна мечка. Тази иначе бяла мечка прави голяма сензация в зоопарка в Мендоса, Аржентина, когато изведнъж става лилава. Оказало се, че мечката имала кожно заболяване, което ветеринарите се опитвали да излекуват, но това променило цвета й за няколко дена. За много кратко време мечката става световноизвестна и е отразена както по новините, така и в интернет.

    Спайдъргущер

    Този гущер агама е изкуствено манипулиран и е последна мода при домашните любимци. Той има оцветяване на кожата, наподобяващо това на човекът паяк от едноименния комикс. Този вид гущери са типични за района на Кения и са подходящи за домашни любимци, тъй като се дресират лесно.

    Цветният агама може да достигна до 30см. дължина и се храни със скакалци, щурци и червеи. Мъжките индивиди могат да променят цвета си на кафяв през нощта или когато са стресирани. Друго интересно нещо е, че могат да тичат на задните си крака и да се катерят по отвесни скали.

    Фламинго език

    Фламинго езикът е малък, ярко оцветен морски охлюв, който живее по няколко вида корали в Карибите. Красивите цветове по него всъщност не са черупката му. Те представляват мантия, свързана с крака му – охлювът покрива черупката си с нея. Когато е застрашен, фламинго езикът отдръпва мантията си и цветовете му изчезват. Това е единственото морско животно, което така да се каже, побелява от страх.

    Розов скакалец

    Насекомите обикновено не са ярко оцветени, тъй като разчитат на това да са незабележими, за да оцелеят. Това прави розовите скакалци още по-необикновени. Повечето от тези насекоми са забелязвани далеч от тропиците, в Осака и Средния запад в щатите. Предполага се, че цветът им се дължи на генетично състояние наречено еритризъм, което ги оцветява в необичайни червени нюанси.

    Мандаринка

    Мандаринката е средно голяма патица и една от най-дребните представители на гъскоподобни. Възрастният мъжки индивид е ослепително красива птица, цветовата палитра й палитра е уникална и няма начин да бъде сбъркана. Интересно при тези патици е, че те не крякат, а свистят и шиптят.

    Жаба клоун

    Тази жаба някога е била много разпространена в Коста рика и Панама, но днес е критично застрашен вид и последните оцелели индивиди живеят в Панама.

    Куче-панда

    Това куче е дело на Кенсуке Хиракава, който осиновил кучето Коломбо, кръстоска на пудел, който явно бил изоставен заради грозния си външен вид. Кучешките зъби на Коломбо били извадени, а задния му крак вдървен. Като бивш собственик на козметичен салон и магазин за домашни любимци, Хиракава решава да разкраси новия си приятел. Той използвал безопасна боя, с която направил Коломбо да изглежда като панда. Някои хора реагирали остро на идеята, обявявайки за жестокост използването на химикали върху животно, за да се промени външния му вид. Други пък приемат тези нападки за твърде драматични. Собственикът е използвал безопасна за кучетата нетоксична боя и тъй като Коломбо по принцип си е бил бял, само е боядисал с черно около очите, ушите и краката му.

    Източник: oddee.com

    Молив срещу фотоапарат 2

    iskamdaznam
    -
    0
    Молив срещу фотоапарат 2

    Нови снимки от серията „Молив срещу фотоапарат“, дело на белгиеца Бен Хайне.

              

    Планетата умира?

    iskamdaznam
    -
    14
    Планетата умира?

    В новогодишната вечер хиляди коса паднаха мъртви от небето в Арканзас. Няколко дни по-късно на 500км. разстояние от първото място бяха открити още 500. Птиците са имали вътрешни наранявания и кръвоизливи. Има много предположения за причината – според някои, високо в небето е имало мощна гръмотевична буря, докато други са убедени, че фойерверките от новогодишната заря са объркали птиците и те са изгубили ориентация. Изследванията показват, че косовете не са били отровени или болни, а напълно здрави.

    Четири дни по-късно, в полунощ на 4 януари, жителите на шведско градче откриват около 100 мъртви гарги разпръснати по улиците. Властите отново излизат с теория, че птиците са били подложени на голям стрес, вероятно от новогодишните празненства.

    Това обаче не обяснява защо по същото време, само преди няколко дни 100 000 мъртви риби изплуваха мъртви в северозападната част на река Арканзас. В протежение на 32км. реката беше изпълнена с хиляди умрели риби. Причината отново е неизвестна. Основната хипотеза този път е, че животните са били болни.

    Съвпаденията стават прекалено много, когато преди два дни в Мериленд два милиона риби изплуваха в залив Чесапийк. Този път теорията е друга – рязкото спадане на температурата на водата.

    На 22 декември миналата година над 100 мъртви пеликана бяха открити по бреговете на остров Топсейл. Седмица по-късно 70 мъртви прилепа откриха в Тусон, Аризона. В последния ден от годината над 150 тона мъртва риба е уловена в провинция Донг Тап, Виетнам. На 2 януари рибари от град Парана докладваха, че са извадили над 100 тона мъртва риба. На 4 януари в Питърбъроу и ден по-късно по бреговете на полуостров Коромандел изплуваха още стотици мъртви риби.

    Това са само част от мистериозните масови измирания на животни по всички краища на света. Каква е причината? Учени и биолози излизат с много предположения, но никое от тях не включва човешкия елемент. Те говорят за температурни промени, болести и природни бедствия. Къде оставаме ние? Всяка година се изсичат милиони декари гори, които иначе произвеждат жизненоважния кислород и докато горите намаляват, замърсяването на въздуха става все по-сериозен проблем, а парниковият ефект е факт. Безумно количество токсини и отрови се изхвърлят в природата и океаните, буквално променяйки околната среда и унищожавайки цели еко системи. А милиардите мобилни телефони по света? В стремежа си непрекъснато да усъвършенства технологиите, човекът изобретява все по-опасни и смъртоносни за живота на планетата съоръжения, които излъчват магнитни, микровълнови и какви ли не вълни, които са противоестествени за птиците и останалите животни.

    Това е директно вмешателство в естествения ход на живота в природата и резултатите от него започваме да виждаме все по често.

    Изумителни факти за Коледа

    iskamdaznam
    -
    6
    Изумителни факти за Коледа
    Датата

    В началото Коледа не е бил голям празник. Църквата за първи път се опитва да постави дата на Рождеството през 200г, когато богословите в Александрия определили денят да е 20 Май. До 380г. Църквата в Рим се опитва да обедини различни региони с датата 25 Декември като универсален празник и от тогава Коледа се празнува на този ден. Тогава се чества и рождението на Слънцето.

    Рождеството

    Може би сте чували за Свети Франциск – той е светец-покровител на Италия, а също така и светец-покровител на животните и е пътувал в Средния Изток, за да проповядва на мюсюлманите. Всички сме виждали сцени от Рождеството, на които са изобразени хората, присъствали на раждането на Исус. Малко хора знаят, че всъщност Свети Франциск изобретява сцената през 13 век.

    Подаръците

    Подаряването на подаръци и картички не е идва от капитализма. Всъщност традицията произлиза още от древните римляни, които си разменяли подаръци на Нова година. В един момент обаче, Църквата забранява тези обичаи и те в крайна сметка се прехвърлят на Коледа.

    Коледата е била забранена


    В Англия Коледата е била забранена през 1644г. Пуританите твърдели, че празникът подтиква към прахосване и вреди на основните християнски вярвания. Всички дейности свързани с Коледа били забранени, включително и събирането на много хора на едно място.

    В Бостън празникът също бил забранен от 1659г. до 1681г. Забраната, наложена от пилигримите, била премахната през 1681г. от губернатор сър Едмънд Андрос, но едва през 19-ти век честването на Коледа става обичай в региона.

    Митове

    Както често се случва с много древни традиции, около Коледа има най-различни митове. Най-известният е, че рождеството не е истина, а е базирано на Митра – езическото божество на слънцето. Като доказателство за това се разказват много аспекти от живота на Митра. Според легендата той се ражда по същия начин като Христос, но всъщност езичниците вярват, че е роден на върха на планина. Още повече, че пастирите при рождеството на Митра се споменават чак след като историята за Рождество Христово става известна по света.

    Коледната елха
    Снимка: DreAminginDigITal

    Може би сте чували как Мартин Лутер, известният протестант, е дал на света коледната елха. Това всъщност не е вярно. Първата връзка между елхите и Коледа е от 7-ми век, когато Свети Бонифаций отсича Дъба на Тор, за да докаже на местните селяни, че техните богове не са истински. До 15-ти век хората вече отсичали дръвчета и го носели в домовете си, където ги украсявали с плодове, сладки и свещи.

    Дядо Коледа

    Белобрадият старец всъщност е базиран на Свети Никола. Той бил роден през 3-ти век в Патара, Турци и е известен с това, че тайно оставял пари на бедните. Модерната представа за него като весел старец с червен костюм вероятно идва от поемата от 1823г. „Посещение от Св. Никола“, известна още като „Нощта преди Коледа.

    Източник: listverse.com

    Загадките на вселената

    iskamdaznam
    -
    6
    Загадките на вселената

    Идеи като квантовата теория, теория на относителността и идеята за Земята, въртяща се около Слънцето днес са общоприети, но учените продължават да се изумяват от загадките, които крие вселената. На човек често му е трудно да повярва на всички изумителни неща, които сме открили, а е почти невъзможно да проумеем колко още тепърва предстоят да бъдат открити.

    Негативна енергия

    На теория най-ниската температура, която може да се достигне е абсолютната нула, точно -273.15°C. Тогава движението на всички частици спира напълно. В действителност обаче, никога не можем да изстудим нещо до тази температура, защото в квантовата физика се казва, че всяка частица има „нулева енергия“ – най-ниската възможна енергия, която може да притежава. Това правило важи не само при частиците, но и при вакуума, там се нарича „вакуумна енергия“. Най-лесният начин да се докаже съществуването на тази енергия е да поставите две метални плочки във вакуум близо една до друга и те ще започнат да се привличат. Това е така, защото енергията между плочките резонира при определена честота, а около тях вакуумната енергия резонира на каквато и да е честота. Енергията около плочките е по-голяма от тази между тях и те се привличат. Колкото по-близо са те една до друга, толкова повече се увеличава ефекта и когато разстоянието между тях достигне 10 нанометра, се образува налягане от 1 атмосфера (ефекта на Казимир). Плочките намаляват вакуумната енергия между тях и тя достига стойности под нулевата. Тогава се казва, че пространството има негативна енергия, която притежава някои необичайни свойства.

    Едно от свойствата на негативния вакуум е, че в него светлината пътува по-бързо отколкото в нормалния вакуум. Това някой ден може да позволи на хората да пътуват със скорост по-голяма от тази на светлината. Негативната енергия би могла да реши проблема при пространствено-времевите тунели, които макар да са теоретично възможни, не биха могли да останат отворени без нещо, което да ги поддържа.

    Друго забележително свойство на негативната енергия е, че може да унищожава черни дупки. Вакуумната енергия често е моделирана като виртуални частици, които се унищожават малко след създаването си. Това не нарушава физичните закони, стига частиците да бъдат унищожени. Ако обаче две частици се появят на хоризонта на събитията на черна дупка, една от тях може да се отдръпне от дупката, а другата да бъде погълната от нея. Така частиците няма да могат да се унищожат и ще получат негативна енергия. Когато частица с негативна енергия попадне в черна дупка, вместо да увеличи масата й, тя я намалява. Така с времето такива частици могат да унищожат черната дупка напълно.

    Тази теория е представена за първи път от Стивън Хокинг, за това частиците от този ефект са наречени Хокинг радиация. Това е първата приета теория, която обединява квантова теория с общата относителност – най-голямото научно постижение на Хокинг.

    Изкривяване на пространството

    Едно от предположенията в теорията на относителността на Айнщайн гласи, че когато голям обект се движи, той повлича около себе си и пространствено-времевия континуум, привличайки към себе си близко намиращите се обекти. Може да се получи както когато обектът се движи по права линия, така и когато се върти, макар ефектът да е доста по-малък. През 2004г. е проведен експеримент, целящ да измери изкривяването на пространството около Земята. Макар големите изкривявания в измерванията, ефектът е изчислен на около 15%.

    Ефектът се доближава много до очакванията. Поради движението на Земята, изпратеният в орбита апарат е изместван с по 2 метра на година. Този ефект е причинен от масата на Земята, която изкривява пространството около себе си.

    Относителност на едновременността

    Това е идея, според която дали две събития се случват едновременно или не, зависи от наблюдателя. Идеята произлиза от специалната теория на относителността и се прилага при всички събития, които се случват на разстояние едно от друго. Например, ако на Марс и Венера има заря от фойерверки, трима различни наблюдателя могат да кажат три различни неща – че зарята е започнала първо на Марс, първо на Венера или по едно и също време на двете места. Това се получава при различните гледни точки, които се разминават сравнени една с друга. При този случай никой не може да твърди, че е прав.

    Този сценарии води до някои необичайни събития. Например наблюдателят може да види ефекта преди неговата причина. В действителност обаче, вече видял ефекта, наблюдателят не може да се намеси в причината за него, освен ако не пътува по-бързо от светлината. Това е една от първите причини, поради която се смята, че скорост по-голяма от тази на светлината е невъзможна – защото се свърза с пътуването във времето и би дала възможност за намеса в причината след появата на ефекта. Получава се парадокс.

    Черни струни

    Една от най-големите мистерии във физиката е как гравитацията е свързана с останалите основни сили, като например електромагнетизма. Една теория от 1919г. предполага, че ако към вселената се добави още едно измерение, гравитацията ще продължи да съществува в първите четири (три пространствени и времето),а начинът по който тези измерения влияят върху петото, водят до естественото образуване на останалите основни сили. Ние обаче няма как да видим петото измерение, за това е предположено, че то е много малко и е невидимо за нас. Тази теория води директно до струнната теория.

    Понеже допълнителното измерение е много малко, само малки обекти като частиците могат да се движат в него. Един обект обаче става много по-сложен, когато е в пет измерения – черната дупка. Когато се добави пето измерение, тя се превръща в черна струна и става нестабилна. Петизмерната черна дупка ще се дестабилизира и ще се превърне в поредица от черни дупки, свързани като със струни, които ще се разпокъсат и ще останат множество по-малко черни дупки. Те в крайна сметка ще се комбинират в една по-голяма. Интересното при това е, че финалната черна дупка няма хоризонт на събитията. Това противоречи на Основната космическа хипотеза, според която всички черни дупки трябва да имат хоризонт на събитията, за да се избегнат ефектите на пътуването във времето, които се случват близо до черните дупки.

    Геон

    Както добре се вижда в уравнението E=MC2, енергията и материята са взаимно свързани. Един от ефектите от това е, че енергията, както масата, създава гравитационно поле. През 1955г. Джон Уилър изобретява геонът – електромагнитна или гравитационна вълна, чиято енергия създава гравитационно поле, което пък на свой ред поддържа вълната в пространството. Уилър предполага, че може да съществува връзка между микроскопичните геони и елементарните частици и че дори може да са едно и също нещо. Един добър пример за това е „кугелблиц“ (в превод от немски – кълбовидна мълния), в който много ярка светлина е концентрирана в определена точка и гравитацията от нея може да стане толкова силна, че да се превърне в черна дупка и да погълне светлината. Въпреки че не е известно нещо да възпрепятства формирането на кугелблиц, сега се смята, че геоните могат да съществуват само за кратко време, след което изпускат енергията си и се разпадат. Това за съжаление показва, че Уилър вероятно е грешал, но все още не е доказано.

    Черна дупка на Кер

    Черната дупка, с която повечето хора са запознати всъщност се нарича черна дупка на Шварцшилд. Кръстена е на Карл Шварцшилд, който през 1915г. е открил математическите решения за сферичната, невъртяща се маса от теорията на относителността на Айнщайн. Чак през 1963г. обаче, математикът Рой Кер открива решението за въртяща се сферична маса. От там идва и името на въртящата се черна дупка, която има някои необичайни свойства.

    В центъра на черната дупка на Кер точката на сингулярност не е точка, а въртящ се едноизмерен пръстен, поддържан от собствената си инерция. Тази черна дупка също така има два хоризонта на събитията, външен и вътрешен, както и елипсоид наречен ергосфера. В нея времето се върти заедно с черната дупка със скорост по-голяма от тази на светлината. При навлизане на обект в черната дупка през външния хоризонт на събитията, пространството преминава във време и обектът се насочва към центъра на сингулярността. Когато обаче премине през вътрешния хоризонт, времето преминава отново в пространство. Това означава, че гравитацията близо до сингулярния пръстен става обратна и отблъсква обектите от центъра. За да се уцели самият пръстен, обектът трябва да навлезе в черната дупка точно по екватора й.

    Сингулярният пръстен може да се свърже с пространството и времето и да се използва като тунел, макар излизането от черната дупка от другата страна да е невъзможно, освен ако не става въпрос за гола сингулярност, образувана при бързото въртене на пръстена. Пътуването през такъв тунел може да изпрати обект на друго място в пространството и времето, например в друга вселена. Може дори да го изпрати в бяла дупка в негативна вселена, която все още не е известна на науката.

    Квантов преход

    Квантовият преход е ефект, при който частица може да премине през бариера, за което иначе не би имала нужната енергия. Той може да позволи на частица да премина през физическо препятствие, което иначе е непробиваемо или на електрон да избяга от ядрото на клетката без да има нужната енергия. Според квантовата механика има определена вероятност всяка частица да бъде открита на което и да е място във вселената, макар тази вероятност да е астрономически много малка.

    Когато частица е изправена пред малка бариера (около 1-3 нанометра), която по изчисления не би могла да бъде премината, вероятността тази частица просто да премине през бариерата е доста голяма. Това може да се обясни с принципа на неопределеност на Хайзенберг, който ограничава количеството информация, което може да бъде научено за една частица. Тя може да „вземе на заем“ енергия от системата, в която действа, да я използва, за да премине през бариерата и след това отново да освободи енергията.

    Квантовият преход участва в много физични процеси, като радиоактивния разпад и ядрения синтез на Слънцето. Също така се използва в определени електрически компоненти и се среща в ензимите на биологическите системи. Ефектът се използва и при сканиращия тунелен микроскоп – първата машина, позволяваща заснемането и манипулирането на отделни атоми.

    Космически струни

    След Големия взрив, във вселената е царял хаос. Това означава, че малки дефекти и промени не се отразявали на цялостната й структура. В крайна сметка обаче, вселената се разширила, охладила и преминала от хаос в ред. Тогава вече много малки колебания причинявали огромни промени.

    Това е като да редиш плочки в банята – ако една плочка не е поставена правилно, всички останали в реда също ще са грешни. Така действат и космическите струни, които са много тънки и изключително дълги дефекти в пространството и времето. Тези струни са описани от повечето модели на вселената, включително и в струнната теория. Ако наистина съществуват, всяка струна би била тънка колкото протон, но много плътна. Така струна с дължина 1км. може да тежи колкото Земята. Тя няма да има гравитация и единствено би могла да променя формата на пространството и времето.

    Смята се, че космическите струни са много дълги, с дължината на хиляди галактики. Дори при скорошни наблюдения и симулации учените предполагат, че мрежа от струни се разпростира из цялата вселена.

    Произход на антиматерията

    Антиматерия е обратното на материята. Тя има същата маса, но противоположен електричен заряд. Джон Уилър и нобеловият лауреат Ричард Фейнман съставят теория за съществуването на антиматерията, базирана на идеята, че времето във физичните системи може да тече назад. Например, ако орбитите в нашата слънчева система се пуснат на обратно, те трябва да се подчиняват на същите правила, както сега. Това води до идеята, че антиматерията е обикновена материя, която се движи на обратно. Това би обяснило защо античастиците имат обратен заряд и ако при нормални условия се отблъскват, то при антиматерията се привличат. Това би обяснило и защо материята и антиматерията не могат да съществуват едновременно. Не става въпрос за две частици, които се сблъскват една в друга, а за една и съща частица, която изведнъж спира и тръгва назад във времето.

    Макар тази теория все още да е доста спорна, третирането на антиматерия като материя, която се движи назад във времето математически се прилага и при други теории. Идеята намесва пътуването назад във времето, но не може да се използва за изпращането на информация във времето, понеже математическият модел не го позволява. Не може да се премести антиматерия, която да промени миналото, понеже това ще повлияе единствено на миналото на самата антиматерия.

    Теоремите за непълнота на Гьодел

    Това не е точно наука, а по-скоро много интересни математически теореми за логиката и философията, които са приложими и в науката като цяло. Доказани през 1931г. от Курт Гьодел, тези теории гласят, че при всички логически правила, освен при най-простите, винаги ще има нерешими твърдения, които не могат да бъдат доказани или отхвърлени, понеже за това трябва да се използват отново такива логически системи. Иначе казано, няма главна математическа система, която да може да докаже или отхвърли всички твърдения. Теорията може да се разгледа като простия парадокс „Аз винаги лъжа“. Твърдението използва само себе си за проверка и не може да се докаже дали е вярно или не. При теоремите на Гьодел не е нужно твърдението да се допитва до себе си. Общото заключение от тях е, че всички логически системи ще имат твърдения, които не могат да бъдат доказани или отхвърлени и следователно всички са „непълни“.

    Философските интерпретации на теоремите са много. Във физиката би следвало, че „теория на всичко“ не би била възможна, тъй като никои правила не биха могли да обяснят всяко възможно събитие или резултат. Така логически „доказано“ става по-слабо понятие от „истина“. Това не се нрави на учените, понеже означава, че има неща, които макар да са верни, не могат да бъдат доказани като такива. Теоремите са приложими и при компютрите, от където се вади заключението, че собствения ни ум е непълен и незавършен и че някои неща никога няма да можем да ги разберем. Това е така, защото според втората теорема на Гьодел никоя завършена логическа система не може да докаже собствената си завършеност и последователност, тоест никой разумен човек не може да докаже, че е такъв. Същият закон гласи, че всяка система, която успее да докаже завършеността си, следва че е незавършена.

    Източник: listverse.com

    2010 в снимки (част 3)

    iskamdaznam
    -
    0
    2010 в снимки (част 3)

    С наближаването на новата година е време да погледнем назад към изминалите 12 месеца. През третото тримесечие на 2010г. 33-ма мъже бяха спасени от рухнала мина, в която прекараха 10 седмици, протестиращи излязоха на улиците по цял свят, природни бедствия оставиха без дом милиони и убиха хиляди. Всяка снимка разказва история, а заедно те съставят историята на 2010г.

    2010 в снимки (част 2)

    iskamdaznam
    -
    2
    2010 в снимки (част 2)

    С наближаването на новата година е време да погледнем назад към изминалите 12 месеца. През второто тримесечие на 2010г. исландски вулкан прекрати полетите в Евопа, в Южна Африка се проведе световното първенство по фубтол, а Русия се превърна в огнен ад. Всяка снимка разказва история, а заедно те съставят историята на 2010г.

    2010 в снимки (част 1)

    iskamdaznam
    -
    2
    2010 в снимки (част 1)

    С наближаването на новата година е време да погледнем назад към изминалите 12 месеца. В първите месеци на 2010г. милиони литри нефт се изляха в Мексиканския залив, няколко унищожителни земетресение разтърсиха света, а във Ванкувър се проведоха зимните олимпийски игри. Всяка снимка разказва история, а заедно те съставят историята на 2010г.

    Топ 10 тайни коридори

    iskamdaznam
    -
    1
    Топ 10 тайни коридори
    Свети Одил

    Разположен на 750 метра височина в планината Вож /Вогезите/ във Франция, манастирът на връх Св. Одил е построен през седми век. В неговата библиотека векове наред са съхранявани много редки и древни книги, докато през 2003г. писанията не започнали да изчезват мистериозно. Стаята била заключена и туристите нямали достъп до нея, за това никой нямал представа как изчезват книгите. След намесата на полицията бил открит таен проход зад една от лавиците и монтирали скрита камера, за да видят кой минава през него. Скоро след това бил арестуван един местен учител. Той се бил натъкнал на картата за тайния проход в градските архиви и решил да провери на къде води. За да стигне до книгите, той трябвало да се изкачи по външната стена на манастира и от там да се спусне по тайно стълбище, което води до забравен средновековен тунел. Смята се, че тунелът е използван от монасите, за да подслушват разговорите на по-младите в библиотеката. Учителят твърдял, че откраднал книгите, защото смятал, че те били забравени там. В апартамента му са открити 1000 от книгите на манастира.

    Клуб 21

    При забраната на алкохола в Ню Йорк през 20-те години, из града се появили много нелегални заведения, предлагащи на жадните граждани нелегален алкохол и забавления. От всички такива заведения обаче, Клуб 21 се отличавал най-много. Собствениците на клуба притежавали и съседната сграда. Там в мазето те криели запасите си от нелегална стока. Този таен склад имал масивна врата, която била направена да изглежда като стена. Тя тежала 2.5 тона и можела да се отвори само като се вкара 45-сантиметрова тел в една от пукнатините на цимента. Така благодарение на този склад и на системата от лостове на бара, които при нужда спускали бутилките директно в мазето, собствениците на клуба никога не били заловени, въпреки че няколко пъти полицията е претърсвала мястото. По време на сухия период много знаменитости и важни политически фигури са посещавали Клуб 21, включително и кмета на града.

    Къщата на ужаса

    На живописния британски остров Джърси през 2008г. изплуват тайните на домът за деца Haut de la Garenne. След сигнали за злоупотреби започнали да се носят слухове за ужасяващи открития. След голямо полицейско разследване била открита подземна мрежа от четири зали, но това което намерили в тях шокирало целия свят. Имало окови, кости и зъби от деца и плитки трапове, по които имало следи от кръв. В тези подземни стаи децата били „наказвани“. Според полицията тези жестокости са били извършвани между 40-те и 80-те години. От проведените разпити и проучвания става ясно, че лошото поведение било наказвано с камшик, опиати, сексуални посегателства и затваряне в подземните стаи на ужаса. В допълнение към всички ужасни неща, които са се случвали там, серийният изнасилвач Едуард Пейснел, известен като Звярът от Джърси, често се отбивал в дома за да зверства.

    Замъка Колдиц

    По време на Втората световна война много британски и френски войници били държани като военнопленници в германския замък Колдиц. На тавана на замъка било планирано забележително бягство. Водени от лейтенант Тони Ролт и пилотите Бил Голдфинч и Джак Бест, малка група затворници изградили фалшива стена и под от дърво и кал, построявайки тайна стая в таванското помещение. Именно в този тайник се работело по безмоторен самолет. Германците дори не забелязвали новата стая и затворниците успели да построят самолета от подръчни материали. Бягстово било планирано за пролетта на 1945г., но военнопленниците били освободени от американските сили малко преди това.

    Къщата на Кофин

    Преди 150 години аболиционистът Леви Кофин имал малка тухлена къща във Фаунтън, Индиана, която била източник на надежда за мнозина. В къщата имало много тайници, включително и малка скрита стая в спалнята. Самата сграда не била нищо особено, но случилото се там е забележително. Именно в тази малка стая Кофин успешно укривал 2000 избягали роби, които по-късно се включили в американската гражданска война. В продължение на 20 години робите се тъпчели в малката стая, където понякога оставали със седмици и се подготвяли за следващата крачка към свободата.

    Пасето

    През 1277г. Пасето бил таен проход, дълъг около 800 метра, свързващ Ватикана със замъка Сант Анджело. Самият папа Николай III дал разрешение за строежа на прохода, който предоставял път за бягство на много от следващите папи. През 1494г. папа Александър VI използвал прохода, за да избяга от инвазията на Чарлз VIII, а папа Климент VII през 1527г. бяга при разграбването на Рим. Феновете на Дан Браун може би се спомнят, че тайният проход беше включен в книгата му „Ангели и демони“. Днес Пасето не е голяма тайна и е отворен за туристи.

    Тунелът между Мексико и САЩ

    670-метровият тунел е открит през Ноември 2010г. и е оборудван с малка железопътна система, вентилация и флуоресцентно осветление. Той свързва кухнята на дом в Тихуана, Мексико с два склада в индустриалната зона на Санд Диего, Калифорния. Смята се, че тунелът е дело на наркокартел от Синалоа, ръководен от най-издирвания наркобос в Мексико, Хуан Гузман. Проходът е използван за транспортирането на огромни количества марихуана, кокаин и метамфетамини в САЩ. Скрито стълбище в тунела води до скрито помещение на 15 метра дълбочина, в което са открити 20 тона марихуана.

    Терминал Гранд централ

    Построен през 1913г. терминалът Гранд Централ в Ню Йорк е най-голямата жп гара в света по брой платформи. В такъв случай не е чудно, че е изпълнена със скрити местенца, като например мрежата от подземни релси, тунели и складове. Измежду тях е и тайната линия 61, която води до асансьор към известният хотел Уолдорф Астория. Президентът Франклин Рузвелт използвал тайният път, за да посещава Манхатън. Така избягвал въпросите и тълпите репортери пред хотела. Днес този тунел е запечатан, защото ежедневно хиляди хора минават само на няколко крачки от него.

    Индийската национална библиотека

    През Ноември 2010г. в Индийската национална библиотека, която се намира в замъка Белведере в Калкута, е открита тайна стая. По време на реконструкция тази година, работниците открили огромна тайна стая с площ около 300кв.м. Най-странното при тази стая е, че няма вход към нея. Работниците претърсили всеки сантиметър от пода и стените, но открили само една арка, която била зазидана до някъде. Замъкът Белведере е бил дом на британски губернатори и има някои интересни теории относно това, което може да е скрито зад стените на тайника. По онова време британците често зазиждали престъпници в подобни стаи. Според други теории, в тайника е скрито съкровище. Британците често криели скъпоценностите си в такива стаи. Поради историческата важност на сградата, стените не могат да се срутят, за това се чака разрешение от министър на културата в Индия да бъде пробита дупка, през която да се види какво има вътре.

    Замъкът на убийствата

    Х.Х. Холмс е известен като първия сериен убиец на Америка. С пари от измами и наемни убийства, той построил голяма сграда в Чикаго, която действала като хотел през 1893г. На същата улица той притежавал и аптека. Това му уредило място като уважаван член на обществото. Зад почтеният му вид обаче, се криело истинско чудовище. В продължение на години в неговата сграда той извършвал жестоки убийства. След неговото залавяне, сградата станала известна като Замъкът на убийствата и били открити много скрити стълбища и врати, през които Холмс влизал в стаите. Най-ужасният тайник била стаята за дисекции и кремации, която се намирала в мазето. Телата на жертвите от горните етажи се спускали по шахта директно там. Стаята била лаборатория, пълна с уреди за мъчения, хирургически инструменти и гробници. Смята се, че там са били убити най-малко 50 жени по немислимо жесток начин.

    Източник: listverse.com

    Невидим

    iskamdaznam
    -
    3
    Невидим

    Гледайте внимателно. Още по-внимателно. Виждате ли го? Това е Лю Болин. Той е превърнал снимките си в изкуство. Лю твърди, че те представят неговото място в обществото. Той се вижда като аутсайдер, чийто артистични заложби не винаги са оценявани, особено в собствената му страна.

    Китаецът казва, че вдъхновението за неговите творби е неспособността да се впише в модерното общество и това е тих протест срещу преследването на артистите.

    „Някои ме наричат Невидимият човек, но за мен важното е това, което не се вижда на снимката. Изпитал съм мрачната страна на обществото, където нямах социални взаимоотношения и имах чувството, че никой не го е грижа за мен. Чувствах се излишен на този свят. От този момент се изправих срещу системата.“

    През 2005г. китайските власти затварят арт студиото му в Пекин и това го мотивира дори още повече.

    „По това време модерното изкуство се развиваше с бързи темпове в Пекин, но правителството не искаше артисти като нас да се събират и да живеят заедно. Бяха затворени много галерии. Положението за артистите в Китай е много трудно и принудителното затваряне на студиото ми ме вдъхнови за тези снимки. С тях искам да напомня на хората в какво общество живеем и какви са неговите проблеми.“

                              

    1...294295296...319Страница 295 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto