Представете си, че живеете в отдалечено село. Вечер е и хората се приготвят да си лягат, но изведнъж се чува тътен. Нищо, което да ви стресне кой знае колко, но пада странна мъгла, която се разстила навсякъде. Започвате да дишате трудно и излизате на въздух, право в смъртоносната мъгла. Това в действителност се е случило с 1700 човека и 3500 животни на 21 Август 1986г. в Камерун.

Красиви и спокойни езера, образувани от вулканични дейности, крият смъртоносна сила в дълбините си.

Езеро Ниос, Камерун

Ниос е едно от трите експлодиращи езера на планетата. Гореща магма изпуска въглероден диоксид във водата, образувайки смъртоносната въглеродна киселина. Най-голямото задушаване на хора от естествено събитие се случва когато езеро Ниос експлодира през 1986г.

Въглеродният диоксид се натрупва във водата и се получава ефект като при шампанско и коркова тапа. Ако натрупването на CO2 е прекалено голямо се получава експлозия с катастрофални последици. В този случай загиват хиляди хора и животни.

Езеро Йелоустоун, САЩ

Учените наскоро откриха ново езеро-убиец. През 2003г. картографираха дъното на езерото в национален парк Йелоустоун, който се намира в изключително активен вулканичен регион. Това, което откриха е 30-метров мехур, образуван от нагорещяването на водата, което създава налягане на дъното на езерото. При гейзерите се получава почти същото, но при тях налягането се освобождава. Без възможност да се освободи това налягане, съществува реалната опасност от така наречената „хидротермална експлозия“.

Открити са доказателства за 25 такива експлозии, случили се през последните 25 000 години. Последният път 400 кубика вряща вода са избухнали, образувайки приливна вълна. Камъни и кал покрили 15кв.км. Едно малко земетресение е достатъчно, за да задейства експлозията.

Езеро Подкова, САЩ

Езерото Подкова, намиращо се близо до град Мамут Лейкс в Калифорния, е тих убиец. То е красиво и смъртоносно и в северния му край има само няколко дървета и следи от живот. Там почвата съдържа въглероден диоксид 95 пъти над нормата. Ако изкопаете дупка на брега и запалите клечка кибрит в нея, тя веднага ще изгасне поради липсата на кислород. През 2006г. трима души загиват в пещера близо до езерото.

Езерото Моно, САЩ

Моно е изключително езеро, което е било голямо и пълноводно през 40-те години, когато източника му на вода е пренасочен за нуждите на Лос Анжелис. Тогава нивото на водата започнало да спада и едно от най-старите езера в Северна Америка за много кратко време се превръща в отровно езеро. Започнато е възстановяване на водните запаси на Моно, но според изчисленията за това ще са нужни 20 години.

Наскоро от НАСА откриха организъм в езерото, който в ДНК-то си вместо фосфор има арсен. Езерото Моно е нагледен пример за разрушителната намеса на човека и смъртоносните последици от това.

Връх Рейнър, САЩ

Езерото на връх Рейнър във Вашингтон е необикновено. На върха на планината има огромен кратер, който винаги е покрит с лед и сняг. Самото езеро е достъпно само чрез подземни пещери, но вулканичната газ от него представлява заплаха за 100 000 човека. Водата в езерото и под него от серния диоксид образува сярна киселина, която прояжда скалите. Обикновено вулканичните скали са твърди, но тези на връх Рейнър са много крехки.

Ако в един момент скалите поддадат, ще се образува свлачище от кал, камъни и лед, които ще отприщят и водата от езерото. Това се е случило преди 500 години и дори е открита 25-тонна скала на 50км. от Рейнър, завлечена от свлачището. Въпрос на време е преди това да се случи отново и хиляди хора в Сиатъл да бъдат погребани живи.

Езеро Киву, Руанда

Киву е второто експлодиращо езеро на планетата. То е с 3200кв.км. по-голямо от езеро Ниос и се намира в близост до активен вулкан. Химическият газ в него също е различен – смес от метан и въглероден диоксид. Учените предполагат, че ако вулканът загрее дъното на езерото, това ще накара метанът да се издигне на повърхността и да експлодира, което моментално ще освободи и въглеродния диоксид от водата. Това ще причини смъртта на много хора. Около езерото живеят 2 милиона души и жертвите ще са много повече от тези при Ниос. Поради големината на езерото, няма как да се прокара тръба, която да изкарва газовете навън и бедствието изглежда неизбежно.

Езеро Монун, Камерун

Третото експлодиращо езеро се намира в Камерун и съдържа трите основни елемента, нужни за натрупването на смъртоносни количества CO2. Езерото трябва да е поне 50 метра дълбоко, да се намира в екваториалния пояс, защото през зимата газовете се освобождават сами, и трябва да е във вулканичен регион.

Монун е само на 100км. от Ниос и две години преди катастрофата през 1986г., тук са загинали 37 човека.

Врящото езеро, Доминика

Врящото езеро в Доминика е пълно с кипяща вода и над него се носи гореща пара. Температурата на водата е над 82 градуса и ще ви убие за минута. Езерото всъщност представлява пукнатина, запълнена с вода, през която излизат газове от разтопената лава. Пълни се от дъждовете и от два потока, както и от подпочвените води.

Езеро Ракшастал, Тибет

Езеро Ракшастал се намира в непосредствена близост до езеро Манасаровар и за разлика от него, то е соленоводно. Никакви растения и животни не оцеляват в отровните му води. Дори има мит, че езерото е дом на 10-главия демон Ланка. Според будистите пък, Манасаровар е във формата на слънцето и олицетворява светлината, а Ракшастал е във формата на луната и олицетворява мрака.

Езеро Карачай, Русия

Езерото Карачай е известно като най-замърсеното място на планетата. Изключителната му красота скрива факта, че тук са изхвърляни радиоактивни отпадъци. В езерото има достатъчно радиация да убие човек за час, а през 1968г. поради горещия сезон водата пресъхва и ветровете понасят радиоактивния прах, облъчвайки половин милион души.

Източник: environmentalgraffiti.com

Тексас Сити, 16 април 1947г.

Най-смъртоносната промишлена авария в историята на САЩ е причинена от експлозия на френският товарен кораб Grandcamp, закотвен в пристанището на Тексас Сити. Инцидентът започва около 8 часа сутринта с малък пожар в товарния отсек и поради използването на грешен метод за гасене (пара) се постига обратен ефект и пожарът се разраства бързо. При започването на пожара, на борда е имало около 2300т. амониев нитрат, топки сезал, фъстъци, тютюн, както и някои боеприпаси, част от които са свалени от борда навреме. По-късно са включени и пожарни екипи от областта, но вече е късно и корабът се взривява. Капитанът и 32 членове на екипажа умират на място, повече от 200 души са били убити на кея.

Взривът е усетен на 260км. разстояние, като разбива всички прозорци в Тексас Сити и половината от тези в Галвестън, на 1.6км. Взривната вълна сваля 2 самолета и унищожава множество сгради. Някои отломки достигат височина от 5км.  и запалват нефтени резервоари и разположеният на близо химически комплекс „Монсанто“. Повече от 1500 къщи – една трета от жилищата в града – са били унищожени. В държавното управление в крайна сметка са изброени 405 идентифицирани и 63 неидентифицирани мъртви. Още 100 или може би 200 са преброени като липсващи. Ранени – 3500. Има някои спекулации, че може да е имало още стотици убити, но нерегистрирани, включително моряци, които не са преброявани, работници заедно с техните семейства както и голям брой пътници.

Халифакс, 6 декември 1917г.

В най-тесния участък от пролива Те Нероус се сблъскват норвежкия кораб „Имо“ и френският кораб „Монблан“, следват поредица от човешки грешки в резултат на което възниква пожар. На борда на френският плавателен съд има 200 тона тринитротулол, 2 300 тона пироксинова киселина и 35 тона силнозапалителен бензол в железни варели, взривове и оръжия предназначени за използване през Първата световна война.

Опитите за овладяване на пожара се провалят и капитана на „Монблан“ нарежда напускане на кораба. Минути по-късно следва взрив смятан за най-големият неядрен до ден днешен. Мощният взрив (3 килотона тротилов еквивалент) предизвикал цунами и помита 2000 къщи, поврежда още толкова, загиналите са над 5000 а ранените над 9000, ослепели са повече от 500 души. Стоманените отломки от кораба се разлитат на 20 км разстояние, Халифакс е почти изцяло унищожен. От взривната вълна са изпочупени прозорците в град Траурона, на 60 км разстояние от Халифакс. Спасителните дейности са твърде затруднени поради снежната буря която се извива дни след трагедията.

Интересен е факта, че френският капитан Льо Медек по-късно незнайно защо е награден с най-високо френско отличие – става Кавалер на Почетния легион.

Хирошима , 6 август 1945 г.

В 8:15 часа месно време американски бомбандировач В29 пуска първата в историята на човечеството атомна бомба- тежащата 4,5т. и наричана от американците “Little boy” уранова бомба. Експлозията е на височина около 600 метра и 160 м югоизточно от Индустриалната изложбена палата, известна сега като A-bomb Dome, като разрушава и унищожава почти всичко в радиус от няколко километра. В епицентъра налягането е било 35 тона на кв. м. което се оказва пагубно за всички сгради в радиус от 2 км. Гъбата от взрива се издига на 13 000м., глина, метал и камък се топят. 70 000 души загиват моментално при взрива и още толкова загиват в следствие на радиационното облъчване. Града е буквално заличен от лицето на земята.

Въпреки че пропуска целта с около 300 метра (мостът Айои) от военна гледна точка целта е поразена. “Видимо е, че обектът е бомбардиран с добри резултати” съобщава първият пилот по радиото докато вторият възкликва „Господи, какво сторихме ?”. Въпреки това 3 дни по-късно САЩ решават да изпробват втората си бомба този път плутониева „Fat Man”, целта е Фукуока, но поради облачното време цел става пристанищния град Нагасаки, в който почти няма военна индустрия и е с прилични размери за целта. Резултатът е също толкова ужасяващ…

Интересен е и фактът, че за цел са избрани два града почти незасегнати от войната и с голямо население а не военни обекти.

Припят, 26 април 1986г.

Часът е около 1:23, реактор №4 на Украинската АЕЦ и гордостта на СССР се взривява освобождавайки неконтролируемо огромно количество радиоактивни отломки. Смята се че освободената радиация е около 600 пъти по-силна от тази в „Хирошима”. В момента на катастрофата моментално загиват 31 души, а в последствие около 600 000 участват в потушаването и разчистването като голяма част от тях умират от високите дози радиация. Облъчени са около 9млн. души от Украйна, Беларус и днешна Русия, 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90. Едва ден и половина след аварията започва масова евакуация на града а официално властите признават за трагедията дни по късно. Окончателните мащаби на трагедията са неизвестни…

Въпреки трагедията, централата продължава да работи и до 15.12.2000 г. там всеки ден ходят на работа стотици служители. Според учени ядреното гориво, останало в разрушения енергоблок, започва неконтролируеми верижни реакции. От него се излъчва америций, стотици пъти по-опасен от стронция. Проектиран е съркофаг за решаването на проблема, но до момента пари няма. Огромен брой хора бяха заразени поради опита на правителствата в различни държави, в това число и у нас да отрекат аварията или да скрият факта, че има радиоактивен прах в атмосферата. В България никой не отмени дъждовните първомайски манифестации на „трудещите се”, нито пък информира навреме населението за това, което се се случило.

Остров Нова Земя, 30 октомври 1961г.

Взривена е най-мощната бомба в човешката история – водородната бомба с име „Цар Бомба” тежаща 27 т. и генерирала взрив с мощност от около 50 мегатона или около 3000 пъти по-мощна от тази над Хирошима. Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Светлината от взрива се е виждала на разстояние 1000 км. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата радиовръзката на стотици километри от полигона прекъснала за час.

Първоначалният вариант на бомбата е бил с мощност 100 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро като много тежка и прекалено опасна. През август 1963 година СССР, САЩ и Англия подписват Договора за забрана на изпитанията на това оръжие в космическото пространство, под водата и на повърхността на Земята. След това вече се извършват само подземни взривове.

Последиците от изпитанието на това оръжие и до ден днешен не са известни.

Автор: Стефан Иванов.

Виелицата от 1888г.

Наричана още „Големият бял ураган“, тази чудовищна виелица затрупва североизточните щати под 1,30м. сняг. В големите градове като Ню Йорк, вятърът духа с над 70км/ч, образувайки огромни 15-метрови преспи. Когато снегът започва да се разтапя се образуват огромни наводнения, което пречи на работата на пожарната. Само от последвали пожари загубите се изчисляват на 25 милиона долара и 400 човешки живота.

Големият сняг от 1717г.

Снегът, паднал между Февруари и Март 1717г. в Ню Ингланд, би затруднил ежедневието ни дори и в наши дни. Във времена, когато хората или са яздили коне, или са вървели пеша тези продължителни снеговалежи са били опустошителни. Най-засегнати били Бостън и Филаделфия, а колониалния Ню Ингланд държал рекорда, въпреки че има малко информация за това. Цели къщи били затрупани под 7-метровия сняг и хората били принудени да стоят в къщите си с дни.

Окръг Лхунзе

Климатът в Тибет обикновено е доста сух и през зимните месеци има малко и слаби снеговалежи. По тази причина снежната буря през Октомври 2008г. идва като гръм от ясно небе. След 36 часа непрекъснат снеговалеж, жителите затънали в двуметров сняг. От тежестта на снега много сгради се срутват, което причинява смъртта на седем души. Спасителните екипи едва успяват да изчистят пътищата, за да доставят храна и помощ на нуждаещите се. Бурята унищожава бизнеса на местните фермери, които били принудени да продадат или заколят по-голямата част от добитъка си.

Бурята на века

Тази буря не само натрупва метър и половина сняг, но и предизвиква поройни дъждове, ураганни ветрове и торнадо. В началото на Март 1993г. се задава буря по източното крайбрежие на САЩ, която образува най-голямата по площ снежна покривка в историята. Природното бедствие се разпростира от Канада до Централна Америка. Окото на бурята обаче, е било в Куба и източните щати били пометени от ураганни ветрове. 300 човека изгубват живота си.

11 Ноември 1940г.

Опустошителна снежна буря поразява Средния запад на Щатите, обгръщайки Минесота, Илинойс, Уисконсин и Мичиган. На някои места снежната покривка е с дебелина 70см. а ветрове със 150км/ч образуват 6-метрови преспи. Бурята отнема живота на 154 души. Може би най-трагичната история е смъртта на 66 души в езерото Мичиган, при обръщането на три кораба и две малки лодки.

Виелицата в Иран

Малко е известно за свирепата виелица в Иран през Февруари 1972. Тогава загиват 4000 души, което я прави една от най-смъртоносните снежни бури в историята. Според някои източници цели квартали и селища били пометени, като в Какан и Кумар нямало оцелели. На северозапад, близо до границата с Турция, селото Шеклаб и стоте му жители били погребани под 8 метра сняг.

Ледената буря в Квебек

Ледената буря на 20-ти век причинява щети за 1 милиард долара в Онтарио и Квебек между 4 и 10 Януари 1998г. 2,5 милиона жители остават без електричество близо седмица. Бедствието е най-голямото в историята на Канада. Ледът от дъждовете образува рекорден 10-сантиметров лед.

Снежните бури в Китай

Най-лошата зима през последните 50 години в Китай е тази през 2008г. Тя съвпада с фестивалът по случай китайската нова година. 178 милиона души тръгват да празнуват със семействата си, предизвиквайки пълен хаос по пътищата. Десетки души загиват, игнорирайки предупрежденията да не пътуват. Снежната буря нанася щети на много сгради, които в последствие се срутват и убиват хората вътре. Около 223 000 души губят домовете си, а тези на още 862 000 били понесли щети. Бурята причинява смъртта на 129 души.

Големите езера през 1913г.

Снежните виелици са лоша работа, но като добавите и циклоните, ще разберете защо бурята от 1913г. е най-смъртоносното природно бедствие в района на Големите езера. Убивайки 250 човека, чудовищната буря изобщо не е очаквана от метеоролозите. Ветрове със скорост 145км/ч предизвикват невиждани последици. Бедствието унищожава 19 кораба, отнася други 19 и образува 10-метрови вълни. Такива бури обикновено продължават 4-5 часа, а тази – 16.

Трагедията от 1888г.

Една от най-трагичните снежни бури убива стотици, защото връхлита неочаквано през топъл ден. Два месеца преди Големият бял ураган да удари североизточните Щати през Март, тази виелица опустошава Небраска. Хората били излезли навън, радвайки се на топлото време и не били подготвени за предстоящите събития. Арктически въздушни течения се смесват с влажния южен въздух и образуват идеалните условия за чудовищна снежна виелица. Загиналите са 230, като голяма част от тях са деца, които били пометени от снега докато се прибирали от училище.

Източник: thisblogrules.com