Един от най-известните библейски епизоди е двубоят между Давид и Голиат. Но, въпреки своята популярност, той е пълен с неясноти и „бели петна“. Например: защо Библията описва в детайли външния вид на могъщия воин Голиат – но мълчи за произхода на неговия народ, филистимците? И въобще, доколко са правдоподобни тези събития?
Неслучайно името „Голиат“ открай време се дава на нещо много голямо – от бойно корабно торпедо до измислен персонаж в комикс. Тайната се крие в библейското описание на този воин: историята на битката му с младия Давид, бъдещият цар на Израел, започва с подробно описание на гигантските размери на Голиат. Той бил висок шест лакти и една педя (около 2.9 метра). На главата си имал меден шлем; бил облечен в люспеста броня, която тежала пет хиляди сикли (около 60 кг). На краката си имал медни коленници, а на гърба си носел меден щит.
Досега на науката не са известни хора с ръст повече от 2.8 метра. Такъв воин, при това с доспехи, по-тежки от тези на средновековните рицари – това наистина звучи фантастично. Това дава на скептиците основание да твърдят, че историята на битката му с Давид е пълна измислица. Но нещата не са толкова прости.
Може би, именно поразителното противопоставяне на двамата воини – крехкият, слабичък Давид и могъщият Голиат, е причината за популярността на тази история. По онова време – около ІХ в. пр. Хр., евреите наистина се сражавали с филистимците, които дошли в Ханаан (сега това е територията на Сирия, Ливан, Израел и Йордания). Войските на двата народа се срещнали „в Сокхоф в Юдея“, но никой от тях не се осмелявал да атакува пръв. Тогава Голиат излязъл пред израилтяните и призовал техен воин на двубой. Условието било: ако той победи, евреите да станат роби на филистимците. И обратно: ако падне, филистимците ще станат роби на евреите. Всички се уплашили от него. Освен Давид – слугата на еврейския цар Саул. Ето как Библията описва това събитие:
„И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. Той имаше меден шлем на главата си и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед, и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си. Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него. И той застана, та извика към Израилевите редове, като им каза: „Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене. Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате“. Филистимецът рече още: „Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама. А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много… И Саул каза на Давида: „Иди, и Господ да бъде с тебе!“ Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня. И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: „Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал“. И така Давид ги съблече. И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка“.
Развоят нататък е познат на всеки – Давид улучва с прашката си Голиат право в челото и го убива.
Именно формата на схватката – двубой между двамата най-смели и силни воини, карат учените да смятат, че наистина се е състояла. По подобен начин героите на „Илиада“ се сражават в лични двубои: троянският принц Парис срещу Менелай, цар на Спарта и съпруг на отвлечената от него Елена. Също в личен двубой се сблъскват най-силните воини на гърците и троянците – Ахил и Хектор. Това, както отбелязват учените, било обичайна практика за Близкия изток от бронзовата епоха (преди 3 хиляди години).
Ето защо се смята, че описанието на двубоя между Давид и Голиат почива на реално събитие. Друг аргумент в полза на тази хипотеза е, че е твърде странно да се опишат толкова подробности и детайли, ако ставаше дума само за авторска фантазия. Още повече, че родният град на Голиат – Гет, е открит от археолозите. В продължение на няколко години те провеждали разкопки в Тел Ес-Шафи в Израел. Именно там се намира един от петте града, построени от филистимците – Гет, където живеел легендарният Голиат. При разкопките било намерено парче керамика с надпис, който все още не е разчетен. Науката и досега не може да установи с точност откъде са дошли филистимците в Ханаан, какви са били техните обичаи и език.
Откритото наскоро керамично парче е, всъщност, вторият образец от писмеността на този народ. Първият – също парче керамика, било намерен също там през 2005 г. Тези надписи обаче силно приличат на семитски език. Оттук възниква и версията, че филистимците вероятно заемат своята писменост от евреите. Тяхната история все още очаква да бъде изучена, а с това, може би, да бъдат премахнати и „белите петна“ около най-могъщият им воин – Голиат.
