Търсене
Още
    Начало Блог Страница 76

    Разграбването на Рим през 1527 г.

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Разграбването на Рим през 1527 г.

    В първата половина на XVI в. върху политическата арена на Западна Европа с най-голям авторитет се ползвал Карл V Хабсбург (1500–1558). Той мечтаел да създаде обединена европейска империя.

    Благодарение на династичната практика, през 1516 г. Карл V станал крал на Испания, а през 1519 г. – император на Свещената Римска империя. Така подчинил огромни територии.

    През 1521 г. започнала открита конфронтация между Испания и Франция заради спорни земи. Те се намирали главно в Италия. Затова и този военен конфликт бил наречен Италианската война (1521-1526).

    Разграбването на Рим през 1527 г. Картина на Йохан Лингелбах от XVII век. Снимка: Уикипедия

    По това време Италия се състояла от няколко малки княжества заедно с републиките Венеция и Генуа. По военната си мощ те отстъпвали както на Испания, така и на Франция – затова тези две държави воювали за господство на Апенинския полуостров. Италианската война от 1521-1526 г. била четвърта поред. Победил Карл V, а френският крал Франциск I се отказал от всякакви претенции към Италия.

    Но укрепването на Хабсбургската империя не се нравело на папа Климент VII, който седял на папския престол в периода 1523-1534 гг. Ето защо той подтикнал Франциск I да основе Конякската лига (по името на град Коняк). Освен Франция, в нея се включили Англия, републиките Венеция и Флоренция, както и херцогство Милано. Генуа се задължавала да помогне с флотата си.

    Войната започнала зле за Лигата. Имперската армия на Карл V окупирала Ломбардия, заела Милано и решила да нанесе съкрушителен удар по врага, като влезе в Рим. Немските наемници „ландскнехти“ тръгнали към Вечния град под командването на Георг фон Фрундсберг. Другата част от армията на Карл се състояла от испанци. Предвождал ги бившият конетабъл (главнокомандващ) на Франция херцог Карл III дьо Бурбон. Той бил изпаднал в немилост пред Франциск І и затова преминал на страната на Карл V.

    Атаката на Рим. 6 май 1527 г. От Martin van Heemskerck (1527). Снимка: Уикипедия

    В същото време във Флоренция започнал бунт срещу рода Медичи. Папата бил принуден лично да потуши конфликта, тъй като сам бил от този род. Ето защо дълго отсъствал от Рим. Това имало крайно отрицателно въздействие върху отбранителната способност на града. Градските власти се занимавали небрежно с укрепването на защитата, не били повикани допълнителни войски. А гражданите смятали, че императорската армия не ще се осмели да влезе в града – нали това била резиденцията на самия папа?

    Самият Карл V никога не би заповядал да се разграби Рим. Едно е градът да бъде обсаден, дори превзет с щурм – а съвсем друго да бъде плячкосан.

    Но в имперската хазна нямало пари за наемниците и затова те скоро се превърнали в група от различни озлобени банди. Дисциплината рухнала напълно, към войските се присъединили много скитници и разбойници. Цялата тази сбирщина, която вече трудно можела да се нарече „армия“, на 6 май пристигнала при Рим и започнала обсада.

    Вечният град разполагал само с 200 швейцарски гвардейци (гвардията на папата) и 5 хиляди въоръжени граждани-опълченци. Начело на тази малка войска застанал кондотиерът (предводител на наемници) Ренцо де Чери. Срещу тях настъпвала 35-хилядна армия от испанци, немци и италианци.

    Разграбването на Рим през 1527 г. от Франсиско Хавиер Америго Апарисио, 1884. Библиотека Музей „Виктор Балагер“. Снимка: Уикипедия

     

    Папата помагал на защитниците на града с молитва, като през цялото време се намирал в катедралата „Свети Петър“.

    Щурмът започнал. Испанският командващ, херцог Карл III дьо Бурбон, бил сред първите загинали. След смъртта му се пръснал слух, че бил убит от известния италиански скулптор и художник Бенвенуто Челини; той бил сред защитниците на града и нанесъл фатален удар на херцога, когато се изкачил на градската стена.

    След смъртта на командира им вече нямало кой да удържи испанците и другите наемници, като ги призове към дисциплина. Огромната и добре въоръжена тълпа нахлула в града. Започнали разграбване на къщи и убийства на местните жители.

    Швейцарските гвардейци застанали като стена пред катедралата „Свети Петър“, където папата продължавал да се моли. Те мъжествено отблъсквали атаките на нападателите, докато 147 от тях не загинали, а всички други били ранени. От този трагичен ден и до днес швейцарските гвардейци на папата полагат клетва на 6 май, в памет на своите колеги от 1527 година.

    Самият папа Климент VII бил арестуван и затворен в замъка „Сан Анжело“. Там прекарал цял месец и бил освободен едва на 6 юни, когато за него бил платен откуп от 400 хиляди дуката.

    А разграбването на Рим се вихрело с пълна сила. Били ограбвани не само домовете на обикновените жители, но и на благородници и кардинали. Грабителите нахлували в църквите и изнасяли оттам всичко ценно. Онези, които опитвали да се съпротивляват, били убивани безмилостно.

    Почти всички европейски политици, включително самият Карл V, осъдили тази вакханалия. Дори протестантите изразили своето възмущение.

    Но, така или иначе, Ватиканът загубил предишното си величие. Напуснали го всички изтъкнати художници и скулптори, защото там вече се чувствали беззащитни.

    Сред тях бил и Бенвенуто Челини. Но все пак той се завърнал през 1529 г. и оглавил папския монетен двор.

    Манастири и църкви в България: Рилски манастир

    iskamdaznam
    -
    0
    Манастири и църкви в България: Рилски манастир

    Един от най-ярките български символи, Рилският манастир представлява ставропигиален манастир, разполагащ се в Югозападна България, област Кюстендил, община Рила. Днес той се намира близо до село Пастра – почти до мястото, където е бил построен първоначално.

    Съществуващите сгради на манастира са строени след 1834 г., а тогава са важели османските закони за височината на църковните сгради, и за това, макар Рилския манастир да е от 5 етажа, то се виждат само 4, а петият етаж е под земята. Когато посетите манастира, може да намерите музея, изграден на партерния етаж.

    Общ изглед на Рилският манастир. Снимка: Уикипедия

    Основан е през първата половина на Х век от първият български отшелник св. Иван Рилски. Преди да бъде построен манастирът „Свети Иван Рилски“ на мястото се е намирала стара постница. През 1335 г. в манастирския двор била издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от протосеваст Хрельо – местния феодален владетел. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс. Стилът на архитектурата е по Търновската художествена школа. На върха на кулата се разполага параклисът „Свето Преображение“, където са изрисувани ценни фрески от периода на 30-те години на 14 век.

    На 21 септември 1378 година е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.). Грамотата е подписана и подпечатана със златен печат и с нея се дават на манастира 20 села, които стават негови феодални владения заедно със землищата им.

    Хрельовата кула в Рилският манастир. Снимка: Уикипедия

    Още от основаването си Рилският манастир се превърнал в просветен, книжовен, духовен и културен център на България. Неофит Рилски, основава килийно училище в манастира през Възраждането. Манастирът е бил спасение за много велики българи като Васил Левски, Гоце Делчев, Ильо войвода, Пейо Яворов и др. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир е открил около 50 метоха в най-големите български селища.

    През 1784 г. Алекси Рилец възобновява манастирът „Св. Иван Рилски“, пострадал от стихиен пожар през 1778 г. През 1816 – 1819 г., той проектира и строи северното, източното и западното крило. През 1833 г., манастирът отново става жертва на пожар като голяма част от него е опожарена. Отново е възстановен от Алекси Рилец, който работи под ръководството на тогавашния игумен Йосиф Строителя. През 1840 г. Рилският манастир се сдобива с нов иконостас на църквата, изработен от Антон Станишев, Петър Филипов и Димитър Станишев.

    Съборният манастирски храм „Рождество Богородично“ в Рилският манастир. Снимка: Уикипедия

    Тъй като манастирът не е особено укрепен, често става жертва на набези, за което говори и оставеното описание: „… и мъчно било веке да се увардят такива пустинни монастире от главните и частните слодейства, от които и на сегашньото време еще страдат, а колми паче тогава“.

    На 16 август 1778 г. манастирът е опустошен от разбойници. „В лето от Христа 1778, месеца августа, 16 ден, освитающу четвертку, третий пут оплениха святий монастир преклетий арнаути 30 души, и изгориха до основания все здание, кроме пирга и церкве. Тогда бяше ридание и жалост, игоре и уви! Во время царя агарянскаго султан Хамида…”

    По време на църковни празници в манастирът се събират много хора, за което говори и оставеното описание на група американски мисионери, посетили го през 1862 г. Те разказват, че в него има 350 монаси, а в навечерието на Великден се събират и 400 гости.

    Богато украсеният таван на главната църква в Рилският манастир. Снимка: Уикипедия

    Манастирът обхваща територия от 8800 m², 5500 m² от които е застроена. 22 метрови, каменни, високи стени ограждат просторния манастирски двор, Хрельовата кула, храма „Рождество Богородично”, жилищните и стопански сгради, музея. В манастира има около 300 помещения, от които 100 са  монашески килии. На 4 и 5 етаж по различно време са изградени манастирските крила – те заобикалят отвсякъде единствения двор във форма на неправилен петоъгълник.

    Рилският манастир се състои от: Манастирски комплекс, Хрельовата кула с параклис „Преображение Господне“, Църква „Рождество Богородично“, Църква „Въведение Богородично“, Стара постница с църквата „Успение на свети Иван Рилски“, Нова постница – скит „Свети Лука“ с църквите „Свети Лука“ и „Покров на света Богородица“, Постница „Свети Теодосий Търновски“, Метох „Орлица“ с църквата „Свети свети Петър и Павел“, Метох „Пчелина“ с църквата „Успение Богородично“.

    Хрельовата кула е построена в чест на българския владетел Хрельо Драговол. Запазена е заедно с параклиса „Преображение Господне“, където се съхраняват ценни стенописи от ХІV век.

    Църквата „Рождество Богородично“ е централният храм, в който се провеждат съборите (католикон) на Рилския манастир. Днешната църква е построена върху останките на средновековната църква назовавана Хрельова църква, която е просъществувала до 1834 г.

    Църквата „Въведение Богородично“ се намира на юг от манастира и представлява гробищната църква на Рилския манастир.

    Старата постница с църквата „Успение на свети Иван Рилски“ се намира на около 5 км източно от манастира. Там е изградена църквата „Успение на свети Йоан Рилски“.

    Църквата „Свети Лука“, построена в края на ХVІІІ в. се намира на мястото на първоначалния параклис, който бил построен в памет на племенника на свети Иван Рилски. Сградата е едноапсидна, еднокорабна, с обширен притвор.

    Гробът на св. Иван Рилски край Рилския манастир. Снимка: Уикипедия

    Ако тръгнете по пътя към Старата постница на 1,5 км. от манастира, ще видите костницата „Свети Теодосий Търновски“ или Теодосиева постница, посветена на св. Теодосий Търновски.

    Метохът „Орлица“ с църквата „Свети свети Петър и Павел“ е разположен на десния бряг на река Рилска, на около 2,5 km източно от град Рила.

    Рилският метох „Пчелина“ с църквата „Успение Богородично“ се намира на около 4 km също югозападно от манастира. Представлява комплекс, който се състои от църква, стопански и жилищни сгради.

    Рилският манастир е включен е в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО от 1983г.  Също така е национален исторически резерват от 1976 г. Монашеският статут на Рилския манастир е възстановен с Постановление на Министерския съвет № 75 от 29 април 1991 г. Включен е в Стоте национални туристически обекта на БТС. Това е една от забележителностите на България, която задължително трябва да посетите.

    Автор: Божидара Иванова

    Магическите кристални кълба

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Магическите кристални кълба

    От най-древни времена кварцът бил смятан за най-силния магически камък. Ако в него няма примеси или пукнатини,  той е напълно прозрачен. Такива чисти минерали се наричат „планински кристал“. Древните гърци ги асоциирали не просто с лед, а ги наричали „замръзнала вода, която никога не се топи“.

    Този камък винаги е прохладен на допир, затова в древността знатните хора носели кварц в ръцете си, когато излизали навън в горещ ден. Долепвали го към главата и гърдите си, като по този начин се разхлаждали.

    Планиският кристал е ценен не само заради красивия си външен вид. В миналото смятали, че в него се съдържа божествена енергия, а лъчите на Слънцето, преминаващи през камъка, били придобивали лечебна сила. Затова древните лекари докосвали с кристална топка раните и язвите на болни хора. Дори и в наши дни този похват се практикува в Тибет.

    Мнозина вярват, че слънчевата светлина, пречупена през идеално кварцово кълбо, активира мозъчната дейност, подобрява концентрацията на вниманието, прави човека по-духовен, светъл и чист. Според тях, прозрачните кълба ви позволяват да видите невидимото и да разберете непознатото. Някои дори смятат, че благодарение на тях можете да пътувате в бъдещето и миналото.

    През XIX век кълбата, изработени от планински кристал, се радвали на голяма популярност сред всевъзможни „магьосници“, врачки и гадатели. Те „виждали“ в прозрачните му дълбини картинки, които предсказвали бъдещи събития.

    Разбира се, официалната наука се отнася с ирония към такива „хипотези“. Експертите са съгласни само с това, че блясъкът на кълбото изморява очите и мозъка, поради което човек може лесно да изпадне в състояние на хипноза.

    Но вярата в магическите свойства на кристала продължавала да живее. Така, например, през 1907 г. гадателката Нел Смит заявила, че видяла в кристалното си кълбо хора в разкъсани дрехи, окървавени тела, развалини на къщи. Година по-късно станало голямо земетресение в град Месина на остров Сицилия. Процъфтяващият град се превърнал в руини. Загинали около 80 хиляди души. Независимо дали било случайно съвпадение или не, но след това кварцът започнал да се радва на огромна популярност не само сред ясновидците, а и сред другите хора. Гадаенето на кълбо се превърнало в мода. Най-точните гадатели забележимо се обогатили от тази вълна.

    Например, екстрасенсът фон Бург станал известен с това, че с помощта на кристално кълбо разкрил няколко престъпления. През 1910 г. изчезнал безследно лондонският финансов брокер Фоксуел. Той отишъл по работа във Франция и повече не се чуло нищо за него. Съпругата му се обърнала към полицията, но издирванията не дали резултат. Тогава жената отишла при фон Бург. Той извадил кристално кълбо, погледнал го и казал, че брокерът никъде не е пътувал. Тялото му било в Темза и щяло да бъде открито на определена дата, час и място. Тази прогноза се сбъднала съвсем точно.

    Фон Бург откривал липсващи вещи, описвал крадци и похитители. Понякога той предлагал посетителите да погледнат заедно с него в дълбините на кристалното кълбо. Такъв сеанс се провел във връзка с изчезването на жена на име Мария Маня през 1915 г. Нейната сестра решила да я потърси с помощта на гадателя. Тя видяла в кристала престъпник, който нападнал Мария, докато пътувала във влак. Той я убил и изхвърлил на релсите. По това видение полицията бързо открила мястото на трагедията, намерила трупа и арестувала убиеца.

    Модата на тези предсказания продължила в Европа до края на 1920-те. Но след това увлечението отслабнало. Хората започнали все по-малко да вярват на удивителния минерал. Явно се случило така, защото той невинаги предвиждал вярно бъдещите събития. Или, може би, понеже са навъдили много шарлатани. Именно те най-много подкопали вярата в невероятните свойства на прозрачния кварц.

    Но все пак увлечението по магическите свойства на „замръзналата вода, която никога не се стопява“, представлява голям интерес за различни специалисти до ден-днешен – минералози, психолози, социолози.

    Има нещо тайнствено и необяснимо в прозрачния камък. Може би, ако успеем по научен път да разберем информацията, която се съдържа в него, ще разкрием и магическата му тайна.

    Бил Гейтс споделя прогнозите за развитие през 2019

    iskamdaznam
    -
    0
    Бил Гейтс споделя прогнозите за развитие през 2019

    Бил Гейтс – човекът създал Microsoft. Най-богатият човек в света според класацията на Форбс години наред. Той се слави като филантроп, имащ разнообразни интереси. Променил света със своята дейност, Гейтс се интересува от различни теми, касаещи бъдещето на Земята, което го прави „пророк“, който съвсем реално може да предположи как ще се развият науката и технологиите.

    Научното списание на Масачузетският технологичен институт, MIT Technology Review, е взело интервю от Бил Гейтс, по повод иновациите, които можем да очакваме в следващите 12 месеца.

    Само ограничаването на въглеродните емисии и зависимостта от изкопаемите горива, като петрола и въглищата засягат 3 от прогнозите му. Останалите касаят най-вече ядрената енергетика, хамбургерите с телешко месо, без да се налага да страдат горките крави и че асистентите с изкуствен интелект ще навлязат още повече.

    Представяме ви 10-те технологични иновации за 2019 г. според великия Бил Гейтс:

    Нова вълна в ядрената енергетика

    Очаква се най-новите ядрени реактори да бъдат много по-ефективни и сигурни. Освен това разходите по тях ще намалеят. В бъдеще няма да има проблеми с ядрената енергия. Ще се появят модуларни малки ядрени реактори. Необходимостта от обезпечаване на енергийните нужди ще доведе до миниатюризация, която ще позволи разпространението на ядрени реактори в по-малките общини. Освен това няма да се налага изхвърлянето на CO2 в атмосферата. Милиардерът смята, че след 2030 година ядрения синтез, който е изцяло „зелен“ и не оставя след себе си радиоактивен отпадък ще стане незаменима част от енергетиката.

    Предвиждане на преждевременните раждания

    Технологиите са дотолкова развити, че прост кръвен тест може да покаже евентуална заплаха от преждевременно раждане. Резултатът е базиран на извънклетъчния ДНК и РНК материал, намиращ се в кръвта. Технологията е разработена в Станфордския университет, а самото изследване, чрез което може да се провери рискът от преждевременно раждане ще се оценява на около 10 долара. Според Гейтс, няма да мине много време и технологията ще навлезе във всяка една болница.

    Сканиране на червата

    Това ще става само чрез малко устройство, лесно за преглъщане, с размерите на хапче, което ще сканира червата. Освен това разработеното устройство на учените от Масачузетс изключително лесно може да взема проби за анализ. Това би могла да е огромна стъпка напред за страните от третия свят – така по много евтин и лесен начин ще може да се разбере за наличието на различни чревни болести и причината, стояща зад тях.

    По-сръчни роботи

    По-умни роботи. До скоро важеше тенденцията роботите да служат за една строго определена задача и при отклонение от реда, роботът се объркваше и дефектираше. Според Бил Гейтс скоро това ще е история – роботите ще могат да извършват повече от една дейност благодарение на комбинацията от лазерни радари, камери и изкуствен интелект. Така роботите ще бъдат не само по-функционални, но и по-пъргави. 

    Персонализирани ваксини против рак

    Скоро на пазара се очаква да се появи и първата персонализирана ракова ваксина. Въпрос на време е. Целта на ваксината е при наличие на ракови клетки, да включва естествените защитни сили на организма. Тя ще може да разпознава само уникалните за тумора мутации. Разликата е, че докато конвенционалните химиотерапии вредят на организма, ваксината няма да вреди на здравите клетки за сметка на увредените. Атакуващите имунни клетки имат тенденцията да бъдат внимателни при откриване на останалите ракови клетки след първоначалното лечение. 5 години след края на проекта за картографиране на човешкия геном (2008), при публикуването на непозната досега информация за туморната клетка от генетиците, се появи идеята да се разработват подобни ваксини. Това, което се получава е персонализирана ваксина против рак, разработена от биотехнологичния гигант Genentech и немската компания BioNTech.

    Машина улавяща въглероден диоксид

    Бил Гейтс смята, че скоро ще бъдат открити многобройни  и достъпни методи за улавяне на въглероден диоксид от въздуха. Това би било изключително практично – миналото лято, учен от Харвардския университет направи няколко изчисления, които показаха, че специална машина може да „улови“ въглеродният диоксид от въздуха за по-малко от 100 долара на тон. Подходът се нарича директно улавяне от въздуха. Машината ще улавя вредните емисии, по-късно ще се извлича въглеродът и така ще се произвеждат синтетични горива. В Италия и Швейцария съществуват два завода, които вече улавят CO2 от въздуха и се смята, че до 10-15 години, технологията ще се разпространи.

    Часовник, който прави електрокардиограма

    През изминалата 2018 компанията Apple пусна на пазара най-новият си умен часовник – интересното тук е, че той можеше да прави електрокардиограми. Разбира се, часовникът струва „луди” пари и само малцина могат да си го позволят. През тази година се очаква новите смарт часовници да масовизират тази технология и така всеки да може да си направи електрокардиограми и да следи здравето си. Ако има нещо нередно, часовникът ще уведоми своя притежател – така прегледите ще станат много по-ефективни.

    Телешки бургер от лабораторно месо

    ООН предрича, че през 2050 година населението на Земята ще достигне 10 милиарда, а бедността няма да е такъв проблем какъвто е в съвремието. Прогнозите сочат, че хората ще консумират 70% повече месо, отколкото през 2005 година. Тъй като индустриалното отглеждане на животни влияе на климата, за да овладеем тези промени, ще се наложи да се премине към отглеждането на месото в лаборатории или растителни заместители. Естествено не всички ще са доволни от варианта да използват растителни алтернативи, и е ясно, че отново ще преобладава желанието за месо – което прави лабораторно отгледаното изключително важно. В следващата година, холандски стартъп има намерение да постигне успех в отглеждането на месо, от което да се произведе първият бургер. Да не говорим, че това е най-екологичният вариант – една фабрика за лабораторно отгледано месо ще отделя едва 7% на 100% от въглеродните емисии, които отделя фермата.

    Тоалетни без канализация

    Енергоефективните тоалетни са устроени така, че да работят без канализационна система и да обработват отпадъците на място. Около 2,3 милиарда от населението не разполагат с добра канализация. Това води до изхвърлянето на фекални вещества в близките потоци и езера – така се разпространяват бактерии, паразити и вируси, причиняващи холера и диария. Смъртните случаи за които диарията е отговорна е в съотношение 1 към девет, т.е. един от девет смъртни случая е от диария в света. Скоро учените ще  завършат прототипа на евтина тоалетна, която ще работи без канализация и ще може да разделя и обработва отпадъците на място.

    Асистент с изкуствен интелект

    Очаква се най-новото поколение машини да разбират и говорят по-добре нашия език. Улавяйки семантичните връзки между думите, домашните асистенти вече няма да разчитат на предварително уточнени реплики, които да ги активират. Те ще са много по-гъвкави, което ще ги направи по-способни и ще помогне за разпространението им във всеки дом по света.

    Автор: Божидара Иванова

    Как метеорит е избухнал в земната атмосфера през декември 2018г. и разбираме чак сега

    Ивайло Иванов
    -
    0
    Как метеорит е избухнал в земната атмосфера през декември 2018г. и разбираме чак сега

    Докато сме се занимавали с подготовки за празниците през декември, парче скала е летяло към Земята и на 18 декември е избухнало в атмосферата. Взривът е освободил 10 пъти по-голяма енергия от бомбата над Хирошима. И сме го пропуснали.

    Това е най-големият взрив на метеорит след онзи над Челябинск, който разтърси руската област през 2013г, ранявайки стотици. Но са го видели само морските лъвове и изненаданите китове, тъй като се е случил над Берингово море.

    Американски военни сателити са уловили експлозията миналата година и са препратили данните на НАСА. Разбираме за това чак сега, защото д-р Кели Фаст, ръководител на програмата за наблюдение на близколетящи до Земята обекти на НАСА, сподели за метеорита пред медиите в Хюстън на 18 март.

    Какво се е случило?

    Метеоритът с широчина няколко метра, е навлязъл в земната атмосфера със скорост 32км/с под остра траектория от 7 градуса. Случило се е в 23:50ч (координирано универсално време), на 25.6км от повърхността на планетата, преди триенето на атмосферата да го взриви с мощност 173 килотона.

    За сравнение, атомната бомба Малчугана, пусната над Хирошима на 6 август 1945г. е освободила енергия от 15 килотона, а Дебелакът над Нагазаки – 20 килотона.

    Според Питър Браун, експерт по метеоритите и професор от Онтарио, Канада, който първи измерва метеорита по данни на инфразвукови наблюдателни станции по света, скалата е била широка 10м и е тежала 1400 тона.

    Тези инфразвукови станции са пуснати в експлоатация по време на Студената война, за да засичат ядрени експлозии, като улавят нискочестотни звукови вълни, недоловими от човека. За да се открие източника и местоположението на експлозията е необходимо да се комбинират данните от множество станции, което обяснява защо чак сега разбираме за огнената топка.

    Какво означава това за нас?

    Всъщност нищо особено. Земята редовно е бомбардирана от космически скали. По няколко пъти в годината наблюдаваме метеоритен дъжд. 75% от площта на Земята е вода, така че много от метеоритите изгарят над океаните или се разбиват в тях, без това да влиза в новините. Вярно е, че Русия е честа мишена, но все пак това е най-голямата страна в света, така че не е изненада.

    Линдли Джонсън от НАСА казва пред BBC News, че метеорит с такива размери навлиза в Земната атмосфера два до три пъти на 100 години. Този метеорит е бил едва 40% от размерите на онзи от Челябинск, който за кратко заслепи Слънцето. За щастие имаме много хора, които следят астероиди за потенциален сблъсък и измислят варианти за отклоняването им.

    Засега няма записи от последния метеорит. Минал е обаче недалеч от маршрута на комерсиални самолети, така че учените проверяват авиолиниите за потенциални свидетели.

    Баловете в Руската империя

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Баловете в Руската империя

    Придворните балове в Европа водят началото си от ХІV век. Смята се, че първият бал се е състоял през 1385 г. в град Амиен, Северна Франция. Той бил по повод брака на френския крал Шарл VI и херцогиня Изабела Баварска.

    Последвала дълга пауза чак до XVII век. В този период баловете не били особено популярни сред кралете и благородниците. Били организирани само от време на време при по-големи и важни празнични събития.

    Едва кралят на Франция Анри IV (упр. 1594-1610) започнал по-често да дава балове. Най-голямата си популярност тези развлечения достигнали при крал Людовик XIV (упр. 1643-1715). Именно тогава етикетът на баловете бил разработен подробно и те се превърнали в главната част на придворните празненства в Европа. Френският дворец Версай задавал тон, а другите владетелски дворове му подражавали.

    Но след т. нар. „Велика френска революция“ Париж загубил своето културно значение. Част от френските аристократи били безмилостно избити, други избягали в чужбина и много от тях се заселили във Виена. Затова и центърът на балната култура се преместил там. Така започнали прочутите „виенски балове“.

    Император Франц Йосиф на бал във Виена (1900 г.). Снимка: Уикипедия

    В Руската империя инициатор на баловете бил Петър Велики, който искал, за добро или за лошо, да „европеизира“ страната. Но пълноценните придворни балове в Русия станали обичайна практика едва при императрица Елизавета Петровна, управлявала в периода 1741-1761. Те продължили при Екатерина Велика, която царувала 34 години (1762-1796). Тя смятала, че който танцува и пее, зло не мисли.

    През XIX век баловете в руския двор станали обикновено явление. Но не всички императори харесвали подобни тържества. Например, Николай I (упр. 1825-1855) не можел да ги понася. Затова пък жена му, императрица Александра Фьодоровна, обожавала танците.

    При Александър II (Цар Освободител) било точно обратното. Съпругът обичал да танцува, а императрицата Екатерина Михайловна гледала на това като на досадно задължение.

    Едрият и тежък император Александър III също не обичал танците, но за съпругата му – императрица Мария Фьодоровна, те били любимо развлечение.

    Последният руски император – Николай ІІ, бил блестящ танцьор. Това не може да се каже за неговата съпруга Александра Фьодоровна. Краката й често я болели и затова подобни забавления били истинско мъчение за императрицата.

    Придворните балове в Руската империя се посещавали предимно от високопоставени хора заедно с техните съпруги и дъщери. Този, който се удостоявал с такава чест, получавал покана. Понякога в такива покани забравяли да впишат съпругата или дъщерята. Това, естествено, предизвикало недоволство. Налагало се да искат допълнители покани с нужните имена.

    Самият бал включвал, освен танци, вечеря с театрално представление. Гостите пристигали в двореца със собствени карети. Затова стотици карети се струпвали около парадния вход. Понякога хората били принудени да стоят в задръствания из близките улици по няколко часа, за да се придвижат напред.

    В самия дворец настъпвала суматоха. Връхните дрехи се предавали на служителите в гардероба. Тази работа била поверена на мъже-камериери и на войници от гвардейските полкове. Върху всяко палто или наметало се закачвала картичка с името на собственика. След края на бала тълпата се втурвала към гардероба. В хаоса обърквали шубите, наметалата и шинелите. Някои гости изобщо не можели да намерят дрехите си. Но на другия ден винаги ги откривали. На такива събития не се случвало да откраднат дреха.

    Всички мъже идвали на придворните балове в мундири – чиновнически или военни. Императорът обличал униформата на един от гвардейските полкове; обикновено на онзи, който бил дежурен в момента.

    Офицери от гвардията винаги присъствали на баловете. При това те не се нуждаели от покани. Просто в полка съобщавали, че на бала трябва да има еди-колко си офицери – а командирът сам определял кой ще отиде. Задачата на гвардейските офицери била една от най-важните за приятната атмосфера на бала: те трябвало да забавляват дамите, които се оказвали без кавалери. Танцували с тях и водели светски разговори – всички били аристократи и умеели да се държат по подобаващ начин. Ето защо, в цялото това море от забавления нито една дама не се чувствала самотна, забравена и изоставена. Напротив, щом някоя се оказвала сама, пред нея веднага изниквал висок млад хубавец в ослепително красивата си гвардейска униформа. Особено се откроявали мундирите на прославените руски хусари. И дамата прекарвала приятно времето си в компанията на елегантен мъж.

    Бал в Петербургското дворянско събрание през 1913 г. в чест на 300-годишнината от династията Романови. Снимка: Уикипедия

    Нямало ограничения в дамското облекло. Дамите следвали модата според финансовите си възможности. В същото време супер-модното облекло не се приветствало. На онези, които се контели с последни парижки новости, ехидно се присмивали зад гърба им.

    Последният придворен бал в Руската империя се състоял през 1913 г., когато династията Романови навършила 300 години. А сетне избухнала Първата световна война и никому вече не било до балове. След това болшевиките изоставили тези красиви и пищни тържества, считайки ги за отживелици от стария режим.

    Но спомените за разкошните балове на Руската империя останала в историческата памет на хората. Днес традицията се възражда послучай някои празници, като сега тези събития се наричат „офицерски балове“.

    Може би в памет на напетите офицери от императорската гвардия, чието задължение било да не оставят нито една дама да се чувства пренебрегната и самотна.

    Загадъчната смърт на Рудолф Дизел — човекът създал дизеловия двигател

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Загадъчната смърт на Рудолф Дизел — човекът създал дизеловия двигател

    Всички (или почти всички) знаят кой е Рудолф Дизел – немски инженер, който създал дизеловия двигател. Изобретението се оказало много ценно и обещаващо. Днес то се използва навсякъде, където се изискват по-мощни двигатели: в кораби, локомотиви, строителни машини, всякакви видове автомобили, особено товарните. Почти цялата сухопътна военна техника на всички армии по света е с дизели.

    Изглеждало, че след гениалното си изобретение Рудолф Дизел трябвало да си почива на заслужените лаври. Но не било така.

    Рудолф Кристиан Карл Дизел е роден през 1858 г. в Париж, където родителите му, германски имигранти, притежавали малка книговезница. Той измислил нов двигател и патентовал изобретението си в началото на 1893 година.

    Рудолф Дизел. Снимка: Уикипедия

    През 1903 г. стартирал първият кораб с дизелов двигател. В 1908 г. се появили компактни дизелови двигатели, с които започнали да оборудват камиони и железопътни локомотиви. Но те били в малки количества и начинанието се оказало нерентабилно.

    Изобретателят имал нужда от пари и решил да подобри финансовото си състояние в Англия. Той предложил на англичаните нови технически разработки, които да подобрят качеството на двигателите. В началото на ХХ век параходите били един от основните видове транспорт. Бил построен завод, който трябвало масово да произвежда дизелови двигатели, най-вече корабни.

    През 1913 г. изобретателят бил поканен в Англия. На 29 септември в Антверпен Рудолф Дизел се качил на палубата на парахода „Дрезден“, с който трябвало да пътува.

    След като корабът се отделил от кея и поел към Англия, изобретателят се качил на горната палуба. Там разговарял с двама мъже с доста почтен вид. Впоследствие те били разпитани от полицията. Господата обяснили, че разговорът бил главно за политика. После тримата отишли в ресторанта, където вечеряли.

    В 10 часа вечерта Рудолф Дизел се сбогувал с новите си познати и отишъл в своята каюта. По пътя срещнал стюард и помолил да бъде събуден в 6.15 ч.

    В каютата инженерът отворил куфара си, извадил пижамата и акуратно я поставил върху леглото. На нощното шкафче сложил джобния си часовник. Всичко това по-късно било установено от следствието.

    Рано сутринта в 6 часа и 15 минути стюардът почукал на вратата на каютата. Но не получил отговор. Тогава започнал да чука по-силно. Мълчание. Стюардът извадил връзка ключове от джоба си и отворил злополучната каюта. Когато влязъл, открил, че пътникът го няма. На недокоснатото легло лежала сгънатата пижама, а върху нощното шкафче проблясвал джобният часовник. Лесно било да се досети, че никой не е спал в каютата.

    Стюардът докладвал на капитана за изчезналия пътник и на кораба обявили тревога. Скоро един моряк намерил върху палубата шапка и пелерина. Стюардът казал, че вещите много приличали на онези, с които бил Рудолф Дизел. Разпитали всички, които били на нощна вахта, но никой не бил видял и чул нищо.

    В Англия следователите се качили на кораба и опитали да възстановят картината от предишната нощ. Били разпитани всички пътници и членове на екипажа. Особено внимание било обърнато на двамата господа, които разговаряли и вечеряли с изобретателя. Но всичко това не дало никакъв резултат.

    Била издигната версия, че Дизел се почувствал зле в каютата. Затова сложил шапката си, наметнал пелерината и излязъл на палубата. Там се облегнал на перилата, но явно му станало още по-зле. Изгубил равновесие и паднал през перилата в морето.

    Но капитанът посочили, че те са високи метър и половина. Ако човек загубел съзнание или равновесие, просто не бил в състояние да се преметне през тях. Във всички случаи щял да остане на палубата.

    Рудолф Дизел. c. 1900. Снимка: Уикипедия

    Някои предположили, че се е самоубил. Но всички, които видели Дизел в този трагичен ден, казали, че настроението му било много добро. Той бил оптимист за бъдещето и пълен с надежди. Освен това, не оставил предсмъртно писмо и дори, преди да излезе на палубата, по някаква причина извадил пижамата от куфара си. Всичко това някак си не съответства на желание да умреш. Следствието забуксувало и не можело да предложи никаква разумна версия.

    10 дни по-късно в Северно море, близо до Норвегия, екипажът на риболовния кораб „Кьорцен“ намерил тялото на удавник. Било силно разложено, за да бъде разпознато. Ето защо, според морската традиция, го върнали в морето. Запазили само предметите, които намерили в джобовете – портфейл, паспорт, джобно ножче, калъф за очила. За съжаление, върху паспорта нищо не можело да се прочете. На 13 октомври показали тези неща на Юген, сина на изобретателя. Той заявил, че те принадлежат на баща му.

    А само седмица по-късно Марта, съпругата на Юген, отворила пакета, който Дизел й дал, преди да отплава за Англия. Той казал, че тя трябва да го отвори подир седмица. Но Марта се забавила и го сторила едва в края на октомври. В пакета имало 200 хиляди германски марки. Защо изобретателят дал тези пари на снаха си? Няма отговор, но всеки може да си гради разнообразни хипотези.

    През 1915 г., когато вече се водела Първата световна война, американски журналист от вестник „New York World“ писал: „Няма съмнение, че германците са хвърлили Рудолф Дизел зад борда. Искали са да запазят тайната на дизеловия двигател, за да го използват само те в подводниците си. Дизел имал намерение да предаде на Англия съвсем нови разработки. Германското командване не можело да допусне това, ето защо го убили“.

    В края на войната се разнесъл слух: пленен германски офицер заявил, че лично е ликвидирал Дизел, като го блъснал в морето. Но никой не могъл да потвърди това.

    А дизеловият двигател останал и до ден-днешен се използва в цял свят.

    Най-удивителните и невероятни факти за Космоса – I част

    Елица Мартинова
    -
    0
    Най-удивителните и невероятни факти за Космоса – I част
    • Масата на Слънцето е 99.86% от масата на цялата Слънчева система, останалите 0.14% са планети и астероиди.
    • Магнитното поле на Юпитер е толкова мощно, че ежедневно обогатява магнитното поле на нашата Земя с милиарди вата.
    • Най-големият басейн на Слънчевата система, образуван в резултат на сблъсък с космически обект, се намира на Меркурий. Това е „Калорис“, чийто диаметър е 1550 км. Сблъсъкът бил толкова силен, че ударната вълна преминала през планетата, драстично променяйки външния й вид.
    • Слънчевата материя с размерите на глава на карфица, поставена в атмосферата на нашата планета, ще започне да абсорбира кислорода с невероятна скорост и за част от секундата ще унищожи целия живот в радиус от 160 километра.
    • Една плутонова година трае 248 земни години. Това означава, че докато Плутон прави само едно пълно завъртане около Слънцето, Земята успява да направи 248.6. Още по-интересна е ситуацията с Венера, 1 ден на нея продължава 243 земни денонощия, а годината само 225.
    • Марсианският вулкан „Олимп“ е най-големият в Слънчевата система. Дължината му е повече от 600 км, а височината 27 км. Най-високата точка на нашата планета, връх Еверест, е само 8,5 км.
    • Експлозията (избухването) на свръхнова звезда е придружено от освобождаването на огромно количество енергия. През първите 10 секунди свръхновата звезда, която експлодира, произвежда повече енергия отколкото Слънцето за 10 милиарда години и за кратък период от време произвежда повече енергия, отколкото всички обекти в Галактиката взети заедно (с изключение на други свръхнови звезди, които избухват). Яркостта на такива звезди лесно засенчва осветеността на галактиките, в които те избухват.

    • Малките неутронни звезди, чийто диаметър не превишава 10 км, тежат колкото Слънцето. Тежестта на тези астрономически обекти е изключително висока и ако, хипотетично, астронавт се приземи, теглото му ще се увеличи с около един милион тона.
    • На 5 февруари 1843 г. астрономите открили комета, която получила името Велика. Летейки близо до Земята през март същата година, тя прорязала небето с две опашки, чиято дължина достигала 800 милиона километра. Земните жители наблюдавали опашката й повече от месец, докато на 19 април 1843 г. тя напълно изчезнала от небето.
    • Слънчевата енергия, която сега ни затопля, е възникнала в сърцевината на Слънцето преди повече от 30 милиона години – по-голямата част от това време било необходимо, за да се преодолее гъстата обвивка на небесното тяло и само 8 минути, за да достигне повърхността на нашата планета.

    • Повечето от тежките елементи в човешкото тяло (като калций, желязо и въглерод) са странични продукти от експлозията на група свръхнови звезди, които поставили началото на образуването на Слънчевата система.
    • Изследователи от Харвардския университет установиха, че 0,67% от всички скали на Земята са с марсиански произход.
    • На спътника на Юпитер – Йо, са открити приблизително 400 активни вулкана. Скоростта на емисиите на сяра и серен диоксид по време на изригването им може да надвишава 1 км/ сек., а височината на потоците от лава да достига 500 километра височина.
    • Противно на общоприетото мнение, Космосът не е пълен вакуум, а по-скоро близо до вакуума – на 0,4 m3 от космическата материя се пада поне 1 атом.
    • Венера е единствената планета в Слънчевата система, която се върти обратно на часовниковата стрелка. Има няколко теоретични основания за това. Някои астрономи смятат, че такава съдба имат всички планети с плътна атмосфера, която първо се забавя и след това завърта небесното тяло в обратна посока, а други приемат, че това е причинено от група големи астероиди, падащи на повърхността на Венера.
    • От началото на 1957 г. (годината на пускането на първия изкуствен спътник „Спутник-1“) човечеството е успяло да „засее” орбитата на нашата планета в буквален смисъл с различни спътници, но само един от тях е повторил съдбата на „Титаник“. През 1993 г. спътникът „Олимп“, собственост на Европейската космическа агенция, е унищожен в резултат на сблъсък с астероид.
    • Най-големият метеорит, паднал на Земята, е 2.7-метровата „Хоба“ , намерен в Намибия. Метеоритът тежи 60 тона и 86% се състои от желязо, което го прави най-голямото парче желязо с естествен произход на Земята.
    Метеоритът Хоба в Намибия

    ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ЗА : Най-големите метеорити на Земята

    • Малкият Плутон се счита за най-студената планета на Слънчевата система. Повърхността му е покрита с дебела кора от лед, а температурата пада до – 200 ° С. Ледът на Плутон има напълно различна структура, от този на Земята и е няколко пъти по-силен от стомана.

    Местата, които няма да съществуват след десетилетия

    iskamdaznam
    -
    0
    Местата, които няма да съществуват след десетилетия

    Напоследък навсякъде около нас постоянно се говори за промяната на климата на Земята. Това е толкова широко разпространена тема, че вече дори не ни прави впечатление. Климата и ландшафта на Земята са увредени главно благодарение на човешката дейност, но след като не усещаме това влияние – след като повишаването на морското равнище, топенето на ледниците или засушаването е толкова далеч от нас, защо да се вълнуваме?

    Всъщност това, че проблемите са далеч не трябва да е причина да останем безучастни. Голям брой красиви кътчета от нашата планета са катастрофално засегнати. И нещо трябва да се промени.

    В тази статия, ще ви запознаем с няколко места от нашата планета, които рискуваме да загубим поради глобалното затопляне, влиянието на индустрията или голямата туристическа активност:

    Ледниците на Антарктида

    Учените са стигнали до заключението, че през последните 10 години топенето на ледниците е стигнало до катастрофални нива. Това знаем благодарение на анализа на изображенията от сателитите на НАСА. От 2003 г. насам, ледът е изтънял с почти един метър в някои райони, а там, където някога е имало ледени планини вече има само хълмове. Днес ледниците се топят с такава скорост, че за да се намали по някакъв начин въздействието върху природата, в района на Антарктика, броят на круизите драстично е намалял, а в близко бъдеще се очаква напълно да бъдат забранени.

    Басейнът на река Яндзъ, Китай

    Днес флората и фауната на китайската река Яндзъ умират с всеки изминал ден. Това се дължи най-вече на корабоплаването, строежът на огромни язовири, промишлените и селскостопанските отпадъци и обезлесяването. На ръба на изчезване са редки видове животни като китайската есетра, китайският алигатор.

    Малдиви

    1190-те острова и атоли на Малдивския архипелаг вече са изцяло на морското равнище (най-високата точка на островите е 2,4 метра). Опасността Малдивите да бъдат наводнени поради топенето на ледниците и повишаването на нивото на водата в Световния океан е напълно реална. Държавните органи са напълно готови в случай на наводнения, но това не променя трагичната ситуация.

    Тадж Махал, Агра, Индия

    Според мнението на учените, на Тадж Махал не му остават повече от 5 години живот. Това се дължи на замърсяването на река Джамна, която измива основата на Тадж Махал, което от своя страна води до гниене на фундаментните греди. Освен това безкрайният наплив от туристи завинаги са увредили мраморния под и стените на сградата. Положението е такова, че ЮНЕСКО може да затвори мавзолея за посещения в близко бъдеще.

    Големият бариерен риф

    Повишената киселинност на водата, големият поток от туристи, глобалното затопляне – това са само някои от факторите, които водят до разрушаването на Големия бариерен риф. Положението продължава да се влошава от тропическите урагани и морски звезди, които се хранят с коралови полипи. От 1985 г. до 2013 г. над 50% от общия масив е загинал, а в следващите 10 години се очаква още 25% да я последват. Учените нямат отговор на въпросите как да овладеем ураганите и глобалното затопляне, как да се поддържа биологичния контрол и популацията на морските звезди да бъде намалена.

    Галапагоските острови

    Галапагос – домът на близо 10 000 редки животински вида, които са вдъхновили Чарлз Дарвин да развие известната си еволюционна теория при посещението си. За съжаление, безкрайният поток от туристи, бракониери, преминаващи около островите круизни лайнери са довели до факта, че екосистемата на островите е в лошо състояние, а много представители на флората и фауната са застрашени.

    Национален парк Евърглейдс, Флорида, САЩ

    Резервоарите на живописния американски парк, на чиято територия живеят десетки редки видове животни, пресъхват, поради изпомпването на вода за съседни градове и ферми. Езерата, заемащи голяма площ от парка, са замърсени с отпадъци. На ръба на изчезване са животни като  някои видове костенурки, ламантини, както и флоридската пантера. Евърглейдс е единственото място, където се среща този вид, а от  1900 г. до сега паркът се е свил наполовина.

    Мъртво море

    Нивото на водата в Мъртво море е намаляло с 30 метра от 1970 г. до сега. Причината е в добива на полезни изкопаеми и използването на 80% от притоците, които се вливат в морето. Морето изчезва, появяват се карстови кратери, а те влияят отрицателно на екосистемата на крайбрежните зони. За да се спаси Мъртво море, е планирано да се пренесе каналът от Червено море, но така съставът на солената вода никога повече няма да бъде същият.

    Река Ангара, Русия

    През последните години, реката се е превърнала във верига от мръсни резервоари, пълни с емисии на петролни продукти, живак и медни съединения. В някои области съветват да се спре с консумацията на уловена в реката риба. Поради лошата екология в района на Ангара, някои видове като есетрата и тайменът са на ръба на изчезване, както и уникалните Ангарски борови гори, които са гордостта на Сибир.

    Венеция, Италия

    Отдавна знаем за тежкото положение на Венеция. Да, тя потъва – скорострелно при това. Всяка година нивото на водата се повишава с 1 милиметър, а до 2100 г. се смята, че градът ще изчезне напълно. Големият брой туристи само влошават ситуацията: 60 000 туриста на ден, вместо нормата, която е 30 000. Вълните от круизните лайнери също са пагубни за Венеция. Един от най-красивите градове на планетата се опитва да оцелее – забранено е влизането на круизните лайнери в централната част, правят се планове за налагането на ограничения на броя на туристите, но морето, някога давало богатство и просперитет на Венеция, днес само го разрушава.

    Това са само някои от местата, които се очаква да изчезнат след десетилетия. Най-вероятно нашите потомци ще могат да ги видят само на цветните снимки в интернет. Разбира се, има специални организации, които се грижат за спасяването на планетата в световен мащаб. С това се занимават и многобройни професионалисти и цели държави. Опазването на околната среда обаче зависи и от всеки от нас – само трябва да го пожелаем.

    Автор: Божидара Иванова

    10 известни места – как те се промениха с времето

    Елица Мартинова
    -
    0
    10 известни места – как те се промениха с времето

    Светът се променя всяка минута, въпреки че понякога е трудно да се забележи. През десетилетията някои от атракциите и най-популярните туристически обекти се промениха много. Например, преди 50 години Дубай беше само малък град в центъра на нищото, а днес е един от най-проспериращите градове в света.

    Планината Рашмор

    Лицата на четиримата американски президенти – Вашингтон, Джеферсън, Рузвелт и Линкълн се появиха на планината от 1927 до 1941 година. Трябва да се отбележи, че за толкова дълго време не е наранен нито един работник – рядкост за мащабното строителство през първата половина на ХХ-ти век. По-късно стана известно, че много от работниците, които са издълбали профилите, са загинали след приключване на строителството от увреждане на белите дробове от гранитния прах.

    Планината Ръшмор е национален паметник в САЩ, разположен в Южна Дакота, в района на Кийстоун, на височина от 1745 метра. Планината Ръшмор символизира първите 150 години от историята на САЩ. Между 1927 г. и 1941 г. върху площ от около 5 кв. км са издялани лицата на четирима американски президенти, от ляво на дясно : Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Те са избрани заради тяхната роля в опазването на републиката и разширяването на територията ѝ. Началото е поставено от скулпторът Гитзън Борглам през 1927 г., който заедно с 400 работници започва изграждането на огромните статуи. Образът на Джордж Вашингтон е завършен на 4 юли 1934 г. Две години по-късно президентът Рузвелт открива лика на предшественика си Томас Джеферсън. По случай 150-тата годишнина на американската конституция е завършен и паметникът на Линкълн на 17 септември 1937 г. Официално паметникът е открит на 31-ви октомври 1941 г. В по-голямата си част Планината Ръшмор се състои от гранит. Близо 90 % от Планината Ръшмор е изваяна с помощтта на динамитни взривове. Детайлите по лицата на президентите били оформени с пневматичен чук. Въпреки изключително опасните условия на труд на работниците, които се спускали надолу по скалите, вързани със стоманени въжета, за 14-те години строителни и скулптурни дейности няма нито един смъртен случай. Цялостният план на скулптура не е изпълнен. Предвиждало се президентите да се изваят от главата до кръста в скалите, но работата е прекратена заради внезапната смърт на Борглам. По-късно синът му опитва да завърши делото на баща си, но финансирането на проекта е спряно, защото парите са били пренасочени за ресурсите на Втората световна война.

    Киото

    Някога центърът на Киото бил едноетажен и сравнително тих и било почти невъзможно да се срещне човек от бялата раса. Сега на улица Шийо има тълпи от туристи от цял свят, които идват да пазаруват и да се хранят в местните ресторанти.

    Мавзолеят на Ленин

    Първият мавзолей бил издигнат набързо: за няколко дни е бил построен от дърво, за да се подготви за погребението на вожда. Истината е, че проектът, принадлежал на архитекта Щусев, не е изпълнен изцяло: заради силните студове (Ленин умира през януари), земята била толкова замръзнала, че трябвало да бъде взривена с динамит. Първият временен мавзолей стоял до пролетта на 1924 г., след което на негово място се изградил по-голям, но също дървен. Мавзолеят, който досега посещават ентусиасти, се появява едва през 1930 година.

    Мемориалът на Линкъл

    Символът на американското желание за свобода и демокрация невинаги стои в тържествен геометричен пейзаж. Първоначално се е намирал в блато. Постепенно земята около паметника е усвоена, а блатото е почистено и превърнато в строго правоъгълно езерце.

    Таймс Скуеър

    Някога мястото, където се намира най-ярката улица в света, бил центърът на Манхатън. Но когато през 1904 г. „Ню Йорк Таймс“ се преместил в една от местните сгради, започнал да задава тона на цялата област. Няколко години по-късно тук била открита метростанция, която била наречена „Таймс Скуеър“. Три седмици след като станцията била открита, електричеството било вкарано в района и засияла първата реклама.

    Статуята на Христос Изкупител /Рио де Жанейро/

    Изграждането на 38-метровата статуя продължило девет години, от 1922 до 1931 година. Любопитно е, че както в случая със Статуята на свободата, Христос Изкупител е създаден във Франция и на върха на планината Корковадо. Статуята периодично става жертва на светкавици. В този случай католическата епархия на Рио де Жанейро има материала, от който е създадена статуята на Христос.

    Айфеловата кула

    „Безценна и грозна кула“ – такава характеристика някога е била дадена на Айфеловата кула. Предполагало се, че тя е временно явление: само ще бъде представена на Световното изложение през 1889 г. Оказало се, че конструкцията е предназначена за съдбата на националния символ на Франция. Между другото, през 1940 г. французите прерязали въжетата на асансьора в кулата, а немците трябвало да се влачат, за да окачат флага на Третия райх.

    Големият сфинкс в Гиза (Египет)

    Една от най-древните и загадъчни скулптури, която все още предизвиква противоречия и привлича вниманието към себе си, първоначално представлявала само научен интерес. В подножието на величествения Сфинкс, с височина 20 метра, издълбани от варовикови скали се втурнали само научни експедиции, които от десетилетия изследват тази тайнствена скулптура. Дълго време тя се намирала под голям слой пясък. Дори в древността фараоните Тутмос IV и Рамзес II неуспешно се опитали да освободят пясъка. Едва през 1817 г. сфинксът е с леко освободени глава и гърди, а след още 100 години скулптурата е напълно разкопана.

    Стадион „Панатинайкос” в Атина (Гърция)

    Гръцкият стадион „Панатинайкос“ или „Калимармаро“, намиращ се в Атина, е място за провеждане на Панатинейските игри от древността. Естествено, подобно на всички архитектурни структури, тази уникална спортна площадка, изцяло облицована с бял мрамор, се превръща не само в руини, но и се оказва под слой земя. Едва през XIX-ти век нейните останки са разкопани и възстановени. Грандиозната работа завършила с провеждането на първите в света Олимпийски игри, проведени през 1896 година.

    Дубай (Обединени арабски емирства)

    Зората на Дубай започна с откриването на петролни находища през 1966 г. и трябва да се каже, че това става благодарение на успешното управление на шейх Рашид ибн Саид ал-Мактум. Буквално в продължение на няколко десетилетия бедстващото селище се превърна в най-богатият град в света.

    7 от най-известни мистификации

    Елица Мартинова
    -
    0
    7 от най-известни мистификации

    Повечето хора обичат да вярват в нещо загадъчно. Ето 7 от най-известните мистификации.

    Сестрите Фокс

    През пролетта на 1848 г. в спалнята на двете сестри Маги и Кейт Фокс започнали да се случват странни неща. Според момичетата, които са на 14 и 11 години, се чували странни звуци няколко пъти месечно. За това мистично явление узнала бързо цялата северна част на Ню Йорк.

    Получавайки милионна подкрепа от феновете си, а след това и от последователи, сестрите Фокс изиграли ключова роля за формирането и развитието на спиритизма. Когато пораснали, те продължили да правят сеанси само че с по-сложни каскади. Един ден най-голямата от сестрите – Маги, не могла да издържи и признала публично мистификацията. Тя обяснила, че първоначално цялата история започнала като обикновена детска шега. В края на краищата звуците, произведени от „призрак“, всъщност били просто щраквания на ставите на пръстите. Кой би си помислил, че такова забавление ще се превърне в популярно и доста голямо движение по целия свят.

    Ужаса Амитивил

    През 1974 г. Роналд Дефо, който бил на 23 години, застрелял родителите си, както и четирима си братя и сестри. Той извършил това престъпление, когато членовете на семейството му спокойно спяли в леглата си.

    Дефо обяснил своята постъпка, като казал, че някакъв глас му е наредил да убие близките си. Когато Роналд бил прегледан от лекари, те го признали за напълно нормален. Година по-късно двойката Лутц с три деца се заселили в къщата на семейството на Дефо. Месец след преместването им там започнали да се случват различни необясними неща.

    В резултат на това към тях се присъединили различни медиуми и свещеници, които единодушно твърдели, че „неземни сили” живеят в къщата. Оказало се, че всички те си сътрудничали с американски писател, който, за да поддържа тази измама, им осигурил щедра материална подкрепа.

    Пътешественик във времето

    През 70-те години на миналия век историята на пътешественика във времето, Рудолф Фенц била много популярна в Америка. Това е една от най-известните измами, отзвуците от която все още могат да се намерят в различни социални мрежи.

    Митът утвърждавал, че, както се твърдяло през 1950 г., г-н Фенц неочаквано се е появил на една от улиците в Ню Йорк, направо от 1876 г. За съжаление, заради объркването си, „пътникът“ попаднал под колелата на кола и умрял. Всъщност всички герои и събития от тази мистификация били заимствани от малко известната повест на Джак Фини.

    Кръгове на полето

    В края на 70-те години на юг от Великобритания започнали да се появяват мистериозни рисунки. Веднага плъзнали слухове, че авторите им са извънземни. През 1991 г. обаче Дейвид Чорли и неговият приятел Дъглас Бауър признавали, че са автори на появилите се въпросни кръгове през тези години.

    Фиджийска русалка

    Така през 19-ти век са наричали различни експонати на уличните изложби. Те били умишлено раздавани като мумифицирани фиджийски русалки. Тези изображения са направени по следния начин: тялото на маймуна е свързано с опашката на големи риби и след това е покрито с папиемаше. Измамата е примитивна, но доста известна и популярна.

    Вещиците от Салем

    В американския град Салем, Масачузетс през 17-ти век настанала истинска паника. Всичко започнало с факта, че дъщерята и племенницата на свещеника Samuel Parris били обхванати от загадъчна болест. Това заболяване принуждавало момичетата да издават истерични викове. Както знаете, по това време хората фанатично вярвали в демони, поради което случаят получил голям обществен резонанс.

    В резултат на лова на вещици се провели шумни съдебни процеси и 27 жени и мъже (20 екзекутирани и 7 загинали в затвора) умрели. Други 150 човека били затворени. По-късно се оказало, че всичко това е обичайната конспирация на момичетата, които просто имитирали „симптомите“ пред техните роднини.

    Гигантът от Кардиф

    Една от най-известните мистификации е каменна скулптура, представена като останки от триметров гигант. Автор на тази мистификация е атеистът Джордж Халу, който спорил със свещеника за гиганти, живеещи в древни времена. Благодарение на „находката“ си Джордж успял да направи прилично състояние. Много желаещи искали да видят „артефакта“ само за 50 цента.

    Появата на кърпите и тяхната хилядолетна история

    Любомир Чолаков
    -
    0
    Появата на кърпите и тяхната хилядолетна история

    Днес в банята и кухнята на всеки дом виси кърпа. По-скоро, не една, а няколко: за лицето, ръцете, краката, тялото, за кухненските съдове. Този домашен атрибут е толкова привичен, че хората просто не се замислят за неговата уникалност.

    Основната функция на кърпата е да отстрани остатъци от влага – и е важно да се отбележи, че от хиляди години не е намерена нейна алтернатива. Историята на кърпите се измерва с много векове, откакто хората току-що били усвоили отглеждането на селскостопански култури.

    Първата суровина за тъкане в древните цивилизации бил ленът. Отглеждали го в Древен Египет, Вавилон, Асирия. Ленената тъкан се смята за най-старата в човешката история, с възраст не по-малко от 10 хиляди години. Древните тъкачи успели да създадат толкова фин ленен плат, че тялото се виждало през 5 негови слоя, а дреха от лен можела да мине през пръстен.

    Кърпа тип „рушник“

    Ленът има добри бактерицидни свойства. Той не задържа нито бактерии, нито гъбички. Отлично абсорбира влагата и изсъхва бързо. Всички тези свойства го направили популярен още преди хиляди години. Лесно е да се предположи, че първите кърпи започнали да се правят от лен, а тази практика се запазила десетки векове.

    Римляните надминали всички древни народи по грижи за чистотата на тялото. За тях измиването се превърнало в култ. Водните процедури били достъпни за всички: богати сенатори, обикновени граждани, легионери и роби. В градовете на Римската империя прокарвали акведукти и строели бани, за да могат римляните да се наслаждават на водни процедури по всяко време.

    А след къпане гражданите на империята изтривали телата и лицата си с ленени кърпи. Освен посещения на банята, римляните се миели сутрин, затова не можели да минат без кърпи. Така ленът дълго време заемал водеща позиция в културата на измиването и къпането.

    Но на някому в Близкия изток хрумнало да тъче кърпи, използвайки технологията за тъкане на килими. Така на бял свят се появили хавлиените кърпи. Те били меки и пухкави. При тях ленът бил заменен с памук.

    Източната култура на водните процедури не отстъпала на римската. Ясно било, че в ориенталските бани не можело без кърпи. Там се ходело с цял комплект – за главата, раменете, гърдите, краката.

    Изработените от памук хавлиени кърпи били широко разпространени в Европа и Изтока през ХVІІІ век. Памучната тъкан е по-мека, по-нежна и абсорбираща водата от ленената. Влакънцата на хавлиите създавали приятен масажен ефект и не дразнели кожата. Така историята на кърпите се издигнала на ново ниво.

    Следващото изобретение били „вафлените“ кърпи. По своята структура те напомняли съвременните сладкарски изделия – вафлите. В интерес на истината, шивачите на дрехи не проявили интерес към тази нова тъкан – но кърпите от нея започнали да се търсят. Първите вафлени кърпи за вафли се тъчели на ръка. За един ден майсторът успявал да изтъче 2-3 броя. Затова и цената им била по-висока от тази на ленените. Едва след 1890 г., когато тъкачната промишленост напълно се механизирала, грубоватите ленени изделия започнали да губят позиции. Хавлиените и вафлените кърпи наводнили пазара и започнали да го доминират.

    Кърпи за еднократна употреба тип „„спанлейс“.

    Но днес ленът и памукът вече не са основните компоненти, от които се правят кърпите. Заменили ги синтетичните влакна и микрофибрите – платно от микровлакна с капилярна структура. Кърпите от микрофибри са изключително меки, леки и отлично поглъщат влагата. В практиката се използват и кърпи за еднократна употреба, изработени от нетъкан текстил – „спанлейс“.

    Най-класическата ленена кърпа в Източна Европа е т. нар. „рушник“. В зависимост от предназначението си рушникът бил различен. „Пътен“ рушник използвали търговците и поклонниците. В „родилния“ рушник повивали новороденото бебе. С „кръщелния“ рушник го изтривали след кръщението. „Сватбеният“ се използвал за дарове при сватби. Най-официалният рушник бил „хлебосолният“ – върху него поднасяли хляб и сол на видни гости. Той и до днес се използва в някои източноевропейски страни при посрещането на официални делегации.

    „Хлебосолен“ рушник върху който се поднася хляб и сол на видни гости.

    Класическият ленен рушник е широк 40 см и дълъг 3 метра. Украсен е с различни бродерии, изобразяващи птици, зверове, приказни животни, също кръстове, растения, геометрични фигури. До XVIII век изображенията по рушника имали сакрално значение – но постепенно то се загубило и сега върху него нанасят просто обикновени орнаменти. Въобще, днес на украсата на кърпите се отделя голямо внимание, защото естетическата наслада излиза на преден план.

    1...757677...319Страница 76 на 319

    Мобилно приложение за Android и iOS



    © Copyright 2008-2024, www.IskamDaZnam.com. All Rights Reserved.

    Съдържанието на сайта ИскамДаЗнам е обект на авторско право.
    Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на ИскамДаЗнам, посочване на източника и добавяне на линк към www.IskamDaZnam.com.

    developed & hosted by ivexto