авг. 13, 2020
367 Views

Стефан Дуньов – героят, за когото претендират четири народа

Автор:

За Стефан Дуньов у нас не се говори много, въпреки че остава герой на четири държави: Унгария, Италия, Румъния и България. Може дори да се каже, че е непознат за голяма част от сънародниците ни.

На негово име е кръстена улица в Будапеща.  Държавната библиотека в Будапеща и в град Арад в Румъния разполага с Фонд „Дуньов“. В градчето Винга е съхранена къщата, в която се е родил и живял героя. В античната част на Рим, на хълма Джаниколо, в алеята с бюстовете на гарибалдистите се нарежда и бюстът на Стефан Дуньов – наречен „Героят от Волтурно“, рицар на италианския орден за храброст „Св. Лазар и Мавриций“.

Фонд “Дуньов” има и в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София, а в един от новите столични квартали, една от улиците носи неговото име. През 2002 г. във Велико Търново, на едноименния площад е поставена възпоменателна плоча.

Но да се върнем в самото начало. През 1816 г. в село Винга се ражда Стефан Дуньов, в семейството на банатски българи-земеделци. Семейство Дуньови са наследници на буден чипровски род, останал в унгарско след разгрома на въстанието от 1688 г.

Стефан учи в гимназия в гр. Арад и завършва с отличие. Той владее немски и унгарски, но не се съгласява да стане чиновник. Избран за общински съветник, младият унгарски гражданин застава начело на съпротивата срещу задължителното изучаване на немски и настоява навсякъде да се пише и говори на роден език. През 1843 г. завършва Юридическия факултет на университета „Петер Пазман” в Будапеща. Там изучава право, финанси и чужди езици. Взема дейно участие в подготовката на предстоящата национална революция.

Къщата, в която е роден и живял Стефан Дуньов

Стефан Дуньов е сред най-близките приятели и съратници на водача на Унгарската национална революция Шандор Петьофи. Вече дипломиран адвокат, Стефан напуска Будапеща и се връща в родния си край, за да помага на единомишлениците си и да ги води в предстоящите сражения. Когато започва революцията, Лайош Кошут го вика в столицата, за да влезе в Комитета за национална отбрана и да го назначи за свой емисар в Банатска област. За около два месеца Дуньов взема властта, прилага 12-те принципа за национално самоуправление на Кошут и обучава множество доброволци.

През юни 1848 г. австрийският император взима подкрепления от хърватската армия начело с бан Елачич и моли руския император Николай I за помощ. Австрийски агенти успяват да убедят румънски селяни и други бедняци да се опълчат на събратята си унгарци. Лайош Кошут и Шандор Петьофи подписват призив до унгарския народ да защити страната си. Стефан Дуньов застава начело на първия доброволчески отряд от гр. Арад. При него се събират унгарци и стотици банатски българи. Бойното им кръщение е при Накбечкерек.

Австрийската артилерия е безмилостна срещу революционерите. Ненадейно Банатският ескадрон нахлува в артилерийската позиция, съсича разчетите и преследва бягащите войници. Оръдията на пленената батарея се обръщат срещу императорските войски. В продължение на месец ескадронът на Дуньов е решаващ фактор в сраженията при Накбечкерек.

Не след дълго унгарските полкове настъпват и разгромяват хърватските войски на бан Елачич. Императорският щаб оценява ролята на кавалеристите на Дуньов и им залага няколко капана. Прозорливият командир, обаче, разбира какви са плановете и надхитря противника си. Военният му талант е оценен и капитан, след това майор и подполковник Дуньов заминава като адютант на дивизионния командир Гало Ласло в най-тежките битки. Непобедимият ескадрон на Дуньов има важна роля при победите при Зента, Ковил и Качи. Лайош Кошут лично му присъжда званието „полковник”. Така Стефан Дуньов се оказва първият български полковник в новата ни история.

Николай I не закъснява да накаже малката държава. Огромна руска армия, командвана от генерал Паскевич, преминава Карпатите и ведно с австрийските войски започва да унищожава унгарските революционери.

Паметник на Стефан Дуньов в Чипровци

Полковник Дуньов не слиза от коня с дни. В нощно сражение бива ранен в крака. Ляга в талига и така продължава да командва хората си. Лекарите се боят от най-лошото и настояват за ампутация на крака му. Стефан отказва. Всички смятат, че го спасява някакво чудо.

За съжаление революцията е смазана. Комитетът за национална отбрана обявява капитулация, за да предотврати допълнителни жертви. За пленените офицери контрареволюционният трибунал налага: „Смърт чрез обесване”.

След като е публикувана присъдата на Дуньов, Задграничното унгарско правителство на Лайош Кошут залива с протести австрийските посолства, за да събуди общественото мнение, привлича на своя страна авторитетни учени, писатели и политици. Заедно с 5 000 унгарски патриоти Лайош Кошут успява да се скрие в Османската империя. Султанът печели позиции за сметка на европейските лидери.

Смъртната присъда на Стефан е заменена с десет години затвор. Някои от тези години Дуньов лежи в единична килия в най-страшния австрийски затвор „Кьониггрец”. Там изучава стопански науки и военна стратегия, учи чужди езици.

Само две години след като е освободен от затвора, през 1859 г., започва Италиано-австрийската война и вечният воин нелегално преминава в Италия.

Италия става третата му родина. Гарибалди току-що е преминал р. Тичино с 5-хилядния си отряд алпийски стрелци, за да се изправи срещу 40-хилядната армия на ген. Урбан. Младата италианска армия се нуждае от опитни офицери, затова Гарибалди назначава Стефан Дуньов за командир на полк. Под негово командване се сражават италианци, брат му Йожеф, отряд банатски българи и унгарци, емигрирали в Италия след 1848-а. Те са лошо въоръжени, нямат провизии, преследва ги многоброен противник, но оцеляват на магия и печелят победи. След пробив на Южния фронт сред италианските войски настъпва паника. Само полкът на Дуньов не губи самообладание, удържа настъплението на превъзхождащия противник при р. Волтурно и срива планираната дълбока офанзива.

Битка при Волтурно 1860 г.

Стефан Дуньов е награден с най-високите отличия на италианската държава: савойски кавалерски орден за заслуги и Рицарски кръст на Ордена на Св. Мавриций, звание „полковник” от Италианската армия и военноинвалидна пенсия.

Ампутират левия му крак. Стефан Дуньов отказва да се завърне в Унгария, докато Лайош Кошут не бъде напълно реабилитиран и официално приет в родината си. Насочва се към научна дейност. Прави преводи, пише книга и множество статии по икономически проблеми в италианския и в унгарския печат.

Дуньов поддържа кореспонденция с Гарибалди до края на живота му  през 1882 г. Участва в работата на задграничния унгарски директорат в Торонто. Умира на 73 години през 1889 г. в гр. Пистоя. Италия му отдава заслужени военни почести.

Автор: Десислава Михалева

loading...
Категория:
Личности
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu