дек. 26, 2019
699 Views

Томас Санкара – един честен президент, убит от най-добрия си приятел

Автор:

Някога африканската държава Буркина Фасо се наричала Горна Волта и е била колония на Франция отвъд морето. В края на 50-те години Париж дава независимост на колонията, но продължава да контролира икономиката и външната политика на страната. Чрез усилията на французите страната остава бедна и корумпирана.

Всичко се променя, когато на власт идва новият президент Томас Санкара. Той влиза в историята като най-честният президент, и заплаща с живота си за опита си  да освободи хората от бедност.

Група на комунистическите офицери

Том Санкара е роден в смесено семейство. Баща му по произход е от племето Моси, а майка му от Фулбе.  По африканските стандартни спада към хората от третия клас.  Въпреки това баща му работи като френски жандарм и това го прави влиятелен човек, което осигурява на Том добро образование по местни стандарти.  Родителите искали момчето да стане католически свещеник, но той бил извикан на военна служба.

През 1968 година 19-годишният Томас слага епалети. Изпратен е да учи в офицерското училище на остров Мадагаскар, където се запознава с идеите на марксизма и става пламенен защитник на „африканския социализъм“.  След като се връща във Волта, се присъединява към елитния парашутен отряд и участва в битки срещу армията на съседна Мали.

Томас Санкара свири на китара

В столицата на страната Угадугу, Санкара станал популярна личност. Той е образован офицер, пише поезия, обикаля улиците на мотоциклет и свири на китара в джаз групата Tout-a-Coup.  Том ръководи учебния център на волтовските специални части и заедно с приятели създава революционната организация „Групата на комунистическите офицери“.

Страната на неподкупните

През есента на 1981 година е въведен във военно правителство, като е назначен за министър на информацията.  На първото заседание Томас Санкара идва с велосипед.  В резултат на преврата през 1982 година става министър-председател, но неговите леви възгледи плашат французите, които продължават да контролират икономиката на Горна Волта. Санкара е отстранен от позицията, и е поставен под домашен арест.

За да защитят министър-председателя, бедните от преградията вдигат въстание. През 1982 година  военните решават да подкрепят Санкара.  Освободен е от гарнизон в столицата и е придружен от най-добрия си приятел Блейз Компаоре, който е вокалиста на джаз групата.

Народните реформи

Новият президент обявява „Революция на честта“, по време на която възнамерява да победи глада, корупцията, болестите и неграмотността.  Санкара премахва данъка към племенните водачи и този върху селяните, както и осигурява храна.  Жените получават равни права с мъжете, а обичая за обрязването на девойките бива отменен.

Томас Санкара и Блейз Компаоре

Децата на Буркина Фасо получават над 2,5 милиона ваксини срещу болести, които се срещат често в региона, дълговете на малки наематели са отписани, а за да спрат идването на пясък от Сахара, са засадени 10 милиона дръвчета на границата с пустинята.

Без мерцедес и климатик

Санкара установява авторитарен режим, поема контрола над медиите и освобождава тези, които не са съгласни с политиката му, но остава популярен сред бедните и особено сред жените.  Той принуждава служителите да носят дрехи, които са местно производство и приема закон за разкриване на доходите на държавните служители.

Президентът на “страната на неподкупните” със своя автомобил, Рено 5. 4 августа 1985 година.

Президентът продава мерцедеса, а държавните служители се превозват с най-евтиния автомобил – Рено 5.  Санкара отказва да монтира климатик в кабинета си, като казва, че се срамува от хората, за които този лукс не е достъпен.  Също така и забранява и портретите му да бъдат окачени навсякъде.

През 1986 година Световната банка установява факта, че корупцията в Буркина Фасо е победена. Санкара е наричан „африканският Че Гевара“ и продължава да строи пътища, социални жилища и да се бори срещу неграмотността.  И най важното е – страната се освобождава от френския капитал. Това обаче не се харесва на Париж, както и на останалите африкански страни, които се опасяват, че народът ще последва примера на Буркина Фасо.

Краят на страната на неподкупните

Поради неуспешна външна политика и конфронтация със съседите, страната е изолирана.  Това довежда до спад в икономическият растеж. Пред 1986 година се прави опит за сътрудничество със СССР, но той е неуспешен.  Президентът започва да прави грешки и рейнтингът му спада вътре в страната. Срещу него застава приятелят му, Блейз Компаоре, който преди го е освободил от ареста.  Като министър на правосъдието, той установява контакт с Париж и на 15 октомври 1987 година прави преврат.

Томас Санкара няколко месеца преди преврата и убийството му

Санкара е знаел, че искат да го убият, но отказва да се разправя с приятеля си. Дори сам излиза да говори с парашутистите, които щурмуват сградата. Военните застрелват Санкара и 20 от най-близките му привърженици. Телата им биват разчленени и погребани на неизвестно място, а съпругата му, заедно с двете деца, бяга. По време на управлението си, водачът на „Страната на неподкупните“ е притежавал три китари, четири велосипеда и лек автомобил Пежо.

Първото решение, което взима новият президент Блейз Компаоре, е да си купи личен Боинг.  В страната биват построени няколко затвора за политическите противници, започват екзекуции на несъгласните, заплатите на чиновниците са увеличени, а медицинският данък е отменен.

Блейз Компаоре на среща в САЩ с Джордж Буш-младши

Франция нарича встъпването във власт на Блейз Компаоре „демократизация“, а през 1991 г. в Буркина Фасо се провеждат избори, на които взимат участие 7% от населението. Настоящият президент получава 100% от гласовете и взима заем от Международния валутен фонд в размер на 67 милиона долара. Според новата конституция, Компаоре получава неограничена власт.

През 2014 година по време на военният преврат Блейз Компаоре напуска поста си. Днес Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света, където повече от 90%  от населението се занимава със земеделие. Тя се нарежда на 206-то място по БВП, а френският капитал продължава да контролира икономиката на страната. Убитият Томас Санкара се е превърнал в символ на миналото възраждане и опита на африканците да бъдат свободни.

Портрет на Томас Санкара на стена в столицата на Буркина Фасо – Угадугу

И не трябва да се забравя, че Санкара освен политик, е бил и добър музикант. Той е написал редица добри песни, които днес се изпълняват от крайни леви радикални групи в Буркина Фасо.

Спомняйки си за лидера на страната, който останал в паметта на народа като достоен и честен човек, не трябва да забравяме и за президента на Уругвай  Жозе Мукики. Въпреки поста си, той е живее скромно и дава 90% от заплатата си за благотворителност.

За африканската младеж Томас Санкара се е превърнал в нещо като Че Гевара за африканския континент

Автор: Мими Дончева

loading...
Категория:
Личности · Човекът
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu