мар. 16, 2020
367 Views

Пътят към Индия

Автор:

Безспорно, най-известният мореплавател на всички времена и народи е Христофор Колумб. Неговото случайно откриване на Америка е най-популярната географска авантюра в историята.

Но именно фактът, че това откриване станало случайно, кара доста хора да смятат, че неговата слава е незаслужена. Тоест: Колумб открил нещо, без да знае какво – той до самата си смърт смятал, че това е Индия. Е, какъв откривател е този, който дори не знае какво е открил? И, справедливо или не, търсят друг кандидат за титлата „мореплавател на всички времена“. Един от най-подходящите кандидати за това звание е Вашку да Гама.

Христофор Колумб

Португалските историци предполагат, че Васко да Гама е получил образование и знания по математика, навигация и астрономия в град Евора, Централна Португалия. Още от ранна възраст участвал в морски битки. Когато през 1492 г. френски корсари пленяват португалска каравела със злато, която плавала от Гвинея за Португалия, кралят му наредил да се разходи покрай френския бряг и да пленява всички френски кораби, които види в пристанищата и в открити води. Младият благородник изпълнил тази заповед много бързо и резултатно, след което кралят на Франция по неволя трябвало да върне завзетия кораб. Тогава за първи път се разчуло името на Васко да Гама.

По начало, търсенето на морския път за Индия било за Португалия задачата на века. Страната, разположена далеч от основните търговски пътища по онова време, не можела да извлече голяма полза за себе си от световната търговия. Износът й бил малък, а ценните стоки от Изтока като, например, подправките, трябвало да купува на много високи цени. Но страната след Реконкистата и войните с Кастилия била бедна и не разполагала с големи финансови средства. Все пак, географското положение на Португалия било много благоприятно за открития по западния бряг на Африка и за опити да се намери морски път към „страната на подправките“. Тази идея започнал да осъществява инфантът Енрике, който влязъл в историята като принц Хенри Мореплавателят.

Васко да Гама. Снимка: Уикипедия

След превземането на Сеута през 1415 г. Енрике изпращал една след друга морски експедиции на юг покрай африканския бряг. Придвижвайки се все по-далеч, те докарвали злато от гвинейския бряг, създавали крепости в новоткритите земи. Основна организация в португалските географски открития станал Орденът на Христос – бившият филиал на Ордена на тамплиерите в Португалия. Резиденцията на Ордена на Христос в замъка Томар се превърнала в интелектуален център на Великите географски открития, където се чертаели картите и набелязвали маршрутите на експедициите. Всички португалски мореплаватели били рицари на Ордена на Христос. Самият Колумб живял 12 години в Португалия, оженил се тук и взел от тъста си (също рицар на Ордена) прочутата карта, за която споменава в своите дневници, че се водил по нея в пътя си към Америка.

Инфантът Енрике умрял през 1460 година. По това време корабите на португалците, въпреки всички успехи, все още не били достигнали даже екватора. След смъртта на принца експедициите за известно време били прекратени.

След 1470 г. интересът към тях отново се засилил. Португалците достигнали островите Сао Томе и Принсипи, а през 1482-1486 г. Диогу Кан открил за европейците голям участък от африканското крайбрежие на юг от екватора.

Васко да Гама слиза в Каликут. Снимка: Уикипедия

През 1487 г. крал дон Жоао ІІ изпратил по суша двама офицери – Перо да Ковиля и Афонсу де Паива, в търсене на „страната на подправките“. Ковиля успял да стигне до Индия, но на връщане, научавайки, че неговият спътник загинал в Етиопия, отишъл там и бил задържан по заповед на етиопския император. Все пак успял да изпрати доклад за своето пътуване до родината си, в който потвърдил, че е напълно възможно да се стигне до Индия по море, заобикаляйки Африка.

Почти по същото време Бартоломеу Диаш открил нос Добра надежда, заобиколил африканския континент и навлязъл в Индийския океан. Моряците от флотилията на Диаш обаче отказали да плават по-нататък, поради което мореплавателят не успя да стигне до Индия и бил принуден да се върне в Португалия.

Едва след смъртта на Хуан II през 1495 г. и възкачването на престола на дон Мануел I продължила сериозната подготовка за нова морска експедиция към Индия. В експедицията, оглавена от Вашку да Гама, участвали 4 кораба и 170 души. Това били два големи тримачтови кораба – „нау“: флагманът „Сан Габриел“ с капитан Гонсало Алвареш, и „Сан Рафаел“ под командването на брата на Васко да Гама – Пауло. Освен това, каравелата „Бериу“ и транспортен кораб.

По съвет на Бартоломео Диаш, на корабите били поставени правоъгълни платна вместо преобладаващите дотогава триъгълни (латински): така се улеснявало управлението на корабите в онези географски ширини.

Експедицията на Васко да Гама била успешна. В региона на Мозамбик те се срещнали с арабски търговци, които им показали пътя към Индия и с тяхна помощ успели да прекосят Индийския океан.

Печалбата от докараните индийски стоки надхвърлила 60 пъти разходите за експедицията. Веднага била подготвена нова експедиция, състояща се от 13 кораба, 1500 войници и 1000 моряци под командването на Педро Кабрал. Понеже по пътя ветровете отклонили корабите на запад, те „неволно“ открили Бразилия. След това възобновили плаването си към Индия. С всяка изминала година търговията само се разширявала.

Васко да Гама също плавал още 2 пъти до „страната на подправките“. Там и умрял от малария на 64-годишна възраст през 1524 г. като вицекрал на Индия. Великият мореплавател е погребан в манастира „Жеронимуш“ в Лисабон.

 

 

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title