Пергам бил третият по големина град в древния свят след Рим и Александрия.
Той бил прочут със своята великолепна архитектура, с библиотеката си, която съперничела на Александрийската, с голям музей на скулптури, с научните си школи. Славел се и като най-големият тогавашен център за театрално изкуство.
Този великолепен град се появил в резултат на банален грабеж. След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр., един от неговите военачалници – Лизимах, заграбил почти цялата му съкровищница, състояща се от безброй ценности, взети като плячка в Персеполис, Индия и Вавилон. За да опази съкровищата, Лизимах избрал подземията на малката непристъпна крепост Пергам, която била построена върху високи скали. Там до ден-днешен са съхранени тунелите, изсечени в твърдия камък, където се пазели богатствата на македонския цар.
След около 80 години, през 240 г. пр. Хр., цар Атал I обявил Пергам за независимо царство, но за по-сигурно сключил съюз с Рим. Именно по негово време през 228 г. пр. Хр. бил построен прочутият Олтар на Зевс в чест на победата над галатите – който олтар днес се намира в Пергамския музей в Берлин.
Пергамското царство станало най-силното в Мала Азия, но величието му било краткотрайно. През 133 г. пр. Хр. цар Атал ІІІ починал бездетен и завещал царството си на римляните, предвиждайки, че те, така или иначе, ще го завладеят.
Пергам се намира на 30 километра от средиземноморското крайбрежие, върху скали с височина 300 метра. С течение на времето скалите били превърнати в просторни тераси. Всъщност, гръцките архитекти построили три града един над друг, като ги свързали със стълби с пешеходни площадки и красиви двуетажни портици, успешно вписани в пейзажа.
В горния град, където бил административният квартал, имало агора – площад с храм на Дионис. На неговата горна площадка се издигал огромен олтар на Зевс, както и храм на Атина Палада. Тук се намирала и библиотеката, а на самия връх – дворец и обширен арсенал. Малко под терасата имало голям театър.
В средния град се издигал великолепен „гимназион“ – училище за младежи от знатни родове, построен на различни нива, свързани с широки стълби и подземни преходи. Тук имало още храмове на Деметра и Хера.
Долният град се простирал на най-голяма площ, заобиколен от двуетажна колонада. В него се намирал търговският център, както и жилищата на по-голямата част от 120-хилядното население.
Макет на античния Пергам. Уикипедия.
Пергам дължал богатството, успехите и славата си не само на търговията, но преди всичко на плодородните земи наоколо с житни ниви, лозя, маслинови градини и ферми за расови животни. Произвеждали се благовонни масла, ленени платове и златен брокат, както и своеобразна „хартия“ от животински кожи, носеща името на града – пергамент; именно пергаментът по-късно се превърнал в основата за писане на европейското Средновековие. Хората живеели богато. Те не били скъперници, а издигнали най-богатия олтар в гръцкия свят, посветен на Зевс. Той представлявал висока квадратна платформа от бял мрамор. По трите му стени имало барелефи, а откъм четвъртата, западната, стълбище водело към площадка, оградена с колонада. Върху площадката имало мраморен олтар-жертвеник.
Барелефният фриз от Пергамския олтар изобразява „гигантомахия“ – битката на боговете с гигантите. Фигурата на Зевс надминава другите по големина и сила. Въоръжен с мълнии, върховният бог се бори едновременно с трима гиганти. Гръмовержецът съкрушава враговете си и те загиват в ужасна агония. Олтарът е признат за изключително произведение на изкуството. През ХІХ-ти век той бил пренесен в Германия и станал централната забележителност в специалния Пергамски музей в Берлин.
Слава на града носела и прочутата му библиотека. В мраморните стени на прохладните зали имало ниши, облицовани с кедър. Те съдържали 200 хиляди свитъка с творения на гръцки философи и поети, произведения на географи, свещени книги на персийски, египетски и еврейски жреци.
Ръководителят на Пергамската библиотека, ученият Кратес Малоски, пръв в света издигнал хипотезата, че Земята е кълбо; като смятал, че върху него има 4 масива суша, разделени с океани. Около 168-165 гг. пр. Хр., той направил огромен глобус на Земята такава, каквато смятал, че е.
В библиотеката имало много ръкописи по медицина, защото Пергам бил смятан за център на медицинската наука и лечение. Местните жители построили болница извън стените на града и я украсили с многозначителен надпис: „В името на боговете, влизането на смъртта е забранено“.
През 133 г. Пергам станал столица на римската провинция Азия, а римските наместници също не пестели пари за украса на града. На Акропола бил построен гигантски храм на император Траян. Всяка от колоните му била 2 пъти по-висока от съседния храм на Атина. През ІІІ-ти в. на терасата на театъра бил построен храм в чест на император Каракала, който идвал да се лекува при прочутите пергамски лекари. Този храм е малък, но пък украсен със скъпоценен цветен мрамор. Римляните построили в Пергам още 2 театъра – за 25 и 35 хиляди зрители.
Но през 713 г. този велик град бил плячкосан и разрушен от арабите. Пергам, който по думите на историка Плиний Стари, бил „учителят на Рим“, изчезнал завинаги.
