Още

    Пергам – „учителят на Рим“

    Пергам бил третият по големина град в древния свят след Рим и Александрия.

    Той бил прочут със своята великолепна архитектура, с библиотеката си, която съперничела на Александрийската, с голям музей на скулптури, с научните си школи. Славел се и като най-големият тогавашен център за театрално изкуство.

    Този великолепен град се появил в резултат на банален грабеж. След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр. Хр., един от неговите военачалници – Лизимах, заграбил почти цялата му съкровищница, състояща се от безброй ценности, взети като плячка в Персеполис, Индия и Вавилон. За да опази ​​съкровищата, Лизимах избрал подземията на малката непристъпна крепост Пергам, която била построена върху високи скали. Там до ден-днешен са съхранени тунелите, изсечени в твърдия камък, където се пазели богатствата на македонския цар.

    След около 80 години, през 240 г. пр. Хр., цар Атал I обявил Пергам за независимо царство, но за по-сигурно сключил съюз с Рим. Именно по негово време през 228 г. пр. Хр. бил построен прочутият Олтар на Зевс в чест на победата над галатите – който олтар днес се намира в Пергамския музей в Берлин.

    Пергамското царство станало най-силното в Мала Азия, но величието му било краткотрайно. През 133 г. пр. Хр. цар Атал ІІІ починал бездетен и завещал царството си на римляните, предвиждайки, че те, така или иначе, ще го завладеят.

    Пергам се намира на 30 километра от средиземноморското крайбрежие, върху скали с височина 300 метра. С течение на времето скалите били превърнати в просторни тераси. Всъщност, гръцките архитекти построили три града един над друг, като ги свързали със стълби с пешеходни площадки и красиви двуетажни портици, успешно вписани в пейзажа.

    В горния град, където бил административният квартал, имало агора – площад с храм на Дионис. На неговата горна площадка се издигал огромен олтар на Зевс, както и храм на Атина Палада. Тук се намирала и библиотеката, а на самия връх – дворец и обширен арсенал. Малко под терасата имало голям театър.

    В средния град се издигал великолепен „гимназион“ – училище за младежи от знатни родове, построен на различни нива, свързани с широки стълби и подземни преходи. Тук имало още храмове на Деметра и Хера.

    Долният град се простирал на най-голяма площ, заобиколен от двуетажна колонада. В него се намирал търговският център, както и жилищата на по-голямата част от 120-хилядното население.

    Макет на античния Пергам. Уикипедия.

    Пергам дължал богатството, успехите и славата си не само на търговията, но преди всичко на плодородните земи наоколо с житни ниви, лозя, маслинови градини и ферми за расови животни. Произвеждали се благовонни масла, ленени платове и златен брокат, както и своеобразна „хартия“ от животински кожи, носеща името на града – пергамент; именно пергаментът по-късно се превърнал в основата за писане на европейското Средновековие. Хората живеели богато. Те не били скъперници, а издигнали най-богатия олтар в гръцкия свят, посветен на Зевс. Той представлявал висока квадратна платформа от бял мрамор. По трите му стени имало барелефи, а откъм четвъртата, западната, стълбище водело към площадка, оградена с колонада. Върху площадката имало мраморен олтар-жертвеник.

    Барелефният фриз от Пергамския олтар изобразява „гигантомахия“ – битката на боговете с гигантите. Фигурата на Зевс надминава другите по големина и сила. Въоръжен с мълнии, върховният бог се бори едновременно с трима гиганти. Гръмовержецът съкрушава враговете си и те загиват в ужасна агония. Олтарът е признат за изключително произведение на изкуството. През ХІХ-ти век той бил пренесен в Германия и станал централната забележителност в специалния Пергамски музей в Берлин.

    Слава на града носела и прочутата му библиотека. В мраморните стени на прохладните зали имало ниши, облицовани с кедър. Те съдържали 200 хиляди свитъка с творения на гръцки философи и поети, произведения на географи, свещени книги на персийски, египетски и еврейски жреци.

    Ръководителят на Пергамската библиотека, ученият Кратес Малоски, пръв в света издигнал хипотезата, че Земята е кълбо; като смятал, че върху него има 4 масива суша, разделени с океани. Около 168-165 гг. пр. Хр., той направил огромен глобус на Земята такава, каквато смятал, че е.

    В библиотеката имало много ръкописи по медицина, защото Пергам бил смятан за център на медицинската наука и лечение. Местните жители построили болница извън стените на града и я украсили с многозначителен надпис: „В името на боговете, влизането на смъртта е забранено“.

    През 133 г. Пергам станал столица на римската провинция Азия, а римските наместници също не пестели пари за украса на града. На Акропола бил построен гигантски храм на император Траян. Всяка от колоните му била 2 пъти по-висока от съседния храм на Атина. През ІІІ-ти в. на терасата на театъра бил построен храм в чест на император Каракала, който идвал да се лекува при прочутите пергамски лекари. Този храм е малък, но пък украсен със скъпоценен цветен мрамор. Римляните построили в Пергам още 2 театъра – за 25 и 35 хиляди зрители.

    Но през 713 г. този велик град бил плячкосан и разрушен от арабите. Пергам, който по думите на историка Плиний Стари, бил „учителят на Рим“, изчезнал завинаги.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови