дек. 16, 2019
328 Views

Покръстването на франките

Автор:

Прадедите на съвременните французи приели християнството по много романтичен начин.

По времето, когато това се случило, те все още не били европейска нация в съвременени вид – но сякаш предвиждали, че след хилядолетие техните потомци ще придобият славата на най-романтичните хора на планетата. Тогава цивилизованият свят в лицето на току-що рухналата Западна Римска империя и на възхождащата Византия вече бил християнски. Да, Западната империя била разрушена – но нейното културно и религиозно наследство било неудържим магнит за нахлулите варварски племена, които чувствали, че са в ролята на изоставаща и назадничава цивилизация, кланяща се на примитивни идоли и племенни тотеми. Франките нямали желание да бъдат постоянно упреквани (гласно или негласно), че са „варвари“.

В голяма степен това се отнасяло и за техния крал-езичник Хлодвиг І (466-511). Той се възкачил на трона на 15-годишна възраст, като получил от баща си малка територия в земите на днешна Белгия. С годините започнал да води активни военни действия, разгромил римляните и превзел Лютеция (дн. Париж).

Хлодвиг I

Хлодвиг не се ползвал с голям успех сред жените и живеел с Евохилда от келтските франки (нейният потомък Теодорих по-късно ще наследи лъвския дял от владенията му). Така спокойно щял да премине животът му – но кралят решил да се раздели с любовницата си и започнал да търси нова съпруга.

Тогава той вече бил на около 30 години. Хлодвиг се прочул с успехите си на бойното поле, сериозно разширил земите си и се превърнал в изгодна партия за много от най-влиятелните принцеси на ранно-средновековна Европа.

Той спрял избора си на принцесата на Бургундия – Хлодехилда (Клотилда). В онази епоха нейната страна била могъща и обичала да воюва със съседите си. На войните между бургундите и франките е посветена прочутата „Песен за нибелунгите“. В нея принц Зигфрид, който управлявал земите източно от владенията на Хлодвиг и също бил прочут воин, се жени за прекрасната бургундка Кримхилда. Зигфрид отива на гости в родината на съпругата си, където бил коварно убит от нейните роднини.

Но при Хлодвиг и Хлодехилда се получило другояче. Може би причината за това се крие във факта, че още преди брака Хлодвиг нагледно показал своята мощ на владетеля на Бургундия, Гундобад. Когато той се сражавал с брат си за трона, Хлодвиг сключил съюз с противника му и създал много проблеми на Гундобад. След това получил огромен откуп и прекратил войната. Очевидно, това осигурило на Хлодвиг спокоен брак с Хлодехилда – но, все пак, може би за всеки случай, той не ходел на гости на нейните роднини.

По това време християнството активно се разпространявало в Европа. Хлодехилда била образована християнка. Езическата вяра и невежеството на нейния съпруг не й давали покой. Тя се опитвала по всякакъв начин да убеди Хлодвиг да приеме християнството, но той категорично отказвал въпреки, че това щяло да му даде привилегии от страна на Ремиджий, епископа на Реймс, както и римски дипломатически ранг.

Хлодехилда родила син. Кралят го нарекъл Ингомер – обичайно име за тогавашен германски езичник. Майката на бебето не харесала това и помолила да я пусне да го кръсти. Съпругът й разрешил, но скоро детето умряло. Хлодвиг решил, че именно кръщението е виновно за смъртта на Ингомер.След известно време Хлодехилда отново забременяла. Когато се родил вторият син, баща му категорично забранил да бъде кръстен – но и това дете починало.

Кралят бил отличен воин и водел постоянни войни. Главните му врагове били вестготите, от които Хлодвиг отнел Аквитания, както и алеманите, с които воювал редовно. Именно по време на една от войните с тях станало и покръстването, макар историците да не могат да установят кога точно – дали през 496-та или през 507 г.

Според легендата, когато армията на Кловис започнала да отстъпва и молитвите към езическите богове не помогнали, кралят се обърнал към Иисус Христос. Както раказва Григорий от Тур, владетелят на франките се заклел, че ще приеме новата вяра, ако Господ му помогне да победи.

Франките наистина разгромили алеманите и Хлодвиг изпълнил своя обет. Кралят бил кръстен в Реймс от епископ Реми. Заедно с владетеля на франките християнството приела и цялата му армия от 6000 бойци.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title