През ХІХ-ти век европейските правила за поведение в социалните слоеве над основната маса селяни и работници били строго регламентирани. Особено това се отнасяло за отношенията между дамите и господата.
Ако един джентълмен посещавал дама, той трябвало да вземе шапката, бастуна или чадъра със себе си в гостната и да ги държи в ръце, когато се срещне с домакинята. Да бъдат оставени в антрето се смятало за нечувана волност и много лош вкус, тъй като само членове на семейството или много близки хора можели да се държат по този начин. Тоест, той демонстрирал сигурност, че дамата непременно ще го приеме – с две думи, чисто и просто се натрапвал. Да се влезе при дама, без джентълменът да държи цилиндъра си в ръце, било все едно да се появи пред нея по долни гащи – защото така подчертавал, че двамата са в интимни отношения.
Едва, след като й целунел ръка (макар, че в края на века вече и с дамите можело просто да се ръкуваш) той поставял всички тези лични вещи на най-близкото кресло или върху масата; или пък продължавал да ги държи в ръце, ако така се чувствал по-удобно. На излизане джентълменът слагал шапката си в антрето, но в никакъв случай не можел да си позволи да стори това в присъствието на дамата.
Когато джентълменът отивал на разходка заедно с дама – на кон или пеша, той винаги трябвало да бъде откъм пътя, като нея постави откъм стената; така тя трябвало да бъде защитена от неприятни изненади от страна на минувачите и минаващите файтони и карети.
Щом срещал на улицата или в парка дама, която слабо познавал, мъжът изчаквал тя първа да му кимне или да го поздрави. Тогава и той леко повдигал шапката си за поздрав. Иначе, ако поздравял пръв, би могъл да компрометира дамата. Джентълменът също не трябвало да я заговаря пръв освен, ако тя сама не започвала да му говори. Причината била същата – за да не бъде компрометирана.
В случай, че джентълменът срещал на улицата дама, която добре познавал, и тя искала да поприказва с него, той трябвало да измине известно разстояние в нейната посока. Смятало се за неприлично мъж да принуждава дама да стои и да говори на улицата. По този начин тя можела да си спечели слава на жена с леко поведение.
Когато се изкачвал по стълбище заедно с дама, мъжът трябвало да върви малко напред, а когато слизал – зад нея. По този начин дамските обувки оставали невидими за него и той не изпадал в изкушението да погледне под полите й.
Когато наемал файтон в компанията на дама, джентълменът винаги сядал с гръб по посока на движението. Не бивало да седи на една и съща седалка с дамата освен, ако бил неин съпруг, брат, син или баща. Когато слизали от файтона, той й помагал да слезе, като стараел да не настъпи роклята й.
В театър, на концерт или в музикалната зала джентълменът трябвало да влезе пръв, за да намери подходящите места за себе си и за своята дама.
Един джентълмен винаги трябвало да бъде представен на дамата, а не обратното. Подразбирало се, че в случая честта е за него.
Джентълменът в никакъв случай не бивало да пуши в присъствието на дама.
