Била тиха, прохладна септемврийска вечер на 1873 година. В един от светските салони на Санкт-Петербург имало събрана доста публика. Гостите разговаряли спокойно за най-различни неща. Изведнъж, откъм прозореца се чул силен гърмеж.
На светлината на свещите всички видели във външното стъкло идеален кръг с диаметър около 30 сантиметра. Изглеждал, сякаш е изрязан с елмаз. Проблемът бил, че жилището се намирало на втория етаж и до земята имало поне 5 метра. Вътрешното стъкло нямало счупвания и други повреди, освен едва забележими пукнатини точно срещу кръглия отвор. Една млада дама извикала от страх – в тези очертания видяла лице на старица с гърбав нос и увиснала долна устна. Другите също се вгледали в странния рисунък. Всички били на едно мнение: това е рисунка на възрастна жена, при това изпълнена с високо художествено майсторство.
На другия ден сменили външното стъкло – а вътрешното го разгледали вече детайлно на дневна светлина. За изумление на очевидците на снощното произшествие, пукнатините били изчезнали, рисунката липсвала и стъклото било абсолютно чисто. Човек би останал с впечатление, че странният портрет на бабичката се е привидял на хората. Но как можело двадесетина души да видят едно и също нещо по едно и също време?
Този мистериозен феномен се е появявал и на други места, без никога да получи някакво обяснение. Нарекли го „призрачният стъклар“. Това е доста рядко явление, а случаите на неговите появи обикновено не си приличат. Понякога е от масов характер, друг път засяга само отделни личности.
Общото във всички случаи е следното: в прозореца на жилище или автомобил се появява идеално кръгъл отвор, чийто диаметър в повечето случаи не надвишава 5 сантиметра. Това се съпровожда с невисок гърмеж, като изрязаното парче стъкло изчезва безследно.
Явлението „призрачният стъклар“ се появило през пролетта на 1954 г. и в САЩ, като преминало през Чикаго, Лос Анджелис, Милуоки, Атланта. В Канада го забелязали в Едмънтън, Реджина и Калгари. Там се развихрило сериозно, включително и по автомобилните прозорци. Всеки може да си представи какво изпитвали шофьорите, когато изведнъж се чувал пукот и в прозореца се появявала акуратно изрязана дупка.
При това имало случаи на едновременно изрязване на стъклата на десетки автомобили на паркинги. Застрахователните компании, които най-много страдали от феномена, давали награди за разкриването му, но от полицията само разпервали безпомощно ръце. В стотици къщи прозорците просто станали негодни за използване. Имало много автомобили, на които били повредени предните, задни и странични прозорци. Стъкларите навсякъде бележели големи печалби. Това продължило едно денонощие. Най-удивителното било, че всички дупки имали идеално кръгла форма и еднакъв диаметър – 5.6 сантиметра, независимо дали в Канада или САЩ. Била създадена комисия за разследването на „призрачния стъклар“, в която участвали видни учени и представители на военните. Но резултатите от нейните проучвания не са публикувани и до днес.
В Западна Европа фантомът също се развихрил – по-конкретно в Испания през 1963 г. Двама жители на Барселона си приказвали спокойно на една маса в кафене, когато наблизо се чул тих пукот. Те се обърнали и видели, че в голямата стъклена витрина се били появили 3 кръгли отвора. Единият бил доста голям, с диаметър около 20 сантиметра, другите два – с не повече от 5 см. Собственикът на кафенето обиколил наоколо, защото решил, че това е дело на хулигани. Но наоколо нямало никой друг, липсвали и парчетата изрязано стъкло.
На другия ден нещо подобно станало в Сарагоса. Чули се няколко слаби гърмежа и в стъклената витрина на голям магазин се появили едновременно множество кръгли отвори. Преброили около 20. Имало и определен ред в разположението им – навсякъде се групирали едно голямо отверстие и две малки. Повиканата полиция не успяла да стигне до никакви смислени заключения.
Полша също пострадала от „призрачния стъклар“ през 1964 г. Това се случило в железопътния завод във Вроцлав. Едновременно във всички прозорци на 20 чисто нови вагона, току-що излезли от цеховете, се образували акуратно изрязани, кръгли отвори с диаметър 10 см.
„Призрачният стъклар“ продължил да пакости в Полша – този път в град Лодз. Сега пострадали автобусите от градския транспорт. Големият прозорец пред шофьора за броени мигове се покривал с малки кръгли отвори. Всичко това се съпровождало с тихи гърмежи, сякаш някой стрелял по автобуса. Този път отворите били наистина много – върху челния прозорец на автобусите по 52 дупки. Нито повече, нито по-малко. При това всички с еднакъв диаметър – 4 милиметра. Най-поразителното било, че когато повредените стъкла били поставени едно върху друго, отворите съвпаднали идеално.
Постепенно в Европа започнали да забравят за „призрачния стъклар“ – но си спомнили в белгийския град Антверпен през 1996 г. В една от тамошните университетски аудитории, по време на учебни занятия се чул пукот и върху прозореца се появил кръгъл отвор. Когато измерили диаметъра му, се оказало, че е 25 см. Още докато го разглеждали, се чул нов слаб гърмеж и до първия отвор се образувал втори, точно същият. Всички замрели, очаквайки трети – но с това се приключило.
В края на ХХ-ти век създавали доста комисии, които се опитвали да обяснят научно това странно явление – обвинявали и звукови вълни от ауспусите на автомобилите, и космически вибрации, и дефекти в стъклата още при производството. Но всичко си останало на ниво предположения и хипотези. Ясно и разбираемо обяснение за феномена на „призрачния стъклар“ не съществува и до ден-днешен.
