За хората от древния свят нямало съмнение, че душата на човек оцелява след смъртта на тялото. Те вярвали, че мъртвите на този свят продължават да живеят под друга форма в друг свят, в зависимост от няколко фактора – начинът им на живот, начинът, по който са погребани и как са запомнени сред живите. Вярата в живота след смъртта и онова, което се случва след нея, е различна в различните култури, но едно е сигурно – всички древни народи са вярвали, че смъртта не е крайната точка.
Призраците в Месопотамия
В културата на Месопотамия смъртта се разглежда, като последна форма на живот и връщане от „там“ няма. Земята, която принадлежала на мъртвите, била позната под много имена – едно от тях е „Irkalla” или „земята, от която няма връщане“. В нея мъртвите прекарват времето си в тъмнина, ядат пръст и пият от чаши, направени от кал. Това съществуване било последно за човека, независимо колко богат или беден бил той преди смъртта си.
Тази земя била управлявана от тъмна кралица, наречена Ereshkigal. Никой не можел да напусне това място, но въпреки това, понякога на душите им било позволявано да се върнат при живите, за да изпълнят някаква мисия. Призраците се появявали на земята, само ако трябвало да поправят нещо нередно. Въпреки, че призраците в Месопотамия се появявали с добри намерения, те винаги били нежелани гости, които бивали отпращани посредством магии, амулети, молитви и екзорсизъм.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
