Мнозина са чували за прочутите скандинавски воини – берсеркерите. Посредством специални психологически техники, а според някои изследователи и чрез определени гъби и билки с наркотично въздействие, те се докарвали до състояние на огромен прилив на енергия – “амок”, ставали безчувствени към болки и били способни сами да се сражават срещу десетки врагове. Техните противници изпадали в ужас, дори само при вида на един-единствен берсеркер, който съкрушавал и убивал вражеските воини, сякаш бил обсебен от злите духове на войната и смъртта. Старите автори пишат следното за берсеркерите (според някои изследователи тази дума означава “мечкоподобен”):
“Один умеел да прави така, че неговите хора влизали в боя без доспехи и били като бесни кучета и вълци, гризели щитовете, а по сила се сравнявали с мечките и биковете. Те убивали хората и не можели да бъдат победени нито с огън, нито с желязо.”
Но по-малко се знае за улфхеднарите. Ако се преведе буквално, “улфхеднар” означава “вълкоглав”. Често ги наричали “воини-вълци”. Те преминавали същия подбор, както и берсеркерите – привързвали ги към дърво с главата надолу и ги държали така, на границата между живота и смъртта, докато пред тях се откриело “тайнството на отвъдната страна”. След постигане на това “тайнство” воините избирали пътя на берсеркер или улфхеднар и започвали обучението си. Берсеркерите “мечки” били обучавани за сражения, като неистово силни воини, докато при улфхеднарите се наблягало повече на скоростта и тактиката. Ако направим историческа аналогия, берсеркерите можем да сравним със самураите, а улфхеднарите – с нинджите в старинна Япония.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
