Розетският камък представлява част от по-голяма базалтова плоча, датираща от 196 година пр.Хр, която представя свещеническо постановление, свързано с царя на Египет – Птолемей V. Текстовете, изписани върху каменната плоча са три, като по значение са еднакви, но са написани на различни езици – египетски йероглифи, гръцки и демотично писмо – факт, който неизмерно помага за дешифрирането им.
Камъкът е открит в египетския град Розета през 1799 година от Пиер-Франсоа Бушар. Бушар бил офицер от армията на Наполеон. Той изважда камъка от една стара стена, която била разрушена при строителни дейности. Един от офицерите на Бушар – генерал Мену, осъзнавайки важността на находката, изпраща камъка в Александрия. По-късно, камъкът е взет от британския генерал Томкинс Търнър и в крайна сметка находката намира своето място – Британския музей в Лондон.
Няколко световноизвестни учени се опитват да дешифрират надписите на Розетския камък, но англичанинът Томас Йънг пръв свързва йероглифите с Птолемей V, както и посоката, в която трябва да се четат символите. Въпреки това, в началото на 1820-те години текстът е напълно дешифриран от французина Жан-Франсоа Шамполион, който открива, че йероглифите всъщност са смесица от азбучни, определящи и сложни елементи. Така той допринася за пълното разчитане на древноегипетските символи.
Птолемей V
Розетският камък е с размери 112.3 на 75.7 сантиметра и е с дебелина от 28.4 сантиметра. На него има 12 реда текст, изписан с египетски йероглифи, 32 реда демотично писмо и 54 реда на гръцки. Тъй като липсват части от цялата оригинална плоча (Розетският камък е само част от по-голяма каменна плоча), никой от текстовете не е цял.
И трите текста се отнасят до указ, приет от свещеническия съвет на Мемфис, с който се потвърждава царствения култ към Птолемей V от Египет, една година след коронацията му. Текстът върху Розетския камък започва с огромна похвала за постиженията и владичеството на Птолемей V. Царят донесъл просперитет в Египет и инвестирал големи суми в храмовете – както за изграждането на нови, така и за възстановяването на старите. Освен това, Птолемей осигурявал злато за хората. Данъците били намалени или напълно отстранени, а много от затворниците, които преди се смятали за врагове на държавата, били освободени по време на царуването му. Птолемей V сразил враговете на Египет и дори се споменава за действия срещу вражеска крепост, чието падане се дължало на блокирането на каналите за градско водоснабдяване.
В знак на почит към всички тези действия на краля, във всички храмове, наречени „Птолемей, защитник на Египет“ трябвало да се постави негова статуя, на която имало 10 златни корони, а самите храмове трябвало да се посещават 3 пъти дневно от свещеници. Царят бил наричан бог Птолемей и бил „обичан от Птах“ (Птах е древноегипетският бог на изкуствата). Рождената дата на Птолемей, както и датата на коронацията му, според указа, трябвало да се отбелязват като национални празници, по време на които да се извършват жертвоприношения и пиршества. Освен това, всеки последен и всеки седемнадесети ден от всеки месец трябвало да са дни на празненство в почит на великия владетел и любимец на боговете.
Текстът завършва с това, че тези постановления трябва да бъдат изписани на три различни езика, а каменните плочи, върху които са изписани, да бъдат поставени във всички храмове – точно до статуите на този велик цар, който щял да живее за вечни времена.
