Още

    Розетският камък и значението на надписите му

    Розетският камък представлява част от по-голяма базалтова плоча, датираща от 196 година пр.Хр, която представя свещеническо постановление, свързано с царя на Египет – Птолемей V. Текстовете, изписани върху каменната плоча са три, като по значение са еднакви, но са написани на различни езици – египетски йероглифи, гръцки и демотично писмо – факт, който неизмерно помага за дешифрирането им.

    Камъкът е открит в египетския град Розета през 1799 година от Пиер-Франсоа Бушар. Бушар бил офицер от армията на Наполеон. Той изважда камъка от една стара стена, която била разрушена при строителни дейности. Един от офицерите на Бушар – генерал Мену, осъзнавайки важността на находката, изпраща камъка в Александрия. По-късно, камъкът е взет от британския генерал Томкинс Търнър и в крайна сметка находката намира своето място – Британския музей в Лондон.

    Няколко световноизвестни учени се опитват да дешифрират надписите на Розетския камък, но англичанинът Томас Йънг пръв свързва йероглифите с Птолемей V, както и посоката, в която трябва да се четат символите. Въпреки това, в началото на 1820-те години текстът е напълно дешифриран от французина Жан-Франсоа Шамполион, който открива, че йероглифите всъщност са смесица от азбучни, определящи и сложни елементи. Така той допринася за пълното разчитане на древноегипетските символи.

    Птолемей V

    Розетският камък е с размери 112.3 на 75.7 сантиметра и е с дебелина от 28.4 сантиметра. На него има 12 реда текст, изписан с египетски йероглифи, 32 реда демотично писмо и 54 реда на гръцки. Тъй като липсват части от цялата оригинална плоча (Розетският камък е само част от по-голяма каменна плоча), никой от текстовете не е цял.

    И трите текста се отнасят до указ, приет от свещеническия съвет на Мемфис, с който се потвърждава царствения култ към Птолемей V от Египет, една година след коронацията му. Текстът върху Розетския камък започва с огромна похвала за постиженията и владичеството на Птолемей V. Царят донесъл просперитет в Египет и инвестирал големи суми в храмовете – както за изграждането на нови, така и за възстановяването на старите. Освен това, Птолемей осигурявал злато за хората. Данъците били намалени или напълно отстранени, а много от затворниците, които преди се смятали за врагове на държавата, били освободени по време на царуването му. Птолемей V сразил враговете на Египет и дори се споменава за действия срещу вражеска крепост, чието падане се дължало на блокирането на каналите за градско водоснабдяване.

    В знак на почит към всички тези действия на краля, във всички храмове, наречени „Птолемей, защитник на Египет“ трябвало да се постави негова статуя, на която имало 10 златни корони, а самите храмове трябвало да се посещават 3 пъти дневно от свещеници. Царят бил наричан бог Птолемей и бил „обичан от Птах“ (Птах е древноегипетският бог на изкуствата). Рождената дата на Птолемей, както и датата на коронацията му, според указа, трябвало да се отбелязват като национални празници, по време на които да се извършват жертвоприношения и пиршества. Освен това, всеки последен и всеки седемнадесети ден от всеки месец трябвало да са дни на празненство в почит на великия владетел и любимец на боговете.

    Текстът завършва с това, че тези постановления трябва да бъдат изписани на три различни езика, а каменните плочи, върху които са изписани, да бъдат поставени във всички храмове – точно до статуите на този велик цар, който щял да живее за вечни времена.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови