Най-завладяващият въпрос за регенеративната медицина – защо някои организми могат да възстановяват основни части на тялото си като сърцето и крайниците, а други, като нас, хората, не могат? Отговорът на този жизненоважен въпрос вероятно е свързан с вродената имунна система на тялото, както се твърди в едно скорошно проучване на регенерацията на сърцето при ашолотъла (или мексикански саламандър) – организъм, който е шампион в регенерирането.
Клетъчната регенерация е като „Светия Граал“ на научните и медицински изследвания – способността да се регенерират клетки, тъкани и органи без необходимост от трансплантация, най-вече защото тя е невъзможна при хората. Мексиканският саламандър в този случай е от огромен интерес за биолозите, тъй като той може да възстановява крайниците, опашката, сърцето, гръбнака, очите си и други органи. Той определено не е обикновено животно. Освен това, могат да му бъдат трансплантирани органи без проблем, тъй като организмът му не ги отхвърля. Ашолотълът, за разлика от останалите опашати земноводни, които излизат от водата, щом достигнат полово зряла възраст, продължава да обитава водите.
Учените отдавна изследват саламандрите, а едно от последните проучвания, проведено от д-р Джеймс Годуин от Мейн, установява, че образуването на нова сърдечна мускулна тъкан при възрастните видове зависи от наличието на макрофаги – клетки, които са част от вродения имунитет при човека и изпълняват функцията на антиген представящи клетки, които играят съществена роля при изграждането на адаптивния имунитет. Когато има недостиг на макрофаги, саламандърът формира перманентна съединителна тъкан, която блокира регенерацията.
Това проучване има огромно влияние в медицината, тъй като е свързано с новите ни познания относно човешкото здраве. Саламандрите и хората имат общ предшественик, затова е възможно способността за регенериране да е вградена и в нашия генетичен код.
Проучванията на Годуин демонстрират, че формирането на съединителна тъкан играе съществена роля в блокирането на регенерацията. „Без макрофаги не може да има сърдечна регенерация“ – казва той. Неговата цел в момента е да намери начин, чрез който да активира тази възможност у хората чрез използване на медикаментозни терапии.
„Ако хората успеят да преодолеят фиброзната дегенерация по същия начин, по който го правят саламандрите, системата, блокираща регенерацията при хората, би могла да бъде прекъсната. Все още не знаем дали само съединителната тъкан предотвратява регенерирането или са замесени и други фактори. Но ако имаме късмет, е възможно да открием, че хората също могат да отключат способността си за регенерация“ – допълва Гоудин.
Вниманието на учените до момента се насочва върху бластемата – основното вещество, което се натрупва в основата на ампутиран крайник или увредена тъкан, което спомага за възстановяването. То координира инструкциите за повторно израстване на мускулите, хрущялите, костите, кръвоносните съдове, кожата – всичко това на правилното място и в точното време, за да се образува нов крайник.
Гоудин, който е имунолог, е заинтересуван от регенерирането, тъй като имунната система също взема участие във възстановяването на тъканите. Това негово проучване е продължение на едно по-ранно, при което се установява, че макрофагите също играят критична роля в регенерацията на крайниците. Следващата стъпка е да се изучи по-подробно тяхната функция при саламандрите и да се сравни с тази у хората.
