background img
апр. 5, 2017
3089 Views

Рицарският турнир

Автор:

Първият рицарски турнир е споменат в хрониките през 1066 г. Отначало това представлявало колективен сблъсък между две дружини. По-късно се появяват и индивидуалните двубои. С времето правилата за провеждането на турнирите се очертавали и уточнявали все по-конкретно и към края на XIII-ти век в Англия било завършено съставянето на общоприет регламент, задължителен за всички участници в турнири. Всеки рицар, който го нарушавал, губел коня и доспехите си, което съвсем не било малко. Днес в парично изражение това би била цената на луксозна лимузина. Можело и да бъде вкаран в затвор за 3 години.

За да се изключи възможността за силови действия от страна на зрителите, правилата забранявали те да присъстват на турнира в доспехи и с оръжие. Било постановено също, че участникът може да води със себе си не повече от трима въоръжени оръженосци, които носели отличителните знаци на господаря си. Въпреки това, в документите е споменато, че прочутият Улрих фон Лихтенщайн (който служи като прототип на героя на Хит Леджър в нашумелия филм “Като рицарите”) имал четирима оръженосци.

През XIII-ти век се появило нов вид специално турнирно копие – т. нар. “копие на мира”. То имало на върха си железен наконечник с три притъпени разклонения. Те позволяват силата да се разсее върху три точки и така да се намали опасността за живота на рицарите. Състезанието се смятало за приключено,  ако един от участниците бивал ранен или убит. При желание двубоят можело да бъде прекратен. Доспехите били обичайните, които се използвали и в реалните битки.

Обикновено, когато се каже “рицарски турнир”, в представата ни изникват двама конници, които се носят с насочени копия един срещу друг. Но имало и други видове турнири, както и пеши двубои.

Джостра (Joust)

Джострата представлява двубой на двама конни рицари, въоръжени с копия, мечове и кинжали. Те били разделени от особена преграда, чието предназначение било да попречи на бронираните коне да се сблъскат челно в пълен галоп. Начините за извоюване на победа били два:

– противникът да бъде изхвърлен от седлото;

– копието да бъде счупено в бронята или щита му (при условие, че неговото остане цяло).

Проблемът обаче бил, че истинското бойно копие било много здраво – затова и повалянето от седлото се срещало много по-често. Разбира се, това причинявало травми и наранявания. Ето защо започнали да използват специални турнирни копия с повишена чупливост   – например, кухи, нарочно подрязани и т. н. Така вариантът за победа чрез счупване на копието станал много по-вероятен. В късното Средновековие джострата се водела по многобройни правила, чието предназначение било да не се позволи на самозванци, които не били истински рицари, да вземат участие в турнира, както и да се намали опасността за живота на участниците.

Меле

Мелето представлявало сблъсък на два отряда рицари. Тази форма на турнира се използвала главно при неговото зараждане. Тогава не се предвиждало никакво специално защитно въоръжение. По времето, когато това била основната форма на рицарския турнир, обичайното предпазно средство била ризницата  – изплетена от стоманени халки, а не доспехите от плътни стоманени пластини, както в по-късно време. Затова и травмите, както и смъртните случаи, били доста по-чести. Оцелелите победители вземали екипировката на победените. Но не след дълго феодалните владетели забелязали, че в мелето загиват прекалено много рицари. Затова правилата станали по-ограничаващи. Броят на участниците бил намален, въвели се специални изисквания към доспехите и оръжията, забранено било да бъдат ограбвани победените. Така, в крайна сметка се стигнало до джострата.

Твърде разпространен епизод в романите и филмите е как рицарят вдига с копието си кърпичка, хвърлена от дама на трибуните. Това е просто вид “загрявка” преди турнира. Или пък след неговия край – ако някоя дама искала да покаже благосклонност към определен рицар, както и от любопитство кой ще успее да вдигне кърпичката. Този похват представлявал удобен случай за рицаря да покаже умението си във владеене на своето оръжие и в конната езда.

Вълча глутница

Една от най-впечатляващите форми на турнир била “вълчата глутница”. При нея на турнирното поле се намирали група рицари, като всеки се биел срещу всички други. Побеждавал онзи, който най-дълго остане върху седлото. Друг вариант за победа при “вълчата глутница” бил снемане на дадено украшение от шлема на противника – пера, ръкавица, кърпичка и др.

Категория:
История

Comments to Рицарският турнир

  • Вие да несте тъпи? Направете шибания текст да се копира….

    Никакво ноември 30, 2017 14:53 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title