апр. 16, 2020
615 Views

Сабите на прочутите хусари

Автор:

„Сабя, водка, кон хусарски – с вас се чувствам царски! Аз обичам кървавата битка!“ – с тези стихове Денис Давидов прославя навеки начина на живот на руските хусари.

Денис Давидов – известен поет-партизанин, герой от Отечествената война през 1812 г., е една от най-култовите фигури в руската история и култура.

Първоначално той служи в частите на тежката кавалерия – кавалергардите, но след това се преместил при „леките“ им колеги, хусарите. Всъщност, именно той прославил със своите стихове хусарските полкове, дързостта и безумната смелост на техните бойци. Разбира се, и любовта им към силните напитки, гуляите, веселбите и развлеченията.

Руски хусари. Снимка: Максим Блинов/Sputnik

Хусарите се прославили във войната против Наполеон като майстори на неочаквани, устремни атаки, често срещу превъзхождащ враг. Именно това било и главното предимство на леката кавалерия, от която те били част.

Основното оръжие на хусаря била сабя и чифт пистолети. Освен това, по 16 бойци във всеки ескадрон били въоръжени с мускетони, които изстрелвали картеч. Самата хусарска униформа била твърде живописна, отличавала се от облеклото на другите военни части и по мъжете в наперена стойка, облечени в нея, въздишала не една девойка.

Но в душата на хусара най-високото място било запазено за неговата сабя.

Руските хусари от епохата на Денис Давидов и войната срещу Наполеон били въоръжени с т.нар. лека кавалерийска сабя образец 1809 година. Също с нея през 1812 г. въоръжили и уланите (кавалерията, чието главно оръжие били дългите пики).

Също така, по време на Наполеоновите войни, тази сабя е била на въоръжение сред казаците от лейб-гвардейските полкове (които охранявали императора) и на драгуните на Кавказката инспекция (другите драгунски части били въоръжени с прави саби с широки остриета – „палаши“). Какво представлява тази сабя, която толкова била легнала в сърцата на хусарите?

Стандартната хусарска сабя образец 1809 г. има едноостро острие със средна степен на извивка. Общата й дължина е 1030 мм, дължина на острието – 880 мм, ширината му при ефеса е 36 мм. Теглото й е около 1400 г, като голяма част от него се пада на тежкия ефес (частта с дръжката).

Денис Давидов. Художник: Карл Хампелн. Снимка: Уикипедия

Самият ефес на леката кавалерийска сабя образец 1809 г. е стоманен (за разлика от месинговите ефеси при „палашите“ – широки прави саби, използвани в пехотата и в тежката кавалерия – кирасирите). „Гардата“, т. е. предпазителят, е разположена асиметрично спрямо острието. Тя се формира от прав кръст, а две странични дъги осигуряват допълнителна защита за ръката. Горната част на ръкохватката е прикрита със стоманена планка, която преминава плавно към острието. Самата ръкохватка е дървена, обвита в кожа. По специални каналчета, както било обичайно за онова време, я обвивала още и стоманена тел.

Ножницата на тази сабя била стоманена, с два пръстена за хоризонтално окачване по традиционния начин – с острието надолу. Но понякога използвали и други ножници – дървени, покрити с черна кожа, с месингови фигурни украшения.

Тази сабя служила вярно на хусарите и уланите до 1819 г., когато била заменена с оръжие от нов тип – с по-тясно и по-право острие, което било подходящо предимно за пробождане. По време на Наполеоновите войни сабите служели най-вече за сеч – това било и главното им предназначение. Едва в края на първата четвърт на ХІХ век в Европа се засилила тенденцията да се дава предимство на пробождащите удари със сабята, вместо на посичащите.

Руските кавалерийски остриета се развивали в унисон с тази европейска насока въпреки, че никога не станали чисто пробождащи, за разлика от западните модели.

 

loading...
Категория:
Любопитно
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu