Още

    Сабите на прочутите хусари

    „Сабя, водка, кон хусарски – с вас се чувствам царски! Аз обичам кървавата битка!“ – с тези стихове Денис Давидов прославя навеки начина на живот на руските хусари.

    Денис Давидов – известен поет-партизанин, герой от Отечествената война през 1812 г., е една от най-култовите фигури в руската история и култура.

    Първоначално той служи в частите на тежката кавалерия – кавалергардите, но след това се преместил при „леките“ им колеги, хусарите. Всъщност, именно той прославил със своите стихове хусарските полкове, дързостта и безумната смелост на техните бойци. Разбира се, и любовта им към силните напитки, гуляите, веселбите и развлеченията.

    Руски хусари. Снимка: Максим Блинов/Sputnik

    Хусарите се прославили във войната против Наполеон като майстори на неочаквани, устремни атаки, често срещу превъзхождащ враг. Именно това било и главното предимство на леката кавалерия, от която те били част.

    Основното оръжие на хусаря била сабя и чифт пистолети. Освен това, по 16 бойци във всеки ескадрон били въоръжени с мускетони, които изстрелвали картеч. Самата хусарска униформа била твърде живописна, отличавала се от облеклото на другите военни части и по мъжете в наперена стойка, облечени в нея, въздишала не една девойка.

    Но в душата на хусара най-високото място било запазено за неговата сабя.

    Руските хусари от епохата на Денис Давидов и войната срещу Наполеон били въоръжени с т.нар. лека кавалерийска сабя образец 1809 година. Също с нея през 1812 г. въоръжили и уланите (кавалерията, чието главно оръжие били дългите пики).

    Също така, по време на Наполеоновите войни, тази сабя е била на въоръжение сред казаците от лейб-гвардейските полкове (които охранявали императора) и на драгуните на Кавказката инспекция (другите драгунски части били въоръжени с прави саби с широки остриета – „палаши“). Какво представлява тази сабя, която толкова била легнала в сърцата на хусарите?

    Стандартната хусарска сабя образец 1809 г. има едноостро острие със средна степен на извивка. Общата й дължина е 1030 мм, дължина на острието – 880 мм, ширината му при ефеса е 36 мм. Теглото й е около 1400 г, като голяма част от него се пада на тежкия ефес (частта с дръжката).

    Денис Давидов. Художник: Карл Хампелн. Снимка: Уикипедия

    Самият ефес на леката кавалерийска сабя образец 1809 г. е стоманен (за разлика от месинговите ефеси при „палашите“ – широки прави саби, използвани в пехотата и в тежката кавалерия – кирасирите). „Гардата“, т. е. предпазителят, е разположена асиметрично спрямо острието. Тя се формира от прав кръст, а две странични дъги осигуряват допълнителна защита за ръката. Горната част на ръкохватката е прикрита със стоманена планка, която преминава плавно към острието. Самата ръкохватка е дървена, обвита в кожа. По специални каналчета, както било обичайно за онова време, я обвивала още и стоманена тел.

    Ножницата на тази сабя била стоманена, с два пръстена за хоризонтално окачване по традиционния начин – с острието надолу. Но понякога използвали и други ножници – дървени, покрити с черна кожа, с месингови фигурни украшения.

    Тази сабя служила вярно на хусарите и уланите до 1819 г., когато била заменена с оръжие от нов тип – с по-тясно и по-право острие, което било подходящо предимно за пробождане. По време на Наполеоновите войни сабите служели най-вече за сеч – това било и главното им предназначение. Едва в края на първата четвърт на ХІХ век в Европа се засилила тенденцията да се дава предимство на пробождащите удари със сабята, вместо на посичащите.

    Руските кавалерийски остриета се развивали в унисон с тази европейска насока въпреки, че никога не станали чисто пробождащи, за разлика от западните модели.

     

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови