апр. 15, 2020
321 Views

Хауърд Блекбърн – морякът, който доказа, че няма невъзможни неща

Автор:

Хауърд Блекбърн започва като като рибар, който се опитва да си изкарва прехраната първо в Нова Скотия, а след това в Масачузетс. 24-годишен Блекбърн се превръща в местна легенда през 1883 г., когато зимна буря отклонява неговата шхуна от курса. Капитанът трябвало да гребе при минусови температури, за да се върне, без да използва ръкавици. Знаейки какво ще се случи, Блекбърн държал ръцете си свити, за да може да продължи да гребе, дори когато замръзнат. Той се върнал след плаване в продължение на пет дни без храна, вода или сън. Неговият колега рибар умрял още на втория ден от хипотермия, а Блекбърн загубил всички пръсти на ръцете си и един пръст на крака.

Хауърд Блекбърн, снимка: capeannmuseum.org

Жителите на Глостър, където Хауърд се установил след възстановяването си, го посрещнали като герой. За да помогнат на моряка, организирали набиране на средства. Те му дали около 500 долара, много пари за онези времена. С тези пари Блекбърн отваря малък магазин за морски стоки. Скоро получава патент за продажба на алкохолни напитки. Риболовната кариера на Блекбърн приключила, но неговата героична, нова репутация му помогнала да отвори механа, която стои и до днес.

Въпреки успешния брак и процъфтяващата търговия, Хауърд не можел да стои на сушата дълго. Когато Златната треска започнала в Аляска през 1897 г., отишъл там, за да опита късмета си. Не намерил злато и бил принуден да се върне у дома.

Плакат за Хауърд Блекбърн

През 1899 г. животът на Хауърд се променил драстично. Казват, че причината била книгата на Джошуа Слокъм, в която описал пътуването си около света с платноходка. Впечатлен от прочетеното, Блекбърн решил да повтори пътуването на Алфред Йенсен, като направи самостоятелен преход от Глостър в САЩ до Глостър на британския бряг.

Изненадващо бързо направил подготовката за пътуването. Още на 18 юни 1899 г. яхтата му „Грейт уестърн“ тръгнала от кея на яхт клуба в Глостър. За опасното пътуване Хауърд избрал лодка с водоизместимост 4,7 тона, дължина 9,14 метра и ширина 2,6 метра. Някои неща по нея трябвало да бъдат преработени предварително, за да може човек без пръсти да я управлява. Вместо мотоблок е монтиран удобен волан, направени са специални устройства за управление на платната. Блекбърн си осигурил прясна вода и храна за три месеца, както и необходимите инструменти и оборудване за морето.

Яхтата на Хауърд Блекбърн „Грейт уестърн“

Плаването започнало с неприятности. Очевидно е, че последствията от замръзването и морския климат, са дали своето отражение. Хауърд изпитвал остри болки на местата с измръзване, имал и треска. Морякът дори мислел да се върне. Но времето било благоприятно, яхтата с неподвижно кормило поддържала курса си добре и Хауърд решил да изтрае няколко дни. Постепенно болката преминала и пътуването продължило без особени затруднения.

През деня Хауърд обикновено спял 5-6 часа, поставяйки кораба на дрейф, а през нощта стоял буден, опасявайки се от сблъсък с кораби, които може би просто няма да забележат малката му яхта.

На сутринта на 16 август морякът видял сушата, а на 19 август, на 62-ия ден от плаването, лодката влязла в пристанището на Глостър, където в Блекбърн бил посрещнат възторжено. До американския Глостър била изпратена телеграма: „Пресякох Атлантика. На шестдесет и втория ден пристигнах безопасно в Англия.“

Връщайки се в Америка, Хауърд не почивал на лаврите си, а замислил следващото пътуване. За него купил нова, по-бърза яхта, която нарекъл „Грейт рипъблик“. Тя била по-малка от предишната – с дължина 7,6, ширина 2,1 метра, но можела да поеме около 30 квадратни метра платна.

Яхтата на Хауърд Блекбърн „Грейт рипъблик“.

Морякът, който тогава бил на 42 години, призовал всички да се състезават с него плавайки от Америка до Европа. “Ако няма такива смелчаци”, казал той, “ще отида сам и ще измина целия път за четиридесет и пет дни.” Не се намерили смели мъже, готови да се състезават с прославения завоевател на Атлантика.

Без да чака съперници, на 9 юни 1900 г. Хауърд тръгнал с яхтата си на изток. Този път плаването се провело в по-трудни условия. В продължение на две седмици яхтата била блъскана от жестоки бури. Няколко дни морякът трябвало да изкара без сън, като поддържа яхтата в правилния курс.

Още на 17 юли, след като прекарал 38 дни в морето, Блекбърн достигнал крайбрежието на Португалия. В Америка, където се завърнал с параход, смелият моряк бил посрещнат като национален герой.

Хауърд Блекбърн

Почивката и този път била кратка. Хауърд планирал пътуване до езерата и реките на Северна Америка. През 1902 г. с яхтата „Грейт рипъблик“ преминава през езерата Онтарио, Ери, Хурон и Мичиган. След това отново плава в морето, обикаляйки Флорида, където започва да търси пиратски съкровища. Въпреки че не намира съкровища, той бил доволен от пътуването.

Фатален бил поредният опит за завладяване на Атлантика. 7 юни 1903 г. Блекбърн отново тръгва към бреговете на Европа на борда на малката яхта „Америка“. Но този път морето се оказало по-силно от човека. Силните бури нанесли значителни щети на яхтата, принуждавайки Блекбърн да се обърне обратно.

Хауърд Блекбърн повече не предприема морски пътувания на дълги разстояния. Но в историята на самостоятелните морски пътешествия остава „първи и единствен“.

Автор: Десислава Михалева

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title