Още

    Шаманизъм, тангризъм и магически обреди

    Съхранени са свидетелства от древната българска история за извършване на магически ритуали от страна на българския владетел – кана. В една анонимна византийска хроника е описано как „Крум според обичая си принесъл в жертва, вън от Влахернската врата, много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали.“ Българите в езическия си период имали свои магически практики. Описаната в този случай е свързана с жертвоприношения на хора и животни и с магическата сила на водата, докато българският владетел изпълнява ролята на върховен жрец. За различните други магии при българите-езичници можем само да гадаем, защото не са подробно описани в историческите източници.

    Не така стои обаче въпросът с шаманистките и тангристките практики на различните близкоизточни и далекоизточни племена, влезли в съприкосновения с християнска Европа по пътя на своите завоевания. Племената на хуните и на тюрките са известни с практикуваните от тях шаманизъм (повече при първите) и тангризъм (повече при вторите). Бързо да се уточни, че шаманизмът и тангризмът съдържат в себе си магия. Затова те са магически практики, каквато практика е описаната с кан Крум по време на опита му да завладее Константинопол през 813 г. Но шаманизъм и тангризмът са родствени с българската езическа магия, без да са едно и също с нея. Липсват преки свидетелства българите преди приемането на християнството да са били тангристи и шаманисти.

    Кан Крум пирува след победата над византийците:

    Любопитно е да се знае, че шаманизмът и тангризмът по същество не се различават особено един от друг. Само че, при древният тангризъм ханът играе ролята на върховен шаман в ритуала. Спорно е доколко двете могат да се определят като религия. По-скоро става дума за мистични, духовни и магически учения, чиято цел е нравствено усъвършенстване и постигане на близост с отвъдното. Тангризмът е научен термин, който въвежда френският специалист Жан-Пол Ру, за да означи върховния бог в древнотюркския пантеон. Този бог – това е Небето (Тангра). Другите по-важни богове от този пантеон са Умай и Йер суб.

    За първи път шаманизъм е описан от византиеца Приск е V в., който имал възможността да прекара известно време и да опише степната империя на великия Атила – Бича божий. Приск твърди, че сред приближените сановници на Атила едни от най-почитаните носят титлата „кам“, т. е. шаман. Техният водач се нарича ата кам – значи шаман баща на всички шамани. Докато с титлата яш кам се означавал човекът, който бил дясна ръка на владетеля. Атила ползвал своите камове (шамани) за близки съветници и посланици в чужди държави.

    На какви магии и вълшебства били способни шаманите? Обяснения за това се намират в „Историята“ на Менадър Протектор от средата на VI в. Византийският хронист пише, че „някои хора от тези племена, както ни увериха, имат способността да прогонват нещастието, взимали вещи, които били оплячкосали от римляните, и ги натрупвали на огромна камара. После запалвали клони от кедрово дърво и ги размахвали над струпаните вещи, нашепвайки в същото време тайнствени слова, примесени със звън на камбани и удряне на дайре. Докато извършвали всичко това, изпадали в транс, произнасяйки клетви, посредством, които прогонвали злите духове, обитаващи вещите. На тези хора им се приписвала силата да очистват хорските души и да ги пазят от зли духове.“ За шаманите музиката извиква състояние на транс, към което се стремят. Магическите им слова се пазят в дълбока тайна от непросветени. Огънят, водата и свещеното дърва са задължителни елементи на магията им.

    При тангризмът върховен бог е Небето (Тангра), а ханът е негова проекция на земята. По волята на Небето според тангристите се случва всичко на земята. Тъй като владетелят е най-близко до бога (небето), той за народа е и върховният жрец и шаман. Той има магьоснически и свръхчовешки способности. В началото на всяка година каганът (великия хан) на тюрките извиквал най-приближените си хора и ги водел в пещерата на предците, където трябвало да извършат жертвоприношение в тяхно име. А през пролетта същите се събирали отново и в реката принасяли жертва на Небето (Тангра).

    Избраният за хан (каган) на тюрките, за да докаже магическите си способности на шаман, трябвало да премине през едно изпитание, в което рискувал живота си. Хранените му хора образували около него кръг, а той оседлавал коня си и яздел вътре с пристегнато на врата си въже. Въжето се пристягало, в очакване той да изрече пророчески слова, за да го пуснат. Ако ли не – удушавали го, значи не е достоен да бъде пратеник на Небето (Тангра).

    Тангризъм се практикува и днес като мистично и религиозно учение, макар да липсва върховният жрец – владетелят (хана). Тангристите ходят да се молят в предварително избрана планинска местност, където расте свещената за тях бреза. Сред участниците в култа са само мъже. Ритуалът протича под нашепването на свещени думи и молитви от главния шаман, отправяни към Небето. Запалва се огън. После тръгват да обиколят три пъти брезата, носейки чаши с кумис (кобилско мляко) и с вино в ръце. След като свършат с обиколките, изпиват съдържанието на чашите и заколват агнетата, приготвени за жертвоприношение. Молят Небето да ги дари с плодородие и да ги благослови.

    Магическите ритуали в езическо време са много любопитни заради сходствата, които всички имат малко или много помежду си. Тези ритуали са израз на първобитните нагласи у човека.

    Шаманистки ритуал:

    http://tatarkam.livejournal.com/197679.html

    Шамани от племето на бурятите:

    http://paranormal-news.ru/news/shamanskaja_bolezn/2011-10-04-3826

    Съвременни тангрианци:

    http://rus.azattyk.org/content/kyrgyzstan_religious_situation/25079518.html

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови