Съхранени са свидетелства от древната българска история за извършване на магически ритуали от страна на българския владетел – кана. В една анонимна византийска хроника е описано как “Крум според обичая си принесъл в жертва, вън от Влахернската врата, много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали.” Българите в езическия си период имали свои магически практики.
Описаната в този случай е свързана с жертвоприношения на хора и животни и с магическата сила на водата, докато българският владетел изпълнява ролята на върховен жрец. За различните други магии при българите-езичници можем само да гадаем, защото не са подробно описани в историческите източници.
Не така стои обаче въпросът с шаманистките и тангристките практики на различните близкоизточни и далекоизточни племена, влезли в съприкосновения с християнска Европа по пътя на своите завоевания. Племената на хуните и на тюрките са известни с практикуваните от тях шаманизъм (повече при първите) и тангризъм (повече при вторите).
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
