апр. 6, 2020
555 Views

Шеги и измами в историята

Автор:

Както и в наши дни, в стари времена също имало шегаджии и измамници, които се забавлявали на гърба на други хора. Понякога шегите им били съвсем невинни, просто заради веселието. В други случаи използвали доста жестоки методи, за да накарат другите да се смеят. От време на време подобни веселби се обръщали срещу самите веселяци.

Розите на Хелиогабал, Алма-Тадема, 1888. Снимка: Уикипедия

Такъв шегаджия бил римският император Хелиогабал (упр. 218-222 г.), който получил трона на 14-годишна възраст. А какво може да се очаква от тийнейджър? Той не бил жесток, като Калигула или Комод. Но периодично си позволявал подли шегички спрямо онези подчинени, чиято кариера пропадала и не вървяла добре. Той ги канел да седнат на специална възглавница след вечеря. Древните римляни разказват, че подобна възглавница издавала звук, когато човек седнел върху нея. Но това била само една от невинните шеги на императора-тийнейджър. По-шокиращите били свързани с хищни животни. Хелиогабал напивал гостите си, след което ги оставял да спят в двореца. Щом пияният гост заспивал, слугите по заповед на императора докарвали в леглото му лъвове, мечки, леопарди и други хищни животни. Когато гостите се събуждали сред този зоопарк, Хелиогабал искрено се веселял при вида на уплахата им. Истинско облекчение римляните изпитали, когато императорът с девиантно поведение бил брутално свален от трона на 18-годишна възраст. Той бил обезглавен публично, а паметта му – официално прокълната с указ на Сената.

Италианският ренесансов архитект Филипо Брунелески (1377-1446) също много обичал да се шегува. Той предпочитал, така да се каже, практични шеги. Най-известната от тях била шегата с дърводелеца Мането, по прякор „Дебелия“. Той бил много добродушен, преуспяващ майстор на мебели. Но веднъж пропуснал обществено събрание. Брунелески се възползвал от това. Той убедил суеверния дърводелец, че бил разменил тялото си с друг човек. Архитектът подготвил още хора, които при среща с Мането го убеждавали, че той всъщност не е Мането – а известният флорентинец Матео.

Филипо Брунелески. Снимка: Уикипедия

Веднъж Мането затворил дюкяна и се отправил към дома си. Брунелески обаче вече бил влязъл там. Дърводелецът напразно се опитал да отвори вратата на къщата си. Отвътре отговарял „собствения“ му глас. Това бил, всъщност, Брунелески, който нарекъл себе си „Мането“, а него – Матео. Паникьосаният истински Мането избягал към съседния площад. Но там го срещнал познатият му градски страж Донатело, който започнал да го нарича „Матео“ и го арестувал заради дългове. Цяла нощ дърводелецът се измъчвал в килия на стражницата. На следващия ден ситуацията се влошила. Сутринта се появили роднини на Матео, които изплатили дълга му и отвели дърводелеца Мането в своя дом. По пътя му се карали за дълговете, наричайки го Матео. Ден по-късно Мането най-сетне се уверил, че всъщност е Матео. После слугите го упоили с приспивателно и го отвели в истинския му дом. На сутринта братята Матео се появили и започнали да го наричат с истинското му име Мането. Те му разказали през смях, че техният брат Матео бил решил, че е дърводелецът Мането. На свой ред той им разказал своя „сън“, че се бил преродил в Матео. Но когато истината била разкрита, Мането от срам напуснал Флоренция и се преселил в Унгария.

В света е известна и друга измама, която предначертала историята за векове напред. Тя е позната като „Дарението на Константин“. През VІІІ век римски монаси написали фалшив документ, чрез който римският император Константин Велики уж бил прехвърлил властта над Рим и други територии на папа Силвестър I (упр. 314-335) и неговите приемници. Константин уж бил направил такъв подарък от благодарност, че се излекувал от проказа. Според този документ на папата се предавали регалиите на императора, короната, Рим и цялата Римска империя.

Фреска от 13 век, папа Силвестър и Константин показват Дара. Санти Куатро Коронати, Рим. Снимка: Уикипедия

Тази фалшификация изиграла огромна роля за формирането на християнството в Западна Европа. Отначало „Дарението на Константин” било забравено за няколко века. Но през XI век то отново било извадено на светло от папа Лъв IX. Той започнал да го цитира като доказателство за легитимността на папската власт над европейските монарси. Започнали да смятат, че този документ е автентичен.

През Ренесанса разкрили измамата, но папите не признали фалшификацията – само престанали да я използват като аргумент. До ден-днешен мнозина вярващи католици смятат, че „Дарението на Константин“ е истинско.

 

loading...
loading...

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu