Общоприето е да се смята, че Спарта била военно и политически най-силният град-държава в Древна Гърция. С това е трудно да се спори, като се има предвид резултата от дългогодишната Пелопонеска война (431-404 г. пр. Хр.). Спарта победила и в продължение на 30 години била хегемонът в Древна Гърция.
Но в Пелопонес имало един град-полис, където не се страхували от спартанците по простата причина, че нерядко ги тупали на бойното поле. Това бил Аргос. Този град-държава възникнал в източната част на Пелопонес много преди Спарта, по времето, когато в Гърция процъфтявала микенската цивилизация. До един момента Аргос бил скромен полис в сянката на своите съседи – могъщите Микена и Тиринт. Но в края на XIII в. пр. Хр. в Пелопонес нахлули диви дорийски племена. Те не оставили камък върху камък от Микена и основали нови градове – Спарта, Месина, а на Аргос вдъхнали нов живот и блестяща история.
Илюстрация на Аргос от Винченцо Коронели , 1688 г. Снимка: Уикипедия
Градът бил много благоприятно разположен – на няколко километра от брега на Арголийския залив, върху 300-метровата планина Лариса, царуваща над широки плодородни долини, където се отглеждали жито, грозде и маслини.
Много полиси през VIII век пр. Хр. поради липса на земя и поминък се впуснали в процес, който днес наричаме емиграция – но не и Аргос. Защо му било да основава колонии в чужди краища, щом имал своя плодородна земя и никого не пускал в нея? Богатствата му се увеличавали от ден на ден. През VII в. пр. Хр. керамиката на Аргос се считала за една от най-добрите в Гърция. Сред победителите в Олимпийските игри гъмжало от аргосци. Поклонници от цяла Гърция се стичали към величествения храм „Херейон“ (в Аргос главен бил култът към Хера, съпругата на Зевс).
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Цар Калоян – един от владетели, заради които българите имаме славата на велик народ
Но превъзходството на Аргос било не само културно. Именно в този полис за пръв път се появяват прочутите гръцки хоплити: воини, въоръжени с копие и голям кръгъл щит – хоплон. Те съставяли тежко въоръжената пехота, която в по-късни епохи обръщала в бягство перси, картагенци и дори непобедимите македонци.
В Аргос изобретили и за първи път използвали в битка гръцката фаланга. Преди това гърците – и дорийците, и подчинените от тях ахейци, се биели примитивно и грозно: тълпа срещу тълпа. Без блясък и естетика! В Аргос този въпрос бил решен елегантно и рационално: създали фаланга с дълбочина 6 редици (спартанците по-късно увеличили дълбочината до 8, а тиванците и македонците стигнали дори до 16 редици), измислили как фалангата трябва да действа на бойното поле и решили, че десният фланг ще бъде главен – там поставяли най-добрите, обучени и опитни бойци.
Въоръжението също се променило: войниците имали кираси (нагръдни брони) от бронз или плътна ленена вата, разкошни шлемове с гребени, и кръгли щитове с две вместо една дръжка – по-късно нарекли тези щитове „хоплони“.
Два вида на атакуваща позиция при хоплит. Снимка: Уикипедия
Сблъсъкът между Аргос и Спарта бил само въпрос на време. И през VII в. пр. Хр. той започнал. През 669 г., когато в Аргос управлява могъщият Фидон, се състояла главната битка между спартанците и аргосците при Хисия. Аргос победил категорично, а Спарта за няколко десетилетия забравила за войни срещу него.
Но малко по малко Спарта се възстановила и до средата на VI век пр. Хр. почти целият Пелопонес бил под неин контрол. С изключение пак на Аргос.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Произходът на името „България“
Историята на Османската империя
Въпросът кой да бъде господар на Пелопонес бил решен в битката при Тиреатида през 546 г. пр. Хр. Това не било обикновено сражение – то се провело почти по правилата на спортен двубой. И Аргос, и Спарта изпратили на бой по 300 от най-добрите си хоплити. Тези 600 души самоотвержено се сражавали от зори до здрач. В крайна сметка оцелели само трима – двама аргосци и един спартанец. Първите хукнали към Аргос възможно най-бързо, за да уведомят за победата си (нали двама от тях оцелели!), а спартанецът събрал колкото може повече аргоски брони и оръжия от бойното поле – и когато се завърнал, гордо заявил, че Спарта е победител в грандиозния двубой, като демонстрирал пленените вражески доспехи.
Така нито Аргос, нито Спарта признали победата на врага и беше решено битката да се „преиграе“. Но в това „преиграване“ Спарта се оказала по-силна и Аргос бил принуден да се подчини.
В началото на II век пр. Хр. спартанският цар Набис предизвикал самия Рим, а причината за войната бил именно Аргос, който тогава спартанците превзели. Пелопонеските гърци не одобрили тази агресия; те въобще не искали нов възход на Спарта и призовали римляните на помощ. Войната завършила с поражението на Набис – силите били твърде неравностойни, и Аргос отново станал независим. Разбира се, дотолкова, доколкото гърците по това време можели да бъдат независими от Рим. Така настъпил постепенният и окончателен залез на славния град.
ПРОЧЕТИ ОЩЕ:
Волжка България или Страната на градовете
Византийската империя – възход и падение
Племето Авари и връзката им с българската история
Древната история на Първото българско царство. Къде са живели прабългарите на Аспарух?
Любопитни факти за Персийската империя
Прабългарите преди основаването на собствена държава
