Историята на шпагата започва в Испания, където тя става популярна около 1460 г. Причината е, че вследствие появата на огнестрелните оръжия дългият и широк меч, подходящ за борба срещу воин, защитен от броня, загубил своята актуалност. Парчето олово и силата на барута намалили силно ефективността на доспехите и олекотили хладните оръжия на прочутата испанската пехота.
Мечове, копия, пики и алебарди още дълго време останали на служба, но сериозно загубили в размер и тегло. Вече нямало нужда пехотинецът и конникът да разбиват бронята на врага. Просто я пробивали бързо и без особена трудност – бум! И кавалеристът-кирасир (от „кираса“ – нагръдна броня) се озовавал на земята с дупка в кованите си доспехи. Така огнестрелните оръжия извършили преврат в настъпателната и отбранителна тактика на онова време.
Едновременно с това претърпяло промени и хладното оръжие на пехотата. На мястото на тежките, нерядко двуръчни (за хващане с две ръце) мечове дошли шпагите. Шпагата по същество представлява същия меч, но силно изтънен и многократно по-лек.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
