Да виждаме музиката. Да чуваме цвета. Да усещаме вкуса на думите. Звучи невъзможно, но за част от населението това всъщност е възможно. Нарича се синестезия – рядко неврологично състояние, при което стимулирането на едно от сетивата ни задейства усещанията и на другите ни сетива. Художничката Мелиса Маккракън от Канзас, Мисури добива огромна популярност, благодарение на рисунките ѝ, вдъхновени от цветовете, които вижда, докато слуша музика. Оказва се, че артистите са в голяма помощ за учените, които се опитват да открият повече за синестезията.
Терминът синестезия означава „сетива, които възприемат съвместно“ и идва от гръцкото „syn” („заедно“) и „aesthesis” („усещане“). Така наречената developmental synesthesia е най-често срещаната форма на състоянието, като 4% от населението я изпитва. Въпреки това е трудно да се определи и изследва достатъчно, тъй като хората със синестезия често са неправомерно обвинявани в употреба на наркотици или за тях се смята, че имат шизофрения, така че обикновено те прикриват това свое състояние.
В края на 19 и началото на 20 век изучаването на синестезията става все по-често, но проучванията са предимно описателни, докато през 70-те години се провеждат официални психологически изследвания на тази тема. Психологът от Йейл д-р Лари Маркс е автор на първият значителен психологически документ, който публикува своите изследвания през 1975 година в “Psychological Bulletin”. Екип от учени, ръководен от д-р Саймън Коен, открива през 1987 година първите доказателства, че преживяванията от синестезията остават последователни с течение на времето. Използвайки позитронно-емисионна томография и магнитно-резонансна томография Коен и екипът му установяват, че за хората със синестезия, които твърдят, че чуват цветове, частите на мозъка, отговарящи за зрителните възприятия показват завишена активност, когато човекът чува някакви звуци, което не се случва при хората със синестезия. Независимо от нарастващия брой изследвания, невролозите все още не са напълно наясно с всички аспекти на неврологичното състояние и последиците от него.
Засега са описани повече от 60 вида синестезия, но най-често срещаната форма, която изпитват около 64% от хората, е „grapheme-color synesthesia”, при която дадена буква кара човек да вижда определен цвят. Втората най-разпространена форма на състоянието е „time-color synesthesia”, при която името на даден ден или месец кара човек да вижда определен цвят, а третата форма е така наречената „sound-color synesthesia” – при която определен звук кара човек да вижда даден цвят. Това е формата на синестезия, която художничката Мелиса Маккракън има. Тя споделя, че е осъзнала това, когато е била на около 15-годишна възраст, след като пита брат си какъв цвят е буквата “C”. тогава Мелиса узнава, че не всички виждат цветове в книгите, математическите формули или на коцерти.
Мелиса споделя, че синестезията не я разсейва, а напротив – добавя уникална живост в света ѝ. Друг известен художник, изпитващ това състояние е Василий Кандински, който се отказва от кариерата си, свързана с правото, за да изучава рисуване. Хора от други дисциплини също са имали синестезия – като музиканта Дюк Елингтън, физикът Ричард Файнман и физикът и изобретател Никола Тесла. Оказва се, че през годините синестезията е вдъхновявала не само артисти, но и велики личности от научните среди.
