background img
авг. 26, 2011
18196 Views

Случаят “Дятлов”

Автор:

Случаят “Дятлов” се отнася за събитие, довело до смъртта на девет скиора в северната част на Урал в нощта на 2 Февруари 1959г. Жестоката сцена се разиграва на източното било на планината Холат Сяхил – наричана от местните Планината на мъртвите. След инцидента планинският проход е наречен проход Дятлов, на водача на групата, Игор Дятлов. Очевидци на случилото се няма и съветските следователи определили единствено, че “непреодолима неизвестна сила” е причината за смъртта. Хронологията на събитията също остава неясна, поради липсата на свидетели и доказателства.

Групата

Десет младежа сформирали ски група, която трябвало да премине през северната част на Урал в Свердловска област. Водач на групата бил Игор Дятлов. Останалите били още седем мъже и две жени – повечето все още студенти или наскоро завършили. Игор Дятлов, Зина Колмогорова, Людмила Дубинина, Александър Колватов, Рустен Слободин, Юри Кривонищенко, Юри Дорошенко, Николай Тибо-Бриньол, Александър Золотарев и Юри Юдин поели на последното си пътешествие. Целта на експедицията била достигането на Отортен, на около 10 километра от мястото на инцидента. Маршрутът по това време на годината попадал в категория 3, най-трудната. Всички членове на групата били опитни скиори и участвали в дълги планински преходи и преди.

Дубинина, Кривонищенко, Золотарев и Тибо-Бриньол

На 25 Януари младежите пристигат с влак в Ивдел, градче в центъра на северната Свердловска област. От там се качват на превоз за Вижай – последното населено място толкова на север. На 27 Януари започват похода си към Отортен, но на следващия ден Юри Юдин се разболява и се връща. Той няма представа, че тогава вижда приятелите си за последен път.

Дубинина прегръща Юдин, който се разболява и се връща.

Благодарение на дневниците и камерите, открити около последния им лагер, следователите успяват да проследят пътя на групата до деня преди инцидента. На 31 Януари деветимата достигат стръмнина и започват приготовления за изкачване. В една гориста долина те оставили излишната храна и оборудване, които щели да им бъдат нужни на връщане. На следващия ден започват да се катерят, като най-вероятно са планирали да прехвърлят върха и на следващата нощ да пренощуват от другата страна, но времето се е влошило и снежна буря ги отклонила на запад, към върха на Холат Сяхил. Когато разбират за отклонението, групата решава да лагерува там.

Търсенето

Доброволци претърсват района

Уговорката била Дятлов да изпрати телеграма до спорния клуб веднага щом се върнат във Вижай. Очаквало се това да се случи не по-късно от 12 Февруари, но когато датата дошла, от скиорите все още нямало никакви вести. Не последвала реакция – все пак често се случвало подобни експедиции да закъсняват с по няколко дни. Чак след като роднини на младежите настояли за спасителна операция, по маршрута били изпратени групи от доброволци, които да ги търсят. Това се случва на 20 Февруари – повече от седмица след очакваното завръщане на групата. По-късно в търсенето се включили армията и полицията, които осигурили самолети и хеликоптери.

Хеликоптер, участващ в търсенето.

На 26 Февруари бил открит изоставеният лагер на Холат Сяхил. Палатката била разкъсана отвътре, а следи от стъпки водели към близка гора, но след 500 метра се губели. В началото на гората, под един висок бор откриват останки от огън, както и първите две тела – тези на Кривонищенко и Дорошенко. Те били боси и само по бельо. Между това място и лагера били разпръснати телата на Дятлов, Колмогорова и Слободин. Те били застинали в такива пози сякаш се опитвали да се върнат в лагера. Тримата са открити на разстояния 300, 480 и 630 метра от високия бор. Останалите четирима от групата се издирват повече от два месеца. Най-накрая са открити на 4 Май, под четири метра сняг, дълбоко в същата борова гора.

Разследването

Палатката е открита на 26 Февруари. Разкъсана е отвътре навън.

Веднага след откриването на първите пет тела по случаят е организирано съдебно следствие. При медицинските прегледи не са открити  смъртоносни наранявания и като причина за смъртта е посочено хипотермия. Един от загиналите имал малка пукнатина на черепа, но раната не била фатална. Всичко се променя с откриването на останалите 4 тела. Тибо-Бриньол имал множество черепни травми, а Дубунина и Золотарев били с тежки травми в областта на гръдния кош. Според д-р Борис Возрождений, силата нужна, за да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа. По телата нямало видими наранявания, каквито биха се получили при такава сила. При Людмила пък, освен нараняванията по тялото, езикът и липсвал напълно. Първоначално подозрението паднало върху местните хора манси, които може би са нападнали и убили младежите, защото са навлезли в техните земи. Разследването обаче отхвърля тази теория, а и на място не са открити следи от други хора или борба.

Мястото където са открити телата на загиналите.

Температурата в планината била около -30°, а жертвите – облечени само частично. Някои от тях били само с по една обувка, а други боси или по чорапи. Това се обяснява с хипотермията – около 25% от жертвите на измръзване стават толкова дезориентирани, че започват да се събличат. От публичната информация, предавана от журналистите, става ясно, че:

  • Шестима от групата са умрели от хипотермия, а другите трима – от фатални наранявания.
  • Няма следи, показващи наблизо да е имало други хора.
  • Палатката е разкъсана отвътре навън.
  • Жертвите са починало около 8 часа след последното си ядене.
  • Следите от лагера показват, че всички от групата са го напуснали по собствена воля, пеша.
  • Теорията за местните хора д-р Возрождений отхвърля, като заявява, че такива наранявания не могат да бъдат причинени от друг човек. Нужната сила е била огромна, а по телата няма видими наранявания на меките тъкани.
  • Тестовете за радиация показали високи дози на радиация по дрехите на някои от жертвите.

Официалното становище е, че деветимата скиори са загинали от “непреодолима неизвестна сила”. Случаят официално е приключен през Май 1959г. поради липса на обвиняема страна. Всички документи били изпратени в секретен архив, част от който станал достъпен през 90-те години.

Съмнения

Метална отломка от района на инцидента.

Някои хора твърдят, че разследването е пропуснало или игнорирало някои важни факти.

  • След погребенията, роднините на жертвите твърдели, че телата били с някакъв странен кафеникав тен.
  • В едно интервю бивш следовател по случая казва, че уредите са отчели висока радиация по самия връх и това е причината такава да бъде открита и по телата. Източникът на радиацията обаче така и не бил открит.
  • Друга експедиция на около 50 километра южно от мястото на инцидента, твърдят, че са видели странни оранжеви сфери в нощното небе същата вечер. Подобни сфери са наблюдавани и на други места в периода Февруари-Март 1959г.
  • В някои доклади са описани много метални отломки в района на инцидента, което кара някои да смятат, че са замесени военните.
След години

През 1967г. журналистът от Свердловск Юри Яровой публикува книга, вдъхновена от инцидента. Яровой участвал в търсенето и разследването и бил официален фотограф по случая, така че имал вътрешна информация. За жалост книгата е писана по времето на Съветския съюз и детайлите относно инцидента били запазени в тайна, а писателят избягвал да пише друго, освен вече известните факти. Краят на книгата е доста по-оптимистичен – там само лидерът на групата загива. Макар Яровой да имал в предвид няколко други алтернативни края, те били отхвърлени поради цензура. След смъртта на журналиста през 1980г. всички негови архиви, снимки и дневници са изгубени. Нови детайли за трагедията изникват през 1990г. след публикации на регионалната преса в Свердловск. Журналистът Анатоли Гушин бил ангажиран със задачата да прегледа оригиналните записки по разследването и да използва информацията в публикациите си. Той забелязал, че доста страници липсвали от папките, както и един плик, който бил споменат в списъка с материали. Гушин обобщава откритията си в книга. Някои го критикуват, защото набляга на теорията, че инцидентът е резултат от експеримент със съветско тайно оръжие. Това обаче поражда обществена дискусия, подхранвана от интереса към паранормалното. Всъщност много от тези, които си мълчали в продължение на 30 години, след това започнали да разкриват нови факти за инцидента. Един от тях е бившият полицай Лев Иванов. Той водил официалното разследване през 1959г. 30 години по-късно пише статия, в която признава, че властите нямали никакво логично обяснение за случилото се. Пише също така, че след информацията за летящите сфери, той получил директни заповеди от високопоставени лица да прекрати разследването и да засекрети материалите по случая. Юри Юдин смята, че приятелите му са загинали след експлозия или експеримент със съветско оръжие. Според него цялата секретност около инцидента сочи, че групата най-вероятно неволно е навлязла във военна зона. Радиацията на мястото подкрепя тази теория, както и странният цвят на кожата на жертвите. Юдин твърди, че военните са открили лагера преди спасителите. Той бил помолен да идентифицира всеки предмет, открит на мястото. Парче плат, което приличало на част от военна униформа, очила и чифт ски не принадлежали на никой от групата. Юдин открил документи, които го карали да вярва, че разследване е започнало още на 6 Февруари, 14 дни преди началото на спасителната мисия, но това също никога не е доказано. В Екатеринбург е открита фондацията Дятлов, чиято цел е да се убедят руските власти да отворят отново случая. Източник: Wikipedia

Категория:
Мистерии

Comments to Случаят “Дятлов”

  • Беше ми невероятно интересно 🙂

    Sofia октомври 21, 2011 21:16 Отговор
  • чудесно

    varg септември 25, 2013 21:01 Отговор
  • mxm…. naveroqtno e

    starta zagora октомври 8, 2013 21:36 Отговор
  • Неочаквано, вероятно през нощта, ги е затрупала снежно ледена лавина,
    чиито огромни ледени късове (снежни блокове) са разбили телата на няколко от групата.
    Липсващият език на жената по- късно е бил изяден вероятно от звяр.
    Побегналите от ужаса, не са били добре облечени, запалили са огън и
    когато са се опитали да се връщат към палатките са зигинали от хипотермия,
    на различни интервали от лагера.
    Никакви местни племена, НЛО или военни.
    Неочакван и рядък (недостатъчно познат) природен катаклизъм в тази местност.

    Анализ октомври 10, 2013 15:04 Отговор
    • Не е толкова просто. Мислиш ли че ако дори и смътно е наподобявало лавина е нямало да го разберат следователите. Все пак 2ма са стояли до огъня само по слипове и чорапи, не са бягали а са си стояли и са си измръзнали кротко.

      Планински лъв октомври 24, 2013 12:00 Отговор
      • и аз не смятам, че е толкова просто. Юдин е открил документи и ски които не са били на приятелите му, тогава на кой са? Лавината ли ще ги е домъкнала от някъде?

        poli януари 16, 2014 16:19 Отговор
      • Кой спи по слипове и чорапи, в палатка при -20 градуса?

        hani март 9, 2014 14:29 Отговор
    • “Според д-р Борис Возрождений, силата нужна, за да се нанесат подобни травми е изключително голяма – като при автомобилна катастрофа. По телата нямало видими наранявания, каквито биха се получили при такава сила.” Явно не си прочел тази част…Ако някой голям леден блок беше паднал или както си се изразил “разбил” някой от хората щеше да има видими наранявания.Колкото до отхапания от звяр език ако наистина е бил някой хищник дали щеше да изяде само езика?

      pavel май 13, 2014 17:01 Отговор
    • Спасителите установили, че край палатката има следи от 8 човека. Интересното е, че почти всички следи били оставени от боси крака, само един бил обут с една обувка. Изгубените скиори били 9, дали някой не е бил носен на ръце по някаква причина? Следи на двама човека водели към гориста зона наблизо, но на около 450 метра били покрити с пресен сняг. Шаравин тръгнал по тези следи към гората и под един стар бор намерил следи, че там е пален огън, както и нещо много по-ужасно. До отдавна загасналия огън били вкочанените тела на Юри Кривонищенко и Юри Дорошенко. Спасителите с объркване установили, че макар двамата да били сравнително близо до палатката, те били само по бельо и без обувки. Също така клоните на стария бор били изпочупени на височина близо 4 метра. По-късните полеви тестове доказали, че следите от кожа намерени върху кората на дървото са на Кривонищенко и Дорошенко. Сякаш са се опитвали отчаяно да се покатерят на този бор докато ръцете им станат кървава маса.

      Разследващите започват да си задават въпроса какъв звяр толкова е уплашил тези хора, че да зарежат всичките си дрехи, да излязат в убийствения студ и да обезобразят ръцете си в опит да се покатерят на безопасно място. Мистерията още повече се задълбочавала от някои факти – наоколо няма следи от каквито и да било животни, двамата са имали време да запалят огън под бора може би в обречен опит да оцелеят голи в невероятния студ.

      Biersack май 22, 2014 20:39 Отговор
  • Статията е много точна откъм фактология. Браво! Чела съм доста за случая, но тук е синтезирано доста добре и изчерпателно. Аз подкрепям теорията за военните, тъй като много от документите и доказателствата, както стана въпрос в статията, са унищожени/скрити. Едва ли,ако беше лавина, щеше да се пази всичко в такава мистерия. Древните легенди и НЛО-та ги оставям на американците, те сякаш се вълнуват най-силно от подобни истории.
    От друга страна, много съжалявам,че ще прозвуча, като Grammer Nazi, но смятам,че авторът трябва да си гледа правописа преди да публикува нещо – още в началото тия ‘девет скиорА’ ми избодоха очите, надолу пък има запетаи, които имам усещане,че са слагани за благозвучие или ‘за всеки случай’. Независимо дали е професионално занимание, хоби и т.н., когато искаш да поднесеш нещо на широк кръг от хора, трябва да се стараеш да имаш елементарна езикова култура.

    FS ноември 21, 2013 17:50 Отговор
  • По тези места, където е станал инцидента, никога не е имало лавини. Височината е малка, а наклона прекалено полегат. Има версия, която предполага, че скиорите са се уплашили от силен шум, който ги заблудил, че ги връхлита лавина и затова са напуснали в паника палатката. Дори това да е така, обаче защо веднага не са се върнали, когато са разбрали, че лавина няма?
    Защо Кривонищенко и Дорошенко ще палят огън до високия бор, след като са само на 400 м. от напуснатата палатка, а останалите са бягали панически още по- далеч? Определено тази “неизвестна и неприодолима сила” ги е изкарала от палатката, а след това дълго време ги е държала далеч от нея!

    Туцов август 5, 2014 22:03 Отговор
  • Ето какво е станало, според опитни туристи и приятели на загиналите младежи:
    Вечерта на 1 февруари 1959 г., като стигнали до склона на Планината на мъртъвците, уморените скиори опънали палатката, отказали се да палят печка, тъй като тя трябвало да се окачи, а младежите не сложили централен подпорен кол на палатката и не я укрепили за дърветата, тъй като такива наблизо не е имало. А би било разумно да укрепят центъра на палатката, за да избегнат провисването й под тежестта на снега, който вече бил започнал да ги затрупва.
    Туристите се топлили със спирт. Докато имало слънце, не е било толкова студено. Снежната виелица обаче се засилвала, при това според метеорологичните данни през онази нощ снегът бил тежък и влажен. Палатката била затрупана от снега и в крайна сметка задната й част се срутила. Може би младежите са се изплашили, смятайки, че е тръгнала лавина и след нея ще има втора, затова не са губили време да търсят обувки и връхни дрехи в срутилата се палатка.
    Страхувайки се да не останат погребани под снега, те решили да се измъкнат и да се доберат до гората, където можели да запалят огън. Така може да се обясни разрязаната отвътре палатка, следите и забучените в снега ски – така по-късно е можело по-лесно да се открие мястото.
    Първо са вървели организирано, ръка за ръка. И тогава се случила първата трагедия: Рустем Слободин, който бил с един ботуш, пада, удря главата си в камък, губи съзнание. Другите първоначално не забелязват липсата му и го изоставят, той пък, след като идва в съзнание, се опитва известно време да върви, да пълзи, но след 1000 метра вече не може да се движи и замръзва. Там след време и ще го намерят.
    Останалите все още вървят към гората, надявайки се да се скрият от природната стихия и да запалят огън. Те обаче правят следващата си грешка. Трима се отделят от групата, за да намерят по-бързо укритие от снежната буря и чудовищния студ.
    Това били най-топло облечените и обутите от всички скиори: Золотарьов и Тибо-Бриньол, с тях тръгнала и Люда Дубинина. Те бързо стигнали до гората. В тъмното обаче те вероятно не забелязали как са излезнали на стръмна скала на брега на рекичката, близо до четвъртия приток на река Лозва, и се оказали на една малка снежна издатина. Падането от такава височина от 5-7 метра на каменистото дъно на незамръзващата рекичка вероятно е довело да трагедията.
    Всичките трима са получили смъртоносни травми, които по-късно описват съдебните експерти. Тибо-Бриньол е бил с много тежка черепна травма, а Золотарьов и Дубинина – с изпочупени ребра. Младежите не са могли да се движат. На помощ им се притекъл Саша Колеватов, който заедно с Дорошенко и Кривонишченко и Игор Дятлов ги преместили нагоре по реката, по-близо до кедъра, където запалили огън.
    Да качат по урвата ранените те обаче не успели. Саша Колеватов останал при ранените си другари и до края на своя живот се опитвал да ги стопли с тялото си, там го и открили замръзнал до Саша Золотарьов. Люда Дубинина пък е намерена до реката до коляно във водата.
    Преди това от групата се отделила Зинаида Колмогорова, а след това и Игор Дятлов. Като стигнали до кедъра и открили, че Рустем Слободин не е сред тях, първо тръгнала да го търси Зина. Тя успяла да се изкачи по склона доста нависоко, намерили я замръзнала на 650 м от кедъра. След това тръгнал Игор, който първо помогнал на ранените. Игор търсил и Зина, и Рустем, и така и замръзнал на 500 метра от кедъра. Той обаче бил намерен не в позата на ембрион, както се случва в такива ситуации. Той се държал за брезичка, като че ли се е опитвал отново да стане и да тръгне да търси своите изгубили се приятели.
    И край кедъра, при огъня, от цялата експедиция останали само двамата Юриевци. Те свалили дрехите си, които били измокрили, докато местили ранените, изсъхнали, стоплили се, започнали да заспиват. Тогава, за да не заспят и да не замръзнат, те били принудени да пъхат в огъня ту ръцете, ту краката си. Ето защо медиците открили по крайниците им сериозни изгаряния.

    Miroslav Dechev август 25, 2014 02:19 Отговор
    • А как ке обясниш липсващия език при едната от жертвите? Както високите нива на радиация и странните метални отломки намерени в района?

      Gorska Milicia юли 8, 2015 18:20 Отговор
  • За случая вече има и филм. Излъчиха го по Дискавъри в поредица, която ако не се лъжа се казваше “Тайни зад желязната завеса” или нещо подобно. В интерес на истината и там не се опряха на фактологията и сериозния и анализ, а разчитаха по-скоро на това мистерията да провокира любопитството на хората. В крайна сметка без да се отворят студените досиета и да се извадят на бял свят всички съществуващи факти и доказателства, случая ще си остане загадка. Колкото до коментара по-горе с версията на приятелите, звучи разумно. Само дето не се връзва с много от фактологията, особено в частта и с вътрешните наранявания, за които няма външни белези. Тук обаче трябва да имаме доверие на патолога и тълкувателите на аутопсията. Все пак, какво значи тежки фрактури без външни видими белези. Въпрос а преценка. Жалко за деветте погубени младежи.

    Павлов януари 29, 2015 23:55 Отговор
  • http://zelka.org/details.php?id=412738

    Ето линк към филма, изрично се подчертава ,че версията за лавина или за страх от лавина , който да ги е принудил да излязат навън без дрехи и обувки е неприемлива, тъй като склона е доста равен. Въпреки , че на страха очите са големи и това , че са знаели, че склона е равен не означава , че все пак не могат да се стреснат и да помислят , че ги наближава лавина.

    Павлов януари 30, 2015 23:56 Отговор
  • Чета коментарите и виждам че има доста пропуски в написаното.
    Жената на която и е бил откъснат езика е имала доста кръв в стомаха,което означава че е била жива докато е бил откъснат.

    Вариант според бивш български следовател(работил за ДС) с когото разговарях гласеше:
    “Абе онея наште братушки са си играли с генетиката,създали са някъкъв урод който е трябвало да им служи като ‘бойна машина’ но нещо е излезнало извън контрол.Със сигурност военните са били преди следователите но като че ли останките от тях са резултат от залавяне или нещо подобно.Със сигурност не е НЛО,лавина или инцидент.Изглежда като тренировка по убиване….”

    След тези думи и два часа оеснения за наклона,напълно съм убеден че там има СЪЗДАДЕНА „непреодолима неизвестна сила“.

    Дрейк Сандерсън март 27, 2015 23:08 Отговор
  • Лиспващият език и очи на Дубинина показват много ясно, че най-много тя се съпротивила и са решили да и отрежат езика и изкарат очите, за да не проговори и види. Но накрая решили да убият и нея !

    Силвия май 14, 2015 12:42 Отговор
  • Изчетох доста версии за групата на Дятлов в български и руски сайтове от 2011г. насам. Разбира се, че има обяснения за всички събития случили се тази група, но нито една не отговаряше на истината за гибелта им, докато през тази 2015г. не попаднах на книгата “Тайните подземия на България” на нашия автор Милан Миланов.

    kiril юли 3, 2015 02:34 Отговор
  • По случая вече има и играя.

    Карина август 30, 2015 17:17 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title