background img
авг. 21, 2011
2403 Views

Защо делим деня на часове, минути и секунди

Автор:

Идеята за разделянето на деня на по-малки части изглежда някак естествена, дори и за малките деца. В действителност това не винаги е било така и разбирането ни за времето продължава да се променя вече хиляди години. Иронията е, че макар да знаем, че трябва да го измерваме, никой не може да каже какво точно представлява времето.

Снимка: Katja Brezovar

Две са основните разбирания за него. Първото е това, към което се придържат повечето учени – времето е основното, четвърто измерение, в което съществуват останалите три. Второто обяснение е, че времето е нещо, което позволява на хората да подреждат и сравняват събития. То не съществува само по себе си, а просто е начин да изразяваме нещата.

Независимо как разбираме времето, всички знаем, че все някак трябва да го измерваме. В хронометрията има две различни форми за измерване на време – това са календарът и часовникът. Календарът е за измерване на дълги периоди от време, докато часовникът се използва за периоди по-кратки от един ден.

Днес най-разпространената нумерична система е десетичната. Това изглежда логично, все пак имаме по десет пръста и така се смята по-лесно, дори и след няколко бири. Древните цивилизации обаче или не са броели овцете си пияни, или много са искали да наказват децата си, защото са използвали сложни системи като 12-ичната и дори 60-ичната.

Първите, които разделили деня на по-малки части били египтяните. Те го разделили на 24 части – по 12 за деня и нощта. За целта използвали слънчевия часовник, който тогава бил една пръчка, забита в земята, а по дължината и посоката на сянката се съдило за времето. Недостатъкът на тази система е, че през нощта била неизползваема. На помощ се притекли астрономите, които наблюдавали 36 звезди и набелязали 18 от тях, за да измерват времето по тъмно. Шест звезди отбелязвали трите часа здрач в началото и края на всяка нощ, а останалите 12 се използвали, за да се раздели пълния мрак на 12 равни части. Някъде пред 1500г.пр.Хр. тази система била опростена и останали само 12-те звезди.

Съществували са много други методи за измерване на времето. Най-точният часовник бил водният. Той датира някъде от 1400-1500г.пр.Хр. и е можел да отбелязва времето през различните месеци, независимо от сезона. Състоял се от пълен с вода съд, по чиято вътрешност била нарисувана скала, а на дъното имало дупка, от която водата изтичала.

След като денят и нощта вече били разделени на по 12 части, не минало много преди да се роди идеята за 24-часовото денонощие. Едва през 150г.пр.Хр. обаче, гръцкият астроном Хипарх предложил часовете да бъдат еднакво дълги. Идеята му била всички дни да са еднакво дълги, разделени на 24 равни части. За съжаление повечето хора продължили да използват сезонното време. И така чак до 14-ти век, когато механичните часовници придобили популярност и била приета фиксирана дължина за часа.

Идеята да се използва 60-ична система, за да се разделят часовете на по-малки части се родила от нуждата да се измисли географска система за геометрията на Земята. Гръцкият астроном Ератостен разделил кълбото на 60 части, които преминавали хоризонтално през известни за онова време места. По-късно Хипарх въвел и линиите географската дължина, обхващайки 360 градуса. След тях пък, астрономът Клавдий Птолемей разделил всяка от дължините и ширините на 60 равни части. Те на своя страна били разделени на 60 още по-малки части. Първите били минутите, а вторите – секундите.

Отново тези техники за измерване били изгубени и то чак до 16-и век. Първите механични часовници разделяли часовете на половини, третини и четвъртини. Развитието на технологиите и науката през вековете наложило по-прецизното измерване на времето и така секундата станала основна единица за време.

През 1956г. секундата била дефинирана като част от времето, за което Земята обикаля Слънцето. За да сме по-точни – 1/325569259757 част от годината.

С изобретяването на атомния часовник, било решено, че по-практично е с тях да се определя секундата и от 1967 година насам секундата се дефинира като времетраенето на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при температура от нула келвина.

Категория:
Наука

Comments to Защо делим деня на часове, минути и секунди

  • Всъщност първи шумерите са въвели дванадесетична и шестдесетична бройни системи :
    3000 B.C. Sumerians divide day into 24 hours

    3000 B.C. Sumerians divide hour into 60 minutes

    3000 B.C. Sumerians divide minute into 60 seconds

    3000 B.C. Sumerians divide circle into 360 degrees
    (a very divisive people, these Sumerians)

    И не за да си мъчат децата 😉 Тези системи са по-добри от десетичната:
    В десетична бройна система числата могат да се представят като множители само от двойки и петици (делим точно на 2 и 5 и тяхното произведение 10) – .
    В дванадесетична множителите са 2 и 3. Делим точно на две и три и техните произведения 4 и 6 и 12
    В шестдесетична възможностите са още повече: 2, 3, 5 и техните произведения 4, 6, 10, 12, 15. Това е всъщност причината. Другата е в Луната. При движението си тя има приблизително 12 пълнолуния за една година.
    В шестдесетична са 2, 3, 5

    ivo_isa август 22, 2011 01:15 Отговор
  • Така е, не сме писали, че кой е въвел бройната система, а че египтяните са разделили деня на толкова части 🙂

    Firefly август 22, 2011 02:35 Отговор
  • 3000 B.C. Sumerians divide day into 24 hours и т.н.

    ivo_isa август 22, 2011 10:11 Отговор
  • Всъщност някои източници посочват египтяните, а други шумерите като цивилизацията, отговорна за разделянето на деня на 24 часа.

    Може би можем да кажем, че шумерите са отговорни за 12-ичната система, а египтяните са тези, които са я въвели по-мащабно.

    Firefly август 25, 2011 21:46 Отговор
  • Шумерите или халдеите? А може би древните маги? Те са наследници на Зърваните-предтечи на зороастрийците. Зърваните са почитали Зърван-Акархана Безкрайното време. те са разделили окръжността на 360 градуса, те са въвели 60-тичната бройна система. Вярванията са сложни и са свързани с разделянето на времето като приоритет на свещениците, раждането на човек в определено време – година, несец, ден, час, минута са имали значение за определчнето на неговата съдба. Тя се считала за неотменима и само посветените свещеници са имали право, знания, задължение за владетелите да я определят. При определени условия е могло да се промени това, при определени жертви от страна на родения под изключително неблагоприятно време. И до ден днешен на територията на Иран се страхуват от магите и е забранено споменаването на Зърван-Акархана, нарушаването се наказва със смърт по особено весток начин.
    Зърван / Зерван, Зурван/? -Акархана Акарана? възможни изписвания в западни или руски източници поради липса на буквата Ъ.

    Nu6i април 26, 2012 10:19 Отговор
  • Здравейте!
    Статията започва със “ЗАЩО”, но отговор няма. Пишете от къде може би идва това деление на времето. Аз не съм математик или астроном, но съм учил тези науки. Докато имах добри очи, разглеждах и следях небесните тела. Предполагам защо е така, но не съм сигурен как ще приемете моето мнение. Имал съм работа с “учени другари”. Всичко различно от тяхното мнение е ерест. Аз съм на повече години, отколкото е сбора на двама от по-големите. Обадете се дали искате да говорим за “ЗАЩО”. А като начало ми кажете, защо казваме “единадесет, дванадесет,……а не десет и едно, десет и две и т.н. Чакам Ви.

    Матей Радков Колев юли 9, 2013 23:36 Отговор
  • Здравейте. Нямате отговор на въпроса “ЗАЩО”. Аз имам, но не съм сигурен, че ще го разискваме. Всичко е просто като живото. Чакам отговара Ви.

    Matey Kolev юли 15, 2013 21:39 Отговор
  • interesen sait mnogo se nau4ava

    nasko август 4, 2013 13:26 Отговор

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title