сеп. 27, 2019
122 Views

Сражението при Римник

Автор:

Битката при Римник е едно от главните сражения в Руско-турската война от 1787-1791 г.

През август 1789 г. отрядът на генерал-аншеф Суворов (12 пехотни дружини, 3 драгунски и 2 казашки полка) се намирал в близост до град Бирлат, днешна Източна Румъня. В района на град Фокшани бил съсредоточен съюзническият австрийски корпус на принц Кобург, наброяващ 18 хиляди души.

Техният противник, великият везир Юсуф паша събрал голяма армия в Браила. Планът за действие на пашата  бил: използвайки численото си превъзходство, да разгроми австрийците при Фокшани, същата нощ да се придвижи към Бирлат и да отблъсне малобройния отряд Суворов. Планът бил добър, но изисквал енергия, бързина и смелост, каквито турците не проявили.

Една турска част, водена от Хасан паша, била разбита при река Салче, а самият Юсуф паша действал вяло и мудно.

Сблъсък между руско-австрийските и турските войски в битката при Римник. Снимка: Уикипедия

На 4 септември авангардът на великия везир достигнал река Бузео и заел Градещи. Командирът на австрийския корпус, принц Кобург, поискал помощ от Суворов. В 11.00 ч. на 7 септември руският военачалник получил съобщението от принца и веднага заповядал да се тръгне към австрийците.

В същото време движението на турската армия било затруднено от огромния брой войници (100 хиляди души), значителното количество слуги и свита и големият обоз.

На 10 септември отрядът на Суворов, преодолявайки повече от 140 километра за 70 часа при лоши метеорологични условия, пристигнал при Фокшани и се свързал с частите на принц Кобург. Австрийският корпус включвал 10 пехотни дружини и 30 ескадрона кавалерия (общо около 18 хиляди души). Така броят на обединените руско-австрийски сили бил приблизително 25 хиляди войници и офицери.

Пространството между река Римна и град Римник, където великият везир спрял армията си, било важно кръстовище. Турците го заели на 3 части. В Тирго-Кукули имало 12 хиляди турци под ръководството на Сойтар паша, те били на силно укрепени позиции. Отрядът на Хаджи паша се състоял от останките на турската армия, победена преди това при Салче, наброяващи до 6 хиляди души. Оновната част на везирската армия се укрепила под ръководството на Аги паша – 70 хиляди войници, от които 20 хиляди еничари. Самият Юсуф паша с 20 хиляди войници се разположил зад река Римна.

Детайл от паметникът на Суворов. Снимка: Уикипедия

Позицията, заемана от турците, била достатъчно просторна за разполагане на значителните сили на султанската армия, а равният терен бил подходящ за действията на основния елемент във войската им – конницата.

Планът за нападение на турските позиции бил съставен от Суворов въз основа на разузнавателни данни. Според него руско-австрийските части трябвало да форсират през нощта Римна и да разгромят отряда на Хаджи паша. След което трябвало заедно да атакуват основните позиции на турската армия.

Настъплението на съюзническите сили в 2 колони започнало през нощта на 11 септември. След като форсирали Римна, руските войски започнали настъпление в 6 часа сутринта. Приближавайки се на 1.5 км от турците в лагера, те попаднали под артилерийски обстрел. След като се справили с артилерията и отблъснали атака на турската конница, войските на Суворов след ожесточена битка превзели лагера при Тирго-Кукули, принуждавайки турците да избягат към река Римна.

Междувременно австрийците отблъснали атака на 15-хилядна турска конница, която се опитала да раздели съюзническите сили. След половин час почивка, в 15.00 ч. започнала атака срещу основния лагер на турците в близост до гората Крингу-Мейлор.

Австрийските части атакували центъра на турците, а в това време Суворов с войските си минал във фланг на Юсуф паша. Виждайки, че укрепленията в този участък са недовършени, той мигом решил да атакува турските позиции с кавалерия.

Конницата преодоляла укрепленията и нахлула в турския лагер, последвана от пехотата. Започнало масово клане на турските войници. Сред тях избухнала паника, те започнали да бягат към преправата при Маринещи. Опитът на Юсуф паша да организира  отбрана на преправата се провалил: нейните защитници били пометени от огромен брой бегълци, които се спасявали презглава. По време на пресичането на реката, върху преправата започнала тъпаница, турските конници и пехотинци падали с хиляди във водата и се давели. По време на това бягство турците понесли повече жертви, отколкото по време на битката. Значителна част от турската армия се разпръснала, преследвана от руските войски.

Суворов, охраняващ река Римник. Снимка: Уикипедия

За смелите си и решителни настъпателни действия срещу по-многобройните вражески сили австрийците нарекли Суворов „генерал Напред“.

Цялото бойно поле на разстояние 5 километра от Крингу-Мейлор до Мартинещи било буквално покрито с трупове на турски войници – тук загубите на турците били 8 хиляди души. Над 2 хиляди загинали на преправата над реката. Освен това на височините между Крингу-Мейлор и Тирго-Кукули били избити още 5 хиляди души. Така загубите на войските на Юсуф паша  само в деня на битката били поне 15 хиляди души.

Призори на 23 септември принц Кобург изпратил пехотен батальон и малки хусарски отряди в гората Кринга-Мейлор, за да унищожат останките на армията на везира, скрити там. По време на тази операция турците загубили още 2 хиляди войници. Самият Юсуф паша съобщил на султана, че общите загуби на войските му надхвърлят 20 хиляди души.

Загубите на руско-австрийските войски били около 500 убити.

Битката при Римник станала една от най-ярките победи на Александър Суворов. За нея той бил награден от императрица Екатерина Велика с титлата граф Римникски, диамантени знаци на ордена „Свети Андрей“, шпага с брилянти, скъпоценен пръстен и орден „Свети Георги“ І-ва степен.

Австрийският император Йосиф II дарил на Суворов титлата „граф на Свещената Римска империя“.

Категория:
История · Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title