Стела Голдшлаг е еврейка по произход, но е отговорна за убийството поне на три хиляди евреи, предавайки ги на нацистите в качеството си на „ловец на евреи“. Не я спрял дори фактът, че семейството и съпругът й са изпратени в Аушвиц и умират в газовите камери. За престъпленията си тази жена е понесла прекалено леко наказание.
Стела се ражда в Берлин през 1922 г., в обикновено еврейско семейство от средната класа. Тя била много красива – руса и синеока – и изобщо не приличала на останалите еврейски деца в квартала. Тя била единствено дете и родителите ѝ се грижели за нея като за принцеса. Стела не била толкова богата като съучениците си в еврейското училище. Това не ѝ давало мира и момичето изпитвало неприязън към по-богатите деца в училището.
След погромите в Кристалната нощ, проведени в Германия през 1938 г., семейство Голдшлаг се опитало да напусне страната, но не успяват да се снабдят с визи и отпътуването от Германия пропада.
Стела имала отлични вокални способности и баща й мечтаел дъщеря му да направи успешна кариера като джаз певица в САЩ, но съдбата имала други планове за нея. Момичето учило за моден дизайнер и точно преди избухването на войната се омъжила за музиканта Манфред Кюблер.
Когато започнало преследването на евреите, Стела и съпругът й били изпратени на принудителен труд в една от военните фабрики в Берлин. С течение на времето започнали да изпращат евреите в концентрационни лагери, но момичето, благодарение на арийския си вид, успявало да избегне тази съдба до 1943 година. Стела Кюблер дори успяла да си осигури фалшиви документи за самоличност, които я определят като германска арийка. Много ѝ помогнала и външността ѝ – както вече споменахме, тя била руса и синеока.
Но един ден все пак дошли за семейство Голдшлаг и Стела, за да спаси семейството си, се съгласила да сътрудничи на нацистите. Русата еврейка се превърнала в така наречения „ловец“ – таен агент, чиито задължения били да намира евреи, които се крият от депортация.
Освен гаранциите за безопасност за семейството, на Стела било обещано заплащане от по 300 марки за всеки човек, който тя предаде. Заедно със съпруга си Манфред тя се отдала на работата толкова ревностно, че дори най-надъханите нацисти били изненадани от нейната енергия. Евреите нарекли Стела с прякора „Руса отрова“ – те я презирали и в същото време панически се страхували от нея. Интереснен факт е, че много от предадените от нея евреи били нейни бивши съученици и техните семейства, на които тя отмъстила затова, че били по-богати от семейството ѝ.За Голдшлаг не било трудно да намира евреи, попаднали в нелегалност, тъй като тя посещавала еврейско училище и преди войната била посещавала много от домовете. Стела предала стотици, без да щади дори деца и възрастни хора. Момичето толкова се влюбило в задачата си, че дори когато родителите и съпругът й били изпратени в Аушвиц и убити въпреки дадените ѝ обещания, тя не изоставила „лова“ си. Имало случаи, в които след като евреите, които тя предавала, били арестувани и задачата й приключвала, Стела с ентусиазъм участвала в побоите, изтезанията и унижаването на арестуваните. Залагайки на германската победа, тя си осигурила обещание от високопоставен служител на Гестапо през 1944 г., че след войната ще бъде обявена за арийка.
Предавйки поредната жертва на Гестапо, Стела веднага търсела в нещата ѝ бележник. Там тя намирала имената и адресите на роднини и приятели, които скоро също предавала. Голдшлаг не се притеснявала да ходи на еврейски погребения и, заставайки сред опечалените, наблюдавала и запомняла всичко.
„Русата отрова“ излизала на лов с черно кожено палто, подарено й от Гестапо, и там, където била забелязана, хората оставяли всичко и се опитвали да изчезнат възможно най-бързо. След години Ернст Гюнтер Фонхайм, който познавал добре Стела и едва се спасил, си спомня:
„За онези от нас в Берлин, които живеехме в нелегалност и преди това бяхме познати на Стела, тя беше източник на постоянен терор. Всички наши действия бяха подчинени на стремежа да я избягваме. Тъй като по-рано тя самата се криеше, отлично знаеше къде да ни търси. Всъщност тя беше много по-ефективна от всяко едно гестапо.“
Към края на Втората световна война Стела Кюблер била отговорна за ареста, депортацията и последващото убийство на стотици евреи. Така тя се превърнала в хладнокръвен убиец. Статистиките за общия брой на нейните жертви варират от 600 до около 3000. Техният брой включва много от нейните лични приятели, бивши съученици и техните семейства и дори някои от собствените й роднини.
През март, когато изходът от войната бил ясен за всички, бременната Стела избягала от Берлин с паспорт с името Стела Кюблер. Тя имала наглостта да се обърне към властите, за да получи обезщетение като жертва на преследването на националсоциалистическия режим, но номерът ѝ не минал. Предателката била идентифицирана и предадена на съветските власти като съучастничка на нацистите.
С напълно обръсната глава, уплашената престъпничка била изправена пред съда през 1946 година. Успели да докажат, че Голдшлаг била съпричастна към изпращането на около 600 души в концентрационни лагери, но обвинението настоявало, че жертвите са около три хиляди.
Съдът отчел и няколко добри дела. Стела спасила семейството на бившия си педиатър Фриц Готшалк, както и случаен познат на нелегални имигранти на име Робърт Цайлер, като ги предупредила за претърсването. През юни 1946 г. военен трибунал присъдил на нацистката съучастничка доста лека присъда – 10 години в поправителен лагер.
Важно е да се знае, че Голдшлаг не била заточена в Сибир, както много други. Наказанието си „Русата отрова“ изтърпяла в бившия концлагер Заксенхаузен в немския град Ораниенбаум. След като била освободена, Стела се върнала в Западен Берлин, където веднага била задържана по същото обвинение, но този път от немските власти. Там също била осъдена на 10 години, но била освободена още в съдебната зала, тъй като жената вече била изтърпяла присъдата си.
След това животът на бившата нацистка информаторка се развил сравнително спокойно. Тя се омъжила няколко пъти, като единия път за подобен като нея еврейски сътрудник, и друг път за бивш нацистки офицер. Тя била омъжена общо четири пъти. В последния си брак Стела ражда момиче, което в момeнта, в който станало пълнолетно, напуснало майка си и никога повече не я потърсила.
Голдшлаг я очаквала самотна и безнадеждна старост. След смъртта на последния ѝ съпруг, в началото на 80-те, Стела, презирана от всички, напуснала Берлин и отпътувала за Фрайбург, където никой не я познавал. Но там тя попадала на бившия си съученик Питър Уейдън, който работел като журналист в един от американските вестници.
След няколко срещи със Стела, Питър издал книга за нея. Книгата била публикувана на английски език през 1992 г. и на немски през 1993 г. Голдшлаг става известна и тази негативна популярност я сринала окончателно. По-малко от година след публикуването на книгата в Германия, тя се хвърлила през прозореца на апартамента си.
Дъщеря й Ивон Мейсъл живее в Израел, където работи като медицинска сестра. Тя дори не иска да чуе за майка си и отказва да дава интервюта.
Автор: Десислава Михалева
