окт. 11, 2019
282 Views

Странни психологически експерименти с хора (Част 1)

Автор:

Човешката психика е изумително нещо, винаги може да ни изненада – било то със следване на стереотипи или пък с внезапно нелогично поведение.

В началото на минали век учените се заели да изучават повтарящи се поведенчески модели, за да изведат основни принципи и така да разгадаят някои закономерности в човешкото поведение. Така било поставено началото на експерименталната психология, занимаваща се с наблюдаване и доказване как работи човешкото подсъзнание, изследване на различни поведенчески реакции, социална динамика, както и по-сложни биологични процеси, протичащи в мозъка. В миналото са се провеждали експерименти с участници без тяхното съгласие, както и прилагането на други не етични подходи, забранени в днешно време.

Ето някои психологически експерименти:

Експеримент Сини-кафяви очи

След убийството на активиста за граждански права Мартин Лутер Кинг през 1968 г. силно се заговорило за расизма.

Джейн Елиът – учителка на трети клас в Рисвил, Айова решила да обсъди със своите ученици проблемите, свързани с дискриминацията и расизма. Децата не разбрали какво има в предвид учителката им, затова тя решила да им покаже нагледно.

За целта на експеримента Елиът разделила учениците в две групи, според цвета на очите. Привилегированата група била на децата със сини очи. Те имали достъп до игралната зала, пет минути повече. Също така синеоките ученици  сложила на предните редове, а децата с кафяви очи разположила на задните редове. Децата можели да общуват само със себеподобните си – тоест с деца, които имали същия цвят на очите.

Учителката изтъквала недостатъците на децата с кафяви очи и ги наказвала, когато не спазвали правилата. На следващия ден разменила правата на групите.

При по-привилегированата се наблюдавали по-високи резултати. Децата подложени на дискриминация допускали повече грешки, дори да били по принцип отличници.

Може би децата донякъде да са разбрали какво е дискриминация, но родителите им се възмутили, че се проявява такова отношение към бели деца. Неочакван ефект за доказване проява на расизъм.

Ефект на дезинформация

Снимка: pixabay.com

През 1974 г. Елизабет Лофтус започнал да изучава ефекта от дезинформацията. За пример взел пътнотранспортни произшествия. На 45 ученици, разделени в групи по 9 души, били показвани видеа с продължителност от 5 до 30 секунди.

След всеки видеоклип  с пътен инцидент, учениците попълвали въпросник. Първият въпрос винаги бил: „Напишете доклад за инцидента, който току-що видяхте!“. В останалите въпроси се изисквали подробности за инцидента. Основният въпрос засягал скоростта на автомобилите, участвали в произшествието. Девет души били запитани: „Колко бързо се движеха колите от видеото, когато се удариха една в друга?“ На другите участници бил зададен  подобен въпрос, но думата “удари” била заменена с думите “докосна”, “разбиха”, “сблъска”. Отговорите за скоростта били в зависимост от употребената дума за сблъсъка. Това показва, че въпросът оказва влияние върху отговора.

Експериментът на Милграм

Целта на психолога Стенли Милграм била да разбере доколко хората се подчиняват на авторитета на човек, който има за цел да навреди на други хора.

Експериментът включвал професор, учител и ученик. Професорът бил ръководителя и в ролята на авторитета, ученика се играел от актьор, и само учителя бил действителен участник в експеримента. Учителя трябвало да наказва ученика при грешен отговор. Привидната цел на експеримента било да се установи как наказанието влияе на процеса на запаметяване.

Наказанието представлявало пускане на електрически заряд, който ставал все по-силен с всеки грешен отговор. Учителя, под ръководството на професора, седял в съседна стая и пускал ток на учениците, които се престрували, че го усещат.

От участвалите 40 души в ролята на учител, 26 достигнали до максималната степен от 450 V и само 14 се отказали преди това.

Още подробности за експеримента на Милграм може да прочетете тук.

Тест с маршмелоу

Валтер Мишел е инициатор на експеримента с отложеното удовлетворение. Той се е провел края на 60-те и в него участвали 600 деца на възраст от 4 до 6 години.

Деца влизали в стая, в която имало само маса и стол. На масата имало маршмелоу, бисквитка или друго лакомство. Било им казано, че ако искат могат да хапнат лакомството веднага, но ако почакат 15 минути, ще получат награда – втори сладкиш.

Мишел наблюдавал, че децата използвали различни подходи за да устоят на изкушението – някои се обръщали с гръб, други закривали очите си с ръце, трети започвали да ритат по масата или да си дърпат косата. Някои деца галели лакомството сякаш е плюшена играчка. Но имало и такива, които го изяждали веднага.

Възрастта се оказала ключов фактор в устояването на изкушението. По-малките деца били по-нетърпеливи.

Последвалите проучвания показали, че децата, изчакали наградата, имат и по-добри резултати в живота, по-високо ниво на образование и нисък индекс на телесна маса.

Ефектът от фалшивия консенсус

Снимка: pixabay.com

В този експеримент учените попитали студентите дали са съгласни да се разхождат около кампуса в продължение на половин час с голяма табела, на който пише „Яжте при Джо!“.

След това участниците трябвало да преценят колко хора биха се съгласили с това.

Съгласилите се да се разхождат с табелата били на мнение, че повечето хора биха били съгласни с това. Отказалите мислели, че повечето хора подобно на тях, ще откажат. Повечето участници в експеримента твърдо вярвали, че останалите ще направят като техния избор.

Това човешко поведение е известено в психологията като ефект на фалшивия консенсус.

Вероятно никога няма да се знае напълно, какво става в нашите мозъци. Колкото и експерименти да се правят и да доказват определени модели на поведение, все се намират единици, които не реагират като всички останали. Защо?

Странни психологически експерименти с хора – Част 2

Категория:
Любопитно · Наука · Човекът

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title