Сюжетът на почти всяко произведение на Джейн Остин (1775-1817) се върти, както е добре известно на всички, които са чели поне един от нейните романи, около определена любовна история: двамата млади герои преодоляват различни препятствия заради щастливо съвместно съществуване, с други думи – в името на брака. Героините на Остин, особено по-възрастните жени, тоест майките и лелите, са обсебени от фикс-идеята да уреждат личния живот на своите дъщери и племенници. Тази атмосфера е исторически правдива.
В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. в Англия жена от средната класа, която не успявала да създаде семейство, била сполетявана от доста нерадостна съдба. Добре било все пак, ако финансите на семейството позволявали да се осигури достоен живот на „старата мома“. Но ако родата й не била заможна, нейният живот бил труден. Тогава все още жените от средната класа не било общоприето да работят, а места за гувернантки, което било горе-долу приемливо, невинаги се намирали.
Бракът в онази епоха се разглеждал повече от гледна точка на икономическата и социална изгода. Романтичната съставка „любов“ била просто евентуален приятен „бонус“, но нищо повече. След женитба зестрата на момичето преминавала в пряко разпореждане на мъжа – затова и младежите, които искали да попълнят бюджета си чрез успешен брак, търсели богати наследнички.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
