Днес научната представа за света се оформя така: нашата Вселена се управлява от два основни закона – Общата теория на относителността, която обяснява чудесната работа на гравитацията и квантовата механика, която описва останалите три взаимодействия във Вселената: силно ядрено взаимодействие, слабо ядрено взаимодействие и електромагнетизъм. Може да си изберем закон и да го приложим към големите структури – планети, галактики или към микроскопичните – протони и неутрони. Но защо природата би създала два отделни закона за Вселената?
Теорията на суперструните – съкратено от суперсиметрична струнна теория – е опит да се отговори на два въпроса: Съществува ли начин да се обединят Общата теория на относителността и квантовата механика, създавайки ,,теория за всичко’’? и От какво се състои ,,всичко’’?
Преди се считаше, че строителните „тухли” на Вселената са атомите, най-малките форми на материята. Но след това ние сблъскахме атомите и открихме елементарните частици, толкова малки, че даже не можем да ги разгледаме, без да ги променим по определен начин. За да видим нещо е необходимо светлината да се отрази от обекта и да попадне в нашето око, съставяйки образ. Но светлината се състои от електромагнитни вълни, които свободно преминават през елементарните частици.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
