background img
ное. 20, 2018
567 Views

Теория за живота на Земята: Гея или Медея?

Автор:

Свикнали сме да вярваме, че Земята е наша майка. И като майка, тя се грижи за всички живи същества и е готова да поправи грешките на глупавите си деца, ако не й се пречи. Но ученият Питър Уорд от Вашингтонския университет оспорва това схващане. В своята книга той твърди, че Земята и животът са две несъвместими неща.

Питър Уорд много години изучавал палеонтология, биология и геология, специализирайки в история на живота и развитие на климата. В резултат на изследванията си, той направил парадоксално заключение. В противовес на това, че често наричат Земята с името на гръцката богиня Гея, той сравнява нашата планета с друг митологичен персонаж – Медея, която убива двамата си сина.  И ученият дава доста убедителни аргументи в полза на своята теория.

Хипотезата Гея разглежда Земята като уникален организъм, способен да се саморегулира и поддържа баланс във всички сфери – биосфера, хидросфера, литосфера и т.н. Животът е една от връзките в тази сложна верига от геохимични процеси.

Но Петър Уорд е убеден, че всичко е точно обратното. Животът води до такъв дисбаланс на планетарните сили, в резултат на който Земята се самоунищожава. Ученият доказва, че въпросът въобще не е в нашата технологична цивилизация. През цялата история на планетата, и това са стотици милиони години, в еволюцията на живите организми има 15 периода на масово измиране на видове. И само един от тях е свързан с външни фактори – изчезването на динозаврите преди 65 милиона години, когато един астероид е ударил планетата. Много учени смятат, че бедствието е по-трудно обяснимо. Всички други изчезвания на видове са настъпили в резултат само на сухоземни процеси.

Уорд посвещава много време на изучаването на Голямото измиране, което се е случило на Земята преди около 250 милиона години. Той вярва, че причината за него са изригванията на вулканите в Сибир. Компютърното моделиране на геоложките процеси косвено потвърждава теорията му. Никакъв гео- или биохимичен процес на Земята не се случва сам по себе си. Всеки от тях, включително причините и ефектите, е тясно свързан с останалите. И за това има убедителни примери.

Най-малко два пъти на Земята е имало периоди на заледяване. Последствията от тях за биосферата били много тежки. Но те били предшествани от периоди на процъфтяване. В резултат на прекомерното възпроизводство на фотосинтетични растения атмосферата се пренаситила с кислород, като същевременно се унищожил въглеродния диоксид. До какво е довело това? Без слой въглероден диоксид, Земята се охладила и климатът като цяло е станал по-студен. По този начин, в периода от края на Протеозоя до началото на Палеозоя, са изчезнали големи колонии от праисторически цианобактерии – строматолити, които са покривали дъното на океаните. Тогава са се появили първите многоклетъчни организми и първите истински животни са започнали да се развиват бързо. В резултат на това биоразнообразието се увеличило, но общото количество биомаса на планетата  намаляло значително.

И преди около 400 милиона години, Земята била покрита от гори. Всъщност самите растения са помогнали за промяна на атмосферата с абсорбиране на въглероден диоксид в процеса на фотосинтеза. В допълнение, техните корени разхлабили почвата и улеснявали нейното изветряване, което довело до повишен контакт на въздуха с вещества, които абсорбират въглеродния диоксид. В резултат, атмосферата била толкова бедна на това вещество, че планетата била покрита с лед за следващите 90 милиона години.

Опитът от световната еволюция казва, че със сигурност ще имаме нужда от CO2 в бъдеще. Ако не намерим начин да спасим по някакъв начин резервите на този газ, тогава, както се е случило повече от веднъж в историята на планетата, концентрацията му неизбежно ще започне да намалява. Тогава животът на планетата, както го познаваме, ще престане да съществува.

Ясно е, че това няма да се случи през следващите години. При ниска концентрация на CO2 в атмосферата, дърветата вече няма да могат да се възпроизвеждат. И след тяхното изчезване, нивото на кислород неизбежно ще започне да намалява, и в резултат на това след 20 милиона години ще достигне само 1%. Това ще бъде точката, от която ще бъде невъзможно да се поднови атмосферата и разнообразието на биологичния живот на Земята. Хипотезата на Питър Уорд твърди, че самият живот всъщност прави нашата планета необитаема.

В най-добрия случай, Земята ще се върне към микробния живот, който е съществувал по време на общото развитие на биосферата. Ето защо ученият призовава да не се разчита на “механизмите на саморегулиране” на мъдрата майка Земя, а тя да се подпомага активно. Учените са убедени, че планетата няма да се излекува, дори ако всички хора изведнъж изчезнат. “Ние не сме наематели, ние сме господари!” – пише Питър Уорд в книгата си. Останалата част от природата обаче не трябва да плаща за управлението ни. Ако се осмисли въпроса мъдро, състоянието на нещата може да бъде коригирано. “Ние сме единствените, които могат да положат ръцете си на пулта за управление.”

Категория:
Земя · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title