Когато д-р Ханс-Улрих Нимиц представя своя труд върху хипотезата за фантомното време, той учтиво моли читателите си да бъдат търпеливи, благосклонни и отворени към нови идеи, защото твърденията му са изключително спорни. Причината е, че в своята теория той има три невероятни предложения: 1) Преди стотици години календарът е бил напълнен с 297 години, които никога не са се случили; 2) Става въпрос за 1708г; 3) Поддръжниците на тази теория не са идиоти.
Според теорията за фантомното време, ранното Средновековие (614-911г) не се е случвало, а е добавено в календара преди много години, случайно, чрез погрешно разчитане на документи или нарочно, чрез фалшификации от конспиратори. Това би означавало, че всички артефакти, датирани от тези векове, всъщност принадлежат към други периоди, а всички събития, за които знаем, че са се случили тогава, са станали в други години или са чиста проба измислица.
Немският историк Хериберт Илиг първи излиза с тази идея, като според него например Карл Велики е измислен персонаж. Но на какви доказателства се базират неговите твърдения?
Изглежда, че историците са попадали на много фалшифицирани документи от Средновековието и това е била основна тема на археологическата конференция в Мюнхен през 1986г. В своята лекция тогава, Хорст Фърман, президент на института Monumenta Germaniae Historica, описва как някои документи, фалшифицирани от Римокатолическата църква през Средновековието са били създадени стотици години преди да им „дойде момента“, след което са били приети от обществото като истински. Това означава, че който и да е произвел тези фалшификати, трябва да е бил много умел в предричането на бъдещето… или има някакво несъответствие в изчисляването на датите.
Това е първото доказателство, което подбужда любопитството на Илиг. Той се чудел защо църквата ще подправя документи стотици години преди да влязат те в употреба. И така той и неговата група проучват други фалшификати от предишни векове и откриват хронологични несъответствия. Това ги кара да разследват произход на григорианския календар, където откриват още повече разминавания.
През 1582г календарът, който използваме и днес, е въведен от папа Григорий XIII, за да замести остарелия юлиански календар, влязъл в употреба през 45г.пр.Хр. Григорианският е създаден така, че да поправи 10-дневно несъответствие, получило се поради факта, че годината в юлианския е била 10.8 по-дълга. Но по изчисленията на Хериберт Илиг, 1627-те години, изминали от въвеждането на юлианския календар са довели до 13 дни несъответствие – за грешка от 10 дни е трябвало да са изминали само 1257 години.
Илиг и съмишлениците му започват да търсят други пропуски в историята и откриват няколко. Например посочва се, че изграждането на Константинопол е започнало през 558г и е продължило до 908г. Дали наистина градът е бил строен 350 години? От техните открития те заключават, че в даден момент, към календара са били добавени 297 години, без да отговарят на реално изминал период.
Още повече, те смятат, че римският император Ото III, папа Силвестър II и византийският император Константин VII са хората, стоели зад тази конспирация.
Понякога подобна налудничава теория може да звучи примамливо, особено когато е напасната към фактите. Но както Карл Сейгън е казал, извънредните твърдения изискват извънредни доказателства. Изглежда, че доказателствата на Илига са само косвени и заключенията му са крайни. Хипотезата му повдига някои интересни въпроси за Тъмните векове и посочва несъответствия в историята, но да се стига до такива заключения без научен подход е проблем.
Не само това, но и предположенията му за възможните мотиви за тази конспирация граничат с нелепото. Например, в първата му теория Илиг твърди, че Ото III е променил календара, за да управлява в 1000-та година, понеже това пасвала на разбирането му за християнския милениаризъм.
Дали наистина е имало план на най-високопоставените лица в света по онова време да добавят близо 3 века несъществуваща история? Трудно е да се каже – нужни са много повече доказателства и проучвания.