Според данни, цитирани в мемоарите на бивши съветски военни съветници във Виетнам, група специалисти от Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР (ГРУ), чиято задача била да изучават трофеи от американска военна техника, действали във Виетнам от есента на 1965 г.
Резултатите от работата на „трофейниците“ представлявали, естествено, голям интерес за Министерството на отбраната на СССР и съветската отбранителна промишленост.
В мемоаритете си ветерани от дипломатическата служба твърдят, че освен изучаването и изпращането на проби от американско оборудване и оръжие в Съветския съюз, задачите на „трофейниците“ включвали и анализ на американските военни действия във Виетнам, както и консултиране на Виетнамската народна армия при разработването на начини за противодействие на вражеските подразделения.
Обаче, съдейки по справка от посолството на СССР в Демократична република Виетнам, датирана от март 1967 г. и адресирана до висшето ръководство на Съветския съюз, самата виетнамска страна често пречела на нормалната работа на специалната група „трофейници“. По това време съветски специалисти работели във Виетнам вече почти 2 години – от май 1965 г., а дейността им била координирана на ниво министри на отбраната на СССР и Северен Виетнам.
За този период „трофейниците“ подбрали и изпратили в Съветския съюз над 700 проби американска военна техника и оръжия. Специална част на ГРУ изследвала свалените американски самолети и ракети, електронното, фоторазузнавателното и друго оборудване. Освен това, в резултат на тази работа били съставени няколко десетки информационни и аналитични доклади, в които се изучавала и американската техническа документация.
По-голямата част от изследванията се извършвали на местата на падане на свалените самолети. Но виетнамците често криели тези точки от съветската специална група или забавяли изпращането на превозни средства с „трофейници“ до обекта за изследване. В тази връзка на „ловците на трофеи“ се налагало сами да търсят местата, където падали американските самолети. Случвало се виетнамците просто да не позволяват на съветските специалисти да изследват проби от оборудване и оръжия, а и бавели изпращането им в СССР понякога до 3 месеца.
Много такива случаи се дължали на факта, че преди руснаците да пристигнат на мястото на падане на американския самолет, останките му вече се изследвали от китайски военни експерти. Така, например, през януари 1968 г. китайците изпреварили съветската специална група, като първи разглобили модернизиран разузнавателен самолет – сетне отмъкнали от него всичко ценно, а останките подготвили за взривяване. Виетнамците, за да изгладят по някакъв начин неприятната ситуация, предали на „трофейниците“ американска ракета „Шрайк“ (AGM-45 Shrike).
Намаляването на ефективността на зенитно-ракетните сили на виетнамската армия до голяма степен се дължало именно на ракетите „Шрайк“ – които се самонасочвали по радиоизлъчването на съветските зенитно-ракетни комплекси „Двина“, използвани от виетнамците.
Съветското разузнаване съобщило, че комплексът за проследяване на „Двина“ бил предаден на американците от израелците, които на свой ред го били пленили от египтяните. Така било разработено противодействие: локаторите на съветския зенитно-ракетен комплекси фиксирали момента, в който „Шрайк“ бивала изстреляна от бомбардировача, и незабавно изключвали радиопредавателя. Ракетата губела целта си и „заслепеният“ „Шрайк“ често падал в околностите на Ханой.
Използвайки информацията за „Шрайк“, съветската отбранителна промишленост многократно модифицирала зенитния комплекс „Двина“.
Такива военно-научни групи, изпратени от СССР във Виетнам чрез ГРУ, действали във Виетнам до 1971 г. и били ръководени през това време от седем офицери от Главното разузнавателно управление (всичките полковници).
Документално потвърдени, убедителни данни за това как трофеите, получени от военно-научните специални групи на ГРУ по време на войната във Виетнам и транспортирани до СССР, са повлияли върху модернизацията на оборудването и оръжията в Съветската армия, все още няма.
Обаче военните историци, които анализират тази тема, са склонни да смятат, че съветският военно-промишлен комплекс през 1960-70-те години по време на виетнамската кампания станал „собственик“ на почти всички новости в американските военни технологии.
–
