Имало е време, когато нашата любима планета е изглеждала по малко по-различен начин, в сравнение с това, което в момента знаем за нея. Направено съвсем скоро изследване доказва, че е имало период, когато Земята е била обвита в една-единствена твърда черупка. Минало е много време, преди земната кора своеобразно да се разчлени на огромните по размери плочи, върху които днес лежат континентите.
Можем да кажем, че днес планетата ни е динамична и има външен слой, изграден от тектонични плочи. Ако се чудите как се зараждат феномени като земетресенията и вулканите, то те са вследствие на процеса на взаимното блъскане и триене на тектоничните плочи. Случва се да се стигне и до разделяне между тях. В такива случаи пространството между тях би могло да бъде запълнено от разтопени скали, които, от своя страна, могат да доведат до възникването на подводни планински хребети в средата на големите океански басейни. Това поне ни информират учените от Университета на Мериленд, провели изследването.
От дълги години в научната геоложка област съществуват дебати по повод тектониката на плочите – дали е стартирала веднага (теория, известна като униформизъм), или по-скоро планетата първо е преминала през продължителна фаза с твърда черупка, обхванала цялата Земя?
Резултатите от изследванията са благодарение на усилията на научен екип, ръководен от професора по геология в Мерилендския университет Майкъл Браун. Според изводите, направени от проф. Браун и неговите колеги, теорията за модела на твърдата черупка вече изглежда по-вероятен.
От изнесените данни от изследването на проф. Браун разбираме, че неговият екип е успял да събере проби от скали от Източния Пилабарски щит. Обяснено с прости думи, това е огромен по размери участък от древна гранитна кора на територията на Западна Австралия. Любопитното около тези скали е, че те са едни от най-старите, които познаваме. Възрастта им достига до впечатляващите 3.5 милиарда години. Проучен от учените е изотопният, както и химическият състав на гранитите. Причина за това е фактът, че в повечето случаи те са свързани с вулканичните вериги – нещо, което може да се приема като признак на активност на тектоничните плочи.
Екипът на проф. Браун провежда изследвания и върху базалтови проби от свързаната формация Кукал. Това са вид скали, чието образуване се осъществява след изригването на вулкани, както и на океанските дъна, където се наблюдава разделяне на тектоничните плочи в средата на океаните. Океанските дъна са покрити с базалт, а когато те достигнат континентите, потъват под повърхността. Това е процес, който ни е известен под името субдукция. На мястото, където се наблюдава триенето на две плочи, можем да забележим разтопяване на скалите и образуването на огромни по размер маси подземен гранит.
Има вече направени в миналото изследвания, според които базалтите от масива Кукал биха могли да бъдат източник на гранитите в Пилабарския щат. Причина за това са сходствата в техния химичен състав. Професор Браун и екипът му провеждат тестове върху тази теория, както и върху още една, а именно – биха ли могли базалтите от Кукал да се стопят до такава степен, че да образуват гранити на начин, който да се различава от субдукцията на базалта под повърхността на планетата? Ако приемем, че това е възможно, то тогава може би тектониката на плочите все още не е била реалност, когато са били образувани гранитите в Пилабарския щат. За да може това да бъде установено, изследователите провеждат т.нар. термодинамични изчисления.
Следващата стъпка на учените е да изградят серия от т.нар. “моделни експерименти”, като целта е да бъде изследвано какво би могло да се случи в ситуация, в която тектониката на плочите не е стартирала веднага.
Учените установяват, че е напълно възможно гранитите от Пилабарския щит да са били образувани от базалтите на Кукал. Това би било възможно чрез сценарий, според който една цялостна черупка покрива цялата Земя.
Проф. Браун разкрива, че резултатите от осъществените изследвания доказват, че гранитите от Пилабарския щит са се появили вследствие на разтопени базалти от масива Кукал. Или пък подобни материали в среда с висок термичен градиент.
ВИДЕО:
