След многобройните филми, в които се показват различни сцени, елементи и похвати от азиатските бойни изкуства, вече едва ли има човек, които да не е чувал за прочутата школа по кунг-фу в манастира „Шао Лин“.
„Кунг-фу“ днес е названието на бойното изкуство, изучавано в много школи в Китай и извън границите му.
В миналото майсторите на бойните изкуства служели на различни господари, били приятели или яростни врагове, участвали в различни метежи, бунтове и заговори. През 1899 г. бойците от много школи организирали въстание против европейците, което било наречено „Ихетуан“ („Отряди за мир и справедливост“). Участниците му искали да изгонят от Китай „европейските варвари“ и да унищожат своите сънародници, които били приели християнството.
В европейските вестници този бунт бил наречен „въстанието на боксьорите“ именно, защото сред участниците му преобладавали майстори на кунг-фу.
Бойните изкуства били символ и своеобразна философия на бунтовниците. Майсторите на кунг-фу преподавали в различни училища, като внушавали на учениците си вярата, че ако овладеят бойното изкуство, ще станат непобедими. Логиката била елементарна и сякаш неоспорима: ако ученикът загине или бъде ранен в битката, сам си е виновен – значи недостатъчно е вярвал в своята неуязвимост и не е пречистил духа си от всичко, което е излишно.
След като увеличили броя си, бунтовниците започнали да разрушават железниците и телеграфа. Причините били съвсем „основателни“: уж чужденците съставили коварен план и специално строели сгради не според изискванията на „фън-шуй“, които увреждали потока на енергията „ци“ в цял Китай.
Ихетуаните преминали към радикални действия, като започнали да избиват главно китайци, които били приели християнството, както и християнски мисионери-чужденци. Организирали „лов“ на такива хора и ги убивали жестоко, защото били „врагове на китайската култура“. Властите на хитрата императрица Ци-си (упр. 1861-1908) отначало застанали на страната на бунтовниците, за да сплашат чужденците. Така, освен майсторите на бойните изкуства, сред въстаниците се появили военни съветници – и постепенно призивите за свалянето на китайската управляваща династия изчезнали от лозунгите им.
След известно време „боксьорите“ влезли в столицата на Небесната империя, изклали всички християни в Пекин и организирали блокада на дипломатическия квартал.
Великите сили реагирали еднакво на събитията в Китай и, обединени, решили да потушат бунта. От север навлязла руската армия, а на брега направили десант експедиционни сили на Великобритания, САЩ, Германия, Япония, Италия, Австро-Унгария и Франция. Любопитен факт: и бунтовниците, и чужденците искрено вярвали, че усмиряват „нахалните варвари“.
Германският владетел Вилхелм II призовал на жестокостите да се отговори адекватно, с масово клане, с цел китайците занапред да се откажат дори от мисълта за бунтове.
Независимо от своята жестокост срещу мирните жители, въстаниците се оказали ефективни на бойното поле – само с хладно оръжие те неведнъж принуждавали да отстъпват чуждите войски, въоръжени с картечници и карабини.
Въпреки това, през август 1900 г. армиите на 8 държави обсадили Пекин и го бомбардирали с артилерия. Започнали улични схватки. В битки по улиците на града загинали повечето майстори на бойните изкуства, наследници на старите школи и обичаи. Чудо не се случило. Щиковете и картечниците се оказали по-силни от кунг-фу.
Според легендата, един от водещите майстори на бойните изкуства нападнал взвод немски войници и убил половината от тях, преди да го прободат с щикове. Повечето от „боксьорите“ обаче не успели да сторят дори малка част от това. Бунтовниците били разгромени, Пекин и дворецът на Ци-си – превзети. Броят на убитите бунтовници и мирни жители не е известен – никой не броял жертвите.
Императрицата, която била напуснала града, бързо обявила бунтовниците извън закона и сключила унизителни споразумения с коалицията. Китай навлязъл в размирици, които продължили няколко десетилетия и взели милиони жертви.
Заедно с ихетуаните била унищожена и репутацията на кунг-фу, която била трупана в продължение на векове. Оказало се, че огнестрелните оръжия и щиковете са много по-силни от всяка техника на бойни изкуства. От куршума на карабината може да се спасите само случайно. Нищо не може да спре удара с щик.
Едва много години по-късно, благодарение на китайските актьори и филми, кунг-фу отново започнало да се възражда и популяризира.
После в цял свят се появила модата на азиатските бойни изкуства. Но урокът от 1900 г. показал, че нито една школа за бойни изкуства не може да се съпротивлява на обикновения куршум.
