ное. 3, 2019
115 Views

Въстанието на Долчино

Автор:

Италианецът Долчино (1250-1307) бил еретик, привърженик на сектата „Апостолски братя“. Неин основател бил селянинът от Парма Джерардо Сегарели.

Съвременниците на Сегарели твърдят, че бил умопобъркан, но явно не е било съвсем така, щом успял да привлече доста последователи. А времето било благоприятно за възникването на нови секти. Наближавала 1260 г., за която предсказвали, че тогава ще дойдат краят на света и появата на Антихриста. Освен това, през 1259 г. Италия била връхлетяна от епидемии, които засилили вярата в подобни предсказания. Всеки трябвало да се покае, да се примири с враговете си и да върне имуществото, придобито с измами. Била обявена амнистия за всички изгнаници.

Долчино. Снимка: Уикипедия

От тази бурна епоха сектата на Сегарели излязла влиятелна и укрепнала. Тя била подкрепена от много богати и влиятелни хора. Сегарели дори се обърнал към папата с молба да я утвърди като „беден орден“, подобно на францисканския. Папата отказал, но с доброжелателен тон. Сегарели започнал да изпраща своите „апостоли“ в далечни региони на Италия и Франция.

Учението на „Апостолските братя“ за равенство и бедност на Църквата не се различавало много от проповедите на множество религиозни групи, които папата тогава трябвало да търпи. Самият Сегарели бил покровителстван от епископа на Парма и живял в двореца му 12 години, играейки ролята на храненик и почти шут.

Но постепенно отношенията с папския двор се влошили. Сектата все повече разобличавала покварата на духовенството, отклоненията от апостолските идеали – а курията (папския двор) пък на свой ред посочвала еретичните тенденции на сектантите.

За влиянието на сектата може да се съди по факта, че през 1286 г. тя била осъдена в Англия на синод в Чичестър, през 1289 г. – във Вюрцбург, Германия. Накрая и Инквизицията се заела с нея. През 1294 г. Сегарели бил арестуван, а през 1300 г. осъден и изгорен на клада.

Но по това време начело вече стоял главатар от съвсем различен тип – Долчино. Той бил незаконен син на свещеник, подготвял се за свещенически сан; но бил принуден да бяга, понеже го хванали, че краде пари от своя духовен наставник.

Долчино влязъл като послушник във францискански манастир, където се запознал с учението на „апостолските братя“. Напуснал манастира и срещнал послушницата Маргарита от манастира „Света Екатерина“ в Тренто. Успял да влезе в манастира като ратай и я убедил да избяга. Двамата станали скитащи проповедници на учението на „апостолските братя“, според което имуществото и жените са общи. Членовете на сектата нямали право да докосват пари, а трябвало да живеят само от милостиня. Забранено им било да работят и да се подчиняват на когото и да било. Подобно на първите апостоли, те трябвало да слушат само Бога.

Постепенно учението им станало открито враждебно спряло Църквата. Според тях тя била „вавилонската блудница“. Разрешавало им се да лъжат и да се отричат от собственото си учение, ако „в сърцето си“ му оставали верни.

Запазени са подробни цитати от три писма на Долчино. В тях той призовава да бъдат убити папата, всички кардинали, епископи, монаси и свещеници. За ролята на нов папа посочва самия себе си.

През 1303 г. или в началото на 1304 г. Долчино и неговите последователи въстанали и нахлули в Италия. Към него започнали да се стичат бунтовници още и от Франция и Австрия. Основали селище в една планинска долина. Храна вземали с насилие от съседните села.

Скоро всички околни райони изпаднали в паника. Тогавашни летописци пишат: „Безбожните еретици, катарите, превзеха горното течение на долината на река Рекси, укрепиха се там и безбожно грабят съседните райони, опустошават страната с огън и меч и извършват всякакви безчестия“.

Мемориален камък “Frà Dolcino” на Монте Рубело. Снимка: Уикипедия

Силите на гражданите далеч не били достатъчни, за да се защитят от армията на сектантите, която вече наближавала 5000 души. Скоро всички градове и села на десетки километри наоколо били разграбени и опожарени. Гражданите събрали пари, за да платят наемници, които да ги защитят от войските на Долчино. Сектантите заловили местен свещеник, отрязали носа, ушите и ръцете му и го изпратили на местните хора, за да ги уплашат. Накрая се събрала войска, но дружините на Долчино я рагромили. Бунтовниците нахлули в съседните градове, като ги грабели и откарвали жителите им в робство. След това ги разменяли за храна, а в случай на отказ ги измъчвали и убивали, сред тях и деца. Накрая папатата обявил Кръстоносен поход срещу еретиците, но той завършил с неуспех. Реката, по бреговете на която била унищожена кръстоносната армия, почервеняла от кръв.

Войната продължила три години. Долчино въоръжил жени, които се сражавали заедно с мъжете. Еретиците го почитали като светец и папа, бил въведен ритуал за целуване на обувките му. Особено яростно били преследвани свещеници и монаси. Църквите били осквернявани, свещените съдове и дрехи – разграбвани, иконите – разбивани. Олтарите били използвани за клозети.

След дълга борба, най-после през 1307 г. Долчино бил обкръжен и заловен. Повечето негови последователи били ликвидирани.

Като наказание за извършените зверства, Долчино бил подложен на страшни мъки. Маргарита била изгорена пред очите му, а самият той развеждан по улиците на близкия град и измъчван с нажежено желязо на всяко кръстовище. Накрая го изгорили на клада и в Италия настъпил мир.

Категория:
Личности

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title