В европейските аристократични семейства през ХІХ-ти век икономът бил парадното лице на дома.
От него се изисквало да се държи достойно, дори високомерно с всички, включително с господаря си (което не притеснявало никого), и с външния си вид да привнася респектираща атмосфера сред обстановката.
Величествеността и достолепието, присъщи на неговата длъжност, въобще не се връзвали със семеен живот, мърмореща жена и плачещи деца. Затова и службата му била по силите единствено на самотен мъж, който не се грижел как да отмъкне от господарската трапеза нещо за гладните си деца и така да помага на съпругата си.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
