Както е известно, през 1887 г. Лудвиг Лазар Заменхоф създава международния език есперанто, който се отличава с лекота при научаването му, особено в началния етап, и с липсата на изключения в граматиката. За добро или за лошо, той днес тотално е заменен от английския.
По-рано в историята като общи и универсални езици били използвани арамейският (езикът, на който говорел Иисус Христос), гръцкият, латинският и френският. В Средиземноморието през ХVІ-ти век възниква езикът „лингва франка“ – смесица на думи от всички страни по бреговете на Средиземно море, която използвали най-вече моряците от различните държави при взаимните контакти помежду си.
Преди есперантото също са правени опити за създаване на изкуствени универсални езици. Например, една безсънна нощ през 1879 г. немският католически свещеник Йохан Мартин Шлайер изведнъж почувствал някакво присъствие и озарение свише – след което решил да създаде универсален език, който лесно може да бъде овладян. Шлайер го нарекъл „волапюк“.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
