След началото на поредната си война срещу Рим, царят на Понт – Митридат VI (упр. 117 г. пр. Хр. – 63 г. пр. Хр.) много скоро се озовал в незавидно положение: силите и средствата на неговата държава били силно разнебитени по време на предишните сблъсъци с римляните и с техните съюзници в региона. Първите походи в новата война не дали решаващ резултат и царят преминал от настъпление към отбрана. След поражението на армията му през пролетта на 71 г. пр. Хр. при град Кабир, се наложило той да бяга и да потърси убежище при своя зет цар Тигран II – владетеля на Велика Армения, който бил на върха на своята мощ.
Митридат и преди това многократно увещавал арменския цар да му помогне в борбата срещу Рим – като правилно му посочвал, че щом самият той, Митридат, бъде победен, римляните ще се заемат и с Армения. Но Тигран оставал неутрален до последния момент. Той бил добре запознат с политическата структура на Римската република и се надявал да преговаря със Сената за разделяне на сферите на влияние. Тогава римският проконсул на Азия – Луций Лукул, не би посмял да нападне владенията му.
Поради тази причина Тигран не участвал в походите на Митридат към Анатолия (дн. Анадола) – и когато тъстът му се озовал при него, той всъщност го заточил в изгнание, където не можел да се свърже със своите хора и дори със самия Тигран. Вероятно такова неучтиво отношение било причинено от желанието да се предотврати влошаване на отношенията с Рим – но, все пак, когато римският посланик Апий Клодий от името на Лукул в ултимативна форма поискал да му бъде предаден Митридат, получил отказ. Тигран бил уверен, че Лукул няма да започне война без причина и без разрешението на римския Сенат. Затова арменският цар правел всичко възможно да не дава повод на легионите да нахлуят в земите му.
След потушаването на две големи въстания Тигран разпуснал основната част от армията си, оставяйки при себе си само гвардията и редовните части, и се завърнал в Тигранакерт (днешният град Силван, недалеч от Диарбекир) – новата столица на Велика Армения, която олицетворявала мощта и славата на неговата държава. Именно тук го застигнала новината , че Лукул с армията си е преминал границата и вече се прехвърля през река Ефрат. Това било в края на март – началото на април 69 г. пр. Хр.
Отначало царят дори не повярвал: действията на римляните били за него крайно изненадващи. Може би, ако Тигран общувал повече с тъста си Митридат, щял да знае, че политическата ситуация в Рим се променя бързо – а самият проконсул Луций изобщо не е от онези хора, които действат само по заповед отгоре.
Луций Лициний Лукул започнал войната без никакво разрешение от Сената и решил да нанесе удар право в сърцето на арменската държава – нейната нова столица. Проконсулът открил военните действия под предлог да продължи войната с Митридат – но истинските причини били безграничните му амбиции и алчност. С три легиона и значителен брой спомагателни войски той преминал границата, прекосил Ефрат и сега напредвал към Тигранакерт. Само месец по-късно римляните обсадили града. Цар Тигран ІІ тръгнал да събира войски по цялата страна.
В продължение на четири месеца и половина столицата се отбранявала успешно. През това време Тигран не само събрал 80 хиляди войници, но и освободил тъста си Митридат, дал му доста силен конен отряд и го отпратил по живо, по здраво. Главната битка обаче тепърва предстояла.
Тигранакерт не можел да издържи безкрайно – а превземането на тази нова столица щяло да сложи край на всички постижения на Тигран през последните 20 години. Силата на неговата държава се основавала на военната и политическата мощ – затова нахлуването на римляните се налагало да бъде отблъснато по най-решителен начин. Арменският владетел не можел да премине към тактиката на партизанска война, както някои от другите противници на Рим: нумидийците, лузитаните, иберите или добре познатите на Тигран парти. Без да чака държавата му да започне да се разпада, той решил да деблокира столицата и да прекрати войната с една решителна битка. Тя се провела недалеч от Тигранакерт на 6 октомври 69 г. пр. Хр.
Оценявайки войските на Лукул, Плутарх и Секст Юлий Фронтин съобщават за около 14-15 хиляди бойци. Армията на Тигран, според Плутарх, била 265-300 хиляди души, но по-реални са числата, привеждани от други историци – 70-80 хиляди воини.
Първоначално борбата била равна. Обаче в един момент римската конница, първоначално оставена в засада, решително атакувала многобройната, но разноплеменна войска на Тигран. Арменската армия побягнала. Портите на столицата на Велика Армения били предателски отворени от гръцките наемници в Тигранакерт, както и от въстанали тълпи, които Тигран бил докарал от всички покрайнини на обширната му държава. В резултат огромният и богат град станал жертва на римляните и бил разграбен.
Елинистични автори цитират данни, които говорят за голямото богатство на арменската столица. Именно то позволило на Лукул по-късно да организира известните „лукулови пиршества“, които изумявали неговите съвременници.
Съдбата на Митридат била трагична – собственият му син Фарнак въстанал против него. Митридат бил разгромен и се самоубил.
Перипетиите на Тигран продължили дълго след това. Римляните милостиво му оставили доста голяма част от неговата страна – тогавашните историци я определят като третата по размери и мощ държава след Рим и Партия. Последните 10 години от неговото царуване били мирни и спокойни – арменският цар Тигран Велики умрял в 55 г. пр. Хр. на възраст 85 години.
–
