Още

    Великата битка при Молоди

    През 1570 г. Османската империя заемала водещо място сред европейските и азиатските държави. Територията й включвала Мала Азия, днешния Близък изток, Северна Африка, както и Балканите почти до Виена. Армията й наброявала 500 хиляди бойци – 5 пъти повече от армиите на всички държави в Западна Европа, взети заедно.

    На север обаче амбициозните турски планове се сблъскали с неочаквано препятствие – Русия.

    Русия отдавна страдала от набезите на турските съюзници – Кримското, Казанското и Астраханското ханства, които ежегодно нападали руските земи и отвеждали стотици хиляди славяни в робство.

    Но цар Иван Грозни с няколко бързи удара успял да разгроми Казанското и Астраханското ханства. За да предотврати укрепването на Русия, султан Селим ІІ наредил на своя васал, кримския хан Девлет-Гирей, да нападне Москва, като му изпратил в подкрепа еничари и тежка артилерия.

    Девлет-Гирей имал богат опит в ограбването на руските градове. През 1571 г. той се възползвал от факта, че Русия била затънала в Ливонската война на запад, атакувал и опожарил Москва. Оцелял само каменният Кремъл. Кримските татари отвели почти цялото население на града в робство – около 60 хиляди души. Руският цар Иван Грозни бил вбесен и обезглавил доста боляри, които с бездействието си допуснали тази трагедия. Късметът обаче замъглил разума на Девлет-Гирей. Следващата 1572 година той решил да повтори нападението и да изпълни дългогодишната си амбициозна мечта – да завладее цяла Русия.

    В края на юли и началото на август руската армия под командването на княз Михаил Воротински и воеводата Дмитрий Хворостинин чакала огромната татарската орда на река Ока. Балансът на силите далеч не бил в полза на руснаците: над 120 хиляди татари, подпомогнати от 20 хиляди турски еничари – а насреща им 30 хиляди руснаци с 6 хиляди немски наемници.

    Татарите успели да разбият дружините на воеводата Никита Одоевски, който опитал да прегради пътя им, прекосили река Ока и се устремили към Москва.

    По руските степи стремително се носели огромни конни маси – дружините на Дмитрий Хворостинин преследвали по петите татарската орда. Той успял да настигне татарите недалеч от Москва, при малкото село Молоди. С внезапно нападение татарският ариергард от няколко хиляди души бил унищожен. Девлет-Гирей бил принуден да спре и да се обърне с лице към преследвачите си, които „хапели опашката“ на огромната му армия.

    Татарите нападнали с всичките си сили малобройния отряд на Хворостинин. Руснаците отстъпили към укрепената позиция на основната руска армия на княз Воротински. Тази позиция се наричала „гуляй-город“ и именно тя изиграла решаваща роля за изхода на сражението.

    „Гуляй-город“ представлявал своеобразна мобилна крепост от каруци, свързани помежду си с вериги и прикрити допълнително с големи дървени щитове. В предстоящата битка изиграла много важна роля една страст на цар Иван Грозни – огнестрелните оръжия, които сравнително неотдавна били влезли като масово въоръжение в европейските армии. По заповед на царя били построени десетки барутни мелници, леели се топове, създавали се полкове от стрелци, въоръжени с огнестрелни оръжия.

    „Гуляй-город“ – Уикипедия

    Многохилядната татарска конница се носела към гуляй-города, смятайки за лесна плячка каруците, които не изглеждали особено препятствие. Но руските оръдия посрещнали татарите с масиран артилерийски огън от картеч, който просто помел първите им редици. Докато едни топове стреляли, другите се зареждали. Татарите отново и отново нападали, а топовете продължавали да изригват вулкани от картеч. Полето пред гуляй-города се покрило с трупове на хора и коне.

    Татарите обкръжили гуляй-города и зачакали руснаците да се предадат поради липсата на храна и вода – много добре знаели, че те не разполагат с обоз. Положението наистина било критично: обсадените гладували, нямали вода, но никой не мислел за предаване. Немските наемници също се държали достойно и споделяли всички трудности с руските бойци.

    Но Девлет-Гирей знаел, че прекаленото бавене е съдбоносно за него. Затова татарите и еничарите започнали нови атаки. Вълна след вълна те връхлитали срещу гуляй-города и застилали земята с телата си. Труповете им се издигнали до нивото на каруците, наложило се руснаците да поставят подложки под оръдията, за да стрелят отвисоко.

    Загубите на татарите и турците били кошмарни. Но те не се отказвали, отново и отново атакували – и така целия ден 2 август 1572 година.

    Привечер руските воеводи се решили на рискован ход: част от войските начело с княз Воротински тайно напуснали гуляй-города, заобиколили и излезли в тил на татараската орда. Когато татарите започнали ново нападене, руснаците от гуляй-города внезапно излезли в челна атака – а воините на Воротински в същия момент нападнали врага в тил.

    Татарите изпаднали в паника от неочаквания развой на събитията и побягнали. Руските бойци започнали да ги преследват. Клането било ужасно. Татарите бягали към река Ока. Почти всички били пеша, защото по заповед на Девлет-Гирей се били спешили, за да атакуват дървената руска крепост. Руснаците ги преследвали до самата река, където вече нямало спасение – повечето татари били изклани там, а онези, които се хвърлили във водата, се давели или били разстрелвани от брега. В това време еничарите се събрали накуп, за да организират съпротива – и били безмилостно избити с оръдеен картеч.

    В битката при Молоди кримските татари загубили почти цялото си мъжко население. От 120 хиляди бойци се спасили само около 6 хиляди. В битката загинали също внукът, синът и зетят на Девлет-Гирей. Самият хан едва се спасил.

    Кримските татари никога вече не предприели сериозни нападения срещу Русия. Загинали и всички турски еничари. Именно тогава Русия станала за българите „дядо Иван“ – в знак на почит и надежда към православния цар Иван Грозни.

    Паметна плоча за битката при Молоди

    Предишна статия
    Следваща статия

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови