През 1570 г. Османската империя заемала водещо място сред европейските и азиатските държави. Територията й включвала Мала Азия, днешния Близък изток, Северна Африка, както и Балканите почти до Виена. Армията й наброявала 500 хиляди бойци – 5 пъти повече от армиите на всички държави в Западна Европа, взети заедно.
На север обаче амбициозните турски планове се сблъскали с неочаквано препятствие – Русия.
Русия отдавна страдала от набезите на турските съюзници – Кримското, Казанското и Астраханското ханства, които ежегодно нападали руските земи и отвеждали стотици хиляди славяни в робство.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
