background img
юли 25, 2018
1592 Views

Великата битка при Молоди

Автор:

През 1570 г. Османската империя заемала водещо място сред европейските и азиатските държави. Територията й включвала Мала Азия, днешния Близък изток, Северна Африка, както и Балканите почти до Виена. Армията й наброявала 500 хиляди бойци – 5 пъти повече от армиите на всички държави в Западна Европа, взети заедно.

На север обаче амбициозните турски планове се сблъскали с неочаквано препятствие – Русия.

Русия отдавна страдала от набезите на турските съюзници – Кримското, Казанското и Астраханското ханства, които ежегодно нападали руските земи и отвеждали стотици хиляди славяни в робство.

Но цар Иван Грозни с няколко бързи удара успял да разгроми Казанското и Астраханското ханства. За да предотврати укрепването на Русия, султан Селим ІІ наредил на своя васал, кримския хан Девлет-Гирей, да нападне Москва, като му изпратил в подкрепа еничари и тежка артилерия.

Девлет-Гирей имал богат опит в ограбването на руските градове. През 1571 г. той се възползвал от факта, че Русия била затънала в Ливонската война на запад, атакувал и опожарил Москва. Оцелял само каменният Кремъл. Кримските татари отвели почти цялото население на града в робство – около 60 хиляди души. Руският цар Иван Грозни бил вбесен и обезглавил доста боляри, които с бездействието си допуснали тази трагедия. Късметът обаче замъглил разума на Девлет-Гирей. Следващата 1572 година той решил да повтори нападението и да изпълни дългогодишната си амбициозна мечта – да завладее цяла Русия.

В края на юли и началото на август руската армия под командването на княз Михаил Воротински и воеводата Дмитрий Хворостинин чакала огромната татарската орда на река Ока. Балансът на силите далеч не бил в полза на руснаците: над 120 хиляди татари, подпомогнати от 20 хиляди турски еничари – а насреща им 30 хиляди руснаци с 6 хиляди немски наемници.

Татарите успели да разбият дружините на воеводата Никита Одоевски, който опитал да прегради пътя им, прекосили река Ока и се устремили към Москва.

По руските степи стремително се носели огромни конни маси – дружините на Дмитрий Хворостинин преследвали по петите татарската орда. Той успял да настигне татарите недалеч от Москва, при малкото село Молоди. С внезапно нападение татарският ариергард от няколко хиляди души бил унищожен. Девлет-Гирей бил принуден да спре и да се обърне с лице към преследвачите си, които „хапели опашката“ на огромната му армия.

Татарите нападнали с всичките си сили малобройния отряд на Хворостинин. Руснаците отстъпили към укрепената позиция на основната руска армия на княз Воротински. Тази позиция се наричала „гуляй-город“ и именно тя изиграла решаваща роля за изхода на сражението.

„Гуляй-город“ представлявал своеобразна мобилна крепост от каруци, свързани помежду си с вериги и прикрити допълнително с големи дървени щитове. В предстоящата битка изиграла много важна роля една страст на цар Иван Грозни – огнестрелните оръжия, които сравнително неотдавна били влезли като масово въоръжение в европейските армии. По заповед на царя били построени десетки барутни мелници, леели се топове, създавали се полкове от стрелци, въоръжени с огнестрелни оръжия.

„Гуляй-город“ – Уикипедия

Многохилядната татарска конница се носела към гуляй-города, смятайки за лесна плячка каруците, които не изглеждали особено препятствие. Но руските оръдия посрещнали татарите с масиран артилерийски огън от картеч, който просто помел първите им редици. Докато едни топове стреляли, другите се зареждали. Татарите отново и отново нападали, а топовете продължавали да изригват вулкани от картеч. Полето пред гуляй-города се покрило с трупове на хора и коне.

Татарите обкръжили гуляй-города и зачакали руснаците да се предадат поради липсата на храна и вода – много добре знаели, че те не разполагат с обоз. Положението наистина било критично: обсадените гладували, нямали вода, но никой не мислел за предаване. Немските наемници също се държали достойно и споделяли всички трудности с руските бойци.

Но Девлет-Гирей знаел, че прекаленото бавене е съдбоносно за него. Затова татарите и еничарите започнали нови атаки. Вълна след вълна те връхлитали срещу гуляй-города и застилали земята с телата си. Труповете им се издигнали до нивото на каруците, наложило се руснаците да поставят подложки под оръдията, за да стрелят отвисоко.

Загубите на татарите и турците били кошмарни. Но те не се отказвали, отново и отново атакували – и така целия ден 2 август 1572 година.

Привечер руските воеводи се решили на рискован ход: част от войските начело с княз Воротински тайно напуснали гуляй-города, заобиколили и излезли в тил на татараската орда. Когато татарите започнали ново нападене, руснаците от гуляй-города внезапно излезли в челна атака – а воините на Воротински в същия момент нападнали врага в тил.

Татарите изпаднали в паника от неочаквания развой на събитията и побягнали. Руските бойци започнали да ги преследват. Клането било ужасно. Татарите бягали към река Ока. Почти всички били пеша, защото по заповед на Девлет-Гирей се били спешили, за да атакуват дървената руска крепост. Руснаците ги преследвали до самата река, където вече нямало спасение – повечето татари били изклани там, а онези, които се хвърлили във водата, се давели или били разстрелвани от брега. В това време еничарите се събрали накуп, за да организират съпротива – и били безмилостно избити с оръдеен картеч.

В битката при Молоди кримските татари загубили почти цялото си мъжко население. От 120 хиляди бойци се спасили само около 6 хиляди. В битката загинали също внукът, синът и зетят на Девлет-Гирей. Самият хан едва се спасил.

Кримските татари никога вече не предприели сериозни нападения срещу Русия. Загинали и всички турски еничари. Именно тогава Русия станала за българите „дядо Иван“ – в знак на почит и надежда към православния цар Иван Грозни.

Паметна плоча за битката при Молоди

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title