През ХІХ-ти век в английските богати домове, където имало готвачка, тя смятала именно себе си за най-главната фигура в къщата. Причината била проста: нали, ако храната харесвала на стопанина, съпругата му трудно можела да я уволни?
От гледна точка на готвачката, идеалната стопанка на къщата била онази, която не се намесвала в процеса на готвене и не влизала в кухнята. Според нея, докато тя изпълнявала задълженията си, госпожата нямала работа там. Ако домакинята все пак отскачала да попита, например: „Къде отива толкова много масло, щом за слугите трябва да се готви с мас?“, ястията после ставали такива, че тя губела желание повече да пъха носа си в кухнята.
Рано сутринта, докато господарите все още спели, готвачката продавала мас на всеки, който не можел да си позволи масло върху филията. Тогава в двора тихичко се промъквали жени с големи кошници. В тях те се надявали да отнесат, освен мас, още и обрезки месо, гърнета с бульон, кокали, а при повечко късмет и остатъци от снощния прием, които готвачката им продавала евтино.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
