background img
ян. 25, 2019
182 Views

Рицарският орден „Калатрава“

Автор:

„Калатрава“ е рицарски орден, не толкова популярен както, например, тамплиерите или хоспиталиерите – но който изиграл важна роля в историята на Испания. Неговата поява е описана от хроникьора Родриго Толедски, който заварил все още живи някои от неговите създатели.

Калатрава е названието на замък в Южна Кастилия, който кастилският крал Алфонсо VІІ си възвърнал от арабите през 1147 г. Но задържането на новите територии било по-трудно от завладяването им – кралят не можел да си позволи да отдели войници за постоянни гарнизони.

Замъкът на Калатрава ла Нуева, бивш главен щаб на ордена. Уикипедия

По тази причина в онзи период получили силно развитие монашеските рицарски ордени. Първоначално защитата на Калатрава била поета от тамплиерите, но скоро те били принудени да отстъпят под натиска на на враговете. Тогава в помощ на краля дошъл Раймундо, абат на цистерцианския манастир във Фитеро. На негово разположение бил рицарят-монах Диего Веласкес и наскоро възникналата общност на „братя-миряни“ – всъщност, селяни от именията на манастира, способни да носят оръжие.

Новият орден бил създаден под покровителството на крал Алфонсо през 1157 година. След като се укрепили в замъка Калатрава, рицарите планирали да разширят владенията на ордена, като си възвърнат превзетите от арабите земи. След смъртта на Раймундо през 1163 г. рицарят дон Гарсия организирал първите нападения срещу врага.

Скоро обаче повечето от „обикновените” монаси, недоволни от военизирането на ордена, напуснали „Калатрава“; само Веласкес и няколко духовници останали с рицарите. Веласкес приел титлата „приор“, което било потвърдено със специална папска харта през 1164 г. Сред различните обети и ограничения, наложени на рицарите-монаси от „Калатрава“, имало изисквания да спят в бойни доспехи и да носят белите наметала на цистерцианския орден с червен кръст, образуван от цветове на лилии – т. нар. „Кръст Калатрава“.

Емблемата на ордена, т. нар. „Кръст Калатрава“. Уикипедия

Първите походи на ордена били победоносни и щедро възнаградени от краля на Кастилия, а след това орденът служил и на краля на Арагон (1179).

С времето обаче последвали редица поражения, вероятно причинени от съперничество между наследниците на Алфонсо – кастилските и леонските клонове на династията, както и от засилването на арабите, при които дошли на помощ африкански мюсюлмани. След нещастната битка при Аларкос (1195) рицарите били принудени да предадат Калатрава на арабите. Веласкес умрял следващата година.

Като привлякъл нови бойци, Орденът възвърнал силите си, построил нов замък в Салватиера и в продължение на 13 години след 1198 г. съществувал като „Рицарите на Салватиера“. През 1211 г. и този замък бил превзет от арабите.

Кръстоносен поход през 1212 г. възвърнал замъка Калатрава на рицарите – а същата година с великата християнска победа при Лас Навас де Толоса започнал окончателния залез на мавританското робство.

През 1218 г. орденът преместил седалището си в Нова Калатрава, на 8 мили от старата, където било по-безопасно. С негова помощ били създадени рицарските ордени „Алкантара“ в кралство Леон и „Авиш“ в Португалия.

През XIII-ти век орденът „Калатрава“ се превърнал в най-голямата военна сила в Испания Той можел да изведе на бойното поле до 2000 рицари – които с оръженосците и слугите си образували армия от приблизително 20 хиляди бойци.

В началото на ХІV-ти век между ордена и крал Педро І започнал открит конфликт. Трима поредни приори на ордена били екзекутирани по обвинение в измяна; четвърти, макар и брат на кралската любовница, умрял в заточение.

Тогава кралете започнали активно да се месят в „избора” на орденски приори. Например, избраният през 1404 г. приор не само, че бил женен, но и никога не бил членувал преди това в ордена – ала бил одобрен от папата.

След това намесата на крал Хуан II през 1443 г. довела до ново разделение. Но самото кралско протеже се оказало предател и било свалено – после на изборите победили трима съперници, които си разделили владенията на ордена. Най-силният от тях – Педро Хирон, успял през 1457 г. да отстрани своите съперници и отново да обедини „Калатрава“.

Рицар на орден „Калатрава“

Последният крал от кастилската династия – Енрике ІV, за да спечели Ордена, искал да ожени „монаха“ Хирон за сестра си, бъдещата велика кралица Изабел Кастилска. Бракът бил разрешен от папата, но не бил осъществен поради смъртта на годеника.

По време на най-големия си разцвет, при Педро Хирон, орденът „Калатрава“ контролирал 56 командорства и 16 приората. За него работели 200 000 селяни. През 1482-1487 гг. по време на война между Арагон и Португалия, орденът за последен път открито се появил на бойното поле – на страната на Арагон.

Необходимостта от неговата военна сила отпаднала през 1492 г. след превземането на Гранада, края на Реконкистата и окончателното прогонване на арабите от Европа. Папа Павел III освободил рицарите от монашеския им обет. Те вече можели да се женят, като заменили обета за безбрачие с клетва за съпружеска вярност.

По-късно във времето орденът се превърнал просто в номинален собственик на доходни земи, които кралят раздавал на доверени чиновници.

Орденът „Калатрава“ бил закрит, заедно с други рицарски ордени, през 1838 г.

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title