Както е известно, през 1887 г. Лудвиг Лазар Заменхоф създава международния език есперанто, който се отличава с лекота при научаването му, особено в началния етап, и с липсата на изключения в граматиката. За добро или за лошо, той днес тотално е заменен от английския.
По-рано в историята като общи и универсални езици били използвани арамейският (езикът, на който говорел Иисус Христос), гръцкият, латинският и френският. В Средиземноморието през ХVІ-ти век възниква езикът „лингва франка“ – смесица на думи от всички страни по бреговете на Средиземно море, която използвали най-вече моряците от различните държави при взаимните контакти помежду си.
Преди есперантото също са правени опити за създаване на изкуствени универсални езици. Например, една безсънна нощ през 1879 г. немският католически свещеник Йохан Мартин Шлайер изведнъж почувствал някакво присъствие и озарение свише – след което решил да създаде универсален език, който лесно може да бъде овладян. Шлайер го нарекъл „волапюк“.
Волапюк се отличава с проста система от корени на думи, взети от европейските езици и променени до неузнаваемост. Той бързо се разпространил сред хората от средната класа и се смятал като полезен инструмент за международна комуникация чак до момента, когато икономическото господство на САЩ осигурило статута на английския в ролята на своеобразен „лингва франка за Европа“.
Популярността на волапюк започнала да спада от момента, когато Шлайер настоял за въвеждането в него на т. нар. „умлаути“ – които се състоят, най-общо казано, в поглъщане на предишните гласни от следващите. Разпространени са в някои германски езици, също в казахския и уйгурския. Той заявявал: „Език без умлаути звучи еднообразно, монотонно и скучно“. Но именно заради умлаутите волапюкът започва да изглежда чужд на много хора, особено в Съединените щати.
Шлайер обаче не приемал никакви опити за реформиране на измисления от него език. В крайна сметка той формирал цяло движение от свои привърженици. Впоследствие от волапюка се отделили няколко независими езици. Всички те потънали в забрава с появата на есперантото.
Чак до началото на 1960-те години във Франция идиоматичната фраза „говори на волапюк“ означавала „говори глупости“. След това и този израз вече не се използвал. За последен път го употребил през 2010 г. тогавашният френски президент Никола Саркози в речта си пред ООН, когато се оплаквал от неразбирателството по преговорите за измененията в климата – тогава преводачите му били силно затруднени.
Символиката „блис“ или „блис-символиката“ е комуникационна система, разработена от Чарлз Блис като универсален писмен език, който може да се използва от всеки човек по света вместо родния му език.
Работейки като фотограф и кинорежисьор в Шанхай по време на Втората световна война, Блис силно се увлякъл по китайските йероглифи и тяхната история. Хрумнала му мисълта да създаде единна писмена система, която да се използва от хора, говорещи най-различни езици. Тази система комбинира математически елементи, молекулярни формули, електрически вериги и получила названието „блис-символика“.
Някои от неговите символи били пиктографски (рисунки на физически обекти, например, къща или Слънцето), други – идеографски (символизират идеи като „ум“ или „акт на дарение“).
Тези символи се рисували лесно и дефинирали сложни концепции; с тях хората от различни езици и култури можели да общуват ефективно помежду си.
За основа на блис-символиката били взети 10 прости знака, които може да бъдат комбинирани, за да създават символи с по-сложни значения. Блис искал да разработи средство, чрез което хората да могат да общуват помежду си без недоразумения; той смятал именно недоразуменията за основна причина на всички нещастия и страдания в света.
За съжаление, блис-символиката не успяла да се превърне в универсален език. През 1970-те години тази система била използвана, за да помогне на болните от церебрална парализа да общуват с други хора.
В средата на 1980-те години 12-годишната Рейчъл Цимерман въз основа на блис-символиката разработила устройство, наречено „блис-символичен принтер“ (Blissymbolic Printer), позволяващо на пациенти, които не могат да говорят, ефективно да общуват помежду си чрез извеждане на информация върху компютърен екран. Тази система и досега се използва от хора с ограничени физически възможности.
