По време на управлението на император Юстиниан I (527-565) възниква една от най-големите пандемии, която отнема живота на милиони хора. Юстиниановата чума „пристига“ в Константинопол през 542 година – почти година, след като болестта се е появила в по-външните части на империята. Чумата се разпространява в продължение на 225 години, след което изчезва през 750 година.
Болестта произхожда от Китай и Индия, а по-късно се пренася в Африка чрез сухопътните и морски търговски пътища. Тя се появява в Константинопол от Египет, след което продължава на север до Александрия и на изток към Палестина. Юстиниановата чума се предава от черния плъх, който пътувал в корабите със зърно, изпращани до Константинопол в знак на почит.
През 8 век Северна Африка е основният източник на зърно за империята, заедно с редица други стоки като хартия, нефт, слонова кост и роби. Зърното се съхранявало в огромни складове, които представлявали идеално място за размножаване на плъхове и бълхи. Някои учени твърдят, че плъховете обикновено не пътуват на повече от 200 метра от мястото си на раждане, но веднъж попаднали на корабите със зърно, те били пренасяни на стотици километри.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
