мар. 19, 2019
1127 Views

Загадъчната смърт на Рудолф Дизел — човекът създал дизеловия двигател

Автор:

Всички (или почти всички) знаят кой е Рудолф Дизел – немски инженер, който създал дизеловия двигател. Изобретението се оказало много ценно и обещаващо. Днес то се използва навсякъде, където се изискват по-мощни двигатели: в кораби, локомотиви, строителни машини, всякакви видове автомобили, особено товарните. Почти цялата сухопътна военна техника на всички армии по света е с дизели.

Изглеждало, че след гениалното си изобретение Рудолф Дизел трябвало да си почива на заслужените лаври. Но не било така.

Рудолф Кристиан Карл Дизел е роден през 1858 г. в Париж, където родителите му, германски имигранти, притежавали малка книговезница. Той измислил нов двигател и патентовал изобретението си в началото на 1893 година.

Рудолф Дизел. Снимка: Уикипедия

През 1903 г. стартирал първият кораб с дизелов двигател. В 1908 г. се появили компактни дизелови двигатели, с които започнали да оборудват камиони и железопътни локомотиви. Но те били в малки количества и начинанието се оказало нерентабилно.

Изобретателят имал нужда от пари и решил да подобри финансовото си състояние в Англия. Той предложил на англичаните нови технически разработки, които да подобрят качеството на двигателите. В началото на ХХ век параходите били един от основните видове транспорт. Бил построен завод, който трябвало масово да произвежда дизелови двигатели, най-вече корабни.

През 1913 г. изобретателят бил поканен в Англия. На 29 септември в Антверпен Рудолф Дизел се качил на палубата на парахода „Дрезден“, с който трябвало да пътува.

След като корабът се отделил от кея и поел към Англия, изобретателят се качил на горната палуба. Там разговарял с двама мъже с доста почтен вид. Впоследствие те били разпитани от полицията. Господата обяснили, че разговорът бил главно за политика. После тримата отишли в ресторанта, където вечеряли.

В 10 часа вечерта Рудолф Дизел се сбогувал с новите си познати и отишъл в своята каюта. По пътя срещнал стюард и помолил да бъде събуден в 6.15 ч.

В каютата инженерът отворил куфара си, извадил пижамата и акуратно я поставил върху леглото. На нощното шкафче сложил джобния си часовник. Всичко това по-късно било установено от следствието.

Рано сутринта в 6 часа и 15 минути стюардът почукал на вратата на каютата. Но не получил отговор. Тогава започнал да чука по-силно. Мълчание. Стюардът извадил връзка ключове от джоба си и отворил злополучната каюта. Когато влязъл, открил, че пътникът го няма. На недокоснатото легло лежала сгънатата пижама, а върху нощното шкафче проблясвал джобният часовник. Лесно било да се досети, че никой не е спал в каютата.

Стюардът докладвал на капитана за изчезналия пътник и на кораба обявили тревога. Скоро един моряк намерил върху палубата шапка и пелерина. Стюардът казал, че вещите много приличали на онези, с които бил Рудолф Дизел. Разпитали всички, които били на нощна вахта, но никой не бил видял и чул нищо.

В Англия следователите се качили на кораба и опитали да възстановят картината от предишната нощ. Били разпитани всички пътници и членове на екипажа. Особено внимание било обърнато на двамата господа, които разговаряли и вечеряли с изобретателя. Но всичко това не дало никакъв резултат.

Била издигната версия, че Дизел се почувствал зле в каютата. Затова сложил шапката си, наметнал пелерината и излязъл на палубата. Там се облегнал на перилата, но явно му станало още по-зле. Изгубил равновесие и паднал през перилата в морето.

Но капитанът посочили, че те са високи метър и половина. Ако човек загубел съзнание или равновесие, просто не бил в състояние да се преметне през тях. Във всички случаи щял да остане на палубата.

Рудолф Дизел. c. 1900. Снимка: Уикипедия

Някои предположили, че се е самоубил. Но всички, които видели Дизел в този трагичен ден, казали, че настроението му било много добро. Той бил оптимист за бъдещето и пълен с надежди. Освен това, не оставил предсмъртно писмо и дори, преди да излезе на палубата, по някаква причина извадил пижамата от куфара си. Всичко това някак си не съответства на желание да умреш. Следствието забуксувало и не можело да предложи никаква разумна версия.

10 дни по-късно в Северно море, близо до Норвегия, екипажът на риболовния кораб „Кьорцен“ намерил тялото на удавник. Било силно разложено, за да бъде разпознато. Ето защо, според морската традиция, го върнали в морето. Запазили само предметите, които намерили в джобовете – портфейл, паспорт, джобно ножче, калъф за очила. За съжаление, върху паспорта нищо не можело да се прочете. На 13 октомври показали тези неща на Юген, сина на изобретателя. Той заявил, че те принадлежат на баща му.

А само седмица по-късно Марта, съпругата на Юген, отворила пакета, който Дизел й дал, преди да отплава за Англия. Той казал, че тя трябва да го отвори подир седмица. Но Марта се забавила и го сторила едва в края на октомври. В пакета имало 200 хиляди германски марки. Защо изобретателят дал тези пари на снаха си? Няма отговор, но всеки може да си гради разнообразни хипотези.

През 1915 г., когато вече се водела Първата световна война, американски журналист от вестник „New York World“ писал: „Няма съмнение, че германците са хвърлили Рудолф Дизел зад борда. Искали са да запазят тайната на дизеловия двигател, за да го използват само те в подводниците си. Дизел имал намерение да предаде на Англия съвсем нови разработки. Германското командване не можело да допусне това, ето защо го убили“.

В края на войната се разнесъл слух: пленен германски офицер заявил, че лично е ликвидирал Дизел, като го блъснал в морето. Но никой не могъл да потвърди това.

А дизеловият двигател останал и до ден-днешен се използва в цял свят.

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title